Решение по дело №550/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 252
Дата: 29 юни 2023 г.
Съдия: Маргарита Алексиева
Дело: 20231510200550
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Дупница, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200550 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0245-000128 от 27.04.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Е. В. Б. с адрес: гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, ул. ,,*** с ЕГН
********** са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. С. излага доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо изразява становище за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание не се
представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.03.2023 г. около 20:40 ч. в гр. Бобов дол ул. ,,свети Спас“ пред дом № 21 с
посока на движение ул. ,,Стубело“, Е. В. Б. управлявал лек автомобил ,,***“ с рег. № ***,
собственост на ЕТ ,,***.“. Водачът бил спрян за проверка от И. Р. и Л. В., служители на РУ
Бобов дол, при която било установено, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 07.03.2023 г.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия № 89 от
11.03.2023 г. от И. Р. в присъствието на свидетеля Л. В., в който като нарушена правна
1
норма е посочен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С постановление от 19.04.2023 г. прокурор при РП
Кюстендил, ТО Дупница е отказал да образува досъдебно производство по преписка вх. №
1076/2023 г. като постановил препис от постановлението ведно с материалите по преписката
да се изпрати на Началника на РУ гр. Бобов дол за продължаване на
административнонаказателната преписка. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е издадено
наказателно постановление въз основа на постановлението за отказ от образуване на ДП, с
което НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Представени са по делото като доказателство справка за собственост на процесния
автомобил, видно от която същият е собственост на ЕТ ,,***.“. Безспорен е и факта, че
автомобилът е с прекратена регистрация – без гражданска отговорност – чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, на 07.03.2023 г. в 04:15 ч.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. ; докладна записка до
Началника на РУ – Бобов дол; обяснение от Е. Б.; справка удостоверяваща прекратяване на
регистрацията на процесния автомобил; справка за нарушител/водач; известие за доставяне
на 27.03.2023 г. с получател Е. Б.; постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 19.04.2023 г.; справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на
МПС за липсваща застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите по рег. №
***, видно от която до собственика на лекия автомобил е изпратено уведомително писмо №
3898 на 10.02.2023 г., Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ до ЕТ ,,***.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
В случая наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като въз основа на постановление на прокурор при РП-Кюстендил от 19.04.2023
г. е отказано образуването на досъдебно производство. Този прокурорски акт, ведно с
материалите по прокурорската преписка е изпратен на административнонаказващия орган и
следователно постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е акта, въз
основа на който е образувано настоящото административнонаказателно производството, в
който случай не са издава АУАН, като основание за издаване на атакуваното НП. Спазени са
и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът
за издаването му.
Съдът намира, че оспореното НП не притежава необходимото съдържание, съгласно
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в него не е посочена датата на
извършване на нарушението, т. е. липсва твърдение кога е извършено административното
нарушение - обстоятелство от минимално необходимото съдържание на НП и
представляващо задължителен елемент при описание на нарушението. Посочването на
2
датата на извършване на административното нарушение е императивно изискване на закона,
което означава, че тези обстоятелства не следва да се извличат чрез тълкуване от
съдържанието на наказателното постановление. Липсата на посочените задължителни
реквизити в НП безусловно опорочава производството и налага отмяна на атакуваното
постановление (срв. решение от 22.03.2021 г. по КАНД № 46/2021 г. на Административен
съд-Кюстендил; Р № 271/25.10.2019 г. по КАНД № 243/2019 г. на Административен съд
Кюстендил; Р № 340/27.11.2017 г. по КАНД № 270/2017 г. ).
При издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато нарушение на
материалния закон, налагащо неговата отмяна.
АНО е приел, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил ,,***“ с рег. №***,
което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията му била прекратена
служебно на 07.03.2023 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в наказателното постановление
лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е. същият не е
регистриран по надлежния ред в Р България. От материалите по делото, не се установява
жалбоподателят като собственик да е бил уведомен, че регистрацията на автомобила му е
прекратена служебно. Известието за доставяне установява, че Е. Б. е получил на 27.03.2023
г. писмено уведомление № 3898/10.02.2023 г. от сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР
Кюстендил, т.е. след датата на нарушението, посочена в АУАН и в Постановлението за
отказ да се образува ДП.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно
при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574,
ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената
регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията
на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на
регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за
3
сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането
на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса на застраховането.
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била
прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната
дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след
момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен
да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно
средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка
"Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от
обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради
което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство
не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се
извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и
ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със
служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, е със защитена информация. При преценка на субективната страна на
административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е
доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това
обстоятелство към датата на нарушението. Следователно не може да се направи извод, че
към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил
е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от
субективна страна състава на посоченото от АНО по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП административно
нарушение. В този смисъл е и задължителната съдебна практика обективирана в
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. постановено по Тълкувателно дело №
3/2022 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява неправилно
4
и незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на
контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна и
информационно – статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното
възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При
отнемане на контролни точки съответния административен орган действа в условията на
обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършеното нарушение.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0245-000128 от 27.04.2023 г., издадено
от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Бобов дол, с което на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, на Е. В. Б. с адрес: гр. Бобов дол, обл. Кюстендил, ул. ,,*** с ЕГН
**********, са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5