Р Е Ш Е Н И Е №
239/31.07.2020 г.
гр.
Ямбол, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, VІ-ти наказателен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
при секретаря М. П., като разгледа докладваното
от съдията АНД № 1262 по описа на
ЯРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Инициирано е от жалбата
на С.Г.А. ***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против издаденото от
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Ямбол Наказателно постановление № 19-0813-000469/04.07.2019г., с което
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, и по силата на Наредба № Із-2539 на МВР е
постановено отнемане на 10 к.т., за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, и на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна
и съдържа искане за отмяна на НП. В подкрепа на искането са изложени общи
доводи за незаконосъобразност на НП. Счита се, че при издаването му са нарушени
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, без да се навеждат конкретни оплаквания.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява без уважителни причини
и не изпраща представител.
Упълномощеният защитник е депозирал писмено становище по делото, с което
поддържа искането за отмяна на оспорения акт на процесуално основание. Навежда
оплакване за неточно посочване вида на нарушението в акта и в НП, поради
неконкретизиране кое от двете „приложения“ на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е
нарушено. Развива и доводи за несъответствие между нарушената законова
разпоредба, посочена в в АУАН и в НП, с разпоредбата, посочена за нарушена в
издадената Заповед за прилагане на ПАМ. По тези съображения претендира за
отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че
оспореното НП е издадено в съответствие с материяалния и процесуалния закон и
пледира да бъде
потвърдено. Претендира
и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.06.2019г. свидетелите
М. и Г. – служители в сектор „ПП” при ОД на МВР - Ямбол, се намирали до бензиностанция „Омакс“
на ул. „Н. Петрини“ в гр. Ямбол, където изпълнявали служебните си задължения по
КАТ. Около 01:25 часа спрели за рутинна проверка движещ се по улицата в посока
кръстовището с ул. „Милин камък“ лек автомобил „БМВ 316 И”, с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя. В хода на проверката се установило, че
жалбоподателят не носи контролния талон към свидетелството си за управление на
МПС. Същият билпроверен и за употреба на алкохол с техническо средство алкотест
„Дрегер 7510”, с № ARDN 0093, което отчело наличие на алкохол
в издишания от него въздух от 1,14 на хиляда. Затова, св. М. му съставил АУАН серия
АА, с номер на бланката 456346 от 25.06.2019г. за нарушения по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без
възражения. Св. М. му издал и талон за медицинско изследване № 000945, в който жалбоподателят
собственоръчно изписал, че приема показанията на техническото средство, не се
явил на указаното в талона място и не дал кръв за изследване.
Впоследствие, на 04.07.2019г.,
при идентично на посоченото в АУАН фактическо и юридическо описание на нарушенията,
срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
От приложения по
делото протокол рег. № 3286р-23214/21.05.2019г. на ЛПСИ при ГДНП на МВР е
видно, че към момента на извършване на проверката – 25.06.2019г., техническото
средство алкотест „Дрегер 7510”, с № ARDN 0093 е преминало успешно последваща проверка и е било технически изправно.
От съдържащата се в
АНП справка за нарушител се установява, че жалбоподателят А. е правоспособен
водач на МПС от 09.04.2015г., притежава СУМПС № *********/29.04.2015г. за кат.
В и М, и към момента на извършване на деянието е наказван пет пъти по
административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – два пъти с
влезли в сила НП и три пъти с налагане на глоба с фиш.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М. и Г., както и от писмените доказателства по делото, които са последователни, логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, и поради това се кредитират изцяло от съда. По същество, изложените фактически констатации не се оспорват и от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът правни следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена
е от надлежна страна, а съгласно Опр. № 9/02.07.2020г. по НАХД № 90/2020г. на
Административен съд – Ямбол, и в законовия срок.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно - издадено е от компетентен орган, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН, спазени са
формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в
т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушенията. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП, съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вменените нарушения. Посочен е точно и нарушения закон - разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 и на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Първата от посочените норми действително съдържа две
хипотези, но в случая не съществува никакво съмнение относно това за какво
деяние и за какво нарушение жалбоподателят е привлечен да отговаря, тъй като
последователно изложените в АУАН и в НП факти, че водачът управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда кореспондират в пълна степен
с посочения за нарушен текст от закона, а и с основанието за налагане на
наказанието. Оплакването, че при изписване правната квалификация на нарушението
АНО не е посочил конкретното предложение от текста на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
се преценя като неоснователно, доколкото строежът на нормативните актове,
установен в чл.26 от Указа за прилагане на ЗНА, не предвижда такъв елемент на
нормативния акт.
От материалноправна страна също не са налице основания за
отмяна на НП.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства по безспорен начин
налага извод за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Доказателствата са категорични, че на 25.06.2019 г. около 01:25
часа по ул. „Н. Петрини” в гр. Ямбол, до бензиностанция „Омакс“ и в посока към
кръстовището с ул. „Милин камък“, същият е управлявал МПС по смисъла на
параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП – лек автомобил „БМВ 316 И”, с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда,
включително, а именно – 1,14 на хиляда, установено по надлежния ред и с
технически изправно средство алкотест „Дрегер 7510”, с № ARDN 0093, преминало успешно последваща
проверка. По време на съдебното следствие безспорно се установи както
авторството на деянието, така и фактът, че размерът на алкохолната концентрация
в кръвта на жалбоподателя е над 0,8 на хиляда, тъй като проверката е извършена
съобразно разпоредбите на действащата към момента на извършване на деянието
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози. Съобразно изискванията на чл.6, ал.1, 2 и 3 от
наредбата, контролният орган е попълнил талон по образец, в който е вписал
всички изискуеми реквизити, в т.ч. и собственоръчното вписване на
жалбоподателя, че приема показанията на техническото средство. Поради това, и
след като конкретното техническо средство алкотест „Дрегер 7510”, с № ARDN 0093, е преминало успешно последваща
проверка, респ. отговаря и на изискванията на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съдът намира, че от
обективна страна нарушението е доказано по безспорен начин.
От субективна
страна жалбоподателят е извършил деянието с евентуален умисъл, тъй като ясно е
съзнавал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици, и макар да не ги е целял пряко,
е допускал тяхното настъпване, тъй като е знаел, че е употребил алкохол, но
въпреки това е предприел управление на автомобила.
Предвид изложеното,
съдът намери, че жалбоподателят действително е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, който го е задължавал да не предприема управление на МПС
след употреба на алкохол, и е осъществил административнонаказателния състав на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
За извършеното от жалбоподателя нарушение по т.1 от НП – управление на МПС
с концентрация на алкохол над 0,8 до 1,2 на хиляда, включително, както е в настоящия случай, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба в размер 1000 лева и кумулативно с
това – наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Тъй като наказанията са с
фиксирани размери, няма основание за ревизирането им. Броят на отнетите за
нарушението 10 контролни точки е съобразен с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от
Наредба № ІЗ-2539/17.12.2012г. за определяне на първоначалния максимален размер
на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, и няма основание за
изменяване или отмяна на НП в тази му част.
Безспорно е установено и
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като събраният по делото доказателствен материал категорично сочи, че
по време на проверката при управление на МПС
жалбоподателят, като водач на автомобила, не е носил в себе си контролния
талон към свидетелството си за управление. По този начин, с бездействието си
несъмнено е нарушил и горепосочената разпоредба, според която, водачът е длъжен да носи СУМПС и
контролния талон. За това нарушение съставът на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП също предвижда административно наказание глоба
с фиксиран размер от
10 лева, поради което липсва основание за изменяне на НП и в тази му част.
С оглед на изложеното, и тъй
като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се
установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата
отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. При това
положение и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63,
ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсулскто възнаграждение в размер на 120 лева
се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН
(обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства
по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера
на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР - Ямбол), се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на
поисканото възнаграждение не надхвъря определения от Наредбата за заплащането
на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0813-000469/04.07.2019г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Ямбол, с което
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и Наредба № Із-2539/2012г. на МВР, на С.Г.А.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 1000
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца, и е постановено отнемане на 10 (десет) контролни точки, за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, и с което, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Г.А., с
посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол сумата от 120 (сто и
двадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен
съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съобщението на
жалбоподателя да се връчи и на адреса на адв. Р. Д., посочен в молбата от
28.07.2020г. – гр. Пловдв, ул. „Никола Войводов“ № 2, ет.1.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: