№ 1346
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:К. Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 263426 от 27.05.2021г., постановено по гр.д. №
4748/2018г., СГС, І ГО, 27 състав е отхвърлил предявените от И. П. П. – Ц.
срещу К. Г. П. искове с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД за обявяване
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 193,
т. LLXI, нот. дело № 22070/1996г. на първи нотариус при Софийска
нотариална служба към Софийски районен съд, поради привидност, иск с
правно основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД за установяване, че същият представлява
прикрит договор за дарение и иск по чл. 30 от ЗН за възстановяване на
запазената част на И. П. П. - Ц. от наследството на Г. П. Г., починал на ***г. С
определение, постановено по същото дело, е допълнено решение №
263426/27.05.2021 г. по молбата с правно основание чл. 248, ал.1, вр. чл. 250
от ГПК, изходяща от адв. А. Х. Д. от САК - особен представител на ответника
К. Г. П., като е определено възнаграждение на назначения особен
представител на ответника К. Г. П. - адв. А. Х. Д. от САК за осъщественото от
нея процесуално представителство в размер на 1610лв., на основание чл.47
ал.6 от ГПК, като е разпоредено разноските да бъдат изплатени от бюджета на
съда, на основание чл. 47, ал.6, вр. чл.83, ал.3, вр. ал. 2 от ГПК и е осъдена И.
П. П. – Ц. да заплати сумата от 1610лв. - разноски по делото в полза на
бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.3, вр. чл. 83, ал.3 от
ГПК.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от служебния защитник на
ищцата в първоинстанционното производство - И. П. П. – Ц. с възражения за
неправилност. В жалбата се поддържа твърдение, че Софийски градски съд
погрешно и необосновано е приел в мотивите на своето решение, че ищцата
не е доказала привидността на процесната покупко-продажба. Релевира се
възражение, че първостепенният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички
обстоятелства и доказателства по делото. Изразява се несъгласие със
становището на СГС, че въпросът за плащането на продажната цена не е
релевантен за спора. Излага се становище, че в случая са по-важни не
уговорките на страните, а техните действия. Сочи се, че неплащането на
продажната цена по договора за покупко-продажба и съответно липсата на
предприети действия от общия наследодател приживе за разваляне на
сделката, следва да бъдат третирани като израз на направено дарение.
Предявява се претенция за заплащане на разноски.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и
лично от ищцата, в която се релевират пространни възражения срещу
обжалваното решение, като се поддържа, че същото е формално и
немотивирано.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника в
първоинстанционното производство – К. Г. П., чрез особения му
представител. В отговора процесуалсният представител на въззиваемия
поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, поради това следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е подадена частна жалба както
лично от ищцата, така и от служебния й защитник с релевирани възражения
за неправилност.
Постъпил е и писмен отговор от насрещната страна с искане
определението да бъде оставено в сила, а частната жалба като неоснователна
да бъде оставена без уважение.
В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивницата, чрез
служебния си защитник, изразява становище, с което поддържа въззивната
жалба. Въззиваемият, чрез особения си представител, оспорва въззивната
жалба.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок,
предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, същото е и правилно. Въззивният състав изцяло
възприема изводите на първоинстанционния съд и препраща, на основание
чл. 272 от ГПК, към тях, като по доводите във въззивната жалба приема
следното:
В исковата молба и в молби-уточнения се поддържа твърдение, че
ищцата е наследник на своя дядо - Г. П. Г., починал на ***г., а ответникът е
негов син и брат на баща й. Твърди се, че дядото на ищцата притежавал
ателие, находящо се в гр. ***, ул. “***“ № ***, като след смъртта му тя
разбрала, че имота е продаден от дядо й на ответника с нотариален акт №
193/23.10.1996г. нот. дело № 22070/1996г. Излага се становище, че
продажбата била извършена скришом и приживе на бащата на ищцата П. Г. П.
по време, когато същият боледувал, а по-късно и починал преди нейния дядо.
Твърди се, че договорът е невалиден, тъй като посочената в нотариалния акт
продажна цена от 30 000 лв. не била заплатена. Поддържа се становище, че
доколкото баща й не е знаел за сделката, целта на дядо й била същият да бъде
лишен от наследство по отношение на запазената му част. Твърди се, че това е
единственият наследствен имот на общия наследодател. Поради това се иска
съдът да обяви за нищожен посочения договор за покупко-продажба. С
молба-уточнение от 09.08.2016г., подадена от служебния защитник на
ищцата, са предявени следните искове: 1) отрицателен установителен иск по
чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за
продажба по нотариален акт № 193/23.10.1996 г. поради привидност; 2)
положителен установителен иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за установяване, че
същият представлява прикрит договор за дарение и 3) иск по чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Г. П. Г.
починал на *** г. Противно на посоченото в уточнителната молба искът по
чл. 30 ЗН не е евентуален, тъй като исковете по чл. 26, ал.2 от ЗЗД и чл. 17,
ал.1 ЗЗД нямат положението на главен спрямо иска по чл. 30 ЗН, а и това
следва от посоченото в молбата-уточнение, че се желае уважаване на иска по
чл. 30 ЗН, ако бъде уважен иска по чл. 17, ал.1 ЗЗД. Евентуален иск е този,
който е обусловен от отхвърлянето на главния, а не от уважаването му.
Начинът на съединяване на исковете е в зависимост от естеството на
правоотношенията, а не от волята на ищеца. Ето защо, съдът приема, че и
трите иска са предявени като кумулативни. На следващо място, съдът приема,
че искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е основан само на твърдяната привидност на
договора, но не и на липсата на съгласие, поради това, че договорът не бил
подписан от продавача Г. Г.. Подобно основание на иска не е било въведено в
исковата молба, нито в уточнителната молба от 09.08.2016 г. Твърдение, че
подписът не е на продавача е било изтъкнато от процесуалния представител
на ищцата едва в съдебното заседание на 21.11.2017 г. пред СРС. Това
твърдение обаче не е било съпроводено с искане за изменение на
първоначалното основание на иска по реда на чл. 214 ГПК, поради което то е
останало неизменено. Ето защо, възраженията на жалбоподателката, че
3
неправилно първата инстанция не била допуснала повторна съдебно-
графическа експертиза са неотносими към предмета на спора.
По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за продажба по
нотариален акт № 193/23.10.1996 г. поради привидност и иска с правно
основание чл. 17, ал.1 ЗЗД положителен установителен иск за установяване,
че същият представлява прикрит договор за дарение, настоящият въззивен
състав приема следното:
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че ищцата е внучка, а ответникът - син на общия за страните
наследодател Г. П. Г., починал на ***г. Съгласно удостоверение изх. № ЕС-
УН-1892/17.08.2015г., издадено от район „Студентски“, СО, същият е оставил
за наследници синът си К. Г. П. - ответникът по делото, и по право на
заместване низходящите на сина си П. Г. П., починал на ***г. - дъщерите му
И. П. П. - Ц. и К. П. П..
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 193 от 23.10.1996г., том LLXI, нот.дело № 22070/1996г. на
първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен
съд, сключен между Г. П. Г., в качеството на продавач и сина му К. Г. П., в
качеството на купувач, общият за страните наследодател е прехвърлил
правото на собственост върху описания в нотариалния акт имот - Ателие с
кухня, баня-клозет, входно антре, находящо се в сградата на ул.“***“ № 2, в
гр. ***, застроено на 56,87 кв.м. от 192,71 куб.м., при граници: от изток-
ул.“***“, от запад - Ателие № 1 държавно, от север - дворно място, от юг -
Ателие № 3 държавно, отгоре - покрив и отдолу - собствен апартамент на Р. и
на С., заедно с мазе № 13, при граници: от изток - мазе, собственост на С., от
запад - мазе № 12, собственост на П., от север - мазе държавно и от юг -
коридор и заедно с приспадащите се 2,787% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо
комплексно жилищно строителство първа зона, за цена 30 000лв., за която,
съгласно отразеното в нотариалния акт, продавачът е заявил, че е получил
напълно и в брой от купувача преди подписването на нотариалния акт. От
отразеното в нотариалния акт е видно, че продавачът е запазил за себе си
правото на ползване върху продавания имот, докато е жив.
Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД привидните договори са нищожни. За да е
налице симулация, е необходимо по безспорен начин да се установи, че
страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го
сключили само, за да създадат привидни правни последици, настъпването на
които не са желаели. В настоящия случай, следва да се установи, че страните
по сключения на 23.10.1996г. договор за покупко-продажба, обективиран във
формата на нотариален акт, не са желаели прехвърлянето на правото на
собственост и заплащането на цената. Предвид твърденията на ищцата за
липса на воля от страна на договорящите за извършване на покупко-
4
продажба, който договор прикрива постигнато съгласие за сключване на
договор за дарение, то установяването на факта на привидността е
задължение на страната, която го твърди в процеса, в случая на ищцата, по
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. По правило симулацията се доказва с
обратен документ /т. нар. контралетър/, който е напълно достатъчен за
разкриването й. Такъв документ по делото не е представен, нито се твърди да
е съставен. След като липсва обратно писмо, симулацията може да бъде
доказана чрез други доказателствени средства, установяващи, че насрещните
страни са постигнали съгласие за безвъзмездно прехвърляне чрез дарение. По
делото не са събрани никакви доказателства, като жалбоподателката-ищца не
е ограничена да се ползва от свидетелски показания, доколкото като
наследник на прехвърлителя твърди, че сделката е насочена срещу нея – чл.
165, ал.2 ГПК. Няма доказателства и, че продажната цена не е платена.
Правилно е твърдението на жалбоподателката-ищца, обективирано в жалбата,
че официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира
върху цялото му съдържание. Записаното в нотариалния акт изявление, че
цената по договора е платена представлява от една страна нотариално
удостоверяване, че страните са направили подобно изявление пред
нотариалния орган и от друга е изходящ от страните частен свидетелстващ
документ с характера на разписка, сдържащ и признание за погасяване на
задължение за плащане. Опровергаването на записаното в нотариалния акт
изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е
представила. В случая това е ищцата. Но тя не е ангажирала никакви
доказателства, че цената не е платена. В този смисъл е неправилно
възражението на жалбоподателката, че тежестта за доказване на
обстоятелството, че ответникът е платил цената се носи от него. Само за
пълнота следва да се посочи, че дори и да не е платена цената по договора,
това може да е индиция за симулативност на клаузата за продажба, но не я
доказва. Може обаче да сочи и на неизпълнение на задълженията на
приобретателя /ответникът в настоящия процес/. Неизпълнението на
облигационното задължение за заплащане на цената при продажбата е
основание да се иска разваляне на договора по съдебен ред - чл. 87, ал.3 ЗЗД.
Това неизпълнение обаче не е основание за нищожност на договора. И на
следващо място, въпросът за плащане на цената не е релевантен за настоящия
спор, защото от значение е намерението и уговорката за възмездност, а не
изпълнението на поетото задължение, уговорено с изявлението на страните
при сключването му.
Необосновани са възраженията на жалбоподателката, че като израз на
направено дарение можело да се приеме поведението на наследодателя-
нейният дядо, тъй като приживе не бил предприел действия за разваляне на
договора, поради неплащане на цената. Евентуално намерение на продавача
да подари имота следва да бъде установено с допустимите от ГПК
доказателства, а доказване в тази насока ищцовата страна не проведе. Следва
да се посочи, че евентуално желание на прехвърлителя да лиши от наследство
5
сина си /бащата на ищцата/, както това се твърди от жалбоподателката, е
можело да се реализира чрез различни възмездни правни способи, вкл. и чрез
договор за издръжка и гледане, поради което това възражение е
несъстоятелно.
Ирелевантни за изхода на спора са оплакванията на жалбоподателката
досежно декларираните в Столична община, район „Оборище“ обстоятелства,
както и обстоятелствата свързани с вписването на атакуваната сделка в
Агенцията по вписванията.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателката, че за
твърдяната от нея привидност на процесния договор за покупко-продажба,
прикриващ договор за дарение, свидетелства липсата на данни за плащане на
цената по договора. Както се посочи по-горе, изрично в нотариалния акт е
отразено, че цената в размер на 30 000 лв. е заплатена в брой, като страните
по договора са направили в този смисъл волеизявления пред нотариуса. Като
следва да се посочи, че плащанията в брой към този момент /1996г./ не са
били ограничени, т.е. това е било допустимо, доколкото Законът за
ограничаване на плащанията в брой е от 2011г. С оглед изложеното съдът
приема, че от ищцата, която носи доказатествената тежест, не са ангажирани
никакви доказателства, че страните по процесната сделка са имали формирана
воля да извършат дарение, което да прикрият с продажба. Всички останали
пространни твърдения в жалбата на ищцата са по-скоро житейски, но не
могат да послужат по никакъв начин като доказателства, установяващи
твърдяната симулация.
Преклудирани, на основание чл. 266, ал.1 ГПК, са възраженията на
жалбоподателката, свързани с налично саморъчно завещание на нейния дядо.
Същите за първи път се релевират пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцата не
проведе пълно главно доказване на фактите, за които носи доказателствена
тежест, а именно, че не е платена цената от ответника, нито установи наличие
на дарствено намерение у прехвърлителя. От това следва извод, че договорът
не е привиден.
Ето защо, съдът приема, че предявеният иск за привидност на договора
за покупко-продажба по чл. 26, ал.2 от ЗЗД е неоснователен. Поради
обстоятелството, че същият не е симулативен то този договор няма как да
прикрива някаква друга сделка. Поради това иска за разкриване на
симулацията с правно основание чл. 17, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен,
както и иска с правно основание чл. 30 ЗН.
В заключение: Исковете, предявени от ищцата против ответника са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде изцяло потвърдено.
По частната жалба на въззивницата-ищца срещу определение № 273129
от 27.08.2021 г., постановено по гр. д. № 4748/2018г. Съдът е назначил особен
6
представител на ответника, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, като е определил размер
на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждения. Поради обстоятелството, че
ищцата, на основание чл. 83, ал.2 ГПК, е била освободена от заплащане на
държавна такса и разноски това възнаграждение е било заплатено от бюджета
на СГС. Съобразно изхода на делото - отхвърляне на предявените искове,
ищцовата страна е била осъдена да заплати тези разноски в полза на СГС.
Константна е практиката на ВС и ВКС, че лицата, които са освободени от
заплащане на държавна такса и разноски в производството, не са освободени
от отговорност за заплащане на разноските, сторени от другата страна, в
случай, че предявените искове бъдат отхвърлени, какъвто е настоящият
случай. Аналогична е хипотезата, при която ответникът е бил представляван
от особен представител. На осн. чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи
страна по делото от такси и разноски, дължими на съда /арг. от ал. 3/, но не и
от разноски, дължими на противната страна по делото. Неоснователно е
оплакването на ищцата, че по делото не били налице доказателства за
извършената от особения представител на ответника работа. Определеният
размер от 1610 лв. е съобразен с минималните размери на адв.
възнаграждения съобразно чл. 36 ЗА във вр. с Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на
предявените искове, извършените процесуални действия, фактическата и
правната сложност на делото. Затова оплакването на ищцата, че тя е
освободена от разноски дължими на другата страна е неоснователно.
Следователно частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция: С оглед изхода
на спора пред САС право на разноски има въззиваемият. Същият е бил
представляван от особен представител. Възнаграждението подлежи на
предварително заплащане. В случая ищцата е била освободена от заплащане
на държавна такса и разноски, поради което дължимото възнаграждение на
особения представител е било изплатено от бюджета на съда. Предвид
неоснователността на предявените искове, то по правилото на чл. 78, ал.3
ГПК разноските следва да бъдат възложени на ищцата. По изложените по-
горе съображения, въпреки че тя е била освободена от заплащане на държавна
такса и разноски, тя дължи заплащане на разноски на насрещната страна. Ето
защо, въззивницата-ищца следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
бюджета на САС сумата от 1200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263426 от 27.05.2021г., изменено с
7
определение № 273129 от 27.08.2021г., постановени по гр.д. № 4748/2018г. от
СГС, І ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН: ********** да заплати по сметка на САС
сумата от 1200 лв., на основание чл. 78, ал.3, вр. с чл. 83, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от И. П. П., срещу
определение № 273129 от 27.08.2021 г.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8