Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр.Пирдоп,
29.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 54 по
описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Производството
е образувано по молба на З.Й.Н., с ЕГН: **********, адрес: *** срещу П.А.Н., с ЕГН: ********** –
нейн син, живущ на същия адрес и съдържаща
искане за налагане по отношение на ответника на мерки за защита от домашно
насилие, а именно: да бъде отстранен ответникът от жилището, което
обитават съвместно в с.Челопеч и да бъде задължен да не я доближава.
В молбата е
описано, че с ответника П.Н. обитават едно и също жилище, като ответникът
налага спрямо нея физически тормоз. Описва се случай от 01.02.2020г., при който
синът и скочил да я бие, гони и да и посяга с нож, след което и счупил
телефона, за да не може да се обади на органите на реда и продължил да я
обижда. Сочи, че синът и заявил, че не го е страх от полиция, прокуратура и съд
и казал, че има хора за всичко, които ще го „оправят“. Моли да и бъде
предоставена защита срещу П.Н. и съдът да го отстрани от жилището, което
обитават съвместно в с.Челопеч и да му забрани да я доближава, както и местата,
на които ходи. С допълнителна молба молителката е направила уточнения защо
нейният адрес и този на сина и, срещу когото се иска защита, са различни, като
обяснението е, че неговият адрес все още се води на апартамент, който е
продаден на община Челопеч, но всъщност към момента реално живеят на едно и
също място – къща на посочения в с.Челопеч адрес – ул. „Генерал Дандевил” №1. Именно в този дом се твърди, че е
извършено домашното насилие на 01.02.2020г. Твърди се,
че домашното насилие не е за първи път спрямо нея, но докато бил жив съпругът и
не давал да пуска жалби и молби, тъй като извършителят е
техен син. За насилието от 01.02.2020г. сочи, че е извършено около 18:00 –
18:30 ч., когато синът и започнал да я бие, а внучето и отишло да извика леля си
от първия етаж – дъщерята на молителката на име Д.А.Г., която видяла побоя и
дърпала брат си, за да не я бие. Дъщеря и видяла още как П.
взел нож и му го издърпала от ръцете. След това взел метална стойка и я хвърлил
по нея, при което тя се навела и ударът попаднал в прозорците, които се
счупили. Сочи, че не могла да се обади на полицията, тъй като синът и взел
нейния телефон и го счупил, но дъщеря и се обадила на спешна помощ, като лекари
дошли към 23:45 часа да я прегледат, казали че е за болница, но тя отказала да
отиде. Твърди, че на 16.02.2020г. синът и отново проявил агресия към нея и
дъщеря и, в присъствието на тяхна гостенка, когато дошъл с обвинения за кражби
от тяхна страна. Молителката се бои, че може дори да бъде убита ако дъщеря и я
няма.
В открито съдебно заседание молителката З.Й.Н.
се явява лично и се представлява от упълномощената адв.П.Н. от САК. Поддържат молбата за защита от домашно
насилие, като уточняват, че искането се свежда до задължаване на ответника да
се въздържа от насилнически действия спрямо майка си, отстраняване от съвместно
обитаваното жилище и налагане на забрана да се приближава до молителката и до
жилището - мерки с правно основание чл.5, ал.1, т.1. т.2. и т.3 ЗЗДН. Уточнява
се, че молителката е пенсионер и няма месторабота или определени места за
социални контакти, до които да бъде забранено на ответника да се приближава.
Молителката чрез адв.Н. заявява, че не може да представи документ за
собственост на процесното жилище в с.Челопеч, тъй като документално то е
собственост на ответника. В хода по същество на делото адв.П.Н. заявява, че
счита молбата за допустима и основателна, както и че по безспорен и категоричен
начин е установено, че спрямо молителката е проявен акт на домашно насилие.
Иска се от съда да кредитира декларацията по чл.9 ЗЗДН, както и другите писмени
доказателства, а гласните доказателства на разпитаните свидетели да се
преценяват по реда на чл.172 ГПК, като обаче се придаде приоритет на
показанията на дъщерята на молителката. Адв.Н. счита, че е установено и че
актът на насилие от 01.02.2020г. не е бил единствен, а насилието е продължило и
след образуване на производството, докато ответникът не се е оттеглил от
жилището. Процесуалният представител на молителката намира, че актът на домашно
насилие е породен от безпаричието, създало дрязги в семейството и подадената
молба не служи на доверителката и за разрешаване на имуществен конфликт.
Претендират се разноски.
Ответникът П.А.Н. се явява лично и се представлява в производството и от
упълномощената адв.Д.Н. от ВрАК. Оспорват молбата за защита и молят съда да я
отхвърли като неоснователна. Ответникът излага пред съда своята версия за
проблема между него и майка му и заявява, че домашно насилие спрямо нея не е
извършвал. Твърди, че на 01.02.2020г. той и фактическата му съпруга си били
легнали, когато около 20 часа чули майка му – молителката З.Н. – да крещи на
едно от децата им. Твърди още, че единственото, което е направил, е да попита
майка си защо крещи на детето и ако има нещо, за което трябва да му се обърне
внимание, да каже на него като баща. Ответникът заявява, че между него и майка
му не е имало проблеми до идването на сестра му да живее в същия дом. Сочи, че
е напуснал жилището и работата си в с.Челопеч и са се преместили при родителите
на жена му в с.Черногорово, тъй като майка му и сестра му постоянно го
провокирали. Процесуалният представител на ответника моли съда да постанови
отказ за издаване на заповед по ЗЗДН. Адв.Д.Н. акцентира на факта, че
доверителят и е единствен собственик на имота, от който се иска да бъде
отстранен и нито майка му, нито сестра му имат учредено право на ползване и
именно те са хората, които незаконосъобразно живеят в чужд имот на добрата воля
на П.Н. и съпругата му и че именно те упражняват насилие над семейството на
ответника, а не обратното. Адв.Д.Н. смята за несъстоятелни показанията на
дъщерята на молителката и моли те да не се кредитират, защото тя е пряко
заинтересована да отстрани собственика от неговия имот, защото нейното
многобройно семейство живее в имота. Сочи се, че самата молителка е завила пред
медицинските лица и във фиша за спешна медицинска помощ е записано, че е паднала
по стълбите, а останалото са неподкрепени свидетелски показания на дъщерята на
молителката. Адв.Д.Н. счита, че не може собственикът да бъде изгонен от
собствеността си, която е неприкосновена и моли молбата за защита от домашно
насилие да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
От на адв. П.Н. допълнително е представена писмена защита, в която са
доразвити доводите и становищата, които страната поддържа.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните по делото са майка и син, което се установява от удостоверение
за родствени връзки изх.№943-16-2/14.02.2020г.,
издадено от община Челопеч.
Страните
не спорят, че към процесната дата са обитавали едно и също жилище – къща в
с.Челопеч, находяща се на ул. „Генерал Дандевил“ №1, който адрес е постоянен адрес на молителката, видно от приложеното копие
от нейната лична карта и освен това са живели в едно домакинство – на втория
етаж на къщата. Това се установява и от свидетелските показания. Ответникът
заявява, а свидетелите потвърждават факта, че към настоящия момент ответникът П.Н.
сам и доброволно е напуснал жилището и не пребивава там. Причината за това
според ответника и свидетелката Ваня Петрова – негова съжителка, са
непрестанните провокации спрямо него от страна на майка му – З.Н. и сестра му- Д.Г..
Според свидетелката Д.Г. причината брат и да не живее към момента в с.Челопеч е
именно агресията му към тяхната майка, от която той самият се притеснява. От
представения нотариален акт №3, том IV, рег. №5815, дело №557 от
06.12.2019г., издаден от нотариус Евгения Павлова, се установява, че на
06.12.2019г. ответникът П.Н., в качеството си на купувач, е придобил в собственост
от продавачите Кунка Калугерова и Панчо Калугеров Урегулиран поземлен имот в
с.Челопеч на бул. „Генерал Дандевил“ №1 с площ
от 897 кв.м., заедно със застроените в имота две на брой едноетажни масивни
жилищни сгради, гараж, селскостопанска сграда и навес, от който именно имот се
иска да бъде отстранен ответникът и който имот свидетелката Д.Г. настоява, че е
заплатен с пари на нейните родители, а ответникът П.Н. ги е излъгал, че и те ще
фигурират в акта за собственост и въпреки това го е записал само на себе си.
Като доказателство по делото е приета декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН от молителката З.Н. /л.4 от делото/, според която на 01.02.2020г., около 18:00-18:30
часа П.Н. (син) е осъществил спрямо деклараторката домашно насилие – биел я,
искал да я наръга с нож и я гонил от дома, който е закупила.
Съдът е
изискал служебно от Дирекция „Национална система 112“ към МВР справка дали на
01.02.2020г. при тях е постъпвал сигнал за спешен случай, свързан със страните
по делото. В отговор е посочено, че на 02.02.2020г., от телефонен номер
**********, в 0.50 часа е постъпил сигнал от лице, което не се представя и е
изградена конферентна връзка с дежурен в ЦСМП София град. От извадката от
звукозапис е видно, че подаденият сигнал е за лицето З.Н., на 61г., като
подаващият сигнала е съобщил, че след падане по стълбите пострадалата има болки
в крака и гръбначния стълб. Адресът на инцидента е с.Челопеч, ул. „Генерал
Дандевил“ №1. От Центъра за Спешна медицинска помощ София са уведомили съда, че на 01
срещу 02.02.2020г., в 0.53 ч. в ЦСМП София има регистрирано повикване за лицето
З.Й.Н. *** и са посочени медицинските лица- екип на ФСМП-Пирдоп, посетили
адреса. Приложено е копие от съставените медицински документи – фиш за спешна
медицинска помощ, извадка от книга за повиквания и талон за повикването. От тях
се установява, че екипът на ФСМП-Пирдоп е пристигнал на адреса в с.Челопеч, ул.
„Генерал Дандевил“ №1 в 01.15 часа на
02.02.2020г., като на З.Н. е поставена диагноза – контузия на гръбначния стълб
в областта на поясните прешлени и че същата е отказала хоспитализация срещу
подпис. Насочена е била към травматолог.
По делото
е постъпила докладна записка от полицейски инспектор при РУ-Пирдоп, според
която след извършена проверка в РУ-Пирдоп е установено, че през последната една
година няма подавани сигнали и образувани полицейски преписки срещу лицето П.Н.,
но има образувана прокурорска преписка под №57 по описа на РП-Пирдоп за 2020г. Документите по цитираната прокурорска
преписка са изискани от Районна прокуратура-Пирдоп, която ги е предоставила. От
материалите по преписката е видно, че на 07.02.2020г. З.Н. е подала жалба срещу
П.А.Н. за това, че на 01.02.2020г. същият я е бил и гонил от дома и. По жалбата
е извършена проверка, снети са обяснения от З.Н. и П.Н.. В своето обяснение З.Н.
твърди, че на 01.02.2020г. П.Н. и е посягал с ръжена да я бие и я ударил с него
по рамото и гърба, след което е потрошил прозореца на стаята. Заявила е, че
иска той да бъде предупреден да не се саморазправя с нея физически и
психически. В своите обяснения П.Н. е заявил, че от около 40 дни майка му
непрекъснато се заяжда с него и семейството му и че категорично не и е посягал
и не я е удрял, нито и е налагал психически тормоз и не е отправял закани за
саморазправа. На 12.02.2020г. е бил съставен протокол за предупреждение на П.А.Н.,
на основание чл.65 ЗМВР, да не нарушава
обществения ред, да не отправя обиди, закани за саморазправа, да не тормози
физически и психически З.Й.Н., а спорните въпроси да се решават по законов ред.
На 20.02.2020г. с постановление прокурор при РП-Пирдоп е отказал да образува
досъдебно производство по случая и на З.Н. е разяснена възможността да се
обърне с молба до съда за закрила на основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Видно е от
справката от Районна прокуратура-Пирдоп, че срещу П.А.Н. са водени две
досъдебни производства през 2017г. за престъпления по транспорта. Видно от
справката му за съдимост, за едното от тях е признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.
Видно от
медицинско удостоверение, издадено от „Център за психично здраве-София“ ЕООД, П.А.Н.
не се води на учет там.
Представена
е и характеристика на П.А.Н. ***, според която впечатленията за Н. са формирани
предимно от изпълнението на възложените му задачи като работник към община
Челопеч. Посочено е, че при изпълнение на служебните си задължения П.Н. винаги
е проявявал професионално мислене и съзнание, прецизност, стриктност, поемане
на лична отговорност и инициативност. Посочено е още, че П.Н. няма наложени
наказателни мерки по общински нормативни актове и няма постъпвали сведения от
други институции за негови противообществени прояви.
Като
свидетели в процеса са разпитани Д.А.Г.- дъщеря на молителката З.Н. и сестра на
ответника П.Н., както и Ваня Величкова Петрова – съжителка на съпружески начала
на ответника П.Н..
И двете свидетелки
потвърждават, че в отношенията между З.Н. и П.Н. има напрежение, като открояват
обаче различни причини и изнасят различни данни за събитията от 01.02.2020г.
Според Д.Г. ежедневно имало проблеми и постоянни скандали от страна на брат и.
Сочи, че тя самата живее със съпруга си в жилището на първия етаж и постоянно
чува викане, псувни, ругатни и тропане от втория етаж, където живее семейството
на брат и и нейната майка. Твърди, че на 01.02.2020г., около 18.00-18.30 ч.
голямото дете на брат и- Атанас дошъл на бегом и и казал „Лельо, ти не чуваш
ли, че тате преби баба от бой?”. Когато тя се качила горе, брат и в
действителност биел майка им. Тя започнала да го дърпа, за да не я бие, но той
я удрял с юмруци по тялото, по ръцете, в гърба, в операцията, в главата и в
крака. Сочи, че успяла да му вземем лопатката, с която я биел, но той отишъл в
хола, взел нож и започнал да й казва: „Сега ще те заколя и ще те пратя при баща
ми, защото ти умори баща ми”. Наричал майка си и сестра си „курви“, „мастии“,
„боклуци“ и заплашвал със саморазправа. Свидетелката твърди, че го хванала и му
издърпала ножа и го дала на жена му Ваня Петрова. Твърди, че П.Н. хвърлил една
метална стойка по майка им и ако тя не се била отместила, щял да я убие. Със
стойката счупил прозореца. Свидетелката Г. сочи, че брат и спрял да „дивее“
когато му казала да престане, защото плаши децата. По-късно той самият поискал
да повикат линейка, за да бъде майка му прегледана. Свидетелката твърди, че се
обадила на тел.112 и съобщила, че майка и е паднала по стълбите. Така казала,
за да не бъде брат и задържан. Медицинският екип, който посетил адреса поискал
да откара пострадалата в болница, но тя самата отказала. Причината за това
според свидетелката е, че майка и се страхувала да я остави с брат и, за да не
се „разправя“ той с нея. Според Г. медицинският екип повярвал на твърдението,
че майка и е паднала по стълбите и си тръгнали. Твърди, че след това брат и
дошъл при леглото, където лежала майка им и казал, че има право да пусне срещу
него жалба и че той ще си понесе отговорността. Опитал и да се извини. След
случая свидетелката Г. твърди, че З.Н. разговаряла по телефона с районния
инспектор от полицията и той и казал, че може да пусне жалба до съда за домашно
насилие. Според Г. имало още един случай на насилие след 01 февруари, а именно:
на 01 април, когато тя и майка и се опитвали да вземат някакви документи от
гаража на къщата, а брат и дошъл и започнал да вика, че нямат работа там и дори
в желанието си да ги изгони от мястото блъскал майка им. Имало и предишни
случаи на насилие, но медицински документи майка и не си била вадила, защото
преди да почине баща и я спирал да го направи. Той спирал и сина си да проявява
агресия. Свидетелката Г. твърди, че майка и на свой ред не е проявявала агресия
към никого, нито е викала и крещяла. Не била викала и по децата, както твърди П.Н..
Децата му тя дори отглеждала когато той и Ваня Петрова не били в България.
Свидетелката Г. счита, че майка им и брат и се карат заради пари и имущество,
защото брат и няма пари. Според нея отношенията в семейството са били нормални
когато брат и П.Н. ***. В момента свидетелката твърди, че е очевидно за нея, че
майка и се страхува от брат и, а когато той е наоколо започва да трепери и
плаче. Характера на брат си Г. определя като агресивен.
Свидетелката
Ваня Петрова твърди, че свекърва и (З.Н.) и зълва и (Д.Г.) живеят в къщата на
мъжа и, за закупуването на която двамата са изкарали пари докато работели в
Кипър, но не може да каже колко точно пари са заплатили за нея. Сочи, че Д.Г.
живее на първия етаж с мъжа си и 4-те си деца, а към момента З.Н. живее в
лятната кухня. Признава, че З.Н. е отглеждала децата им (общи с П.Н.) докато са
били в Кипър, а отношенията са били като на нормално семейство. Твърди, че на
01 февруари 2020г. вечерта, по тъмно, свекърва и е слизала по стълбите от
втория етаж, които са изронени и паднала. Детето дошло да извика свидетелката
да я вдигнат и да я сложат на леглото. Твърди, че след това извикали линейка и
я прегледали лекари, но тя отказала да отиде в болница. Самата свидетелка, Д. и
П. присъствали на прегледа. На следващия ден също отказала да я откарат до
болницата в гр.Панагюрище. Според свидетелката Петрова във въпросната вечер
никой никого не е удрял и обиждал, но свекърва и викала по нейното дете, а П.
единствено я попитал защо вика по детето и казал, че ако то е виновно за нещо,
той ще му направи забележка. Свидетелката Петрова твърди, че съпругът и не е
взимал нож, а Д.Г. не е присъствала на никакъв скандал на 01 февруари. Смята
обаче, че неразбирателството в семейството се е породило именно откакто Д.Г.
живее в къщата. За П.Н., с когото съжителства, свидетелката казва, че изобщо не
е агресивен и че от много години са заедно, а той дори един шамар не и е
ударил. Твърди, че той не бие нито децата им, нито майка си З.Н.. Семейството
им обаче решило да се махне от с.Челопеч и да отиде при нейните родители в
с.Черногорово, където живеят към момента, за да нямат проблеми и да не се
стресират децата, тъй като З. и Д. постоянно викали полиция, без конкретен
повод.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най-близки
взаимоотношения помежду си – родствени или други. Молителката З.Н. и ответникът
П.Н. се намират именно в такива близки родствени отношения, а именно: майка и
син са. В този смисъл З.Н. попада сред категориите лица, за които ЗЗДН
предвижда възможност за защита чрез мерките, предвидени в него, доколкото се
твърди, че нейн низходящ е осъществил насилие спрямо нея /по чл.3, т.5 ЗЗДН/. В
този смисъл молбата за защита се явява допустима като подадена от легитимирано
лице – пострадалото такова /чл.8, т.1 ЗЗДН/.
Съдът има функцията
да осъществи преценка за евентуалната доказаност на твърденията, наведени с
молбата за защита. В конкретния случай страните са ангажирали гласни
доказателства, които са в противовес едно на друго що се отнася до процесния
случай. Разпитаните свидетели са в близки семейни отношения със страните по
делото и самите те са част от конфликта, породил се в семейството, поради което
показанията им следва да бъдат ценени през призмата на евентуалната
заинтересованост от изхода на делото и в съпоставка с останалите данни, както
бе поискано от процесуалните представители на страните. Съдът цени показанията
на двете свидетелки в по-голямата им част, а именно: че отношенията в
семейството в предходен момент са били добри, че З.Н. е отглеждала децата на П.Н.,
както и че към момента съществува конфликтност между тях. Очевидно за съда от
свидетелските показания и от начина, по който е поднесена информацията в
молбата за защита, е че конфликтите между майка и син, които, както заяви
свидетелката Г., са станали „ежедневие“, са възникнали в следствие спор за
собствеността върху къщата, в която разширените семейства на З.Н., Д.Г. и П.Н.,
до скоро са съжителствали. За страните в спора е ясно, че документално и
юридически собственик на имота е ответникът П.Н., с което обаче неговата майка
и сестра не са съгласни и се чувстват измамени, защото според тях парите за
закупуване на имота са осигурени от З.Н.. Този спор несъмнено не може да е
предмет на настоящото дело, но следва да се прецени дали именно той не е
двигател на спора за домашно насилие и дали страните не използват настоящия
процес за уреждане на друг вид свои неуредени взаимоотношения. Анализирайки
внимателно доказателствата, съдът намира, че отношенията в семейството са
обтегнати по повод спора относно правото на собственост върху къщата, но визираният
спор за имуществени права е породил дълбок конфликт сред обитателите на къщата
в с.Челопеч, който е станал многоаспектен и очевидно е провокирал липса на
взаимна толерантност. Липсата на толерантност според съда е довела и до
ситуацията от 01 февруари 2020г. За събитията от процесната дата съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката Д.Г., които са далеч по-логични
и последователни от тези на свидетелката Ваня Петрова. Г. описва подробно какви
действия е осъществил нейният брат П.Н. спрямо тяхната майка З.Н., без да показва
каквато и да е доза колебание в това, което обрисува и без да си дава време в
разказа си за обмисляне правилността на фактите, което ясно свидетелства, че
описаното са лични възприятия, а не измислени факти. Свидетелката Г. описва и
как впоследствие брат и се е опитал да се извини и сам е поискал да повикат
линейка, което показва, че тя не прави опит да го охарактеризира като „лош
човек“, а единствено пресъздава случая. Отричането от страна на свидетелката
Ваня Петрова на осъществен от страна на фактическия и съпруг акт на насилие на
01 февруари 2020г., бе направено с лаконично описание на събитията. Тя заяви,
че свекърва и е паднала по стълбите, тъй като същите били изронени, но не
обясни какво е наложило в зимен месец и както твърди – в тъмната част на
денонощието, З.Н. да излиза и да слиза по стълбите. Същевременно, свидетелката
твърди, че скандал между П.Н. и майка му не е имало, но описва, че З.Н. се е
карала и е викала на децата им. Свидетелката оставя разказа си в тази част
незавършен, като не казва как П.Н. и З.Н. са разрешили проблема с
обстоятелството, че бабата е викала на децата. Според съда именно това е
предизвикало конкретния спор, прераснал в агресия от страна на П.Н..
Спокойствието на Н., което неговата съжителка- свидетелката Ваня Петрова, се
опитва да му вмени, дори в напрегнати ситуации, не отговаря на установеното, че
между него, майка му и сестра му е имало непрестанни спорове, заради които
нееднократно била викана полиция. Твърдението
на Ваня Петрова, че полиция е била викана „без повод“ от страна на З.Н. и Д.Г.,
звучи несъстоятелно. Повод несъмнено е имало, независимо в какво са се
изразявали конфликтите и това няма как да не е генерирало допълнително
напрежение между майка и син. Самият ответник заявява, че те постоянно „са го
провокирали“, т.е. самият той се е чувствал неспособен да запази спокойствие и
това го е накарало да напусне къщата в с.Челопеч и към настоящия момент да
пребивава другаде. Това кореспондира с предположението, което сестра му Д.Г.
прави, че той е напуснал къщата, защото се е страхувал от собствената си
агресия. Последващата реакция на П.Н. след осъщественото насилие, която бе описана
от сестра му, а именно: опит да се извини и осмисляне, че с извършеното може би
е наранил сериозно майка си, заради което сам поискал да извикат линейка, дава
характеристика на ответника като лице, което действа при моментна агресия, но
след това съжалява за стореното. Тук следва да се отбележи, че молителката,
освен като жертва на физическо насилие, е твърде възможно да се е явила и
провокатор на нежеланата реакция на своя син, което в известна степен снижава
отговорността, която същият следва да понесе, но не променя факта на
извършеното, независимо от психо-емоционалното състояние на дееца.
Медицинските
документи, които бяха приобщени, потвърждават обстоятелството, че на процесната
дата – 01.02.2020г. молителката е понесла физическа травма. Произходът на
травмата е спорен и макар пред медицинските лица молителката да е заявила, че е
паднала по стълбите, каквото е твърдението и на ответника, съдът намира, че с
това твърдение молителката е прикрила моментно извършеното спрямо нея насилие.
Страхът у жертвите на насили и нерешителността да признаят, че са били
подложени на такова, са съществена бариера пред решението да потърсят помощ. Не
случайно молителката не е подала жалба веднага, а и е отнело близо седмица да
формира това решение. Заявката, която тя е дала пред медиците – че е паднала по
стълбите, е напълно разбираема, доколкото при осъществяване на прегледа лицето,
което е осъществило насилието, е присъствало. Това е първоначална версия на
събитията, която цялото семейство е поддържало – пострадалата - от страх,
свидетелката Г. – от стремеж да предпази и майка си от още агресия и брат си от
задържане, а П.Н. – от стремеж да избегне вредни последици за себе си.
Заявеното пред медицинския екип обаче не може безкритично да се възприеме като
истинно, а напротив – подложено е на преценка като част от доказателствената
съвкупност. В този смисъл, описаното от свидетелката Д.Г. и от самата молителка
в декларацията по чл.9 ЗЗДН, кореспондира с установяването на физическа травма
при молителката от медицински подготвени лица. Декларацията по чл.9 ЗЗДН в
настоящия случай сама по себе си не може да предопредели изводите на съда, но
същата е документ, подписан под угрозата от понасяне на наказателна отговорност
за невярно декларирани данни. Чл.13, ал.2 ЗЗДН придава специфична
доказателствена сила на декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Това е така поради особения характер на производството и поради
обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено в домашна
обстановка и възможностите за доказването им са ограничени. Независимо
че в декларацията се съдържат твърдения, които поначало подлежат на доказване и
с други допустими от ГПК доказателствени средства, съдържащите се в нея
обстоятелства са доказателства в производството /Решение
№130/07.05.2015 по дело №24/2015 на ВКС, НК, I н.о./.
При така
ангажираните доказателства съдът намира за доказано извършването на домашно
насилие от ответника спрямо молителката, провокирано от общия контекст на
отношенията между страните. Насилието може да има различни проявни форми, като
в случая се касае за физическо насилие – нанесен побой и психическо такова –
заплахи и обиди спрямо пострадалото лице. Физическото засягане на телесната
неприкосновеност на молителката, нанесените обиди, причиненият стрес и уплаха
могат и следва да се квалифицират като физическо и психическо насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, което насилие следва да бъде санкционирано.
Насилието,
спрямо което следва да се осигури защита от съда и по-конкретно последният акт,
в който това насилие се е изразило, следва да е осъществен и концентриран в
рамките на срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН – едномесечен срок преди подаване на
молбата за защита. В настоящия случай З.Н. е депозирала своята молба до съда на
13.02.2020г. Актът на насилие, който беше приет за доказан, е от дата
01.02.2020г., т.е. същият се вмества във времевите рамки, поставени от
нормативния акт.
Видно от
събраните писмени доказателства ответникът не е осъждан по смисъла на
наказателното право, а единствените водени срещу него досъдебни производства са
за престъпления по транспорта, които нямат допирна точка с насилническите
действия. Същият не е с установени психични проблеми, а пред работодателя си се
е ползвал с добро име и има добри препоръки. В този смисъл, съдът счита, че
степента на обществена опасност на дееца не е висока, макар да са събрани
достатъчно доказателства за извършен от него акт на домашно насилие на
01.02.2020г. спрямо З.Н., който акт сам по себе си е с висока интензивност на
обществената опасност, тъй като е застрашил пряко живота и здравето на
пострадалата. Не се доказаха обаче други актове на насилие от страна на
ответника, поради което съдът не счита, че се касае за системност в поведението
му, макар такава да се твърди.
Отчитайки
горното, на ответника следва да бъде наложена глоба по чл. 5,
ал.4 ЗЗДН в минималния определен размер, а именно: 200 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че целта на закона ще бъде постигната с постановяване на мерките по чл. 5, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, поискани и от
процесуалния представител на молителката. На първо място, следва да бъде
задължен ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо своята майка,
която самостоятелна мярка няма предвиден срок на действие. Останалите две
мерки, които съдът намира за необходимо да приложи – отстраняване на дееца от
съвместно обитаваното жилище и забрана за доближаване на пострадалото лице –
следва да се наложат за минимален срок от 3 месеца. Приложимостта на мярката
„отстраняване от съвместно обитаваното жилище“ в настоящия случай се оспорва от
процесуалния представител на ответника, предвид факта, че ответникът е
собственик на съвместно обитаваното жилище и доколкото собствеността е
неприкосновена. Изводът за неприкосновеност на собствеността е правилен, като
практиката обаче е наложила, че в случаите на домашно насилие правата на
личността имат превес над тези на собствеността и с цел запазване на
неприкосновеността на личността се допуска дори отстраняването на собственик от
негов имот. В настоящия случай ответникът не се намира в имота, поради което
няма да се наложи да бъде принудително отстраняван, но мярката следва да бъде
постановена като мярка за защита, която да даде възможност за затихване на
конфликта. След инцидента ответникът доброволно и действайки разумно е
напуснал собственото си жилище, като така е дал възможност за осъзнаване на
случилото се и от двете страни в спокойна обстановка. Доколкото обаче ответникът
притежава титул за собственост на имота и се легитимира като негов собственик,
който в действителност би могъл да се разпорежда с него както намери за добре,
тримесечния срок, в който съдът лишава страните от опцията да живеят заедно,
следва да даде възможност на останалите участници в конфликта или да се
установят да живеят другаде или да инициират процедура за разрешаване на
имуществения спор. Срокът на мярката „отстраняване от съвместно обитаваното
жилище“ в настоящия случай не следва да е по-дълъг от 3 месеца и защото социалното
предназначение на ЗЗДН
е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в
риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане
на междуличностни спорове и да се ползва за цели извън разума и идеята на
закона и в частност – да се
ограничат за неоправдано дълъг срок правата на собственик да се ползва от
собствения си имот. Забраната за доближаване на молителката пък следва да е
конкретизирана за определено разстояние и съдът определя това разстояние на не
по-малко от 10 метра от пострадалата и не по-малко от 10 метра от жилището,
което тя обитава.
С оглед основателността на молбата за защита и на основание чл. 11,
ал.2 ЗЗДН ответника следва да заплати и държавна такса
по делото в размер на 25 лв., която
се определя по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (изводимо от т.22 на ТР 6/2012 г. на ВКС по т.д.
6/2012 г.).
На
основание чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното
искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на З.Н. сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд - Пирдоп
Р Е Ш И:
ДОПУСКА защита на З.Й.Н., ЕГН: ********** от домашно насилие, извършено от сина и П.А.Н., ЕГН: **********, чрез налагане на следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, П.А.Н., ЕГН: **********, адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие /физическо,
психическо или друго/ по отношение на майка си – З.Й.Н., ЕГН: **********,***.
ОТСТРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, П.А.Н., ЕГН: ********** от
съвместно обитаваното със З.Й.Н., ЕГН: ********** жилище, намиращо се на адрес:
***, за срок от 3 /три/ месеца, считано от
постановяване на настоящето решение и издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал.1, т. 3 ЗЗДН, на
П.А.Н., ЕГН: ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА
-
пострадалото лице З.Й.Н., ЕГН: ********** на
по-малко от 10 /десет/ метра,
-
жилището, което З.Й.Н., ЕГН: **********,
обитава, находящо се на адрес: с.Челопеч,
общ. Челопеч, обл. Софийска, ул. „Генерал Дандевил“ №1,
на по-малко от 10 /десет/ метра
за срок от 3 /три/ месеца, считано от постановяване на
настоящето решение и издаване на заповедта за защита.
НАЛАГА на П.А.Н., ЕГН: **********, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ в полза на бюджета на съдебната власт, платима по сметка на Районен
съд-Пирдоп.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал.1
ГПК, П.А.Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на З.Й.Н., ЕГН: **********
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
ОСЪЖДА П.А.Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Пирдоп, в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, държавна такса в размер на 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на З.Й.Н., ЕГН: ***********,***, която да се връчи незабавно, подлежи на предварително изпълнение и отменя,
на осн. чл.19 ЗЗДН, действието на издадената заповед за незабавна защита №87/21.02.2020г. на РС-Пирдоп.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.А.Н., ЕГН: **********,
че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата на
основание чл.21, ал.3 ЗЗДН, доколкото неизпълнението на
заповедта съставлява престъпление по чл.296, ал.1 НК.
Препис от решението и от заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото и ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на РУ-Пирдоп, съгласно чл. 16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски Окръжен Съд
в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира
изпълнението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: