№ 747
гр. Варна, 21.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900718 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул.“С. п.“ №**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Драган Цанков“ №20, ап.2, ет.1, чрез
адв.М. Д., против “С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4, ет.6, представлявано от Кирил Веселинов
Петков, действащо чрез адв.Н. М., с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване
недължимостта от ищеца на сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 21.04.2012г. по
ч.гр.д.№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч и е образувано изпълнително дело
№20238790400350 по описа на ЧСИ с рег.№879, с район на действие ОС Ловеч, които
вземания са прехвърлени в полза ответника с Договор за прехвърляне на вземания от
30.06.2021г., а именно: -сумата от 115230.73лв., представляващ главница по Договор
№**********г. за кредит сключен с “Банка Пиреос България АД; -сумата от 12 837.52лв,
представляваща възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от Раздел IV от договора за кредит за
периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г.; -сумата от 43.76лв., представляваща наказателна
лихва за забава по чл.15, ал.3 от Раздел IV от договора за периода от 09.05.2011г. до
19.04.2012г.; -сумата от 574.99лв., представляваща годишна такса по чл.16, б.“в“ от
договора и -сумата от 102.00лв. за заплатени нотариални такси за връчване на нотариални
покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението-20.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както сторените по
делото съдебни разноски за държавна такса в размер на 2575.78лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв., която недължимост произтича от установената с влязло
в законна сила Решение №26/14.01.2013г. по НАХД №1561/2012г. на Районен съд Ловеч,
потвърдено с Решение №26 от 18.03.2013г. по ВАНХД №61/2013г. на Окръжен съд Ловеч,
неавтентичност на подписа на ищеца в процесният договор за кредит.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
1
ответника.
По делото е постъпил отговор на искова молба със становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Направено е възражение за местна подсъдност на
спора. Поддържа се, че по отношение на исковата претенция е приложима разпоредбата на
чл.105 от ГПК, съответно че компетентен да разгледа делото е съда, в района на който е
седалището на ответника.
С депозираната по делото допълнителна искова молба, се поддържат вече изложените
доводите с исковата молба и се допълват основанията на претенцията, като в условията на
евентуалност се поддържа, че възможността за събиране на сумите по изпълнителното дело
е погасена по давност.
Така направеното допълване в условията на евентуалност на основанието на иска, по
своя характер съставлява последващо обективно съединяване на искове, което е
недопустимо. Ето защо посоченото основание /претенция/ не подлежи на разглеждане в
настоящото производство.
Постъпил е и допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържа тезата по
вече подаденият отговор на ИМ.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим и исковата е молба
редовна, тъй като същата отговаря на минималните нормативни изисквания за съдържание.
Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на иска, поради стабилизиране
на заповедта за изпълнение, тъй като за допустимостта на иска по чл.439 от ГПК е от
значение дали ищеца се позовава на ново настъпили обстоятелства, каквито твърдения в
случая са налице, с оглед позоваването на влязло в сила решение по наказателно
производство.
Предявения иск е родово подсъден на Окръжен съд, съобразно нормата на чл.104, т.4
от ГПК.
Във връзка с направеното в отговора на исковата молба възражение за местна
неподсъдност на повдигнатия правен спор, съдът намира, че в настоящия случай следва да
намери приложение специалната норма на чл.113 от ГПК, която дерогира приложението на
общата разпоредба на чл.105 от ГПК. Безспорно е в случая, че иска по чл.439 от ГПК има за
предмет оспорване на изпълнението в полза на цесионера “С.Г.Груп“ ЕАД по изпълнително
дело, което е образувано въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч за вземания по Договор за кредит
№**********г. с “Банка Пиреос България“ АД. В този смисъл ищецът упражнява
последваща защита на правата си, извън заповедното производство, но въз основа на
изпълнение основано на задължение по договора за кредит, в което правоотношение той има
качество потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Актуалната съдебна практика приема,
че потребител по договор за финансова услуга, претендиращ защита срещу изпълнението
основано на този договор, независимо от избрания способ, включително чрез отрицателен
2
установителен иск, може да се ползва от особената местна подсъдност по чл.113 от ГПК.
По делото е извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца,
според която същия от 2015г. и понастоящем, е с настоящ адрес в гр.Варна.
С оглед на изложеното, съдът счита, че съобразно визираната в чл.113 от ГПК
специалната местна подсъдност, компетентен да разгледа спора е Окръжен съд Варна,
съответно че възражението на ответника за неподсъдност на спора се явява неоснователно.
По доказателствените искания на страните:
С исковата молба и уточнителните молби към нея, ищецът е направил искане за
приемане на представените писмени доказателства.
Съдът като съобрази, че същите са допустими за повдигнатия правен спор, намира, че
следва да бъдат допуснати до приемане в о.с.з.
Направеното от ищеца искане за изискване за послужване на ч.гр.д.№676/2012г. и
НАХД №1561/2012г., двете на Районен съд Ловеч, следва да се остави без уважение, с оглед
липсата на спор за стабилитета на крайните съдебни актове по посочените дела и предвид
преставането на заверени преписи от изпълнителен лист по гражданското дело и от
влезлите в сила решения в наказателното производство.
С оглед недопустимостта, съответно настъпилата преклузия, по отношение на
доводите на ищеца за погасяване на вземането по давност, не е налице нужда от изискване
на изп.д.№20238790400350.
Искането на ищеца за изискване на заверен препис от изп.дело №257/2012г. по описа
на СИС при РС Ловеч и от изп.дело №208/2013г. на ЧСИ с рег.№879, или за издаване на
удостоверение на страната да се снабди с препис от посочените дела, следва да се остави без
уважение, доколкото въпросните изп.производства нямат касателство със пора, който е
свързан с изпълнението по изп.д.№20238790400350.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на “С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *********, за
прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на СГС.
Определението в тази му част подлежи на обжалване от ответника на основание
чл.121 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото, на основание чл.140
3
от ГПК:
Производството е образувано по искова молба на С. С. С., с ЕГН **********, против
“С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване
недължимостта от ищеца на сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 21.04.2012г. по
ч.гр.д.№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч и е образувано изпълнително дело
№20238790400350 по описа на ЧСИ с рег.№879, с район на действие ОС Ловеч, които
вземания са прехвърлени в полза ответника с Договор за прехвърляне на вземания от
30.06.2021г., а именно: -сумата от 115230.73лв., представляващ главница по Договор
№**********г. за кредит сключен с “Банка Пиреос България АД; -сумата от 12837.52лв,
представляваща възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от Раздел IV от договора за кредит за
периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г.; -сумата от 43.76лв., представляваща наказателна
лихва за забава по чл.15, ал.3 от Раздел IV от договора за периода от 09.05.2011г. до
19.04.2012г.; -сумата от 574.99лв., представляваща годишна такса по чл.16, б.“в“ от
договора и -сумата от 102лв. за заплатени нотариални такси за връчване на нотариални
покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението-20.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както сторените по
делото съдебни разноски за държавна такса в размер на 2575.78лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв., която недължимост произтича от установената с влязло
в законна сила Решение №26/14.01.2013г. по НАХД №1561/2012г. на Районен съд Ловеч,
потвърдено с Решение №26 от 18.03.2013г. по ВАНХД №61/2013г. на Окръжен съд Ловеч,
неавтентичност на подписа на ищеца в процесният договор за кредит.
В исковата молба се твърди, че в хода на ч.гр.д.№676/2012г. по описа на Районен съд
Ловеч, инициирано със заявление от “Банка Пиреос България“ АД, е издадена Заповед №442
от 21.04.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, както и Изпълнителен лист от 21.04.2012г., с които е разпоредено длъжникът-
кредитополучател Мирослав С. С. и солидарния длъжник С. С. С., да заплатят солидарно на
кредитора “Банка Пиреос България“ АД, вземания произтичащи от Договор №**********г.
за кредит в общ размер от 128789лв., от които 115230.73лв.-главница, 12837.52лв.-
възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от Раздел IV от договора за кредит за периода от
06.05.2011г. до 19.04.2012г., 43.76лв.-наказателна лихва за забава по чл.15, ал.3 от Раздел IV
от договора за кредит за периода от 09.05.2011г. до 19.04.2012г., 574.99лв.-годишна такса по
чл.16,б.“в“ от договора и 102лв.-нотариални такси за връчване на нотариални покани за
доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението-20.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както
направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 2575.78лв. и
юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв. Сочи се, че в хода на образуваното по
повод на посоченото вземане изпълнително дело №20238790400350 по описа на ЧСИ с рег.
№879, с район на действие ОС Ловеч, на 06.04.2023г. на ищеца е връчена покана за
доброволно изпълнение изх.№06616 от 08.03.2023г., с която същия, в качеството му на
4
солидарен длъжник е поканен да заплати на ответното дружество дължимите суми към
08.03.2023г. Сочи се, че към поканата е имало приложено Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД
от “Юробанк България“ АД, явяващо се универсален правоприемник на “Банка Пиреос
България“ АД и действащо чрез пълномощника си “С. Г. Груп“ АД, с което ищецът е
уведомен, че съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021г., сключен между
банката, като цедент и ответното дружество, като цесионер, в полза на последният са
прехвърлени всички вземания и права по Договор за кредит №**********г., ведно със
сключените анекси и допълнителни споразумения, по които ищецът е солидарен длъжник,
заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности.
Поддържа се, че с влязло в закона сила на 18.03.2013г. Решение №26 от 14.01.2013г.,
постановено по НАХД №1561/2012г. по описа на Районен съд Ловеч, кредитополучателя
Мирослав С. С., е признат за виновен в това, че в периода 29.05.2007г.-31.05.2007г. в
гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление е съставил неистински частни
документи-Искане декларация за ипотечен кредит №88/29.05.2007г. от името на С. С. С. и
Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007г. на “Банка Пиреос България“
АД, в частта му за “солидарен длъжник“ С. С. С., като ги е употребил пред “Банка Пиреос
България“ АД, клон Ловеч, за да докаже, че съществува задължение за С. С. С., в качеството
му на “солидарен длъжник“ по Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007г.
на “Банка Пиреос България“ АД, до погасяване на всички задължения на кредитополучателя
по договора, поради което и на основание чл.78а във връзка с чл.309, ал.1, пр.1 във връзка с
чл.26, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание “Глоба“. Твърди се, че въпросното решение е
потвърдено с Решение №26 от 18.03.2013г. по ВАХНД №61/2013г. на Окръжен съд Ловеч,
което е окончателно и не подлежи на обжалване. Сочи се, че съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, а
решението по чл.78а от НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда, по смисъла
на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК /в този смисъл мотивите на т.15 на Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК/.
С оглед изложеното, се поддържа, че след издаването на Заповед №442 от 21.04.2012г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч, е възникнал нов факт установяващ
недължимост на вземането от солидарния длъжник С. С. С., който факт е установен с
влязлото на 18.03.2013г. в закона сила Решение №26 от 14.01.2013г. по НАХД №1561/2012г.
по описа на Районен съд Ловеч и води до последващо отпадане на дължимостта на
вземанията. Поддържа се, че установеното по надлежният съдебен ред съставяне, чрез
подправяне, на неистински частни документи, отрича съществуването на задължение ищеца,
в качеството му на “солидарен длъжник“ по Договор за кредит с “Банка Пиреос България“,
поради липса на обвързващо страните правоотношение. Поддържа се още, че по отношение
на ищеца не е налице изпълняемо материално право, което да е обективирано в издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело.
5
С депозираният от процесуалния представител на ответника отговор на исковата
молба се поддържа становище за недопустимост на претенцията, поради настъпила
преклузия в резултат от стабилизиране на заповедта за изпълнение, с изтичане на срока за
възражение по чл.414 от ГПК. Излагат се и доводи за неоснователност на претенцията, тъй
като от образуване на процесното изпълнително дело до момента периодично и без
амплитуда по-голяма от две години, са постъпвали молби с искане от взискателя за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, съответно от ЧСИ са извършвани
такива, както и са постъпвали парични суми за погасяване на дълга, както доброволно
платени от длъжника, така и в резултат на приложени изпълнителни способи. Ето защо се
поддържа, че липсват основания за перемпция на изпълнителното дело, като и че не са
настъпили нови обстоятелства, които да обосноват недължимост на сумите по издаденото
изпълнително основание.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват доводите на
ответника за недопустимост и неоснователност на иска, и се допълват съображенията за
основателност на претенцията. По конкретно се сочи се, че макар да е налице влязло в сила
решение по НАХД №1561/2012г. на РС Ловеч, което доказва, че ищеца няма качество на
солидарен длъжник по процесният договор за кредит, то за да бъдат заличени последиците
от издадената Заповед за изпълнение, следва да е налице влязло в сила решение, с което със
сила на присъдено нещо по исков ред да е установено, че вземането на кредитора спрямо
длъжника по издадената Заповед за изпълнение не съществува.
С отговора на допълнителната искова молба, се поддържат вече изложените доводи и
възражения в подадения отговор на ИМ.
Предявената претенция намира правното си основание в чл.439 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищеца е конституиран като солидарен длъжник по
изпълнително дело №20238790400350 по описа на ЧСИ с рег.№879, което е образувано въз
основа на влязла в сила Заповед №442 от 21.04.2012г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№676/2012г. по описа на
Районен съд Ловеч, за задължения по сключен с “Банка Пиреос България“ АД, Договор
№**********г. за кредит, в общ размер от 128789лв., от които 115230.73лв.-главница,
12837.52лв.-възнаградителна лихва за периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г., 43.76лв.-
наказателна лихва за забава за периода от 09.05.2011г. до 19.04.2012г., 574.99лв.-годишна
такса и 102лв.-нотариални такси за връчване, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-20.04.2012г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за деловодни разноски за държавна такса в размер на 2575.78лв. и
юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв. Също така е безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответника е конституиран като взискател в
6
изпълнителното производството, в качеството на частен правоприемник /по Договор за
цесия от 30.06.2021г./ на “Юробанк България“ АД, което се явява универсален
правоприемник на “Банка Пиреос България“ АД.
Останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът следва да установи, че
след издаване и стабилизиране на изпълнителният титул за процесните суми, са настъпили
твърдените обстоятелства, които са довели до отричане на качеството му на длъжник за
процесните вземанията. Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от ищеца
писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение исканията за изискване за послужване на ч.гр.д.№676/2012г.
и НАХД №1561/2012г., двете на Районен съд Ловеч, както и на изп.дело №257/2012г. по
описа на СИС при РС Ловеч и от изп.дело №208/2013г. на ЧСИ с рег.№879, и изп.дело
№20238790400350 по описа на ЧСИ с рег.№879
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за издаване на удостоверение, по силата
на което да се снабди с препис от изп.дело №257/2012г. по описа на СИС при РС Ловеч и от
изп.дело №208/2013г. на ЧСИ с рег.№879.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по
този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
НАСРОЧВА производството по т.д.№718/2024г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 26.06.2025г. от 13.45 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7