Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 20.03.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІI-Г въззивен състав, на седми юни през две хиляди и
шестнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар И.К.,
като
разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 4321
по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1023148/16.02.2016 г. от Д.И.А.,
чрез адв. В. Н., срещу Решение № 762 от 25.01.2016 г. постановено по гр.д. № 52720/2014
г., по описа на СРС, 74-ти състав, в
частта с която е отхвърлен предявеният от нея иск за сумата над 2 000
лв. до пълния предявен размер от 13 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 24.11.2013 г. в с.
Доброславци, обл. София, с водач на автомобила И. К.И..
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценил телесните увреждания,
причинени на ищеца, както и икономическата обстановка в страната, както към
момента на настъпване на процесното ПТП, така и към настоящия момент, в
резултат на което е присъдил обезщетение неотговарящо на критериите за
справедливост. Сочи още, че първоИ.танционното решение е постановено в
противоречие със съдебната практика в подобни хипотези на увреждане. Моли за
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен
размер от 13 000 лв. Претендира разноски за производството както и
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за двете И.танции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна З.
„Б.И.“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.); за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", съгласно чл.
223, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя
за заплащане на дължимото обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската
отговорност" на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са следните: 1/ валидно възникнало правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие; 2/ настъпване на застрахователно
събитие - ПТП; 3/ претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение (имуществени или
неимуществени, или двата вида вреди в зависимост от предявения иск); 4/ механизма
на настъпване на ПТП; 5/ предпоставките по чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние;
вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото
лице (дееца) и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе
кумулативни предпоставки на исковата претенция.
В разглеждания случай, първоИ.танционното решение, в частта, в която е
уважен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); до размера на сумата от 2
000 лева, не е обжалвано от
ответника-застраховател в осъдителната му част и в тази част същото е влязло в
законна сила. Исковата претенция е отхвърлена в останалата част поради това, че
съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
прилагайки принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, е приел за справедлив
по-нисък размер от предявения.
Безспорно от доказателствата по делото се установяват следните правопораждащи
факти: наличието на правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, настъпването на застрахователното събитие
- ПТП, установените претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение, механизма на
настъпване на процесното ПТП.
При обжалване на решението в отхвърлителната му част от ищеца, поради
неправилно прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, проверката на въззивния съд се
заключава до оплакванията на въззивника в депозираната жалба, доколкото
насрещната страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В хода на въззивната проверка, при
определяне на размера на претърпените неимуществени вреди настоящият съдебен
състав съобрази следното:
От събраните по делото доказателства се установи причиняването на
неимуществени вреди на ищеца, техния вид, степен и медико-биологична
характеристика на травматичните увреждания, както и наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и противоправното деяние. Този извод
се налага въз основа на приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като обосновано и
компетентно. От същото се установява, че в резултат на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 24.11.2013 г., ищецът е получила следните
травматични увреждания: контузии на очната ябълка и околоочната област на
дясното око. Открита рана на клепача и околоочната област на дясното око.
Посочените телесни увреждания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Проведено е специализирано лечение в областта на
травмираното око от офталмолози. Раната е била обработена хирургично,
отстранени са чуждите тела (стъкълца) в нея, направена е дезинфекция и е
залепена с хирургично лепило. При личния преглед на ищеца Д.А., вещото лице е
констатирало в областта на кожната гънка между горния и долния клепач на
дясното око, малък, розов , дъговиден белег, дълъг 15 мм, широк 2-3 мм,
разположен леко под нивото на околната кожа, който според заключението
представлява малък козметичен дефект. Към момента на изготвяне на експертизата
е констатирано пълното възстановяване на пострадалото лице.
От представените медицински документи /епикриза/, иЗ.адени от Клиника по очни
болести на УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, се установява, че ищеца е приета
за лечение с разкъсно-контузна рана на горния клепач около 2 см. С неправилна
форма и множество стъкла в рана, успоредна на мигления ръб и порезни рани
недълбоки в дясната половина на лицето. Състоянието ѝ се е подобрило
значително, поради което е изписана без данни за травматични увреждания на гърдите
и корема. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим и е назначено
медикаментозно лечение след изписването.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан св. И.И.А. – баща на
въззивника, който твърди, че след като е претърпяла злополуката, дъщеря му е
престояла в болница за период от 4 дни, след което се е лекувала вкъщи в
продължение на три седмици, не е можела да се обслужва самостоятелно, поради
което се налагало ползване на чужда помощ – от негова страна и от брат му. След
инцидента не спяла спокойно, стряскала се и имала уплах, който продължавал да
съществува и към момент, особено от пътуване в автомобил. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля, който е имал преки и непосредствени впечатления
относно психическото и емоционално състояние на пострадалата след инцидента.
Състоянието на безпокойство и нарушен сън, което същият описва е нормално и
логически оправдано имайки предвид преживения стрес от катастрофата.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания дадени с ППВС № 4/1968
г. съдът е длъжен във всеки конкретен случай да съобразява установените по
делото факти. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Релевантни за размера на обезщетението и за
прилагане на критерия "справедливост" са характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия "справедливост" на съответния
етап от развитието на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При съобразяване на посочените критерии и отчитайки икономическата
обстановка в страната към датата на непозволеното увреждане, въз основа на
средната месечна работна заплата според НСИ и нивото на застрахователно
покритие, съгласно чл. 266 от КЗ (отм.); вр. §27, ал. 1 от ПЗР на КЗ (отм.), по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
както и конкретните обстоятелства от значение за определяне на справедливо
обезщетение на конкретните понесени от пострадалата неимуществени вреди -
възрастта на ищцата /на 21 години към датата на произшествието/; механизма на
причиняване на ПТП – автомобилът е напуснал пътното платно и катастрофирал в
корито на река, при което е последвал удар между предното стъкло и главата на
ищцата, в резултат на който множество парчета стъкло са се забили в областта на
лицето и дясното ѝ око; състоянието на безпокойство; вида, характера и
степента на телесните увреждания (разкъсно-контузна рана на горния клепач около
2 см., с неправилна форма и множество стъкла в рана, успоредна на мигления ръб
и порезни рани недълбоки в дясната половина на лицето); периодът на
възстановяване (около 3 седмици); както и фактът, че за ищцата – млада жена на
21 години е останал козметичен дефект в областта на лицето (дясното око) –
дъговиден белег дълъг 15 мм и широк 2-3 мм., макар и определен от вещото лице
като малък козметичен дефект, настоящият съдебен състав намира, че размерът на
паричното обезщетение е определен в занижен размер от първоинстанционния съд и не
съответства на принципа на справедливото възмеЗ.яване на пострадалата.
Настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението в
конкретния случай следва да бъде определен на сумата от 8 500 лв.
По изложените съображения въззивната жалба следва да бъде уважена като
частично основателна, а обжалваното решение да бъде отменено в частта с която
претенцията е отхвърлена за разликата над 2 000 лв. до 8 500 лв.,
като неправилно, при което следва да бъдат съобразени и законовите последици
изразяващи се в репариране на направените от страните разноски, съобразно
изхода на спора. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни са възраженията в депозираната въззивна жалба, в които се
сочи че за подобни случаи (посочени са конкретни съдебни дела) присъдената сума
е значително по-голяма. На първо място фактическата обстановка, включително и
претърпените вреди в резултат на получени телесни увреждания се отличава
значително от настоящата хипотеза. На следващо място п .реценката за паричен
еквивалент на сумата годна да репарира понесените неимуществени вреди е
конкретна за всеки отделен случай. Преценяват се всички факти и обстоятелства в
своята съвкупност, като присъждането на обезщетение за този вид вреди, е строго
индивидуално за всеки отделен случай и подлежи на самостоятелна, конкретна
проверка и оценка.
Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което е останало
изцяло недоказано доколкото не е установена причинно следствена връзка между
поведението на пострадалата (непоставяне на предпазен колан) и настъпИ.
вредоносен резултат, поради което същото се явява неоснователно.
Предвид частичната основателност на депозираната въззивна жалба, следва да
бъде преразпределена и отговорността за разноските между страните направени
пред първата инстанция.
Ищецът е направил разноски в размер
на 400 лв. за платен депозит за експертизи, като при този изход на спора следва
да му бъде присъдена сумата от 261,54 лв. Претендираното от адв. Н.
възнаграждение за сумата от 920 лв. съответства на минималния размер, изчислен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което с оглед изхода от спора и
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да му бъде присъдено възнаграждение в
размер на 601,54 лв.
По
разноските във въззивното производство.
Въззивникът е платил
държавна такса в размер на 260 лв., поради което и с оглед обжалваемия интерес
в настоящото производство и неговия изход, следва да бъде присъдена сумата от 153,64
лв., а в поза на адв. Н. следва да бъде присъдена сумата от 543,64 лв. –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Водим от горното и на основание чл. 269
и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 25.01.2016 г. постановено по гр.д. № 52720/2014 г., по описа на СРС, 74-ти състав, в частта с която е отхвърлен предявеният от Д.И. Андровкса иск, за сумата над 2 000 лв. до сумата от 8 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 24.11.2013 г. в с. Доброславци, обл. София, с водач на автомобила И. К.И., както и в частта на присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД, да плати на Д.И.А. ЕГН **********, сумата от 6 500 лв., ведно със законната лихва от 24.11.2013 г., до окончателното ѝ плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 24.11.2013 г. в с. Доброславци, обл. София, с водач на автомобила И. К.И..
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да плати на Д.И.А., ЕГН **********, сумата от 261,54 лв.-разноски за първата инстанция и сумата от 153,64 лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. да плати на адвокат В.Й.Н. от САК сумата от 601,54 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 543,64 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: Членове: 1.
2.