№ 23145
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110170292 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 251 от ГПК.
Делото е образувано по молба на Р. Б. и И. С. Й. за утвърждаване на постигнато
между страните споразумение с правна квалификация чл.127, ал. 1 от СК, за постановяване
на акт на спорна съдебна администрация за определяне на родителски права, местоживеене,
режим на лични контакти и издръжка на общото дете на страните Р.Р.В.Х. Б., родена на
05.07.2022г. В съдебно заседание се явяват лично и потвърждават постигнатото
споразумение. Съдът е утвърдил постигнатото споразумение и е постановил Решение №
5878/02.04.2024г., в което е възпроизвел напълно представеното от страните споразумение.
След постановяване на решение на 03.04.2024г. е постъпила молба от молителя Р. Б.
с искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в частта, в който съдът е приел, че
той дължи издръжка в размер на 500 лв. на малолетното си дете. Заявил е, чене е поемал
ангажимент за заплащане на издръжка, а само ежемесечна финансова помощ за майката,
която според него не е издръжка. В условията на евентуалност е поискал допълване или
тълкуване на решението в частта за издръжката.
Молбата е изпратена на другата страна за становище. Такова е постъпило на
30.04.2024г. от молителката И. С. Й., която е заявила, че сумата, която бащата ежемесечно
следва да заплаща като разходи за общото им дете има характера на издръжка. Това
задължение е записано в подписаното и потвърдено пред съда споразумение от молителя Р.
Б. в раздел, наречен издръжка.
С молба вх. № 144160/30.04.2024г. молителят Р. Б. е поискал изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Същият е заявил, че не дължи
издръжка на детето си, поради което не следва да заплаща и държавна такса върху тази
сума.
С молба вх. № 144162/30.04.2024г. молителят Р. Б. е поискал тълкуване на Решение
№ 5878/02.04.2024г. в частта за задълженията, които има към малолетното си дете.
Молителят заявява, че според представеното пред съда споразумение той не се е
задължавал да заплаща издръжка в размер на 500 лв. Според него ежемесечното задължение
за заплащане на парична сума на майката за покриване на разходи на детето не е издръжка, а
помощ. Същата била с постоянен размер , нямало да се променя според нуждите на детето и
според него няма характер на издръжка. Според молителя двете страни са се договорили да
не си дължат издръжка на детето и така изрично било записано в споразумението.
С молба вх. № 144155/30.04.2024г. молителят Р. Б. е поискал връщане на делото в
открито съдебно заседание. Заявил е, че между страните има спор относно издръжката на
1
детето и той не е съгласен да бъде утвърдено споразумението в тази му част.
Съдът е дал в възможност на другия молител И. С. Й. да изрази становище по всички
депозирани молби от другата страна. Същата е депозирала становище вх. №
173306/28.05.2024г. В него е заявила, че с постановеното по делото решение съдът е
утвърдил постигнато между страните споразумение по реда на чл. 127, ал. 1 СК. В
решението напълно е възпроизвел теста на споразумението ,с което страните са уредили
въпросите за родителската си отговорност по отношение на общото им дете. В случая
решението напълно отговаря на волята на страните в това числи и за определената
издръжка. В подписаното от двете страни и представено на съда споразумение е вписано, в
раздел „Издръжка, разходи за детето“ , че бащата се задължава ежемесечно да заплаща на
майката сумата от 500 лв. за покриване на разходи, свързани с отглеждането на детето.
Текста на споразумението е изготвен и подписан на български и английски език и подписан
от бащата. Същият се яви в съдебно заседание и лично заяви, че разбира текста на
споразумението и е съгласен с него. По изложените съображения молителката И. С. Й.
изразява становище, че е недопустимо съдът да изменя волята на страните, възпроизведена в
съдебното решение по реда на тълкуване или допълване.
Съдът след като се запозна с молбите на едната страна, становището на другата и
всички материали по делото, намира депозираните четири молби на на Р. Б. за
неоснователни.
Делото е образувано по искова молба от 21.12.2023г. на Р. Б. срещу И. С. Й. с право
основание чл. 127, ал. 2 за уреждане на родителската им отговорност по отношение на
общото им малолетно дете Рая Р. Б., родена на 05.07.2022г. В срока по чл. 131 ГПК на
07.03.2024г. по делото е постъпила молба от двете страни, изготвена и подпасана на
български и английски език. С нея страните са заявили, че са постигнали съгласие и са
подписали споразумение за споделено родителство, както и относно режима на лични
отношения. Към молбата са представили споразумение, подписано от двамата. Съдът се е
водил и е ценил българския текст. В раздел II, наречен Издръжка, разходи за детето
страните са договорили в точка 3 че всеки от тях ще поема издръжката на детето през
времето, през което упражнява родителските права. В следващата точка 3.1 е казано, че
независимо от посоченото в предходната т. 3 бащата се задължава да заплаща ежемесечно
на детето си, чрез неговата майка сумата от 500 лв.
С допълнителна молба от 07.03.2024г. молителката И. Й. е заявила, че бащата са
постигнали съгласие по всички въпроси , посочени в чл. 127, ал. 1 СК и молят за неговото
утвърждаване. Със спвое определение № 10642/11.03.2024г. по настоящото дело съдът е
преминал от исково производство в охранително такова за утвърждаване на постигнатото
между страните споразумение. В него съдът е указал на молителя Р. Б., че в случай, че не
владее български език, следва да посочи това своевременно с цел осигуряване на такъв за
съдебно заседание.
В съдебно заседание, проведено на 26.03.2024г. молителят Р. Б. се е явил лично, п
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А. и лично е заявил, че разбира
български. След даване хода на делото молителят Р. Б. е заявил, че е наясно със
споразумението и моли за неговото утвърждаване.
При преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира молбите
на молителя Р. Б. за тълкуване на постановеното по делото решение или за връщане на
делото в частта по събиране на доказателства за неоснователно. По изрична молба на
страните, към която е приложено подписано от тях споразумение, с което уреждат напълно
родителската си отговорност по отношение на малолетното си общо дете, съдът е
преминал от исково в охранително производство. Поради това единствено действие, което
съдът може да извърши е да прецени дали споразумението отговаря на изискванията на
закона, дали защитава правата на малолетното дете и да го утвърди. Съдът не може да
извършва други правни действие. По изложените съображения е неоснователно искането за
връщане на делото в открито съдебно заседание за събиране на доказателства по делото. Ако
2
бащата иска изменение на договорените ангажименти следва да си предяви иск за тяхното
изменение, за което законът му е дал възможност.
Неоснователно е искането за постановяване на решение за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в постановеното решение, защото такава не се установи. Съдът
в своя акт е възпроизвел напълно постигнатото, представено и потвърдено от страните в
зала споразумение. Съдът се е водил от българския текст на представеното споразумение.
Ето защо молбата за постановяване на решение с правно основание чл. 247 ГПК следва да се
остави без уважение като неоснователна. По същото съображение е неоснователна и
молбата за тълкуване съдебното решение.
При постановяване на крайния съдебен акт съдът е определил окончателна държавна
такса, която се дължи от страните при постановяване на съдебния акт. Съгласно чл. 7 т. 2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата реда на ГПК при
утвърждаване на споразумение, в което са уредени и отношения по повод издръжка на
непълнолетните деца на страните, съдът определя държавна такса в размер на 2% върху
тригодишния размер на издръжката. Приемайки от българския текст, че молителят Р. Б. се е
задължил да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря е изчислил тази такса на
360 лв. /500х36 х2%/.
По изложените съображения молбата на молителя Р. Б. за изменение на решението в
частта за разноските се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 247 ГПК, чл. 248 и чл. 251, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 110364/03.04.2024г., молба вх. №
144155/30.04.2024г., молба вх. № 144160/30.04.2024г. и молба вх. № 144162/30.04.2024г.
на Р. Б., роден на ***г., гражданин на Нидерландия, с адрес гр. София като
неоснователни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3