№ 14483
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110114910 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от ".." ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ".." № .. срещу Т. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. ..,
ул. ".." № .. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД за установяване съществуването право на вземания за сумата 82,46 лева, главница
за предоставени, но незаплатени далекосъобщителни услуги съгласно издадени фактури в
периода 08.10.2018 г. - 07.01.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 21.09.2021 г.
до изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр. дело № 54673/2021
г. на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) № .. от 16.10.2018 г., сключен между "Б. Т. К. " ЕАД, от една страна, в качеството на
цедент, и ".." ООД, от друга страна, в качеството на цесионер. По силата на чл. 2, б. "А", вр.
чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора цедентът се задължава да прехвърли на цесионера вземания
възникнали по договори, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част към
договора.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.10.2019 г., сключен между ".. " ООД, от една страната, в качеството на цедент,
и ".." ЕООД, от друга страна, в качеството на цесионер. Съобразно постигнатото между
страните съгласие предмет на прехвърлителната сделка са вземания, придобити от цедента
по силата на по няколко договора за цесия, в това число и договор за цесия от 16.10.2018 г.,
сключен между "Б. Т. К. " ЕАД и ".." ООД, които следва да бъдат индивидуализирани в
Приложение № 1, неразделна част към договора.
Като писмено доказателство по делото е прието Извлечение от приложение № 1 към
1
договор за цесия от 01.10.2019 г., от което се изяснява, че между ".." ООД и ".." ЕООД е
сключен договор за цесия от 01.10.2019 г. Видно от текста на приложението, по силата на
посочения договор са прехвърлени в полза на ".." ЕООД вземания на ".." ЕООД спрямо Т. Р.
М., произтичащи от "договори за мобилни услуги " в размер на 82,46 лева.
На първо място следва да се изясни, че цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права, по силата на която настъпва промяна в субектите на вземането –
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички
условия за действителност на договорите – така Решение № 32 от 09.09.2010 г. по т. д. №
438/2009 г., II т. о. на ВКС. В този смисъл и като извърши съвкупна преценка на събраните
по делото писмени доказателства настоящия състав намира, че ищецът не е установил пълно
и главно, че претендираните вземания действително са били прехвърлени в негова полза,
респективно, че в предмета на двата договора за цесия са включени едни и същи вземания,
произтичащи от твърдения договор за далекосъобщителни услуги. Видно от изразената от
страните в договора за цесия от 16.10.2018 г. воля, по силата на същия се прехвърля
съвкупност от вземания, индивидуализацията на които е следвало да бъде осъществена в
Приложение № 1 към договора. Последното не е представено по делото, като не са
ангажирани и други доказателства, от които да може да се изведе дори индиция за
уговореното правоприемство. Неустановената принадлежност на процесните вземания към
предмета на договора за цесия от 16.10.2018 г. е пречка да се приеме, че те са прехвърлени в
полза на ищеца по силата на договора за цесия от 01.10.2019 г. Извод за обратното не може
да бъде направен и при тълкуване съдържанието на прехвърлителната сделка от 01.10.2019
г., доколкото определеността на престацията е поставена в зависимост от установеното в
Приложение № 1 към договора, каквото също не е представено по делото. Същевременно
представеното Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. няма
необходимата доказателствена стойност да установи предмета на прехвърлителната сделка.
В случая се касае за частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като възпроизвежда изгодни за издателя му факти, за чието
осъществяване в обективната действителност по делото не са сочени, респективно не са
събрани други доказателства. Заедно с това в посочения документ вземането спрямо
ответника не е надлежно индивидуализирано по основание и размер. В допълнение, видно
от текста на коментираното извлечение по силата на посочения договор са прехвърлени в
полза на ".." ЕООД вземания на ".." ЕООД. Следователно дори и от външна страна
коментираното извлечение не е в състояние да удостовери прехвълянето на процесното
вземане от ".." ООД в полза на ".." ЕООД.
Ето защо и при неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
настоящият състав намира, че следва да приеме недоказаните обстоятелства за
неосъществили в обективната действителност – аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Липсата на
една от материалните предпоставки за възникване на спорното право прави исковата
претенция за неговото установяване неоснователна.
В хода на производството ответникът не се установява да е сторил разноски, поради
което и такива не му се следват съобразно изхода на правния спор.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ".." ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
2
София, ул. ".." № .. срещу Т. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. .., ул.
".." № 169 иск за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 82,46 лева, главница за предоставени,
но незаплатени далекосъобщителни услуги съгласно издадени фактури в периода 08.10.2018
г. - 07.01.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 21.09.2021 г. до изплащане на
вземането, за която сума в производството по частно гр. дело № 54673/2021 г. на СРС, 151
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3