РЕШЕНИЕ
№
гр.П., 15.04.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, първи граждански състав, в публично
заседание на единадесети април , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 146 по описа за 2019 год.
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно производство.
С решение № 22 от
07.01.2019г. по гр.д.№ 5920/2018г., П.ски районен съд ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „***” № ***, представлявано от М.Н.С., против З.В.К.
***, иск по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на вземането
на ищеца за сумата от 1864,33 лв., представляваща главница за предоставени, но
незаплатени ВиК услуги за периода от 30.06.2010г. до 29.02.2016г., сумата от
900,30 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2010г. до
13.03.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 16.04.2018г. , до окончателното
изплащане на сумата.
Това решение е било
съобщено на„***” ЕООД на 17.01.2019г.
На 28.01.2019г. , по
пощата е подадена въззивна жалба от„***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” № ***, чрез
пълномощника му адв.Д.Ц. срещу решението
на ПлРС. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Постъпил е писмен
отговор от противната страна по делото - З.В.К. ,чрез особения и представител
адв. В.К. според който въззивната
жалба е неоснователна.
Както във
въззивната жалба ,така и в писмения отговор не са заявени искания за събиране
на нови доказателства пред въззивната инстанция.
При това положение,
въззивната инстанция ще постанови своето решение при обсъждане на същия кръг
доказателства,които са били приети в производството пред РС-П. .
П.ски окръжен съд
,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши
проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на правомощията си
по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-П. е
постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно
решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което
същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане
към мотивите на РС-П..
Заедно с това
въззивната инстанция намира,че следва да се изложат и следните допълнителни
съображения ,които обосновават същия извод,какъвто е направил и РС-П.:
Исковата претенция е
насочена срещу З.В.К. в качеството и на наследник по закон на С.М. К. за която
се твърди , че е била собственик на водоснабдения имот за процесния период.По
този повод ,в своя проект за доклад по
делото , отразен в определение от
27.11.2018г. ,който в съдебното заседание на 04.01.2019г. е бил приет за
окончателен доклад по делото, след като по отношение на него страните не са
заявили никакви възражения, П.ски районен съд
при разпределението на доказатествената тежест между страните по делото
, изрично е указал на ищеца ,че е негова тежестта да докаже „ че ответницата е
наследник на С.М. К. ,както и че С. К. е била собственик на имота и потребител
на ВиК услуги за периода от 30.06.2010г. до 05.09.2013г. „ ,както и по –нататък
в доклада -„в тежест на ищеца е да докаже ,че ответницата е станала собственик
на половината от процесния водоснабден имот след 05.09.2013г. ..“,което по
същество е едно и също , а именно възлагане на доказателствената тежест върху
ищеца за установяване по отношение на ответника по иска на
факта на правоприемство по наследяване след 05.09.2013г. В т.вр. неправилно е становището на ищеца ,че
факта на наследяването на С. К. от ответника З.В.К. бил безспорен ,тъй като
нито в отговора на исковата молба ,подаден от назначения на З.К. особен
представител –адв. В.К. има изрично признание на този факт, нито впоследствие
,в проведеното открито съдебно заседание е направено такова изрично
признание на въпросния факт и в т.вр. не
е отразено в протокола от съдебното заседание съдът да е приемал този факт за
безспорен между страните по делото.Нещо повече, с отговора на исковата молба
,подаден от особения представител на З.К. е заявено оспорване на иска както по
основание,така и по размер.Оспорването на иска по основание означава именно
оспорване на фактите ,изложени в исковата молба от които ищецът черпи
претендираното от него материално право, а такъв факт е и твърдяното наследствено
правоприемство между Севда К. и З.К..
Ищецът ,обаче,въпреки
правилно възложената му от съда
доказателствена тежест , не е ангажирал писмени доказателства за
твърдяното правоприемство по наследяване
между С. К. и ответника З.К.. Такива
данни не се съдържат и в представената от ищеца справка по лице от Служба по
вписванията / на л. 99 от делото на РС-П. / и няма основание въз основа на тази
справка да се прави извод за въпросното наследствено правоприемство.
При това положение ,като приема изцяло
изложените от РС-П. мотиви за недоказаността на исковата претенция и с
развитите по –горе допълнителни съображения в тази насока , П.ски окръжен съд
намира,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното , П.ски
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
решение № 22 от 07.01.2019г.,постановено по гр.д.№ 5920/2018г. на П.ски районен съд.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :