Р Е Ш
Е Н И Е №1
гр.В** 23.02.2021
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито заседание на дванадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В* В*
Членове: Ан* П*
В* М*
при секретаря В* У*
и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия В* В* въззивно гражданско дело
№171 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба
от „В* и к* В*“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.В*, ул.Ш* № 18, ЕИК ** против решение №66/24.02.20г. по гр.д.№2803/19г. на ВРС, с което е :
-признато, че уволнението
на Д.Е.М.,ЕГН **********, извършено със Заповед №29/30.07.2019г. на
управителя на „ВиК В*“ ЕООД, считано от 01.08.2019г, на основание чл.
190, ал.1,т.3 и т.7, във вр. с чл.188, т.3, във вр. с чл.187, т.3 и т.10 и във
вр. с чл.330, ал.2,т.6 от КТ е незаконно и ОТМЕНЯ
същата заповед.
-възстановен М. на заеманата преди уволнението
длъжност ”инкасатор плащания” .
-осъден жалбоподателя да заплати на М.
обезщетение за причинени имуществени вреди за времето 01.08.2019г до
30.01.2020г, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение в размер 3531.60 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска 30.09.2019г. до окончателното издължаване
Подържа
се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че ищеца по делото не
е посочил за кой претендира,че е останал без работа,че неправилно било
прието,че ищеца не бил извършил виновно нарушение на трудовата
дисциплина.Подържа се,че при постъпване на работа ищеца бил запознат с
вътрушните за предприятието актове,които уреждат трудовите задължения и
правилата за определяне на работната заплата.Подържа се,че след като ищеца не
постигнал заложения му процент събираемост,същият не е изпълнявал служебните си
задължения.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се
и направените по делото разноски.
Ответника оспорва подадената жалба и моли съда
да потвърди обжалваното решение като присъди и направените по делото разноски..
По
допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 от ГПК и при
спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
Видинският окръжен съд като
взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.Д.
№2803/19г. На ВРС е образувано по искова молба от Д.Е.М.,ЕГН **********
против „В* и к*-В* ” ЕООД със седалище гр.В* за признаване на
незаконността на уволнение, възстановяване на работа, заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, в резултат на незаконното уволнение в нетен размер
3531.60 лева. Излага се, че страните са били в трудово правоотношение за
длъжност „инкасатор плащания“, прекратено със Заповед №29/30.07.2019г. на
управителя на ответното дружество, считано от 01.08.2019г. на основание чл.
190, ал.1,т.3 и т.7, във вр. с чл.188, т.3, във вр. с чл.187, т.3 и т.10 и във
вр. с чл.330, ал.2,т.6 от КТ. Оспорва се законосъобразността на заповедта. Сочи
се , че не са му връчен вътрешни правила за работа при ответника, както и
длъжностна характеристика, че длъжността му не предполага достигане на процент
събираемост. Сочи се, и че е налице несъответствие между изложеното в заповедта
и искането за даване на обяснения по чл.193 КТ и не е ясно колко се твърди, че
са неизпълнените проценти, как са формирани, и как не ги е изпълнил
ищеца.
Ответника –настоящ
жалбоподател оспорва предявените искове.Излага, че заповедта е
законосъобразна. Твърди, че същият е запознат с договора, характеристиката и
вътрешните правила, както и че е изпълнена процедурата по чл. 193 КТ.Иска се
допускане на свидетелски показания , представени са писмени доказателства, вкл.
и трудовото досие на ищеца.
От фактическа страна
съдът е приел за установено
следното: Безспорно е по делото,
че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „инкасатор плащания“.Страните са сключили
трудов договор №28 от 08.10.2018г. , видно от трудова книжка и
договор, изменен с допълнително споразумение от 01.01.2019г., като е увеличен
размера на основното трудово възнаграждение. Същият е наказан със Заповед
№В/89 от 10.06.2019г. на управителя на ответника с „предупреждение за
уволнение“, която заповед е връчена на 14.06.2019г и няма данни да е
обжалвана. Като
мотиви на спорната заповед от ответника е посочено, че лицето системно не
изпълнява трудовите си задължения, изразяващо се в отчетена ниска събираемост
на задълженията за месеци юни 2019г.- 71.16 % и юли 2019г. -79.38 %, с което не
са спазени изискванията на ВПРЗ- Приложение 3, за събираемост минимум 75 % за
един месец или 85% за два месеца в годината. Лицето е запознато и е приело да
изпълнява условията на ВПРЗ в дружеството. Видно от искане за даване на писмени
обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ от 15.07.2019г. до ищеца,
поискано е даването на такива във връзка с неизпълнение на процент на
събираемост за м.юни 2019г., като е посочено , че за инкасаторите в район
Брегово процентът е 90, а в случая при ищеца е 71.16 за м.юни 2019 година.
Обяснения са дадени, като е изложено, че съгласно връчените му при
сключване на трудовия договор нормативни документи няма задължения за проценти
събираемост.Видно от представена длъжностна характеристика, ищецът е запознат
със същата на 08.10.2019г. , като в т.3 от същата са
посочени задачи, включително да спазва изискванията за ежемесечно отчитане на
клиентите и отчитане на инкасираните суми. Не е посочен обаче процент на
събираемост. В представената Инструкция за работа на инкасаторите от 01.01.2000г,
/за която няма данни да е връчена на ищеца, с оглед утвърждаването и след
сключването на трудовия договор/, също не е посочен такъв процент. В чл.9 от
същата е посочено, че отговорност за пълното обхващане на абонатите
носят инкасаторите, началник районите, началник ИНКАСО и испекторите.
В чл.7, ал.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на „ВиК В*
ООД , в сила от 01.01.1994г. като задължение на работниците и
служителите е посочено да спазват техническите и технологическите правила в работата
си, респективно в чл.11, ал.3 неспазването на тези правила е въведено като
нарушение на трудовата дисциплина.Видно от т.9.1, „в“ в Приложение
№3- Показатели за формиране на ИРЗ на работници и служители в ответното
предприятие, към Вътрешни правила за работната заплата, в сила от 01.01.2017г.
, при изпълнение броя на отчетените абонати или задължения под 75 % за 1 месец
или под 85% за два месеца в рамките на годината,съответният инкасатор се
освобождава от работа. В чл.13 от Вътрешни правила за работната
заплата е посочено, че индивидуалните работни заплати се коригират съгласно
Приложение 3, а в чл.14, че за неточно отчетено количество вода или умишлено
укриване на абонати, на инкасатора се намалява трудовото възнаграждение
съгласно Приложение №3, като може да се наложи и дисциплинарно наказание-
уволнение.В докладна записка от Анета Томова-р-л отдел Продажби за достигнатия
процент събираемост по райони и инкасатори, са посочени процентите събираемост
за м.5,6 и 7 2019г. , като е отбелязано, че процентът ,който следва да се
постига от инкасаторите по задължението за съответния месец е 90% . видно от
същата, от седемте района, за м.юни 2019г. само 1 е с достигнати
90.18 %, останалите са под 90%.От показанията на разпитания в производството свидетел
Гулева се установява, че при постъпване на работа ,на работника или служителя
се връчват трудов договор и длъжностна характеристика , които се подписват от
тях. Запознават се с вътрешните правила, които не се подписват от служителите.
Правилата , заедно с правилника за вътрешния трудов ред са поставени на табло
на видно място в сградата.От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът като обективно и компетентно изготвена кредитира
изцяло.Същата установява нетен размер на сумата на обезщетението по чл.225 КТ
за период от шест месеца от 01.08.2019г. до 30.01.2020г. – 3 531.60 лева.
За да уважи предявените
искове ВРС е приел следното:От ответника са поискани обяснения само едно от
посочените в заповедта две нарушения - във връзка с неизпълнение на процент на
събираемост за м.юни 2019г.,липсва искане за нарушението, описано в заповедта
като отчетена ниска събираемост на задълженията за месец юли 2019г.Съгласно Решение
№ 637 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 103/2010 г. на ВКС , съдът приема, че при
налагане на дисциплинарно наказание за повече от едно нарушение на трудовата
дисциплина и изпълнение на изискването за предварително снемане на обяснения от
работника или служителя по едното нарушение и неизпълнение на процедурата
по чл. 193, ал. 1 КТ за другото
/другите/ нарушение/я, съдът следва да разгледа спора по същество относно
нарушението, за което работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и съответствието му с наложеното
наказание при условията на чл. 189, ал. 1 КТ.
За да е налице дисциплинарното нарушение- в случая
неизпълнение на процент на събираемост за м.юни 2019г, за което да е наложено
законосъобразно наказание дисциплинарно уволнение, следва в производството по
оспорването на такова, да бъде установено по безспорен начин от ответника, че е
извършено нарушение , че същото представлява виновно неизпълнение на трудови
задължения съгласно чл.186 КТ, както и че е тежко по смисъла на т.7
на ал.1, на чл.190 КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина са визирани в
чл.187, т.1-10 КТ , като в конкретния случай, заповедта
за дисциплинарно уволнение е с посочени основания т.3, т.7 и т.10 на
чл.187 КТ, които са с фактически състави, както следва : т.3 – неизпълнение на
възложената работа , неспазване на техническите и технологичните правила; т.7
–неизпълнение на законни разпореждания на работодателя; т.10- неизпълнение на
други трудови задължения , предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникването на
трудовото правоотношение.От събраните доказателства в производството, ВРС не
установил,че се касае за извършено виновно нарушение на трудовата
дисциплина. От обективна страна, с оглед оспорването на посочения процент в
заповедта, който не е бил достигнат от ищеца, следва да се отбележи, че не
става ясно какъв процент събираемост е следвало да има ищеца за м. юни 2019г. В
искането за обяснения по чл.193 КТ, както и в докладната записка на р-л отдел
Продажби е посочено, че е следвало да постигне 90 % събираемост, а в заповедта
за прекратяване 75 % процента за м.юни 2019г. Видно от заповедта , и от
представената докладна записка от Анета Томова –р-л отдел Продажби, за
м.юни 2019 г. ищецът е имал 71.16 % събираемост. В чл.13 от Вътрешни правила за
работната заплата е посочено, че индивидуалните работни заплати се коригират
съгласно Приложение 3, а в чл.14 от Вътрешни правила за работната заплата, че
за неточно отчетено количество вода или умишлено укриване на абонати, на
инкасатора се намалява трудовото възнаграждение съгласно Приложение №3, като
може да се наложи и дисциплинарно наказание - уволнение. Съдът е приел, предвид
посоченото в т.8 от трудовия договор, че ищецът е запознат с вътрешните
правила.ВРС е приел,че по отношение на
визираното нарушение за м.юни 2019г. не се установило , че недостигането на 75
% процента е в резултат на виновно неизпълнение на трудови
задължения на служителя, а не на обективни причини или на липса на
качества за ефективно изпълнение на работата. Не били събрани доказателства за
начина за определяне на минимално изискуемите проценти събираемост, за
разпределението на работата на инкасаторите, с оглед липсата на
достигнат процент в почти всички райони за месеца. Не било се установено,че неизпълнението е вследствие на неточно отчетено количество
вода или умишлено укриване на абонати, съгласно вътрешните правила.Не били се
събрани доказателства, и че е изпълнено задължението на работодателя по чл.189
,ал.1 КТ да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата , при които е
извършено и поведението на служителя.
С оглед горното ВРС е приел,че заповедта следва да бъде призната за
незаконосъобразна и отменена,а ищеца
следва да бъде възстановявен на заеманата преди уволнението длъжност.
ВОС като взе
предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Подържа
се в жалбата,че решението е незаконосъобразно,поради това,че при постъпване на
работа ищеца бил запознат с вътрушните за предприятието актове,които уреждат
трудовите задължения и правилата за определяне на работната заплата.Съдът
счита,че становището на жалбоподателя не е подкрепено от доказателствата по
делото.От представените по делото документи от трудовото досие на ответника не
се установи същият да е запознат с „Приложение №3“,което регламентира процента
на събираемост,който следва да бъде достигнат от инкасаторите.За да се
приеме,че ответника по жалбата не е изпълнявал служебните си задължения като не
е достигал заложения процент на събираемост следваше да бъде установено,че това
негово задължение му е вменено с длъжностната характеристика или с друг акт на
работодателя,който е връчен срещу подпис на ответника.В настоящия случай липсва
и твърдение от жалбоподателя в тази насока.Отделно от горното в представеното
по делото „Приложение №3“ липсва каквато и да било дата,от която може да се
направи извод кога е вменено това задължение на инкасаторите.
Отделно от горното с атакуваната заповед на
жалбоподателя е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за ниска отчетена
събираемост за м.юни и юли 2019г.В искането за
даване на писменно обяснение връчено на ответника на 15.07.19г. от него е
поискано обяснение само за неизпълнението за месец юни 2019г. Съгласно чл.193,ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства,а съгласно ал.2, когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество.В случая както правилно е приел ВРС в обжалваното
решение,обяснения от ответника не са поискани за другото вменено му
нарушение-недостигането на прага от 90 % за м.юли,поради което и обжалваната
заповед е отменена.
ВОС изцяло споделя съображенията на ВРС изложени в мотивите
на обжалваното решение,поради което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава решение №66/24.02.20г. по гр.д.№2803/19г. на ВРС.
Осъжда „В*и к*я В*“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.В*, ул.Ш* № 18, ЕИК *** да заплати на Д.Е.М.,ЕГН ********** направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.