Решение по дело №1600/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1704
Дата: 12 октомври 2020 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180701600
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1704                     12 .10.2020 г         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември  през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р.,

като разгледа докладваното от съдия  Дарина Матеева  адм. дело № 1600 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/

 

Образувано е по жалба на „Глобалфарм“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,бул.“Шести септември №3, предсдтавлявано от *** В.В.Й.,със съдебен адрес:***,офис 10,чрез адвокат И.М. против Заповед № ФК-268-0379069/19.05.2019 год. постановена от Ж.М.- ***отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“, при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,с която е наредено запечатване на търговски обект – аптека “Авеню 5“,находящ се в гр.Пловдив,ул.“Сливница“№8,стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 ,т.1,б.“а“ и чл.187 ,ал.1от  от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

По подробно изложени съображения се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена изцяло процесната заповед за налагане на ПАМ, като неправилна и незаконосъобразна.       

Поддържа се,че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – ***отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.А.,в съдебно заседание поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена .Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 30.06.2020г. Видно е,че жалбата е подадена в Административен съд-Пловдив на 02.07.2020г.

Жалбата е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка –„запечатване на обект“, която съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че при извършена проверка на 09.04.2020 г. с начален час 14,00 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - АПТЕКА „АВЕНЮ 5“, находища се в гр. Пловдив, ул. “Сливница“ № 8, стопанисвана от фирма „ГЛОБАЛФАРМ“ ЕООД с ЕИК: *********. е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.З от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 Г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

При извършена от органите по приходите, преди легитимацията, контролна покупка на един брой бонбони за гърло „КОФЛЕТ“ на стойност - 2,95 лв. платени в брой от проверяващия екип преди легитимацията на Р.С.Х., не е издадена фискална касова бележка от въведените в обекта фискални устройства - „ТРЕМОЛ ЗМ КЛ В2“ с инд. номер ZK 039878, фиск. памет № 50140288 и с инд. номер ZK043073, фиск. памет № 50180850, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Установени са и  пари в повече в касата на обекта в размер на 482. 86лв.

Резултатите от проверката са обективирани  в Протокол за извършена проверка/ПИП/ cep. АА № 0379069/09.04.2020 г. съставен, на основание чл.110. ал.4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Констатациите на органите по приходите са,че дружеството е осъществило нарушение на чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС

Въз основа на констатациите от проверката е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № Заповед № ФК-268-0379069/19.05.2019 год. постановена от Ж.М.- ***отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“, при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,с която е наредено запечатване на търговски обект – аптека “Авеню 5“,находящ се в гр.Пловдив,ул.“Сливница“№8,стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 ,т.1,б.“а“ и чл.187 ,ал.1от  от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че е съобразен принципа на съразмерност,според който администратвният орган упражнява правомощията си по разумен начин,добросъвестно и справедливо. Посочено е още:“Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект,като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП,а индиректният недопускане на вреда на фиска.“

По делото ответният административен орган е представил цялата административна преписка.

При така установените факти ,съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите .

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извода, че заповедта ,издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

Настоящият състав на съда намира,че оспорената заповед е постановена при липса на мотиви и съображенията в тази насока са следните.

Принудителната административна мярка е наложена, на основание  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като е прието нарушение на разпоредбите на  чл.118,ал.1 от ЗДДС

Според хипотезата на посочената правна норма, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

От своя страна,чл.118,ал.1 от ЗДДС сочи,че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

От представените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че при извършена от органите по приходите, преди легитимацията, контролна покупка на един брой бонбони за гърло „КОФЛЕТ“ на стойност - 2,95 лв. платени в брой от проверяващия екип преди легитимацията на Р.С.Х., не е издадена фискална касова бележка от въведените в обекта фискални устройства - „ТРЕМОЛ ЗМ КЛ В2“ с инд. номер ZK 039878, фиск. памет № 50140288 и с инд. номер ZK043073, фиск. памет № 50180850, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Тази фактическа обстановка не се отрича от страна на дружеството-жалбоподател.

При налагането на процесната  ПАМ, обаче, както сочи и издателят на акта, в условието на оперативна самостоятелност следва да бъдат обсъдени всички конкретни и относими към случая обстоятелства, с оглед индивидуализиране продължителността на налаганата мярка /до един месец,а за жалбоподателя-14 дни/.

Изложените от административния орган мотиви за определяне на срока на ПАМ не съответстват на установеното административно нарушение. Същите са твърде общи и бланкетни и не би могло да се приеме,че са относими към установените по настоящото дело факти, което предпоставя извод за липса на мотиви.

         Липсата на конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по  чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.

Съдът намира,че оспорената заповед е и несъответна на целта на закона.

Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й и има превантивно действие – да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна нарушителя, като изводът за съществуване на такава възможност следва да е мотивиран и обоснован. В конкретния случай липсват мотиви относно налагането на ПАМ и за предотвратяване извършването на какво нарушение е наложена тя. От момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано, защото прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като органът издал акта не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ, а и от събраните по делото доказателства се установи, че целта на закона е изпълнена. Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК  на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 550 лева/50 лева за заплатена държавна такса по делото и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение/

 

Водим от горното и на основание чл.172,ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-268-0379069/19.05.2019 год. постановена от Ж.М.- ***отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“, при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,с която е наредено запечатване на търговски обект – аптека “Авеню 5“,находящ се в гр.Пловдив,ул.“Сливница“№8,стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 ,т.1,б.“а“ и чл.187 ,ал.1от  от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „Глобалфарм“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,бул.“Шести септември №3, предсдтавлявано от *** В.В.Й.,със съдебен адрес:***,офис 10,чрез адвокат И.М.,разноски по делото в размер на 550/петстотин и петдесет/лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                    

 

                                                     СЪДИЯ: