Решение по дело №532/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  № 165

        гр.Пловдив, 16.09. 2019г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

      

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ   

                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

                                                                     МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА  

 

 

        

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Иван Перпелов, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева  ВНОХД № 532 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 23/03.07.2018г., постановена по НОХД № 589/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, подсъдимите са признати за виновни в извършване на следните престъпления и осъдени както следва:

подсъдимият Д.А.А.

1. в това, че на 07.08.2015г. в гр.Ч., област С. З., в съучастие с А.Д.А. и Д.Я.А., като съизвършител, умишлено е умъртвил едно лице - М. К. И. и направил опит да умъртви друго лице - Х.М.Г., като макар и изпълнителното деяние да е довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, като умъртвяването и деянието е извършено със средства, опасни за живота на мнозина и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1 и пр.3 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода;

2. на 07.08.2015г. в гр.Ч., област С. З., е държал 1 бр. огнестрелно оръжие - пистолет „М.”, калибър 9 мм /без фабричен номер/, и 6 бр. боеприпаси за огнестрелното оръжие - патрони к.*мм и 1 бр. огнестрелно оръжие - пистолет неустановена марка и модел, калибър 9 мм, и 7 бр. боеприпаси за огнестрелното оръжие - патрони к.*мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание  чл.339, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан  в началото на 2015г. в гр.Р., област П., да е придобил инкриминираните огнестрелни оръжия и боеприпаси и да ги е държал в гр.Ч., област С. З., през периода от началото на 2015г. до 06.08.2015г. включително.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д.А. е наложено едно общо най-тежко наказание двадесет години лишаване от свобода, което съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на горната санкция е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 07.08.2015г. до влизане на присъдата в сила.

подсъдимият  А.Д.А.

1. в това, че на 07.08.2015г. в гр.Ч., област С. З., в съучастие с Д.А.А. и Д.Я.А., като съизвършител, умишлено е умъртвил М. К. И., като деянието е извършено със средства, опасни за живота на мнозина, поради което и на основание  чл.116, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода, като е признат за невинен деянието да е извършено с особена жестокост и е оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК;

2. в това, че на 07.08.2015г. е държал в гр.Ч., област С. З., 1 бр. огнестрелно оръжие - пистолет „М.” /със заличени номера/, калибър 9 мм, и 13 бр. боеприпаси за огнестрелното оръжие - патрони калибър 9х18мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан  през пролетта на 2015г. в гр.Ч., област С. З., да е придобил инкриминираните огнестрелно оръжие и боеприпаси и да ги е държал в същия град през периода от пролетта на 2015г. до 06.08.2015г. включително.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия А.А. е наложено едно общо най-тежко наказание седемнадесет години лишаване от свобода, което съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на горната санкция е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 07.08.2015г. до влизане на присъдата в сила.

подсъдимият  Д.Я.А.  - в това, че на 07.08.2015г. в гр.Ч., област С. З., в съучастие с А.Д.А. и Д.А.А., като съизвършител, умишлено е умъртвил М. К. И., поради което и на основание чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим, като е признат за невинен деянието да е извършено с особена жестокост и е оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнение на горната санкция е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 07.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият Д.А. да изтърпи отделно и отложеното наказание три месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 510/2013 г. по описа на РС гр.Ч..

Първоинстанционният съд е взел отношение относно веществените  доказателства и разноските по делото.

Срещу присъдата на Окръжен съд гр.Стара Загора е постъпил протест от Окръжна прокуратура гр.Стара Загора с оплакване за неправилност и несправедливост в частта относно подсъдимите Д.А. и Д.А.. Прави се искане за изменение на съдебния акт за подсъдимия Д.А., като се увеличи наказанието му и се осъди на доживотен затвор. За подсъдимия Д.А. се иска частична отмяна и постановявана на нова присъда, с която да се наложи наказание за по-тежко вмененото престъпление.

Недоволен от съдебния акт е останал и подсъдимият А.А., който го обжалва чрез защитника си адв.Д.М., като неправилен, незаконосъобразен, необоснован, несправедлив в частта, в която е признат за виновен. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна или връщане на делото на първоинстанционния съд  за ново разглеждане. Алтернативно се моли да се намали размерът на наложеното наказание до предвидения от законодателя минимум.

Постъпила е жалба и от адв.М.М., защитник на подсъдимия Д.А., с възражения за неправилност, незаконосъобразност,  необоснованост и несправедливост. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане или да се намали размерът на наложеното наказание до предвидения от законодателя минимум.

Съдебният акт на Окръжен съд гр.Стара Загора се атакува и от подсъдимия Д.А., чрез защитника му адв.Т.Р., като неправилен, незаконосъобразен, необоснован, несправедлив в частта, в която е признат за виновен. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна или връщане на делото на първоинстанционния съд  за ново разглеждане. Алтернативно се моли да се намали размерът на наложеното наказание до предвидения от законодателя минимум.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста. Изразява становище, че жалбите са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение. Излага съображения в подкрепа на виждането си.

Частните обвинители А.М.И., Р.  И.С., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца А. М.И. и И. М.И., Ф.М.И. и З.М.И. не упражниха лично правото си на защита. Чрез техния повереник адв.Г.Г. поддържат   становището, че протестът на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора  трябва да се уважи, а жалбите на подсъдимите да се оставят без уважение. Пледират   , че първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Частният обвинител К.М.И. се присъединява към изложеното от повереника си адв.Г.Г..

Частният обвинител Х.М.Г. и неговият повереник адв.С.С. също намират, че протестът на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора следва да се уважи, а жалбите на подсъдимите са неоснователни. 

Защитникът на подсъдимия Д.А., адв.М.М., излага съображения, че неговият подзащитен е бил предизвикан и заплашен от пострадалия  М. К. И. и е действал в състояние на физиологичен афект. Оспорва по-тежко квалифициращите  обстоятелства, че пистолетът е средство, представлявало опасност за живота на мнозина, както и наличието на особена жестокост. Моли за преквалификация на деянието, намаляване размера на санкцията и неуважаване на протеста, акцентирайки върху смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Д.А. съжалява много и е съгласен с казаното от адвоката си.

Защитникът на подсъдимия А.А., адв.Д.М., навежда доводи за липса на безспорни доказателства, че неговият подзащитен е извършил вмененото му престъпление по чл.116 от НК, че някои от възраженията му са останали необсъдени от първоинстанционния съд. За деянието по чл.339 от НК прокарва тезата за кратък период на упражняване на фактическа власт върху предмета му. Моли за постановяване на присъда, с която подсъдимият А.А. се признае за невинен за престъплението по чл.116 от НК, а за това по чл.339 от НК му се наложи наказание в минимален размер, в рамките на предварителното задържане.

Подсъдимият А.А. поддържа изложеното от адвоката си и иска оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия Д.А., адв.Т.Р.,  оспорва основателността на протеста на Окръжна прокуратура  гр.Стара Загора. Сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като материалният закон не е приложен правилно. Навежда доводи, че неговият подзащитен не е участвал в изпълнителното деяние по чл.115 от НК и липсва причинно-следствена връзка между нанесените от него наранявания и настъпИ. летален изход за  М. К. И.. Поддържа тезата за необоснованост на присъдата. Моли за постановяване на нова, с която подсъдимият Д.А. се признае за невинен за престъплението по чл.115 от НК. Алтернативно предлага да се приеме, че санкцията е явно несправедлива поради нищожния му принос към вредоносния резултат.

Подсъдимият Д.А. поддържа изложеното от адвоката си и иска оправдателна присъда.

Пловдивският  апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ И ЖАЛБИТЕ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежна страни в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.А. е неосъждан.

С присъда, постановена по НОХД № 226/2004г. по описа на Районен съд  гр.Ч., влязла в сила на 18.10.2004г., за престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, изтекъл на 18.10.2007г. За това осъждане е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимият А.А. е осъждан два пъти.

С определение, постановено по НОХД № 302/2012г. по описа на  Районен съд гр.Ч., влязло в сила на 24.07.2012г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК му е определено наказание една година и шест  месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от 3 години.

С определение,  постановено по НОХД № 82/2015г. по описа на Районен съд гр.Д., влязло в сила на 05.03.2015г., за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК е санкциониран с пробация, с двете задължителни пробационни мерки с продължителност шест месеца.

Подсъдимият Д.А. е осъждан два пъти.

С определение, постановено по НОХД № 302/2012г. по описа на Районен съд гр.Ч., влязло в сила на 24.07.2012г., за престъпление по чл.339, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК му е определено наказание пробация, с двете задължителни пробационни мерки с продължителност една година и два месеца.

С определение, постановено по НОХД № 510/2013г. по описа на Районен съд гр.Ч., влязло в сила на 21.12.2013г., за престъпление по чл.235, ал.6 вр. ал.1 от НК е наказан с три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, изтичащ на 21.12.2016г.

Подсъдимите Д.А. и А.А. са роднини по права линия - баща и син. Подсъдимият Д.А. е племенник на подсъдимия Д.А.. 

Роднините и семействата на пострадалия М.И. /известни с псевдонима „М.”/ и на подсъдимия Д.А. /наричани „Г.”/ живеели в съседство на улица „К.” в гр.Ч.. Отношенията между двете фамилии били влошени от години.  Стигали до конфликти, за които били сигнализирани органите на реда.

На 07.08.2015г., около 11,00 - 11,30 часа, подсъдимите Д.А. /баща/, А.А. /син/, Д.А. /племенник/ и починалия А. Д., баща на първия подсъдим и дядо на втория и третия подсъдими, се срещнали в гр.Ч.. Отишли да пият кафе от вендинг автомат за кафе и топли напитки, находящ се в западния край на града, южно от бул.„Г.Д.”. Кафе автоматът бил поставен в западната част на търговския О. на братя С., на самия тротоар. Комплексът се състоял от няколко помещения - магазин за строителни материали, автомивка и сервиз за ремонт на гуми. Магазинът бил собственост на свидетеля С.С., а автомивката и сервизът на свидетеля Н.С.. Три от помещенията били разположени с лице към бул.„Г. Д.”, в следната последователност от изток на запад - строителния магазин, две клетки /източна и западна/, обслужващи автомивката с вход откъм булеварда, без преграждение помежду им само с колона отпред, и две помещения с вход от запад - северозападното, което било част от автомивката, и залепено за него от юг помещение, представляващо сервиз за гуми. За западните помещения се минавало и през двете клетки с лице към булеварда.

Тримата подсъдими, заедно с А. Д. /обвиняем по досъдебното производство, спрямо когото наказателното производство е прекратено с постановление от 12.07.2016г. на наблюдаващия прокурор   поради смъртта му, настъпила на 12.12.2015г./, седнали на една от масите, поставени в близост до вендинг  автомата. Подсъдимият Д.А. носил в себе си два пистолета -  пистолет „М.”, калибър 9 мм, без фабричен номер, с шест броя патрони к.*мм /иззет при претърсване и изземване на 07.08.2015г. от имот,  находящ се в гр.Ч., бул.„Г.Д.” № 2 с протокол от същата дата, приложен в т.1, л.8б-8в от досъдебното производство/ и пистолет, с неустановена марка и модел, калибър 9 мм /не открит в хода на разследването/ със седем броя патрони к.*мм, без да има за това надлежно разрешение. Подсъдимият Д.А. имал в себе си и нож, тип кама, с двустранно заточено острие с дължина 17 см, с черна дръжка, с обща дължина 28,5 см и надпис на латиница „S.S.K.I.” /иззет с горния протокол, описан и изследван от съдебномедицинската експертиза  на веществени доказателства - т.5, л.48-54 от досъдебното производство, О. № 6/. Подсъдимият А.А. носил в себе си пистолет „М.”, със заличени номера, калибър 9 мм, с тринадесет броя патрони к.*мм /иззети с протоколи за оглед на местопроизшествие от 07.08.2015г., приложени в т.1, л.3-4, л.5-6 от досъдебното производство/. Подсъдимият Д.А. имал в себе си нож с дължина на острието 17 см, на дръжката 10,5 см или с обща дължина 27,5 см, поставен в кожен калъф /предаден с протокол за доброволно предаване от 07.08.2015г., приложен в т.1, л.111 от досъдебното производство, описан и изследван от съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства - т.5, л.48-54 от досъдебното производство, О. № 3/.

По това време пострадалият М.И., с прякор „М.”, решил да поправи гумата на скутера /мотопед/ си. Обадил се на свидетеля С. С., който притежавал микробус, за да   транспортират скутера до сервиза на свидетеля Н.С.. Свидетелят С. се съгласил. Пострадалият М.И. взел със себе си племенника си, свидетеля Х.Г.. Двамата родственици и свидетеля С. натоварили мотопеда в автомобила и тръгнали към сервиза за гуми, като пострадалият Г. се качил в товарния отсек на превозното средство, за да придържа скутера. Свидетелят С. спрял пред автомивката на свидетеля Н.С..

Подсъдимите Д.А., А.А. и Д.А. видели, че от микробуса слязъл пострадалият М.И.. Свидетелят Г. останал в товарния му отсек при отворена странична врата.

Пострадалият М.И. влязъл във вътрешността на автомивката през първата, източната клетка. Спрял се при свидетелите Д. Б. и Х. Г., миячи в обекта, за да попита къде се намира шефът им, свидетелят Н.С.. Те го упътили, като му казали, че последният бил в сервиза за гуми. Пострадалият М.И. обяснил на свидетеля Н.С., че е докарал скутера си и иска да му поправи гумата. Двамата тръгнали към микробуса, минавайки през източната клетка на автомивката. Първи вървял пострадалият М.И., а 1-2 метра след него свидетелят Н.С.. 

Поради съществуващата вражда между двата рода в този момент подсъдимият Д.А. решил да си разчисти сметките с пострадалия М.И., който според думите му непрестанно тормозел неговото семейство. Взел решение да го убие. Станал от масата и тръгнал към автомивката. Докато се придвижвал по тротоара, подсъдимият Д.А. заредил единия от пистолетите, които носел, този с неустановена марка и модел, калибър 9 мм /неустановен в хода на разследването/, със седем броя патрони к.*мм в пълнителя. Насочил го към източната клетка на автомивката, през която бил влязъл пострадалият М.И.. В момента, в който възприел, че през същата клетка навън излиза последният, следван от свидетеля Н.С., подсъдимият Д.А. започнал да стреля фронтално към горната част на тялото на пострадалия М.И.. Същият се опитал да се предпази, като вдигнал ръце към главата си и побягнал, пресичайки булеварда в посока североизток, отправяйки се към сервиза за гуми на фирма „Н.” ЕООД, находящ се на отсрещния тротоар. Подсъдимият Д.А. продължил стрелбата по тялото на пострадалия М.И..

Другите двама подсъдими А.А. и Д.А., като видели, че техният родственик, съответно баща и чичо, стреля по М. „М.”, също решили да се включат в саморазправата с него и тичешком ги настигнали. Подсъдимият А.А., още на южния тротоар пред автомивката на свидетеля Н.С., извадил носения от него пистолет „М.”, калибър 9 мм със заличени номера, и започнал да стреля по пострадалия М.И., който бягал. Подсъдимите Д.А. и А.А. продължили стрелбата по последния. Изстреляли общо тринадесет патрони, бащата - седем, а синът - шест броя, с част от които причинили огнестрелните наранявания, констатирани от съдебномедицинската експертиза на труп. Подсъдимите били последвани и от А. Д., който не взел участие в деянието. Последният е убит на 12.12.2015г. За това престъпление се води НОХД № 609/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора с подсъдим частния обвинител К.М.И., син на пострадалия М.И..

Последният, достигайки отсрещния тротоар, в резултат на причинените му огнестрелни наранявания от подсъдимите Д.А. и А.А. /две пронизващи огнестрелни наранявания на гръдния кош с нараняване на двете сърдечни предсърдия, едно сляпо огнестрелно нараняване, непроникващо в гръдния кош и едно тангенциално огнестрелно нараняване на гръдния кош вляво, две пронизващи огнестрелни наранявания на корема, нараняване на белия дроб, диафрагмата, опорака на червата и коремницата и едно тангенциално огнестрелно нараняване на левия хълбок/, паднал по очи на тротоара до паркиран пред отсрещния сервиз за гуми лек автомобил „Ф.Г.” с рег. № **, с дясната ръка, захваната за джантата на предната му лява гума. МПС било паркирано по диагонал спрямо центъра за гуми, ориентиран с предната си част в посока северозапад. Тримата подсъдими се доближили до пострадалия М.И.. Подсъдимият Д.А. застанал над него, извадил носения нож, тип кама, и му нанесъл множество удари в областта на тила, главата, шията, лявото рамо и гръдния кош. Подсъдимият Д.А. бил зад чичо си и с ножа си също нанесъл няколко удара в областта на десния крак на пострадалия М.И.. След тези наранявания последният останал на земята по очи, безжизнен.

След първоначалните изстрели, възпроизведени от подсъдимия Д.А., впоследствие и от сина му, подсъдимия А.А., на които свидетелят Г. станал очевидец, той слязъл от микробуса, заобиколил го отпред и продължил да наблюдава нападението. След причиняване на прободните наранявания с нож на пострадалия М.И., А. Д. забелязал свидетеля Г. и насочил вниманието на тримата подсъдими към последния с думите „Убивайте ги!  Убивайте ги!”. Чувайки това, свидетелят Г. се уплашил за живота си и започнал да бяга, пресичайки улицата в посока север, към намиращите се в близост до сервиза в северозападна посока къщи. Докато бягал в посока север-северозапад се обръщал с дясната си страна към „гумаджийницата”, където бил паднал вуйчо му, за да види какво става. В този момент подсъдимият Д.А. отново с неустановения при разследването пистолет произвел няколко изстрела към тялото на бягащия свидетел Г.. Един от изстреляните куршуми попаднал в тялото на същия и му причинил следните травматични увреждания: огнестрелно нараняване на дясната мишница, с входно и изходно отверстие, при което е нарушена целостта на дясната мишнична артерия и огнестрелно нараняване на гръдния кош в дясно, при което е счупено осмо дясно ребро, нарушена е целостта на десния бял дроб с последващо набиране на кръв и въздух в дясната гръдна кухина, и въздух в подкожието на гръдния кош. И двете наранявания са причинени от един изстрел. Ранен, свидетелят Г. успял да се придвижи до намиращия се на северния тротоар, в близост до сервиза за гуми, свидетел Д. Д. и го помолил за помощ. Последният го придружил до сервиза на СБА /пункт за ГТП/. Работещите в него свидетели М. М. и Н. Н. се обадили на телефон 112. Пристигналият на място медицински екип оказал помощ на свидетеля Г., като преди това констатирал смъртта на пострадалия М.И.. 

След деянието подсъдимите Д.А., А.А., Д.А. заедно с А. Д. напуснали местопрестъплението. По бул.„Г.Д.” в посока запад се отправили към новостроящата се къща на подсъдимия Д.А.. Последният скрил огнестрелното оръжие, калибър 9 мм, с което стрелял по пострадалите М.И. и Г., което, въпреки проведените в хода на досъдебното производство действия за установяването му, не е открито. С това оръжие подсъдимият Д.А. изстрелял в района на местопрестъплението седем броя боеприпаси, патрони к.*мм, части от които под формата на проектили и гилзи са намерени, описани, фотографирани и иззети като веществени доказателства при извършения оглед на местопроизшествието. Подсъдимият А.А. също скрил огнестрелното оръжие, с което стрелял по пострадалия М.И. и, с което изстрелял шест броя патрони к.*мм, части от които като  проектили и гилзи са намерени, описани, фотографирани и иззети като веществени доказателства при извършения оглед на местопроизшествието.

Подсъдимите А.А. и Д.А., заедно с А. Д., напуснали гр.Ч. с автомобил и отишли да се скрият при свои роднини в с.З., област С. З. Подсъдимият Д.А. останал в двора на новостроящата се къща в гр.Ч., бул.„Г.Д.” № 2. В нея по разпореждане на свидетеля Г.Г., началник на РУ на МВР гр.Ч., бил задържан от служители на същото управление - свидетелите Н. Б., И.И., В. В. и С. Т.. Видно от показанията на същите те заварили подсъдимия Д.А. с пистолет и нож в ръцете. След разпореждания да пусне оръжията, той ги хвърлил на земята, след което му били поставени белезници. Пред полицейските служители подсъдимият Д.А. повтарял „Аз го убих, аз го убих”.

Според протокола за претърсване и изземване от 07.08.2015г. /т.1, л.8б-8в от досъдебното производство/ в горния имот са намерени и иззети пистолет, черен на цвят, без номера, с пълнител с пет броя патрони и един патрон в цевта, нож с черна дръжка, с дължина на острието 17 см, и един пълнител без патрони в него.

От заключенията на съдебнобалистичните експертизи се установява, че подсъдимият Д.А. не е стрелял с този пистолет на инкриминираната дата. По ножа е констатирано наличие на човешка кръв, която съответства на кръвна група 0 /алфа, бета/, съвпадаща с тази на пострадалия М.И..

Междувременно свидетелят Г.Г. се свързал по телефона с А. Д. и му казал, че се знаело какво са извършили и да се приберат в гр.Ч. без да създават проблеми. След час, час и половина подсъдимите А.А. и Д.А., заедно  с А. Д., се върнали в гр.Ч.. В началото на града ги очаквал полицейски екип в състав свидетелите И. К. и Н. Д.. Тримата били отведени в сградата на РУ на МВР гр.Ч., където с тях, както и с подсъдимия Д.А., били проведени оперативни беседи от свидетелите Г. Г., Р. К. и Ю. П., в хода на които всеки от подсъдимите направил извънпроцесуално признание за извършеното. Законосъобразно първоинстанционният съд не е взел предвид показанията на горните свидетели, тъй като те представляват възпроизвеждане на предпроцесуални обяснения на подсъдимите.

Съгласно протокола за оглед на местопроизшествие от 07.08.2015г. /т.1, л.5-6 от досъдебното производство/ подсъдимият А.А. е посочил на разследващите органи мястото, където е скрил пистолета, с който е стрелял на горната дата, намиращо се от южната страна на оградата на новостроящата се къща на баща му, находяща се в гр.Ч., бул.„Г.Д.” № 2. Като веществени доказателства по делото са иззети черна платнена чанта, пистолет със заличени номера с пълнител със седем броя патрони.

С протокол за доброволно предаване от 07.08.2015г. /т.1, л.111 от досъдебното производство/ подсъдимият Д.А. е предал два ножа - с дължина на острието 21 см и с дължина на острието 17 см, с кожен калъф /кания/, с който е нанесъл ударите на пострадалия М.И.. Ножът с дължина на острието 17 см, поставен в калъф, е бил посочен с категоричност от подсъдимия Д.А. при предявяване на веществените доказателства по делото, като ножа, с който е бил на инкриминираната дата.

С протокол за доброволно предаване от 07.08.2015г. /т.1, л.109 от досъдебното производство/ подсъдимият Д.А. е предал чифт маратонки „М.” № 46, кания на нож текстилна, черна на цвят 29,5 см, двулицев елек, тъмносин и кремав на цвят с надпис „В.”, къс панталон със странични джобове, светлосиви на цвят, и трикотажна блуза с дълъг ръкав, с които е бил обут и облечен по време на деянието.

От заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 4/10.02.2016г. /т.5, л.48-54 от досъдебното производство/ се установява наличие на човешка кръв, която съответства на кръвна група 0 /алфа, бета/, по О. № 9 - чифт спортни обувки с надпис на латиница „М.”, само за дясната обувка, по О. № 6 - един брой нож с дължина на острието 17 см и обща дължина 28,5 см, с надпис на латиница „S.S.K.I.” /кръвта е по острието/, по О. № 8 - къси панталони със странични джобове /светлосиви/ и О. № 10 - двулицев елек с надпис от едната страна на латиница „В.”, всички на подсъдимия Д.А., носени от него на инкриминираната дата, предадени доброволно с горепосочения протокол, освен ножа, иззет при претърсване на имота му.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп кръвната група на пострадалия М. К. И. е 0 /алфа, бета/ и е идентична с тази, открита по една от обувките, по дрехите на подсъдимия Д.А., както и по ножа, с който е нанесъл удари по тялото му.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 193/2015г. /т.1, л.87-95 от досъдебното производство/ при огледа и аутопсия на М. К. И. са установени охлузвания по лицето, едно сляпо прободно-порезно нараняване в тилната област на главата със засягане на шийната мускулатура; три прободно-порезни наранявания на шията със срязване на яремните вена и артерия вляво; две пронизващи огнестрелни наранявания на гръдния кош с нараняване на двете сърдечни предсърдия, кръвоизлив в околосърцевата торбичка и гръдния кош, с навлизане на въздух в гръдния кош; дупчесто счупване на VI ребро и гръдната кост; едно сляпо огнестрелно нараняване, непроникващо в гръдния кош; едно сляпо прободно-порезно нараняване на гръдния кош; едно тангенциално огнестрелно нараняване на гръдния кош вляво; две пронизващи огнестрелни наранявания на корема; нараняване на белия дроб, диафрагмата, опорака на червата и коремницата; едно тангенциално огнестрелно нараняване на левия хълбок; обезкървяване на трупа. Смъртта е настъпила вследствие огнестрелните наранявания на сърцето, което е причинило кръвоизлив в околосърцевата торбичка и сърдечна тампонада. Всички огнестрелни наранявания отговарят да са причинени от проектили с калибър около 9 мм. Липсата на изменения от допълнителните фактори на изстрела по кожата е признак, че стрелбата е реализирана от дистанцията на далечен изстрел - над 2,5 пъти дължината на цевта. Прободно-порезните наранявания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът. Характеристиката на раните сочи, че острието на ножа е с режещ ръб и много тесен гръб, с ширина на острието не повече от 45 мм на 5-7 см от върха. При изследване на трупа са установени прободно-порезни рани с дължина 10 мм, които са повърхностни. Възможно е тези наранявания да са причинени или от върха на посоченото оръжие, или от друг нож, чиято ширина на острието е не повече от 10 мм на 4 см от върха. Порезните наранявания на втори пръст на дясната ръка са причинени от предмет с режещ ръб, какъвто е ножът. Те имат характеристиката на защитни рани. Описаните охлузвания са причинени от тангенциално действие на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и е възможно да са получени при падане върху терена. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. При извършения външен оглед на трупа са констатирани и две цепковидни рани - по предно вътрешната повърхност на дясната подбедрица с гладки ръбове, остри ъгли и размер 20 мм и по задната повърхност на дясната подбедрица с гладки ръбове, остри ъгли и размер 40 мм.

Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 406/2015г. /т.2, л.88-90 от досъдебното производство/ при инцидента на 07.08.2015г. пострадалият Х.М.Г. е получил следните травматични увреждания: огнестрелно нараняване на дясната мишница, с входно и изходно отверстие, при което е нарушена целостта на дясната мишнична артерия; огнестрелно нараняване на гръдния кош в дясно, при което е счупено осмо дясно ребро, нарушена е целостта на десния бял дроб с последващо набиране на кръв и въздух в дясната гръдна кухина, и въздух в подкожието на гръдния кош. И двете наранявания са от един изстрел. Раневите канали са с посока от дясно наляво, леко отпред назад и почти хоризонтално. Извършени са висококвалифицирани оперативни интервенции за спасяване на десния горен крайник и избягване на опасността от смъртен изход. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени от изстрел от огнестрелно оръжие. Нараняването на дясната мишница е от характер да причини трайно затруднение на движенията на дясната ръка за срок по-голям от един месец. Нараняването на гръдния кош е от характер да причини разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Окръжен съд гр.Стара Загора правилно е приел, че макар причинените на пострадалия Х.Г. телесни увреждания да осъществяват медикобиологичните признаци на две средни телесни повреди, опасността от смъртен изход в резултат на огнестрелните наранявания е била реална и е избегната единствено благодарение на навременната медицинска намеса и на проведените висококвалифицирани оперативни интервенции.

Съдебнобалистична експертиза № 548/30.09.2015г. /т.2, л.71-81 от досъдебното производство/ е изследвала два броя пистолети калибър 9 мм „М.”. Първият е обозначен като „О. № 1”. Иззет е при извършено претърсване и изземване от имот, находящ се в гр.Ч., бул.„Г. Д.” № 2, на 07.08.2015г. и е ползван от подсъдимия Д.А.. Вторият е обозначен като „О. № 2”. Иззет е при извършен оглед на местопроизшествие в гр.Ч. на 07.08.2015г., на юг от оградата на горния имот, и е ползван от подсъдимия А.А.. При проведената експериментална стрелба се установява, че двата броя пистолети са технически изправни, годни да произвеждат изстрели с патрони к.*мм и представляват огнестрелно нарезно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. Експертизата е изследвала и три броя проектила /№ 6-8/ и тринадесет броя гилзи /№ 9-21/, намерени при извършен оглед на местопроизшествие в гр.Ч. на 07.08.2015г. От О. № 2 са изстреляни следните О.и: два броя проектила, намерени при извършена аутопсия под потника в областта на гърдите на М. К. И., обозначени като „О. № 3”; три броя проектила, намерени при извършен оглед на местопроизшествие в гр.Ч. на 07.08.2015г., обозначени като „О. № 6”, „О. № 7”, „О. № 8”;  шест броя гилзи, намерени при извършен оглед на местопроизшествие в гр.Ч. на 07.08.2015г., обозначени като „О. № 10”, „О. № 15”, „О. № 16”, „О. № 17”, „О. № 19” и „О. № 21”. Останалите два броя проектила, обозначени като „О. № 4” /един брой проектил, намерен при аутопсията, подкожно, в гръдната мускулатура на гръдния кош отдясно подмишнично на пострадалия М.И./ и „О. № 5” /един брой проектил, изваден от гръдния кош при извършена оперативна интервенция на пострадалия Х.Г./ са изстреляни от едно и също оръжие, както и седем броя гилзи, обозначени като „О. № 9”, „О. № 11”, „О. № 12”, „О. № 13”, „О. № 14”, „О. № 18”, „О. № 20”, намерени при извършен оглед на местопроизшествие на 07.08.2015г., са изстреляни от едно и също оръжие, но не са изстреляни от предоставените два броя пистолети 9 мм „М.”, обозначени като „О. № 1” и „О. № 2”.

Въззивният съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че същите са изстреляни от пистолета калибър 9 мм, неустановен при разследването, който е бил използван от подсъдимия Д.А. в инкриминирания ден.

Съдебнобалистична експертиза № 31/27.01.2016г. /т.5, л.32-38 от досъдебното производство/ е изследвала шест броя патрони, иззети при извършено претърсване и изземване на 07.08.2015г. в имот, находящ се в гр.Ч., бул.„Г.Д.” № 2, и седем броя патрони, иззети при извършен оглед на местопроизшествие на 07.08.2015г. в гр.Ч., на юг от оградата на посочения имот. Според заключението й 6 бр. и 7 бр. патрони представляват фабрично произведени патрони к.*мм, с куршуми тип F.. Патроните могат да произвеждат изстрели, годни са за употреба по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7 от ЗОБВВПИ. Пистолетът, намерен и иззет при претърсване и изземване на адрес гр.Ч., бул.„Г.Д.” № 15, с размери дължина 22 см и височина 12,5 см, представлява самоделно огнестрелно оръжие 22 калибър, в силно корозирало състояние, което е технически неизправно. Револверът, сребрист на цвят с надпис „В.” и „G.”, представлява пластмасово изделие, имитиращо револвер и е предназначено за използване на капси 12 броя. В магазинната мрежа и от инструкциите на производителите тези изделия - играчки пистолети или револвери са подходящи за деца над 3 години. Пистолетът „В.”, модел *, калибър 9 мм, с №**, с пълнител със седем броя патрони, намерени и иззети при извършено претърсване и изземване на адрес гр.Ч., ул.„К.” № 43, представлява фабрично произведен газ-сигнален пистолет на турската фирма „Е.В.” и е технически изправен. Той е неогнестрелно оръжие. Седемте броя халосни патрони, калибър 9 мм, са фабрично произведени. Предназначени са за газ-сигнални оръжия калибър 9 мм, както и за предоставения за изследване газов пистолет „В.”. Те могат да произвеждат изстрели. Съгласно чл.7 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за неогнестрелно оръжие. 

Съдебнобалистична експертиза № 163/17.03.2016г. /т.5, л.115-119 от досъдебното производство/ е изследвала пистолет „М.”, иззет като веществено доказателство по досъдебно производство № 431/2015г. по описа на РУ на МВР гр.Ч.. Видно от заключението й пистолетът с надпис „М.18 М.” представлява фабрично произведен пистолет марка „М.”, к.*мм, с фабричен номер „***.”, българско производство.  обектът е технически изправно късоцевно нарезно оръжие, годно да произвежда изстрели с патрони к.*мм и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ. С пистолета не са изстреляни гилзите, намерени на местопроизшествието, проектилите, намерени на местопроизшествието, в трупа на М. К. И. и в тялото на Х.М.Г..

Съгласно заключението на дактилоскопна експертиза № 594/24.09.2015г. /т.2, л.84 от досъдебното производство/ върху предоставените за изследване О.и - пистолет, обозначен като „О. № 1”, иззет при претърсване и изземване на имот, находящ се в гр.Ч., бул.„Г. Д.” № 2 на 07.08.2015г., и пистолет, обозначен като „О. № 2”, иззет при извършен оглед на местопроизшествие в гр.Ч. на 07.08.2015г., няма годни за сравнителна идентификация дактилоскопни следи.

От заключението на комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза № 297/09.06.2017г. /т.2, л.497-500 от съд.дело/, назначена от първостепенния съд, се установява, че  намереният в края на раневия канал с начало входна рана № Х проектил, с характеристиките на ПМ /патрон „М.”/, е проектилът, който е причинил раневия канал. Този проектил е обозначен като „О. № 4”, поставен в хартиен плик, саморъчно надписан от вещото лице д-р Б., и предаден с приемо-предавателен протокол на разследващия орган. Рана № Х е начало на раневи канал, в края на който е намерен проектил. Проектилът е същият, обозначен като „О. № 4”, описан в т.9.1. в съдебнобалистична експертиза № 548/30.09.2015г. Той има характеристиката на част от боеприпас к.*мм. В отговор на третата поставена задача може ли да се определи конкретното оръжие, от което е изстрелян боеприпасът, причинил описаната рана, експертите са посочили, че идентифицирането на конкретно оръжие по стреляни гилзи и куршуми може да бъде установено при сравнително идентификационно изследване, чрез сравняване на общите и частните признаци на инкриминираните обекти и сравнителните /експериментални/ образци на предоставено оръжие, което е иззето от уличено лице или е намерено на местопроизшествието. По назначените до момента експертизи не е предоставено огнестрелно оръжие, на което да е установено съвпадение, както на груповата принадлежност, така и на частните идентификационни признаци на инкриминирания „О. № 4” и експериментални куршуми на конкретното оръжие.

С оглед на горното заключение Окръжен съд  гр.Стара Загора   е приел, че проектилът, изваден при аутопсията от трупа на М.И. и обозначен като „О. № 4”, е този изследван от съдебнобалистичната експертиза и се касае за един и същи проектил.

Проектилът, обозначен като „О. № 5”, изследван от съдебнобалистичната експертиза, е този, изваден от гръдния кош при извършената оперативна интервенция на пострадалия Х.Г..

След приключване на операцията на последния свидетелят Г. Б., полицай при ОД на МВР гр.Стара Загора, е получил в Хирургичното отделение на МБАЛ гр.С. З. от хирурга д-р Д. В. проектила, изваден от гръдния му кош, опакован в хартиен плик, както и дрехите, с които е бил облечен, за което е оформен протокол за доброволно предаване от 07.08.2015г. /т.1, л.107 от досъдебното производство/, които след това е предал на разследващия орган.

С протокол за доброволно предаване от 10.08.2015г. /т.1, л.106 от досъдебното производство/ д-р Е. Б. е предал три броя проектила, извадени при извършената аутопосия на пострадалия М.И..

С протокол за доброволно предаване от 07.08.2015г. /т.1, л.170 от досъдебното производство/ свидетелят Н.С. е предал един брой диск DVD-R.**G.B.” със запис от охранителната камера, поставена на търговския му О..

Според заключението на видео-техническа експертиза № 751/16.12.2015г. /т.4, л.44-54 от досъдебното производство/ на предоставеният за изследване цифров носител „В.”, * Х D.-R., 4,7 G/120min е записан видеофайл 01_20150807_100000.h264, който съдържа кадри в логическа последователност, отразяващи случващото се в обсега на външна видеокамера. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Файлът е цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на видео-охранителна система. В изображението на всеки кадър е вкопиран таймкод, показващ година, месец, дата, час, минути, секунди и номер на камерата. От видеофайла са прихванати и подбрани 14 броя кадри във времевия интервал от 10:34:27ч. до 10:36:15ч. на 07.08.2015г., по показване на таймкода в изображенията, по които е изготвен фотоалбум.

Първоинстанционният съд, въз основа на възпроизведения видеозапис и след внимателно проучване на 14-те броя прихванати кадри, изготвени като снимки в приложения фотоалбум, правилно е констатирал, че ясно се различава влизането в търговския обект на лице от мъжки пол, облечено с черен потник и къс панталон под коляното, тип камуфлажен, облекло, напълно съответстващо на това, с което е бил облечен пострадалият М.И., описани в огледния протокол като дрехи на трупа. Ръцете на същия са свободни, не държи нищо в тях, противно на твърденията на подсъдимия Д.А. за изваден и насочен срещу него нож. Ясно се различават предвижването и последователността в действията на лице от мъжки пол, средно на ръст, с едро телосложение и къса тъмна коса, визуално отговарящо на подсъдимия Д.А., облечено с къси панталони със странични джобове, светлосиви, блуза с дълъг ръкав, синьобяла на цвят, мъжки елек, синьолилав, и обут със светли маратонки - дрехи, изцяло съответстващи на тези, предадени доброволно от подсъдимия Д.А. с протокол от 07.08.2015г., като дрехите, с които е бил облечен на инкриминираната дата и с констатирани от съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства петна от кръв, съвпадаща с тази на пострадалия М.И., разпознати от подсъдимия Д.А. като негови при извършеното предявяване на веществени доказателства в хода на съдебното следствие. На снимки №№ 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ясно се виждат действията на това лице по бързото му придвижване по тротоара пред автомивката, с пистолет в дясната ръка, изваден още преди разделителната колона между западна и източна клетки, което, приближавайки към колоната, зарежда пистолета и навлизайки в източната клетка, открива стрелба към вътрешността й, впоследствие променя посока на тялото и насочеността на ръката с държания пистолет към тротоара /на изток/, а след това и по диагонал /в посока изток-североизток/. На изображения №№ 8, 9 и 10 се вижда как в преследването се включва и второ лице, обуто с черни маратонки, къси светли панталони под коляното и зеленикав потник, а на изображение № 11 - включването на трето лице с черни спортни обувки, облечено в червени дрехи - къси панталони и блуза с къс ръкав. Това облекло съответства на описанието на дрехите, с които са били облечени съответно подсъдимият Д.А. и А.А., видно от обясненията на подсъдимия Д.А.. На изображение № 14 отново се вижда лицето, облечено с червени дрехи, описани от подсъдимия Д.А. като дрехите, с които е бил облечен подсъдимия А.А. с преметната през рамо черна мъжка чанта, която е идентична с тази, иззета като веществено доказателство в хода на разследването при извършения оглед на мястото, посочено от подсъдимия А.А., на което е скрил носения и открит вътре в чантата пистолет „М.” със заличени номера със седем броя патрони в пълнителя. Подсъдимият А.А. е разпознал в хода на извършеното предявяване на веществени доказателства текстилна чанта, черна на цвят, като своя с разяснението, че в нея е имало пистолет /не помнел кой/.

Допълнителна видео-техническа експертиза № 7/04.01.2018г. /т.2, л.826-838 от съд.дело/ е изследвала видеофайл 01_20150807_100000.h264 и записите в часовия интервал 10:00:00ч. -10:34:30ч. и 10:36:11ч. - 10:37:58ч. на 07.08.2015г. според показанията на таймкода, вграден в изображенията. От прихванатите изображения са подбрани общо 64 броя кадри. Видно от заключението, за да се отговори на въпроса съответствал ли е часовникът, вграден в записващото устройство с реалното астрономическо време, е необходимо да бъде изследвано самото записващо устройство. Снимките на лицата, извлечени от видеозаписите, са с качество, което не позволява отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетите лица. Извлечените изображения са с недостатъчно качество и съдържание и негодни за категорична лицева идентификация.

Окръжен съд  гр.Стара Загора правилно е приел, че на снимки от № 1 до № 16 не са заснети лицата, коментирани по-горе. На снимки №№ 17, 18 и 19 са заснети части от тялото на лицето, облечено в червени дрехи, като то се отдалечава от местопроизшествието, преминавайки в обратна посока по тротоара от източната към западната клетка на автомивката на свидетеля Н.С.. С оглед показанията на същия и другите гласни доказателства решаващият съд обосновано е стигнал до извода, че времето, отразено на видеозаписа и свалените от него изображения, не съвпада с реалния астрономически час.

Съгласно заключението на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза № 40/2016г. /т.6, л.43-48 от досъдебното производство/ подсъдимият Д.А. не страда от психично заболяване. Разбирал е свойството и значението на извършеното, но не е могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието. Намирал се е в състояние на физиологичен афект. Вещите лица са стигнали до този извод, позовавайки се на заявеното от същия, че пострадалият М.И. е извадил голям нож и е тръгнал срещу него с думите „До тука си, сега ще те убивам!”. Подсъдимият Д.А. е възприел ситуацията като екстремна и застрашаваща живота му. По време на извършване на деянието е бил в състояние на страхов физиологичен афект и е действал поради уплаха и страх за живота си. Продължителното, предхождащо деянието натрупване на отрицателни емоции и страх от пострадалия е довело до кумулация на афекта на страх. Подсъдимият Д.А. е психически годен да участва в наказателното производство. С хармоничен психичен строй, изградена ценностна система, правила и норми на поведение. Личностовото и интелектуалното развитие са в границите на нормата и не страда от състояния с отклонения от нормалните. С добър самоконтрол и контрол над емоциите и импулсите, със съответна на възрастта емоционална зрялост и устойчивост. Психологичните преживявания и процеси, свързани с инкриминираното деяние, са били силна и бурна емоционална възбуда, съпроводена с двигателна активност. Преценките и умственият контрол над поведението са били затруднени. Има ясен спомен за случилото се. Спада към психологическия тип „екстраверт”, спокоен, уравновесен, контактен, добросъвестен и трудолюбив.  Личностовите качества и особености нямат пряка връзка с престъпното поведение. Дейностите, с които е бил ангажиран, нямат деформиращо влияние върху личността и поведението му. Престъплението е извършено в състояние на страхов физиологичен афект. Към пострадалия М.И. и рода му е изпитвал респект и страх. С другите двама подсъдими е в близки, родствени и хармонични взаимоотношения.  

В съдебно  заседание вещите лица са уточнили, че са изградили изводите си за наличието на физиологичен афект предимно на преживяванията на подсъдимия Д.А. и споделеното с тях, по спомена, който същият има, по начина, по който пресъздава ситуацията. Не са взели предвид видеозаписа, приложен по делото.

От заключението на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза № 41/2016г. /т.6, л.51-56 от досъдебното производство/ се установява, че подсъдимият А.А. не страда от психично заболяване. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието. Психически годен е да участва в наказателното производство. Личностово се очертава като интроверт, добре адаптиран в семейството, близкото обкръжение  и обичайната социална среда. Не се констатират отклонения от нормалпсихологичните преживявания. По време на инкриминираното деяние е попаднал в страхово-провокираща ситуация, която е предизвикала у него объркване, тревога и страх. Има ясен спомен за случилото се. Отнася се предимно към типа „интроверт”. Личностните качества и особености нямат пряка връзка с престъпното поведение. Дейностите, с които е бил ангажиран, нямат деформиращо влияние върху личността и поведението му. Ангажирането му в ситуацията се дължи на добрата връзка и взаимоотношения с баща му и тревогата за неговото състояние и случващото се. Няма пряко участие в деянието. Към пострадалия М.И. и рода му е изпитвал респект и страх. С другите двама подсъдими е в близки, родствени и хармонични взаимоотношения.  

В съдебно  заседание експертите са посочили, че заключението им се основава на преживяванията, които изпитва освидетелстваният, че  „Свидетелските показания не могат да бъдат свързани с преживяванията и емоциите на другите участници.”, „Свидетелите не могат да дадат заключение какво е преживял и изпитал подсъдимия в момента.”. Не са взели предвид видеозаписа, приложен по делото.

Според заключението на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза № 42/2016г. /т.6, л.59-63 от досъдебното производство/ подсъдимият Д.А. не страда от психично заболяване. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието. Психически годен е да участва в наказателното производство. Характерово се очертава като интроверт, ограничено контактен, с недостатъчна пластичност и адаптивност. Не се констатират отклонения от нормалпсихологичните преживявания. Ситуацията, в която е попаднал, е предизвикала у него смущение и объркване. Има ясен спомен за случилото се. Спада към психологическия тип „интроверт”, тих, спокоен.  Личностните качества и особености нямат пряка връзка с престъпното поведение. Дейностите, с които е бил ангажиран, нямат деформиращо влияние върху личността и поведението му. Недостатъчната социална пластичност, примитивният психичен строй и ниският вариант на интелекта са допринесли за недооценка на ситуацията и включването му в инкриминираното деяние. Няма пряко участие в деянието. Към пострадалия М.И. и рода му е изпитвал респект и страх. С другите двама подсъдими е в близки, родствени и хармонични взаимоотношения.  

Първоинстанционният съд е кредитирал писмените доказателства относими към психичното здраве на тримата подсъдими - два броя справки, изготвени от директора на ДПБ „Д-р Г.К.” гр.Р. и от управителя на „Ц.п.з.” ЕООД гр.С. З., според които  тримата подсъдими не се водят на диспансерен учет и няма данни да са настанявани за лечение в двете  специализирани здравни заведения по местоживеенето им. Приел е, че не са налице данни по делото, които да поставят под съмнение вменяемостта на подсъдимите, както и способността им правилно да възприемат фактите от значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях.

В хода на проведеното съдебно следствие от Пловдивския апелативен съд се назначи и прие комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза /л.310-325 от съд.дело ПАС/. Видно от заключението й при извършената съдебномедицинска аутопсия на лицето М. К. И. е установено следното: охлузвания по лицето, едно сляпо прободно-порезно нараняване в тилната област на главата със засягане на шийната мускулатура; три прободно-порезни наранявания на шията със срязване на яремните вена и артерия вляво; две пронизващи огнестрелни наранявания на гръдния кош с нараняване на двете сърдечни предсърдия, кръвоизлив в околосърцевата торбичка и гръдния кош, с навлизане на въздух в гръдния кош; дупчесто счупване на VI ребро и гръдната кост; едно сляпо огнестрелно нараняване, непроникващо в гръдния кош; едно сляпо прободно-порезно нараняване на гръдния кош; едно тангенциално огнестрелно нараняване на гръдния кош вляво; две пронизващи огнестрелни наранявания на корема; нараняване на белия дроб, диафрагмата, опорака на червата и коремницата; едно тангенциално огнестрелно нараняване на левия хълбок; обезкървяване на трупа. От съдебномедицинска гледна точка двата проектила, намерени на гърдите под потника на М. К. И., са от двете пронизващи огнестрелни наранявания на гръдния кош с вход на гърба с рани №№ VІІІ, ІХ. Входна рана /VІІІ/ се намира на гърба в дясно, на 5 см от срединната линия и на 113 см нагоре, мерено от долната повърхност на петите на границата с кръста. Входна рана /ІХ/ също се намира на гърба в дясно, на 5 см от срединната линия и на 115 см нагоре, мерено от долната повърхност на петите. По предната повърхност на гръдния кош се намират две изходни рани с №№ VІІІ-ех, ІХ-ех. Изходна рана /VІІІ-ех/ се намира по предната дясна половина на гръдния кош, на 2 см  в дясно от срединната линия и на 126 см нагоре, мерено от долната повърхност на петите. Изходна рана /ІХ-ех/ се намира по предната лява половина на гръдния кош, на 4 см  в ляво от срединната линия и на 131 см нагоре, мерено от долната повърхност на петите. Гръдната кост е с дупчесто счупване, съвпадащо с изходна рана /ІХ-ех/ на предната лява половина на гръдния кош. При прекарване на мислена линия от входна рана /VІІІ/, която се намира в дясната половина на гърба, до изходна рана /VІІІ-ех/, която се намира по предната дясна половина на гръдния кош, и от входна рана /ІХ/, която се намира в дясната половина на гърба, до изходна рана /ІХ-ех/, която се намира по предната лява половина на гръдния кош, се оформят два раневи канала. Те са с посока отзад-напред, отдолу-нагоре и малко отдясно-наляво. Раневите канали минават през кожа, подкожие, междуребрена мускулатура, диафрагма, бял дроб, околосърцева торбичка, две сърдечни предсърдия. Като се имат предвид двата проектила, то през входна рана /VІІІ/ и изходна рана /VІІІ-ех/ е минал проектил И-3/1, а през входна рана /ІХ/ и изходна рана /ІХ-ех/ е минал проектил И-3/2. Същият се е деформирал при съприкосновението с гръдната кост, която е счупил и в резултат, на което се е деформирал. От балистична гледна точка двата проектила са изгубили своята кинетична енергия при преминаване през дрехите и тялото и след излизане от тялото не са имали енергия, достатъчна да пробият потника, поради което са останали между тялото и потника на М. К. И., където и са намерени.  

Съгласно заключението на повторната тройна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.376-391 от съд.дело ПАС/, назначена и приета в хода на въззивното съдебно следствие, подсъдимият Д.А. не страда от минало или актуално  психично разстройство. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в обсъждания период от време. Може да участва във фазите на наказателния процес. Не е имал значими личностови особености, които да правят поведението му в ежедневието неадаптивно. Когнитивно-познавателното му функциониране е съответно на възрастта, образоването и житейски опит, няма болестни прояви. Личностово и поведенчески адаптиран в средата на функциониране. Общителен, комуникабилен, с възможности за заемане  на значимо и особено място в групата, лидерски нагласи и способности, според капацитета си, склонност към отстояване на мнение и позиция. Има достатъчно ясен спомен за времевия период на инцидента. Към момента на инкриминираното деяние е бил в обичайно за него психично състояние, което няма болестен характер. Действията и поведението му са били съответни на формираната личностова структура и наличен капацитет. Не е бил в състояние на физиологичен афект. При него липсва стеснено съзнание, каквото е характерно за физиологичния афект. Безспорно у подсъдимия Д.А. са били налице неприятни емоции, но анализът на поведението му не покрива критериите за внезапност. Физиологичният афект възниква спонтанно, като непосредствена реакция на току-що извършено действие и е внезапен отговор, който протича за много кратко време, от няколко секунди до няколко минути. При него липсва и фазата на изчерпване, характерна след преживян физиологичен афект, която се изразява със силна отпадналост, дезорганизация, неспособност за активни действия непосредствено след инцидента. Поради липса преживяване на помрачено съзнание, налудни изживявания и нарушения на възприятията не може да се приеме и състояние на патологичен афект. Поведението на подсъдимия Д.А. е несъотносимо към критериите на категориите уплаха и смущение.  Предприетите действия във времето, близко до инцидента, сочат за ясно осъзнаване на случилото се, възприемане на събития и последствия, което изключва фазата на изчерпване, характерна за физиологичния афект или за друго особено състояние. Възприятията му са адекватни на ситуативните дразнители и стимули, емоционалното му отреагиране е съответно на случилото се и съобразените последствия от него, предприети са съобразени мерки за себезащита според условията. Подсъдимият Д.А. е имал трайно поддържана във времето негативна нагласа  към пострадалия М.И., на база на поредица от конфликтни ситуации, касаещи него и близките му хора. Отношението му към останалите подсъдими е основано на роднинска връзка, която е близка, емоционално топла, доверителна и поверителна, особено предвид актуалната ситуация. Подсъдимият Д.А. е със съгласувано поведение с останалите подсъдими. Преценката му за пълноценно съдействие в процеса на досъдебното и съдебното производство и експертното изследване е в резултат на негово собственоволно взето решение. Психичното и интелектуалното състояние му позволяват да взема самостоятелно решение за защитното си поведение. Поведението му е характерно и изводимо от спецификите на неговата личност и интелектуален капацитет. Има достатъчна социална компетентност, понастоящем и допълнително придобита в правната й част. В състояние е да изгражда собствена стратегия, както и да приема, при преценка, помощ в защитата си. Културалните особености допускат, според възгледите му за закрила на близки, да е склонен да проявява протективност, поемайки отговорност. 

От заключението на повторната тройна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.414-429 от съд.дело ПАС/, назначена и приета в хода на въззивното съдебно следствие, се установява, че подсъдимият А.А. не страда от минало или актуално  психично разстройство. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към момента на деянието. Могъл е и може да участва във фазите на наказателния процес. Изграден е като личност със склонност към асоциални прояви. Не се установяват абнормности в психичните сфери и когнитивното функциониране, макар и на ниско ниво по възрастови критерии. Личностово  и поведенчески адаптиран в социалната среда, в която функционира, със съзнание за родова принадлежност и йерархична зависимост. Налични и присъщи за него са незрели  защитни механизми на поведение предвид формирането на нестабилна самооценка и личностова структура, съобразно разбиранията и естеството на етническата принадлежност. Към момента на инкриминираното деяние е бил в обичайно за него психично състояние, което няма болестен характер. Действията и поведението му са били съответни на формираната личностова структура и наличен капацитет. Не се установяват данни за състояние, покриващо категорията физиологичен афект, тъй като анализът на поведението му не покрива критерии за него. Няма основание да се обсъжда състояние, съответно на категорията уплаха и смущение. Действията и поведението му са били въпрос на собствен избор при психично здрава психична функция. Има достатъчно ясен спомен за времевия период на инцидента. При подсъдимия А.А. мотивацията на поведението му се определя от съпричастност към наличната вражда и съдействие по типа на семейната и родова преданост. Налице са данни за различна давност на враждата  между двата рода и във времето на своето личностово изграждане той е растял с тази емоционална натовареност и ангажираност. Имал е трайно поддържана във времето негативна нагласа към пострадалия М.И., на база на поредица от конфликтни ситуации, касаещи него и близките му хора. Отношението му към останалите подсъдими е основано на роднинска връзка, която е близка, емоционално топла, доверителна и поверителна, особено предвид актуалната ситуация. Подсъдимият А.А. е със съгласувано поведение с останалите подсъдими. Преценката му за пълноценно съдействие в процеса на досъдебното и съдебното производство и експертното изследване е в резултат на негово собственоволно взето решение. Психичното и интелектуалното състояние му позволяват да взема самостоятелно решение за защитното си поведение. Поведението му е характерно и изводимо от спецификите на неговата личност и интелектуален капацитет.

Според заключението на повторната тройна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.395-410 от съд.дело ПАС/, назначена и приета в хода на въззивното съдебно следствие, подсъдимият Д.А. не страда от минало или актуално  психично разстройство. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в обсъждания период от време. Може да участва във фазите на наказателния процес. Подсъдимият Д.А. е с когнитивно-познавателно и паметово функциониране в ниски варианти на възрастовата норма, мисловно конкретен, без развити възможности за аналитична мисловна структура, мисленето е конкретно-образно. Добре е адаптиран в семейството, близкото обкръжение и обичайната социална среда. Характерово е описан като интроверт, ограничено контактен, ангажиран с дейността на фамИ.та, без развити личностови възможности за собствена себереализация, с нисък социален капацитет и умения. Личностово и емоционално незрял, с незрели защитни поведенчески механизми, въпреки възрастовата група, към която принадлежи, поради ниското ниво на цялостно когнитивно развитие. Към момента на инкриминираното деяние е бил в обичайно за него психично състояние, което няма болестен характер. Действията и поведението му са били съответни на формираната личностова структура и наличен капацитет.  Не се установяват данни за състояние, покриващо категорията физиологичен афект, тъй като анализът на поведението му не покрива критерии за него. Няма основание да се обсъжда състояние, съответно на категорията уплаха и смущение. Действията и поведението му са били въпрос на собствен избор при психично здрава психична функция. Подсъдимият Д.А. има достатъчно ясен спомен за времевия период на инцидента. При него мотивацията на поведението му се определя от съпричастност към наличната вражда и съдействие по типа на семейната и родова преданост. Налице са данни за различна давност на враждата между двата рода и във времето на своето личностово изграждане той е растял с тази емоционална натовареност и ангажираност. Имал е трайно поддържана във времето негативна нагласа към пострадалия М.И., на база на поредица от конфликтни ситуации, касаещи него и близките му хора. Отношението му към останалите подсъдими е основано на роднинска връзка, която е близка, емоционално топла, доверителна и поверителна, особено предвид актуалната ситуация. Подсъдимият Д.А. е със съгласувано поведение с останалите подсъдими. Преценката му за пълноценно съдействие в процеса на досъдебното и съдебното производство и експертното изследване е в резултат на негово собственоволно взето решение. Психичното и интелектуалното състояние му позволяват да взема самостоятелно решение за защитното си поведение. Поведението му е характерно и изводимо от спецификите на неговата личност и интелектуален капацитет.

Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената  въз основа на тези доказателства фактическа обстановка, с едно уточнение. Тя не се променя от събраните от въззивния съд гласни /свидетеля М.М./ и писмени доказателства /справка от  УМБАЛ гр.С. З. и съдебен акт, касаещ подсъдимия Д.А./, от заключенията на комплексната съдебномедицинска и балистична, повторните тройни комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи. 

Пловдивският апелативен съд  намира, че следва да внесе едно уточнение относно приетата фактическа установеност, свързано с произведените изстрели от подсъдимия Д.А., като време и брой. Той е изстрелял общо седем броя патрони с ненамереното по делото огнестрелно оръжие. С тях е причинил огнестрелни наранявания на пострадалите М.И. и Х.Г.. Стреляйки по първия от тях не може да се сподели виждането на първостепенния съд, че е изстрелял и седемте боеприпаси, тъй като след това е възпроизвел изстрели и спрямо втория. Изводът, че подсъдимият Д.А. е изстрелял срещу пострадалия М.И. седем патрона противоречи на формалната логика, поради което не се подкрепя от настоящия съдебен състав, който приема, че изстрелите са били по-малко, след което е стрелял и улучил и свидетеля Г., като е произвел общо седем изстрела срещу двамата пострадали.

Окръжен съд гр.Стара Загора  е подложил на внимателен анализ гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимите Д.А.,  А.А., Д.А. и показанията на свидетелите, заключенията на съдебномедицинските, съдебнобалистичните, комплексната съдебномедицинска и балистична,  дактилоскопната, видео-техническите, комплексните съдебни психолого-психиатрични експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, за доброволно предаване, фотоалбуми,  характеристични справки, удостоверения за наследници, справки от НБН, удостоверения за раждане, справки за съдимост, справки от ДПБ „Д-р Г.К.” гр.Р. и „Ц.п.з.” ЕООД гр.С. З., справки от РУ на МВР гр.Ч., както и веществените доказателства.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд на кои от свидетелските показания следва да се даде вяра като обективни, последователни, логични и непротиворечиви с другите възприети доказателства.

Правилно е кредитирал показанията на свидетеля Х.Г., който е очевидец на случилото се. Въпреки, че същият, като страна в процеса и близък на другия пострадал М.И., се явява заинтересован от изхода на делото, не са налице основания да не се приемат твърденията му, тъй като намират опора в тези на свидетелите С. С., Н.С., Д. Д., М. М., Н. Н., в заключенията на съдебномедицинската /освидетелствала го/ и съдебнобалистичните експертизи, протоколите за оглед на местопроизшествие. Настоящият съдебен състав не откри противоречия в показанията на свидетелите Г. и Д. Д., както се сочи от защитника на подсъдимия Д.А..

Обосновано първостепенният съд се е доверил изцяло на показанията на свидетеля Н.С., който също е очевидец. Последният се явява незаинтересован и безпристрастен. Познава подсъдимите и пострадалите като клиенти и не е близък с нито едни от тях. Свидетелят Н.С. е възприел непосредствено развилите се събития. От показанията му се установява какво представляват стопанисваните от него търговски О.и, къде и как са разположени, кога са дошли подсъдимите и А. Д., както и пострадалите, кои са били  поводите за това, какво е било поведението на всеки един от тях. Свидетелят Н.С. е видял как подсъдимият Д.А. е вървял с насочен пистолет към пострадалия М.И. и е стрелял срещу него, как е продължил да стреля в гърба му, когато е тичал след него. Възприел е, че след падането на пострадалия М.И. на земята, подсъдимите Д.А. и Д.А. са му нанесли  удари с нож. Констатираното противоречие с показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, при изясняване на последното обстоятелство, може да се обясни с изминалия период от време. Правилно Окръжен съд гр.Стара Загора е приел, че свидетелят  Н.С. не е повлиян от видеозаписите от монтираните на обекта му камери с оглед тяхната насоченост и самото съдържание на записите, както и че има възприятия за събития, непопадащи  в техния обхват. 

Първоинстанционният съд е кредитирал и показанията на свидетелите С. С., С.С. и М. Н..

Свидетелят С. С. сочи, че след като е слязъл от микробуса, пострадалият М.И. директно е влязъл в автомивката. Бил е спокоен, не е имал разправия с никого, не е ходил встрани, до кафе машината с масите и столовете. Свидетелят С. С. е чул три изстрела от пистолет, слизайки от превозното средство.

Свидетелят С.С. посочва, че е чул изстрелите, видял е къде и как точно е лежал на земята пострадалият М.И., както и че четирима човека, между които подсъдимият Д.А., с нож в ръка, синът му подсъдимият А.А. и баща му „Г.Г.”, са били на улицата и след като се огледали, са тръгнали в посока запад, към ромската махала.

Свидетелят М. Н., клиент на свидетеля Н.С., е чул изстрели от източната клетка на автомивката на последния. Възприел е, че трима човека, бягайки, са пресекли улицата по диагонал в посока сервиза на отсрещния тротоар, гонейки някой, който е паднал. Тримата преследвачи са отишли до падналия, но не е видял действията им. Отдалечили са се на запад, като единият от тях е носел нож с кръв по него. Констатираното противоречие с показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, се обяснява с изминалия период от време.

Свидетелите В.В., Р. И. и И.А. работещи в строителния магазин на свидетеля С.С., са чули изстрели и са излезли пред търговския обект. На отсрещния тротоар са видели на земята да лежи неподвижно мъж. До него свидетелят В. е видял момче с пистолет в ръка и пълен мъж с нож в ръце. В съдебно заседание е посочил, че това са съответно подсъдимите А.А. /с пистолета/ и Д.А. /с ножа/. Свидетелят И. е забелязал на улицата в близост до падналия човек пълен мъж да размахва нож в окървавената си ръка, а до него момче с къдрава коса. Свидетелите В. и И. са възприели как се отдалечават по улицата в посока запад. При констатираните противоречия с показанията на визираните свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, обосновано първостепенният съд се е доверил на тези от първата фаза на наказателното производство, като се има предвид изминалия период от време, а и свидетелите В. и И. ги потвърждават. Относно тези на свидетеля А., правилно не е дал вяра на твърденията му от съдебното следствие, че не е видял нищо, тъй като влизат в колизия с тези на свидетеля С.С., според който заедно са били пред магазина и е имал същата видимост. Законосъобразно са кредитирани показанията на свидетеля А. от досъдебното производство, според които е чул гърмежи, след което е видял едър мъж да държи нож, а друг мъж да държи пистолет, както и, че четирима мъже се отдалечават, тъй като са в синхрон с другите гласни доказателства.

Окръжен съд  гр.Стара Загора е подложил на дължимия анализ показанията на свидетелите Д. Б. и Х. Г., миячи в автомивката на свидетеля Н.С.. Обосновано е дал вяра на тази част от тях, която е резултат от непосредствените им възприятия, а именно, че клиент е търсил шефа им, че са вървели двамата с последния, че са чули изстрели и са видели до отсрещния сервиз да лежи на земята човек по очи. Правилно не е взел предвид показанията им, формирани от разкази на други лица или от видеозаписи. Свидетелят А.Б., също работещ при свидетеля Н.С., свидетелства за шум, който оприличава на такъв от пиратки, че е видял на отсрещния тротоар паднал мъж, лежащ в голяма локва кръв, който не мърдал, както и тримата подсъдими, които са се движели по булеварда в западна посока, а по-рано са пиели кафе на автомивката.

Първоинстанционният съд е обсъдил и показанията на свидетелите К.В., С.С., И. К. и Е. К., които са се намирали в сервиза за гуми, находящ се на бул.„Г. Д.” № 21, от северната страна. Същите са възприели множество гърмежи - изстрели, поради което са се скрили в офиса. След  спирането на стрелбата и подаване на сигнал на телефон 112, излизайки навън, са видели трупа на пострадалия М.И., паднал по очи в локва кръв, подпрян с ръка на паркирания автомобил „Ф.Г.”. Свидетелят А. В. е влязъл в горния сервиз, за да се предпази от стрелбата. По-късно е разбрал кой е пострадалият.

Анализирайки показанията на свидетеля Н. С., на когото е горното МПС и който е прибирал гума в багажника, решаващият съд правилно е приел тези, депозирани в хода на съдебното следствие с оглед правилата на формалната логика. Свидетелят С. е чул гърмежи, както и подсъдимият Д.А. да казва на сина си подсъдимия А.А. да внимава да не го простреля /свидетеля С./. Свидетелят С. не поддържа твърденията си от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, че е видял как тези двама подсъдими са стреляли по пострадалия М.И.. С оглед положението му, не е имал видимост към улицата.

Обосновано първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетеля М.М., въпреки родството му с пострадалия М.И., тъй като не се оборват от други доказателства. Той е различил стрелба с две оръжия. Видял е, че подсъдимият А.А. държи пистолет в дясната си ръка, подсъдимият Д.А. - нож в едната и пистолет в другата ръка, подсъдимият Д.А. - нож. Тримата са се отдалечавали по булеварда в западна посока. В допълнителния си разпит пред въззивния съд свидетелят М.М. уточни своето местоположение и това на подсъдимите, на недвижимите им имоти на бул.„Г.Д.” в гр.Ч..

Следва да се възприемат и показанията на свидетеля Х. С., съпруг на сестрата на подсъдимия Д.А., според който последният, бягайки от местопроизшествието, е държал в едната си ръка нож, а в другата пистолет.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Стара Загора е взел предвид и показанията на свидетелите Н. Б., И.И., В. В., С. Т., И. К., Н. Д., Г.Г., полицейски служители в РУ на МВР гр.Ч., на свидетелите Д. Д., М. М., Н. Н., тъй като не се опровергават от други доказателства. Изрично се е спрял на твърденията на свидетелите Г.Г., И. К. и Н. С. относно паркираните пред сервиза за гуми на свидетеля С.С. превозни средства. Анализирал ги е в съвкупност с протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, поради което възражението на защитника на подсъдимия Д.А. за необоснованост на проверявания съдебен акт в тази част е неправилно. 

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че протоколът за оглед на местопроизшествие, приложен в т.1, л.3-4 от досъдебното производство, е съставен при условията и по реда, предвидени в НПК, и е годно писмено доказателствено средство за извършеното действие, за реда на осъществяване и за събраните доказателства. От показанията на свидетеля С. Р., поемно лице, в присъствието на което е извършен огледа, не може да се извлече тезата за противното.  Свидетелят Р. е бил в района на местопроизшествието, има възприятия от обекта на свидетеля Н.С., от тротоара пред него, за намерени гилзи. Подписал е протокола за оглед без възражения.  Според постоянната съдебна практика не е необходимо да възпроизведе съдържанието му. 

Първостепенният съд е обсъдил и показанията на свидетелите Ф. Ш., Н.А., Д. А., Ж. А., З. Д.а, Г. Ч., Г. Д.а, З. А., И. Ч., Д. Д., родственици на подсъдимия Д.А., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.371, т.1 вр. чл.283 от НПК. Същите свидетелстват за съществуваща вражда между родовете на  „М.” и „Г.”, за инцидент на 05.08.2015г. вечерта в ромската махала пред къщата на сестрата на подсъдимия Д.А. с участието на пострадалия М.И., без това на подсъдимите. 

Според свидетеля П.В., полицейски служител, изпратен на адреса с колегата му И. Х., не са заварили лица и не са констатирали нарушение.

Преценени са и показанията на свидетелите  М.А., И. А., И. Д. и Б.Д., прочетени на горното основание. От тези на свидетеля А. се установява посещението на  А. Д. с двамата му внуци, подсъдимите А.А. и Д.А. в с.З..

Окръжен съд гр.Стара Загора е обсъдил и показанията на близките на пострадалия М.И. - К. Д. И. и А. М., родители, частните обвинители Р.С., З.И., Ф.И., А.И., К.М.И., първата съжителка, останалите негови деца. Правилно е кредитирал твърденията им кога и как са узнали за смъртта на ближния си.

Взел е предвид и показанията на свидетелите Е. Й.,  А. Й.а, Д. Д., А.А., роднини на подсъдимия Д.А., според които подсъдимите се занимават с отглеждане на животни /телета и крави/ и са известни като добри и трудолюбиви хора. Визираните свидетели знаят за стар конфликт между тях и рода на „М.”, от преди 4-5 години, при който човек от този род, но не пострадалият М.И., е стрелял по жената на подсъдимия Д.А..

Според епикриза от 19.12.2016г. на Л.Г.А., съпруга на последния, тя е постъпила в МБАЛ гр.Ч. за лечение на 13.12.2016г. поради атипична лицева болка по оплаквания, които датират от 2011г., когато е претърпяла огнестрелно нараняване в областта на лявата очна ябълка. На 19.12.2016г. е изписана с възстановяване и без оплаквания.

Законосъобразно първоинстанционният съд не е кредитирал  показанията на свидетелите Г. Г., Р. К. и Ю. П., служители на реда, провели оперативни беседи с подсъдимите, непосредствено след задържането им в полицейското управление преди да придобият качеството на обвиняеми, тъй като тези показания  представляват възпроизвеждане на предпроцесуални обяснения на подсъдимите. При приобщаване на информация, предоставена от обвиняемо лице за обстоятелства, включени в предмета на доказване, чрез способ, различен от разпит на обвиняем, е налице заобикаляне на строго лимитираните в процесуалния кодекс правила за събиране и проверка на доказателства. Правото на всяко лице да запази мълчание и правото да не се самоуличава в престъпление са всеобщо признати европейски стандарти и представляват неотменима част от правото на справедлив процес. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека /Решение от 06.06.2000г. по дело М. срещу Обединеното кралство, Решение по дело Бруско срещу Франция, Решение по дело Л.  срещу Украйна, Решение от 08.03.2018г. по дело Д.М. срещу България/. Тя се споделя и от ВКС /Решение № 33/17.02.2010г. по н.д. № 700/2009г., ІІІ н.о., Решение № 221/18.05.2009г. по н.д. № 131/2009г., ІІ н.о., Решение № 391/25.10.2013г. по н.д. № 1220/2013г., III н. о., Решение № 161/01.11.2018г. по н.д. № 782/2018г./.

Правилно първостепенният съд е дал вяра на заключенията на съдебномедицинските, съдебнобалистичните, комплексната съдебномедицинска и балистична,  дактилоскопната, видео-техническите експертизи, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област. На това основание следва да се приемат изцяло и назначените и приетите в хода на въззивното съдебно следствие комплексна съдебномедицинска и балистична и повторни тройни комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи.

  Обосновано не са възприети заключенията на комплексните съдебни психолого-психиатрични експертизи, които са изградили техните изводи, от една страна, въз основа на данни по делото, които не са включени в доказателствената съвкупност /извънпроцесуалните обяснения на подсъдимите/, а от друга, не са взели предвид всички доказателства /показания на свидетели, видеозапис, протокол за оглед на местопроизшествие/. Експертите са се позовали изключително на споделените преживявания на подсъдимите, на пресъздадената от тях ситуация, без да оценят обективните находки по делото /ножът на пострадалия М.И. е намерен в джоба му/, гласните доказателства за поведението на пострадалите и действията на подсъдимите, факторите на средата - времето и мястото на инцидента. Двете вещи лица не са отчели, че при подсъдимите липсва стеснено съзнание, характерно за физиологичния афект. Последните са възприемали детайлите от обективната действителност. Подгонили са пострадалия М.И.. Приближавайки го, са съобразили присъствието на свидетеля Н. С. и че не трябва да го наранят. След нанасяне на нараняванията на пострадалия М.И., подсъдимият Д.А. се е ориентирал към пострадалия Г. и е стрелял по него. При подсъдимите не са налице и външни признаци, характерни за физиологичния афект, като силна отпадналост, дезорганизация, неспособност за активни действия непосредствено след инцидента. Напротив те са предприели мерки, за да се предпазят, осъзнавайки стореното. Напуснали са местопроизшествието. Подсъдимите Д.А. и А.А. са скрили огнестрелните оръжия, с които са стреляли. Подсъдимите А.А. и Д.А. са напуснали града, за да се укрият. Поведението им не носи и признаците на уплаха и смущение. Случилото се е в светлата част на денонощието, по обедно време, на оживено място, на възлов за гр.Ч. булевард. Числено са превъзхождали представителите на другия род. Били са въоръжени с огнестрелно и хладно оръжие. 

За подсъдимите А.А. и Д.А. двамата експерти са посочили, че всеки един от тях „няма  пряко участие в умъртвяването на пострадалия И.”. Това е въпрос който излиза от тяхната компетентност, и на който, съгласно чл.301 от НПК, следва да даде отговор единствено решаващият съд.

На следващо място двойните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи се опровергават от заключенията на тройните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи.

Пловдивският апелативен съд намира, че последните заключения следва да се имат предвид при преценка способността на подсъдимите да ръководят постъпките си към момента на извършване на деянията и дали са били в психично състояние с болестен характер, тъй като  тримата експерти са отговорили на поставените въпроси пълно, ясно и изчерпателно, обсъждайки всички събрани по делото доказателства, обосновавайки изводите, до които са стигнали. Те са категорични, че подсъдимите са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си в обсъждания период от време, не са били в състояние, покриващо категорията физиологичен афект, или такова, съответно на категорията уплаха и смущение. Действията и поведението на подекспертните са били въпрос на собствен избор при психично здрава психична функция.

Окръжен съд  гр.Стара Загора е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимите. Съгласно правната доктрина и съдебната практика те /обясненията/ са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно е кредитирал само тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е в противоречие с възприетата доказателствена съвкупност, законосъобразно разглежда като израз на правото на защита на подсъдимите.

Обосновано е приел, че обясненията на подсъдимия Д.А., в частта в която признава, че е стрелял с пистолет „М.” по пострадалия М.И. и след като паднал му нанесъл няколко наранявания с нож в областта на шията, намират опора в кредитираната доказателствена съвкупност.

Законосъобразно не е дал вяра на твърденията му, че е бил предизвикан от пострадалия М.И. с неговото поведение, тъй като съдържат вътрешни противоречия и се оборват от другите доказателства. В двете фази на наказателното производство подсъдимият Д.А. лансира различни версии за причините за своето особено състояние.  В хода на съдебното следствие посочва, че пострадалият М.И. го е напсувал и заплашил с убийство, в отговор на което извадил пистолета и стрелял. В обясненията си от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 от НПК, които поддържа, твърди, че двамата пострадали са ги заплашили с нож. Пострадалият М.И. се е заканил да го убива, напсувал го е и вървял към него около 2-2,5 м. В резултат на това извадил пистолета и започнал да стреля по последния. Тезата за неправомерно поведение на пострадалия М.И. се опровергава от показанията на свидетелите Г., Н.С., С. С., Б., Х. Г., според които пострадалият М.И. не е влизал в конфликт с никого и не се е срещал и разговарял с подсъдимите. В подкрепа на тези гласни доказателствени средства са и заключенията на видео-техническите експертизи. Според протокола за оглед на местопроизшествие ножът на пострадалия М.И. е намерен в джоба му. Съгласно заключението на тройната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза подсъдимият Д.А. не е бил в състояние на физиологичен афект.

Като защитна следва да се разглежда и позицията на последния относно прострелването на свидетеля Г., като случаен изстрел, насочен към другия пострадал. Тя се оборва от показанията на свидетелите Г., Д. Д., от заключението на съдебномедицинската експертиза, освидетелствала свидетеля Г..

Първоинстанционният съд е съпоставил и обясненията на подсъдимите А.А. и Д.А., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279 от НПК, с другите възприети доказателства по делото.

Обосновано не се е доверил на твърденията на подсъдимия А.А., че не е стрелял по пострадалия М.И., тъй като  са в противоречие с иззетите по делото веществени доказателства -пистолет „М.” /О. № 2/, изстреляните от него пет броя проектила, два от които намерени при аутопсията на пострадалия М.И., и шест броя гилзи, с протоколите за оглед на местопроизшествие, съдебномедицинските, съдебнобалистичните и видео-техническите експертизи, показанията на свидетелите С. и М.М..

Не се споделя възражението на защитника на подсъдимия А.А. относно заключението на видео-техническата експертиза. Изследваните записи не отразяват всички действия и в детайли поведението на подсъдимите и пострадалите, тъй като видеокамерата не е с насоченост към булеварда. Извлечените изображения не са с нужното качество, за да се различи траекторията на проектилите извън цевта на огнестрелното оръжие.  

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че обясненията на подсъдимите Д.А. и А.А. за размяна на оръжията им е израз на защитната им позиция бащата да предпази сина си и да поеме изцяло отговорността за извършеното, тъй като са в колизия с доказателствената съвкупност.  Безспорно е установено, че е стреляно с две огнестрелни оръжия, едното от които не е намерено. С него са причинени наранявания и на двамата пострадали, а с иззетото само на пострадалия М.И.. Тезата за размяна противоречи и на правилата на нормалната логика. Ако се проследи излиза, че подсъдимият А.А. е прострелял и двамата пострадали или подсъдимият Д.А. му е дал оръжие, с което е наранил две лица, и е изхвърлил друго, с което не е стреляно.  Мотивирано решаващият съд е приел, че подсъдимият Д.А. е носил в себе си два пистолета. Успял е да се освободи от този, с който е стрелял,  а другият е иззет при задържането му.  

Правилно Окръжен съд гр.Стара Загора е дал вяра на обясненията на подсъдимия Д.А. относно хронологията на събитията, действията на подсъдимия Д.А., че подсъдимият А.А. е държал в ръцете си пистолет, а той самият имал нож, тъй  като кореспондират с показанията на свидетелите Н.С., С.С., Г., В., със заключенията на видео-техническите експертизи.

Обосновано не е кредитирал твърденията на подсъдимия Д.А., че подсъдимият А.А. не е стрелял по пострадалия М.И., както и че той самият не му е нанесъл наранявания по тялото с ножа, тъй като се оборват от показанията на свидетелите Н.С., С., В., А., М.М., от заключенията на съдебнобалистичните, видео-техническите, съдебномедицинската /на труп/ експертизи. Последната е установила две прободно-порезни наранявания в областта на дясната подбедрица на пострадалия М.И., които е възможно да са причинени от друг нож, различен от този, с който са причинени другите прободно-порезни наранявания по горната част на тялото на този пострадал. 

Обясненията на подсъдимите А.А. и Д.А., че не са пили кафе на автомивката, а са отишли, когато подсъдимият Д.А. е нанасял удари с ножа на падналия на земята пострадал М.И., се опровергават от показанията на свидетелите Н.С., Н., Б., С., от заключенията на видео-техническите експертизи, поради, което са израз на правото им на защита.

Като такива трябва да се разглеждат и твърденията на подсъдимите А.А. и Д.А., че подсъдимият Д.А. е бил в особено психично състояние, предизвикано от пострадалия М.И.. Те се оборват по категоричен начин от заключението на тройната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, освидетелствала подсъдимия Д.А.. На следващо място, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, обясненията на тримата подсъдими относно поведението на пострадалия М.И., в какво точно са се изразили отправените от него закани като думи и действия, са противоречиви.

Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите са извършили престъпление против личността, тъй като са осъществили елементите на следните престъпни състав:   

подсъдимият Д.А. - чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1 и 3 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК;

подсъдимият А.А. - чл.116, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК;

 подсъдимият Д.А. - чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Стара Загора е стигнал до извода, че подсъдимите са лишили от живот пострадалия М.И.. Подсъдимите Д.А. и А.А., причинявайки му огнестрелни рани с пистолети, а подсъдимите Д.А. и Д.А., прободно-порезни наранявания с нож, са въздействали върху организма му по начин да предизвикат биологичната му смърт, която е настъпила.

Обосновано е прието, че деянието е осъществено в съучастие. То е под формата на съизвършителство независимо, че подсъдимите са нанесли различни увреждания, с различни средства. В обективно отношение всеки от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението. От съчетаните им действия, от уврежданията с огнестрелни и хладни оръжия е настъпила смъртта на пострадалия М.И.. Без значение е, че подсъдимият Д.А. е бил по-активен в упражненото насилие над този пострадал в сравнение с подсъдимите А.А. и Д.А., както и че подсъдимите баща и син са нанесли огнестрелни наранявания, подсъдимият Д.А.  и такива с нож, а подсъдимият Д.А. само две цепковидни рани по дясната подбедрица. Смъртта на пострадалия М.И. се явява съвкупен резултат именно от това насилие, което му е причинено докато е бил жив.

В този смисъл е и практиката на ВКС /Постановление № 2/16.12.1957г. на Пленума на ВС, Решение № 198/25.04.1978г. по н. д. № 168/1978г., II н. о., Решение № 586/02.12.1983г. по н. д. № 527/1983г., II н. о./, според която, за да е налице съизвършителство между две или повече лица в извършване на умишлено убийство, е необходимо да съществува връзка между деянията на съучастниците, както в обективно, така и в субективно отношение. Дали деятелността е съизвършителска е без значение кой от подсъдимите какви увреждания и с какво ги е нанесъл. Важното е дали дейността на всеки един от тях е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен  резултат - смъртта на пострадалия.

Поради изложените съображения неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия Д.А. за липса на причинно-следствена връзка между действията на неговия подзащитен и смъртта на  пострадалия М.И..

Не се споделя и доводът за несъставомерност на деянието на подсъдимия Д.А. поради липса на кръв или друг биологичен материал по предадения от него нож. Този факт намира логично обяснение с времето, в което този подсъдим е предал ножа си - макар и на инкриминираната дата много след умъртвяването на пострадалия М.И., след като е напуснал гр.Ч., ходил е до с.З. и се е върнал в града, т.е. имал е възможност да го почисти от всякакъв биологичен материал, което е сторил.

Подсъдимият Д.А. е направил опит да умъртви и  пострадалия Г., стреляйки по него и прострелвайки го. Въпреки, че изпълнителното деяние е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици  по независещи от него причини - благодарение на оказаната помощ на пострадалия Г. от случайни лица и успешните медицински интервенции. В случая е настъпила смърт само на едно лице /пострадалия М.И./, а по отношение на другото /пострадалия Г./ престъплението е спряло в стадия на опита. Поради това в съответствие със закона подсъдимият Д.А. отговаря за опит за убийство на повече от едно лице по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 от НК /виж Постановление № 2/16.12.1957г. на Пленума на ВС, т.14/.

Правилно първоинстанционният съд е постановил, че подсъдимите Д.А. и А.А. са извършили деянието при по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед използваните средства - такива, опасни за живота на мнозина. Огнестрелните оръжия /пистолети/, които са ползвали, сами по себе си не са средства, опасни за живота на мнозина. Но като се имат предвид, че се характеризират със значителна поразяваща сила и широк обсег на действие, факторите време и място - по обяд, на публично място, на оживен булевард, в присъствието на много хора, някои от които са били близо до участниците в инцидента, обстоятелството, че подсъдимите са гонили пострадалите и всички са пресекли булеварда, начинът, по който са реагирали свидетелите В., С.С., И. К., Е. К., В., С., скривайки се при започналата стрелба, въззивният съд също намира, че е съществувала реална, а не предполагаема опасност за живота на мнозина, не само за пострадалите, но и за други лица.  

Настоящият съдебен състав споделя виждането на  първостепенния съд, че подсъдимият Д.А. е извършил деянието при още едно квалифициращо обстоятелство с оглед начина на осъществяване - с особена жестокост. Този признак от обективна страна се проявява обективно чрез избрания способ за умъртвяване. Според постоянната практика на ВКС при преценката дали деецът е проявил особена жестокост се вземат предвид такива обстоятелства като  предхождащото и последващото му поведение, броя на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на пострадалия, отношението на извършителя към него по време на извършване на изпълнителното деяние, характеристичните данни за личността на дееца /виж Решение № 7/17.02.1982г. по н. д. № 62/1981г., ОСНК, Решение № 12/05.06.1996г. по н. д. № 57/1996г., Решение № 50/28.01.1974г. по н. д. № 879/1973г., I н. о., Решение № 86/11.02.1970г. по н. д. № 1/1970г., II н. о., Решение № 107/13.08.1996г. по н. д. № 680/1996г., II н. о., Решение № 151/25.05.1983г. по н. д. № 137/1983г., I н. о., Решение № 159/13.03.1995г. по н. д. № 21/1995г., II н. о., Решение № 211/28.05.1985г. по н. д. № 212/1985г., II н. о., Решение № 306/18.05.1971г. по н. д. № 212/1971г., I н. о., Решение № 346/29.06.1977г. по н. д. № 325/1977г., II н. о., Решение № 368/23.07.1979г. по н. д. № 211/1979г., II н. о.,   Решение № 403/18.02.1994г. по н. д. № 271/1993г., I н. о., Решение № 431/15.08.1970г. по н. д. № 373/1970г., II н. о., Решение № 509/16.11.1981г. по н. д. № 516/1981г., II н. о., Решение № 532/27.12.1976г. по н. д. № 527/1976г., II н. о., Решение № 568/13.08.1973г. по н. д. № 470/1973г., II н. о., Решение № 598/24.09.1973г.  по н. д. № 416/1973г., II н. о./.

Подсъдимият Д.А. е стрелял няколко пъти срещу пострадалия М.И., в лице и в гръб. Въпреки, че последният е паднал по очи на земята, прострелян с три патрона, подсъдимият   Д.А. му е нанесъл множество прободно-порезни наранявания с нож, в жизненоважни области със значителна сила.

Квалифициращият признак особена жестокост за подсъдимия Д.А. е налице, тъй като по интензитет изпълнителната му дейност надхвърля необходимото за причиняване на смъртта на пострадалия М.И. и сочи на допълнително субективно отношение към последния, отличаващо се с неоправдана злоба, ярост, ожесточеност, свирепост. С подобно поведение спрямо пострадал, който не е оказвал съпротива и не се е отбранявал, подсъдимият Д.А. е проявил коравосърдечие и безчовечност, демонстрирал е отсъствие на състрадание. Тези негови субективни качества са проявени при осъществяване на деянието и го характеризират като жесток човек. Не трябва да се игнорира и фактът, че е продължил да  стреля срещу пострадалия Г..

Жестокостта на подсъдимия Д.А. не може да обоснове по-тежката отговорност на другите двама подсъдими, като съизвършители. Въпреки, че и последните, с огнестрелно и хладно оръжие, са причинили увреждания на пострадалия М.И. и са допринесли за настъпване на смъртта му, поведението им не носи горните белези, задължителни за наличието на квалифициращия признак. Поведението им не разкрива да са проявили особена жестокост. Поради това правилно деянията на подсъдимите А.А. и Д.А. не са квалифицирани по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК и са признати за невиновни и оправдани да са извършили убийството с особена жестокост.

Съдебната практика приема в тези случаи деянието на един от съучастниците да се подведе по основния състав, а на друг от извършителите по квалифицирания или привилегирования състав, ако са налице условията за това /Решение № 103/08.03.1977г. по н. д. № 66/1977г., I н. о., Решение № 586/02.12.1983г. по н. д. № 527/1983г., IІ н. о./.

От протеста на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора не може да се извлече довод за противното по отношение на подсъдимия Д.А.. Не е ясно и какво точно се иска от представителя на обвинението с оглед използваната формулировка „постановите нова присъда … и му наложите наказание за по-тежкото престъпление, а именно за престъплението по чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК”.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Стара Загора  е приел, че от субективна страна престъпленията против личността са извършени при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, относно пострадалия Г. ненастъпили. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното /знаейки, че е от естество да увреди човешкия живот/, предвиждали са неговите общественоопасни последици /настъпването на смъртта/  и  са искали този резултат. Съдържанието на прекия им умисъл се извлича от средствата, с които са  осъществени деянията, разстоянието, от което е стреляно, вида и броя на уврежданията, интензивността на посегателството, мястото на нараняванията, уязвимостта на тези части от човешкото тяло.

От субективна страна обединяващ момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на подсъдимите - всеки при осъществяване на действията си е съзнавал, че участва в изпълнение на престъплението заедно с другите извършители и е искал от тази обща дейност да настъпи смъртта на пострадалия М.И..

Подсъдимият Д.А. е имал съзнанието, че умъртвява последния с особена жестокост, както и за намерението си да умъртви повече лица по едно и също време и на едно и също място. Умисълът за това, за смъртта на свидетеля Г., е възникнал непосредствено след убийството на пострадалия М.И..

Умисълът на подсъдимите Д.А. и А.А.  е обхващал и квалифициращото обстоятелство наличие на опасност за живота на мнозина, както и че тя произтича от използваните средства.

Подсъдимите не са били в особено психическо състояние на уплаха  и смущение.

Не е налице и убийство, извършено в такова на силно раздразнение съгласно чл.118 от НК. За да се приложи този привилегирован състав е необходимо деецът да е изпаднал в такова състояние, при което съзнанието му е овладяно до такава степен от чувствата, че поведението му се определя предимно от тях. Липсват доказателства подсъдимият Д.А. да е бил в такова душевно състояние.  Не са налице и другите задължителни признаци от обективна страна - да е бил предизвикан от пострадалите с неправомерно поведение, засягащо законни права и интереси на дееца или негови ближни. Съдебната практика е категорична, че многогодишният тормоз, упражняван от пострадалия върху дееца, не обуславя приложението на чл.118 от НК, след като в деня на убийството той не е извършил нищо противоправно, което да е довело дееца до състояние на физиологичен афект /Решение № 299/10.07.1985г. на ВКС по н.д. № 311/1985г., I н. о./.  

Пловдивският апелативен съд счита, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че всеки един от подсъдимите Д.А. и А.А. е осъществил и престъпния състав на чл.339, ал.1 от НК.

Всеки един е извършил това престъпление при форма на изпълнителното деяние държане. Те са упражнявали фактическа власт върху съответните огнестрелни оръжия и боеприпаси. Не са притежавали надлежно разрешение за това фактическо състояние. Предметът на престъпленията е индивидуализиран като вид и брой.

От субективна страна всеки от подсъдимите Д.А. и А.А. е осъществил престъпното деяние при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки един от тях е съзнавал общественоопасния  характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици  и е искал  настъпването им.

Законосъобразно  подсъдимите Д.А. и А.А. са признати за невинни и оправдани да са придобили и държали огнестрелните оръжия и боеприпасите извън инкриминираната дата 07.08.2015г. поради липса на доказателства. Показанията на свидетелите Г. Г. и Р. К., полицейските служители, които възпроизвеждат извънпроцесуалните признания на двамата подсъдими за горните обстоятелства, не са годно доказателствено средство. Изложени са съображения по-горе в подкрепа на този извод.

Не се споделя тезата на защитника на подсъдимия А.А., че фактическата власт е упражнявана за кратък период от време. Достатъчна е за съставомерността на деянието. Не се касае за моментно вземане за минути.

При така посочените правни квалификации и съобразно изискванията на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд  гр.Стара Загора е приел, че за горните престъпления на всеки един от подсъдимите следва да се наложи наказание индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода. Като такива е отчел семейното положение и трудова ангажираност за тримата подсъдими, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, частичните самопризнания и изразеното съжаление за извършеното за подсъдимия Д.А.,  младата възраст за подсъдимите А.А. и Д.А., за последния и съдействието за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи отговорността обстоятелства видът и броят на огнестрелните оръжия и боеприпаси, тяхното използване за подсъдимите Д.А. и А.А., предишните осъждания и лошите характеристични данни поради данни за криминалистически регистрации за подсъдимите А.А. и Д.А..

Ръководейки се от степента на обществена опасност на деянията и дейците, подбудите за извършване на престъпленията и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд е определил на подсъдимите следните наказания:

на подсъдимия Д.А.

- по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.1 и пр.3 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК - двадесет години лишаване от свобода;

          - по чл.339, ал.1 от НК - четири години лишаване от свобода;     

на подсъдимия  А.А.

- по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК - седемнадесет години лишаване от свобода;

- по чл.339, ал.1 от НК - четири години лишаване от свобода;

на подсъдимия  Д.А.

- по чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК - десет години лишаване от свобода.

Така индивидуализирани по вид и размер наказанията са справедливи и не се налага тяхното коригиране.

Първостепенният съд не е пропуснал нито едно от  смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчел е характера и степента на участие на  подсъдимите при умъртвяване на пострадалия М.И. в съответствие с разпоредбата на чл.21, ал.1 от НК. Разграничил е основния принос на подсъдимия Д.А., съществения на подсъдимия А.А. и в най-малка степен на подсъдимия Д.А..

Въззивният съд намира, че приетите отегчаващи обстоятелства за подсъдимите А.А. и Д.А. се дублират и следва да се разглеждат като едно - нечисто съдебно минало. Според ЗМВР и Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация същата се прилага спрямо лица, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Ако по повод на това повдигнато обвинение, се постанови влязъл в сила осъдителен съдебен акт, той ще намери място в справката за съдимост на лицето. В този случай полицейската регистрация трябва да се отчете като обременено съдебно минало, но не и като лоши характеристични данни. При прекратяване на досъдебното производство или наказателното производство, освен в случаите по чл.24, ал.3 от НПК, приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда или когато лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, полицейската регистрация следва да се снеме и да не се вземе предвид.

Настоящият съдебен състав счита, че като отегчаващи отговорността обстоятелства трябва да се имат предвид и фактът, че деянията по чл.115 и чл.116 от НК са осъществени в съучастие, подбудите за извършването им - да се разчистят сметки с представители на враждуващия род, а за подсъдимия Д.А., че са налице три квалифициращи обстоятелства.

За подсъдимите Д.А. и А.А., при избора на една от алтернативно предвидените санкции по чл.116 от НК, определената от Окръжен съд гр.Стара Загора лишаване от свобода най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното, на личността на тези двама подсъдими, на особеностите на случая, на целите на чл.36 от НК, за подсъдимия Д.А. на степента на осъществяване на намеренията и причините, поради които деянието по чл.116 от НК е останало недовършено.

Пловдивският апелативен съд не споделя виждането в протеста, че наложеното наказание на подсъдимия Д.А. за престъплението по чл.116 от НК не съответства на обществената опасност на деянието и неговата личност и следва да се замени с доживотен затвор. 

Съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Според правната доктрина и съдебната практика преценката за това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия автор, разкриващи особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърлящи значително тези на обикновените случаи на същото престъпление.

Настоящият случай не е такъв. Не се характеризира с наличието на допълнителни обстоятелства, които повишават обществената опасност и й придават особено висока степен. При определение на наказанието лишаване от свобода, като най-подходящото по вид от алтернативно предвидените санкции,  първоинстанционния съд е отчел степента на обществена опасност на престъплението по чл.116 от НК, изведена от квалифициращите обстоятелства, от стадия на престъпна дейност, от причинения вредоносен резултат, от социалния отзвук на засегнатите правно защитени блага - живота и телесната неприкосновеност на човека. Съобразил е данните за личността на дееца. Подсъдимият Д.А. е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, семеен, трудово ангажиран, частично признава стореното и изразява съжаление. Съчетанието на три квалифициращи обстоятелства, както и техните степени не характеризират деянието като изключително тежко. Тази на признака особена жестокост не е от леките, но се касае за опит за убийство на повече от едно лице.

Целите на наказанието могат да се постигнат чрез лишаване от свобода, а не чрез принудително изолиране на подсъдимия Д.А. до края на живота му. Така отмерено, макар и в максимално предвидения размер от двадесет години, то покрива утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Поради това не се налага да се намали, каквото е искането на защитата. Не са налице и предпоставките за прилагане на чл.55 или чл.58 от НК.

Размерът на санкцията лишаване от свобода, определена на подсъдимите А.А. и Д.А., също кореспондира с изискванията на очертаната в закона индивидуална и генерална превенция, поради което липсват основания за нейното изменение, като се намали, каквото искане са прави от защитниците им. Определеният период на изолация на тези двама подсъдими в пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието им, тъй като  налаганите им до този момент наказания не са довели до този ефект.

Подсъдимите Д.А. и А.А. са извършили двете деяния, за които са признати за виновни, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Те се намират в условията на реална съвкупност. Законосъобразно на основание чл.23, ал.1 от НК  първостепенният съд им е наложил от определените за всяко едно от престъпленията наказания едно общо най-тежко наказание, както следва:

на подсъдимия Д.А. - двадесет години лишаване от свобода;

на подсъдимия  А.А. - седемнадесет години лишаване от свобода.

В съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС е постановил тримата подсъдими да изтърпят санкциите лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изпълнението им е приспаднато времето, през което са били задържани, считано от 07.08.2015г. до влизане на присъдата в сила.

По отношение на подсъдимите Д.А. и А.А. за реализиране целите на чл.36 от НК не е необходимо прилагане на чл.24 от НК и увеличаване на определеното общо най-тежко наказание.

Правилно Окръжен съд гр.Стара Загора е активирал наказанието, наложено на подсъдимия Д.А. по предишно осъждане. Последният е извършил престъплението по чл.115 от НК в изпитателния срок, определен му по друго наказателно дело от общ характер. Това е умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият Д.А. следва да изтърпи отделно и отложеното наказание три месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 510/2013 г. по описа на РС гр.Ч..

Пловдивският апелативен съд намира, че така определени санкциите на подсъдимите, като вид и размер, са справедливи. Съответстват на степента на обществена опасност на деянията и на дейците. С тях ще се постигнат целите на генералната и специалната превенции. Не се налице основания за тяхното коригиране, като се намалят или увеличат. Съгласно чл.35, ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението. Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели, както е сторил първоинстанционният съд.

Същият се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото.

В съответствие с чл.53, ал.1, б.„а” от НК е постановил да се отнемат в полза на Държавата следните веществени доказателства - 1 бр. пистолет „М.” /„О. № 1”/ с 1 бр. пълнител и 1 бр. пистолет „М.” /„О. № 2”/ с 2 бр. пълнители, след влизане на присъдата в сила;

Веществените доказателства - 1 бр. газсигнален пистолет „В.”, модел *, калибър 9 мм, №** с пълнител и 7 бр. изстреляни боеприпаси, които не са послужили за извършване на престъплението, но подлежат на регистрационен режим, който не е изпълнен - да се отнемат в полза на Държавата след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства - 2 бр. проектила /„О. № 3”/; 1 бр. проектил /„О. № 4”/; 1 бр. проектил /„О. № 5”/; 3 бр. проектила /„О. № 6”, „О. № 7” и „О. № 8”/; 13 бр. гилзи /„О. № 9”, „О. № 10”, „О. № 11”, „О. № 12”, „О. № 13”, „О. № 14”, „О. № 15”, „О. № 16”, „О. № 17”, „О. № 18”, „О. № 19”, „О. № 20”, „О. № 21”/; 2 кутийки с гилзи и проектили, общо 16 гилзи и 16 куршума от експериментална стрелба; 8 бр. гилзи и 8 бр. куршуми от експериментална стрелба с пистолет „М.”, калибър 9x18; 6 бр. гилзи с куршуми /изстреляни по назначена експертиза/; 7 бр. гилзи с куршуми /изстреляни по назначена експертиза/; 1 бр. самоделно огнестрелно оръжие 22 калибър /5,6 мм/-  пистолет неопределена марка и модел, с дължина 22 см и широчина 12,5 см; 1 бр. пластмасово изделие, имитиращо револвер, сребрист на цвят с надпис „Б.” и „К.”; 1 бр. нож, тип „кама”, иззет при претърсване и изземване;  2 бр. ножове, единия от които с кожена кания, доброволно предадени от Д.А.; 1 бр. сгъваем нож /със самоделна кания/; самоделна кания от хартия и изолирбанд; засъхнало вещество /запечатано в хартиен плик/; 1 чифт спортни обувки „М.”; 1 бр. кания за нож; 1 бр. двулицев елек; 1 бр. къси панталони със странични джобове; 1 бр. фланела с дълъг ръкав; 1 бр. панталон тъмновиолетов на цвят с два бели канта; мъжки слипове; 1 бр. текстилна чанта, черна на цвят, да се унищожат като малоценни вещи, след влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства - 1 бр. мобилен телефон „С.”, модел **** **, със СИМ карта на „Т.” с № **, карта памет „Т.” 4., 1 бр. калъф за телефон и сумата от 170 лева, собственост на пострадалия М. К. И., да се върнат на наследниците му, след влизане на присъдата в сила.

Съобразно нормата на чл.189 от НПК в тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото. Всеки един от тях е осъден да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи, по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.С. З. сумата от 1364 лева, разноски направени в хода на досъдебното производство, и в полза на съдебната власт по бюджетната сметка на ОС гр.С. З. сумата от 496 лева,  представляваща разноски, направени в хода на съдебното производство.

Подсъдимият Д.А. е осъден да заплати на частния обвинител Х.Г. разноските за повереник в размер на 550 лева.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Несъстоятелно е изложеното съображение за неправилна оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Първостепенният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, е извършил обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК. Доказателственият анализ, изложен в атакуваната присъда, е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове. Първоинстанционният съд е направил анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт. Обсъдил и е възраженията на защитата.

Не се споделя и оплакването, че делото е разгледано от  незаконен и предубеден състав.

С разпореждане № 1638/20.09.2016г., постановено по НОХД № 379/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Същият е изпълнил задължението си по чл.248, ал.2 от НПК /отм./ да извърши дължимата проверка и да обсъди въпросите относно подсъдността на делото, развитието на наказателното производство, ограничени ли са били процесуалните права на обвиняемия или на защитника му, на пострадалия или на неговите наследници в хода на досъдебното производство.

В съответствие с правомощията си съдията-докладчик е преценил дали обвинителният акт е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, да определи предмета на доказване от гледна точка на вменените престъпления и участието на подсъдимите, както и осъществяване на правото на защита, дали отговаря на въведените от законодателя изисквания в чл.246, ал.2-4 от НПК. Съсредоточил се е да прецени дали страда от пороци  и повдигнатото с него обвинение се характеризира с нужната пълнота и яснота, дали съдържанието му дава пълна възможност на подсъдимите да разберат в какво престъпление са обвинени и да организират защитата си, както по фактите, така и по правната квалификация, изложена ли е и фактическа установеност, която да покрива признаците от обективна и субективна страна на вменените престъпни състави.

Съдията-докладчик не е излязъл извън предоставените му прерогативи и не е взел отношение по съществото на спора. Ръководел се е от постоянната практика на ВКС, според която без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението във всички стадии на наказателното производство правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не е гарантирано, така както изисква НПК, както и че неясното обвинение лишава подсъдимия от възможността да научи в какво точно е обвинен и оттам да организира защитата си, което е съществено нарушение на процесуалните правила и безусловно основание за отмяна на бъдещия съдебния акт, защото има за последица ограничаване процесуалните права. Съдията-докладчик не е дал указания на наблюдаващия прокурор какво обвинение да повдигне, нито е взел отношение относно „броя на престъпленията и правната им квалификация”, както се сочи в жалбата. Не може да се извлече извод, че член на съдебния състав е предубеден, че вътрешното му убеждение не е формирано свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събраните и проверените по делото доказателствени източници.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение,  поради което трябва да се потвърди. Протестът и жалбите срещу нея, като неоснователни, следва да се оставят  без уважение.

Пред настоящата инстанция са направени разноски за вещи лица в размер общо на 5101,20 лева. Поради това всеки един от подсъдимите Д.А., А.А., Д.А. се осъжда да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата от по 1 700,40 лева, представляваща разноски, направени в хода на съдебното производство пред въззивния съд.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК  съдът

     

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА   присъда № 23/03.07.2018г., постановена по НОХД № 589/2016г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

      ОСЪЖДА подсъдимите Д.А.А., А.Д.А., Д.Я.А., със снета по делото самоличност, всеки един от тях, да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд, сумата от по 1 700,40 /хиляда и седемстотин лева и четиридесет стотинки/ лева, представляваща разноски, направени в хода на съдебното производство пред въззивния съд.

 

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

              

 

       

        2.