Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 336

 

гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 06.06.2011 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание на втори май, през две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

 

при секретаря Р. А., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 241 по описа за 2011 ., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

        Жалбоподателят К.А.А. обжалва НП № 1587/16.08.2010 г. на Началника на РУП Горна Оряховица, с което на основание чл. 182  ал.ІІ  т. 4 ЗДП, за извършено нарушение по чл.21 ал.ІІ ЗДП, му е наложено административно наказание Глоба в размер от 100 лв., както и бил лишен от право да управлява МПС за срок от един месеца. На основание Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР, във връзка с наложеното наказание, му били отнети 7 контролни точки.  Моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не бил извършил нарушение от обективна и субективна страна. Нарушение не било доказано по безспорен начин и в хода на провеждане на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които довели до опорочаване на крайния акт, с който било наложено административното наказание.

        Въззиваемата страна РУП Горна Оряховица не се представляваше и не зае становище по наведените основания в жалбата.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        На 08.08.2010 г.,  св. Х. и М. били  на гл. път І-4, км. 147, на около 30 м преди кръстовището за с. Козаревец.

Съобразно приетите като доказателство по делото схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, км 147 от гл. път І-4, се намирал  преди кръстовището за с. Добри дял- Козаревец в посока Варна- София. Преди  самото кръстовище и в двете посоки на движение (към Варна и към София), на км  147+040 (посока София) и км 146+690 (за посока Варна), бил поставен пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на движение на МПС-та до 60 км/ч (л.20-21).

        Св. Х. и М. се намирали в служебния полицейски автомобил и били снабдени с техническо средство за засичане на скоростта на преминаващите МПС-та - трафик радар TR4 инв. № 081, което съобразно  списък от 01.06.2010 г., било преминало успешно през метрологичен контрол, като направеното измерване било със срок на валидност една година.

        В 17:34 часа, техническото средство отчело движение на МПС със скорост 91 км/ч, което се движело в посока София- Варна. Видно от приложените и приети като доказателства по делото схема и скица на  гл. път І-4 от  км 146+000 до км 147+200 – (л.20-21),  пътният знак, ограничаващ скоростта на движение на  превозните средства, се намирал на  260 метра от служебния автомобил. Същият бил спрян с насочена предна част в посока София, тъй като се извършвало засичане на скоростта на движещите се МПС-та в посока София- Варна.

        При установеното нарушение от показанията на техническото средство, както и следствие прякото възприемане на МПС- то от св. Х. и М., което се потвърждава от  обясненията на жалбоподателя в жалбата му, на водача бил подаден сигнал със стоп-палка по образец. Жалбоподателят  управлявал  л.а.  „Опел Астра”, с рег. № СА 0285 НР, собственост на  „НИКМИ” АД, със седалище гр. София.

        На водача  А. били предявени показанията на техническото средство с точен  час на засичане, дата, посока на движение, въведено ограничение, регистрирана скорост, като му било обяснено, че ще му бъде съставен акт за извършеното от него нарушение.

        Видно от приложените и приети като доказателства по делото схема и скица на  гл. път І-4 от  км 146+000 до км 147+200 – (л.20-21), засичането на  скоростта е станало в зоната на действие на пътен знак В- 26, тъй като разстоянието от него, до местостоянката на служебния автомобил е 260 м. Съобразно извлечението от паметта на техническото средство трафик радар  TR4 (л.7), разстоянието на засичане на скоростта в 17:34 часа на 08.08.2010 г., било „Т” Това означава, съобразно  описаното в Методически указания относно експлоатацията  на  трафик радар TR4 (л.23-26), че буква „Т” е намалено разстояние на действие, тъй като при  буква „М”- максимално разстояние на действие обсегът на  засичане на скоростта на лекия автомобил, в случая на автобуса, е не по- малко от 300 м. В настоящия случай, тъй като  в паметта на  техническото средство е записана буква „Т”,  е безспорно установено, че разстоянието на засичане е било  по- малко от 300 м, т.е. разстоянието на засичане  е било 150 м, тъй като при  разстояние  на засичане „Т”, същото оперативно се намалява два пъти от  разстояние „М”.

        За извършеното нарушение по чл. 21 ал. ІІ ЗДП, на жалбоподателя бил съставен АУАН № 1587, или пореден  номер 814763(л.9). А.  се запознал със съдържанието на акта и  го подписал без възражения. Видно и от разпечатката- извлечение то паметта на техническо средство трафик радар TR4 инв. № 081, установената  и засечена скорост на управлявания от  А. л. а. е 91 км/ч, или отклонение от 31 км/ч.

 В законоустановения срок по ЗАНН не постъпили възражения от жалбоподателя, поради които причини  не било извършено разследване на спорните обстоятелства от административнонаказващият орган.

        На основание съставения АУАН, било издадено НП № 1587/16.08.2010 г. на Началника на РУП Горна Оряховица, с което  за нарушение по чл. 21 ал.ІІ ЗДП, било наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 182 ал.ІІ т. 4 ЗДП, както и лишаване от  право да се управлява МПС за срок от  един месец. На основание Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР , на жалбоподателя били отнети 7 к.т. във връзка с наложеното наказание по чл. 182 ал.ІІ т. 4 ЗДП.

        Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване. По същество се явява частично основателна, поради следните съображения:

        Видно от показанията на разпитаните свидетели и доказателствата събрани по административнонаказателната преписка, безспорно е, че на цитираната в акта дата, жалбоподателят е осъществил от обективна  и субективна страна състава на чл.21 ал.ІІ ЗДвП.

        Съобразно характеристиките на техническото средство трафик радар TR 4, селективността на същия се определя от възможността да се измери скоростта на единичен автомобил, без измерването да се влияе от околните МПС–та в транспортния поток.

        В АУАН и НП са описани всички факти, които индивидуализират извършеното от жалбоподателя нарушение, в който смисъл е спазена и разпоредбата на чл. 57 ал.І т. 5 ЗАНН.

        Всички факти, описани в АУАН, се доказаха от показанията на разпитаните свидетели Х. и  М., писмените доказателства, събрани по преписката, представляващи извлечение от паметта на техническото средство, списък с идентификационните  номера на техническите средства, представляващи радарни скоростомери, преминали успешно последваща проверка от 01.06.2010 г., както и събраните  в съдебното производство - схема и скица на  гл. път І-4 от  км 146+000 до км 147+200 – (л.20-21).

        Типове технически средства с които се  измерва  скоростта на превозните средства в Република България, се одобряват от ГД”Мерки и измервателни уреди”. Тези типове  одобрени технически средства, се вписват в регистъра, като одобреното за използване  средство от ГД”Охранителна полиция” е  трафик-радар TR4 и TR4D. Към този момент няма  друго  одобрено средство за измерване и съобразно неговите специфики и възможности, следва да се преценява за всеки конкретен случай доказано ли е извършеното нарушение от жалбоподателя.

        Съобразно чл.189 ал.ІІ от ЗДП, редовно съставените актове, се На основание чл. 189 ал.ІІ ЗДП, съставеният АУАН № 1587/08.08.2010 г. от св. Х., се ползва се с материална доказателствена сила, досежно описаните в него факти и обстоятелства, до доказване на противното.

Разпоредбата на чл. 189 ал.ІІ ЗДП  е изключение от правилото на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 16 НПК, която предвижда, че само и единствено редовно съставените актове по ЗДП имат доказателствена сила за описаните в тях факти и обстоятелства, до доказване на противното. Противното следва и може да се докаже в производството пред първоинстанционния  съд, с допустимите по НПК доказателства и  доказателствени средства. Обратният принцип е бил залегнат в българското законодателство до  1969  година, когато  е приет сега действащия ЗАНН, обн. в ДВ бр. 92 от 28.11.1969 г. С § 1 от ЗАНН, е отменена  глава XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс (отм. В сила от 01.03.1975 г.), наименована „Наказателни постановления, издавани от несъдебни органи”. В същата тази глава до 28.11.1969 г., в чл.358 НПК е било предвидено, че обстоятелствата, констатирани в акта, се приемат за установени до доказване на противното. Този принцип е бил изоставен  с приемането на ЗАНН и отмяната на глава ХХVІІІ НПК и е бил възприет принципът, че обвиняемият, респ. нарушителят се счита невинен до доказване на противното.

        Изключението от принципа„невинен до доказване на противното”, е въведен с приемането на настоящия ЗДП - чл. 189 ал.ІІ  от същия закон, обн., ДВ, бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г. В този смисъл Постановление  № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС, в т. 7 е загубило сила, тъй като тълкуването, направено с него е имало правно значение, до приемане  на новия ЗДП, влязъл в сила на 01.09.1999 г. В случая в специален закон е предвидена разпоредба, която въвежда  изключение от правилото, уредено в общия закон, а съобразно чл. 11 ал.ІІ  от Закон за нормативните актове,  когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него, какъвто е случая с разпоредбата на чл.189 ал.ІІ ЗДП.

        На основание изложеното, съдът приема за безспорно доказани, фактите и обстоятелствата, описани в акта.

        Същият е редовно съставен, като са спазени правилата на чл.40-44 ЗАНН, както и тези по чл. 34 ЗАНН.

        Чл.182, ал.ІІ, т.4 ЗДП към 08.08.2010 г., когато е извършено нарушението е предвиждал наказание глоба от 100 лв. и един месец лишаване от право за управление на МПС - за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 км/ч до 40 км/ч. Съгласно описаното в АУАН и НП, жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 31 км/ч. Приложимата санкционна разпоредба е чл.182, ал.ІІ, т.4 ЗДП,.

        Видно от техническите характеристики на техническото средство, описани в т.2 от методическите указания, при функционирането си, трафик радарът TR4, с който е установена скоростта на жалбоподателя отчита грешка при измерването +/-1 км/ч.

        Ако се приеме, че отчетената скорост попада в допустимата грешка от +1 км/ч, тя ще бъде 32 км/ч - над максимално разрешената и ще се приложи разпоредбата на чл. 182, ал.IІ, т.4 ЗДП.

        Ако се приеме, че отчетената скорост попада в допустимата грешка от -1 км/ч, тя ще бъде 30 км/ч над максимално разрешената и следва да се приложи разпоредбата на чл. 182, ал. ІІ, т.3 ЗДП.

        Тази особеност при отчитането на скоростта от техническото средство трафик радар TR4, следва да бъде отчетена в полза на жалбоподателя. Това води до различен размер на административното наказание, което  следва да се наложи на жалбоподателя за извършеното от него нарушение по чл. 21 ал.ІІ ЗДП, в сравнение с първоначално определеното му от административнонаказващия орган  по чл. 182, ал.ІІ, т.4 ЗДП.

        След като се отчете допустимата грешка от -1 км/ч при работата на техническото средство, то установената скорост на 08.08.2010 г. се приема от настоящата инстанция, че е 30 км/ч над максимално разрешената.

        В случая приложим закон относно установеното нарушение следва да бъде чл.182, ал.ІІ, т.3 ЗДП, а не чл.182, ал.ІI, т.4 ЗДП, по който текст е наказан А., съответно наказанието, което следва да му бъде наложено е Глоба в размер от 50.00 лв.

        При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени  нарушения на процесуалните  правила, които да доведат до отмяна на атакуваното НП на това основание.

Като цяло атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно, но наказанието лишаване от правоуправление следва да бъде отменено. Санкционната разпоредба следва да бъде изменена от чл. 182 ал.ІІ т. 4  ЗДП в чл. 182 ал.ІІ т. 3 ЗДП.

Няма пречка съда с решението си  да измени атакуваното НП, досежно санкционната разпоредба приложена от административнонаказващия орган. На основание чл. 84 ЗАНН, доколкото няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В случая настоящата инстанция като въззивна такава, има възможност на основание чл. 337 ал.І т. 1 и 2 НПК да намали наказанието, както и да приложи закон за същото, еднакво, или по- леко наказуемо престъпление. Съобразно ТР № 2/2002 г. на ОСНК, това може да стане  без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на „обвинението”. Не е налице съществено изменение на обстоятелствата в настоящото производство, тъй като фактите са същите, а само и единствено се прилага законът (санкционната разпоредба на чл. 182 ал.ІІ т. 3 ЗДП), който им съответства.

Не следва да бъдат отнемани 7 (седем) к. т. на водача, както е описано в атакуваното НП,  тъй като с ДВ бр. 11 от 4.02.2011 г., в сила от 4.02.2011 г., са отменени чл. 4 ал.І т. 11 и 12 от Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР, въз основа на които разпоредби е следвало да се отнемат 7 к.т. за наложено наказание по чл. 182 ал.ІІ т. 4 ЗДП и 3 к.т. за наложено наказание по чл. 182 ал.ІІ т. 3 ЗДП. Законът  се явява по- благоприятен (наказателен закон) и следва да бъде приложен, на основание чл. 3 ал.ІІ ЗАНН, тъй като  за съответното наложено наказание по чл. 182 ал.ІІ т. 3 ЗДП, жалбоподателят не следва да бъде санкциониран с отнемане ex lege  на 3 к. т. Тъй като отнемането на к. т. е във връзка с наложено наказание за извършено административно нарушение, то нормата на чл. 4 ал.І т. 11 и т.12 от Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР  е санкционна и  винаги следва да се извършва преценка за приложимостта на чл. 3 ал.ІІ ЗАНН.

        Водим от горното, съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 1587/16.08.2010 г. на  Началника на РУП Горна Оряховица, с което на К.А. ***, ЕГН **********, на основание чл.182 ал.ІІ т. 4 ЗДП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 (сто) лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 50.00 (петдесет) лв; Наложено е административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ, като  ОТМЕНЯ  наказанието на ЕДИН МЕСЕЦ и ИЗМЕНЯ санкционната разпоредба по ЗДП, като наложеното наказание за извършено нарушение по чл.21 ал.IІ  ЗДП, ДА СЕ СЧИТА определено по чл.182, ал.IІ, т.3 от ЗДП.

На основание чл. 3 ал.ІІ от ЗАНН ПРИЛАГА  разпоредбата на чл. 4 ал.І т. 11 и т. 12 от Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР - ДВ бр. 11 от 04.02.2011 г., в сила от 04.02.2011 г, като ОТМЕНЯ отнемането на 7(седем)к.т., на основание чл. 4 ал.І т. 12 от Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР, във връзка с наложеното наказание по чл. 182 ал.ІІ т. 4 ЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 1587/16.08.2010 г. на  Началника на РУП Горна Оряховица  в останалата част , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: