РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 11.02.2021 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при секретар Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 11520/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Администрация на Министерски
съвет срещу протоколно Решение от 08.07.2020г., постановено по гр. д. № 6657/2020г.
по описа на Софийски районен съд, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявения
от „Е.БГ“ООД иск за сумата от 1687,50 лева, представляваща законна лихва за
период 27.10.2018-05.12.2019г, дължима върху главница от 15000,00 лева,
представляваща невъзстановен депозит по Договор за наем N. МДААР 89/05.06.2009г.
Изложени са оплаквания за липса на мотиви - неправилно
СРС се позовал само на влязло в сила решение на СГС по гр.д. 7424/2016г. без да
обсъди други доказателства. Оспорва извода на СРС, че главницата не била
погасена и се дължала процесната лихва, тъй като
главницата била прихваната по делото на СГС.
Не било разгледано и направено от жалбоподателя като
евентуално възражение за прихващане със сумата от 14785,60 лева – платена такса
„битови отпадъци“ за 2014г., която по договора била за сметка на ищеца наемател,
но я платил жалбоподателя, като в тази връзка не било обсъдено представеното
бюджетно платежно нареждане.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска като
неоснователен, включително и поради възражението за прихващане.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
С Определение от 07.01.2021г. е оставено без уважение,
направено искане за спиране на настоящото дело, обосновано с друго дело на СГС
(5506/2020г. на СГС, II „Г“ с-в) между
същите страни и пак с предмет вземане за лихва върху същата главница, но за
друг период, като в другото дело на СГС също била предявена за прихващане
сумата от 14785,60 лева.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
От събраните по делото доказателства се установява, че
с влязло в сила на 05.12.2019г. решение на Софийски градски съд по гр.д.
7424/2016г. е уважено съдебно възражение за прихващане със вземане в размер на
15000,00 лева – невърнат депозит, направено от ищеца по настоящото дело срещу
искове на ответника по настоящото дело (сега въззивник),
имащи за предмет вземания по Договор за
наем N. МДААР 89/05.06.2009г..
В настоящият процес ищецът, чието възражение за
прихващане е било уважено в предходния процес пред СГС, е предявил иск за сумата
от 1687,50 лева - лихва върху вземането с което е прихванал по предишното дело за
периода от 27.10.2018г. до 05.12.2019г.
От влязлото в сила решение на СГС по гр.д. гр.д.
7424/2016г. се установява и че вземането на настоящият ищец за сумата от
15000,00 лева е станало изискуемо на 07.01.2015г. Решението на СГС по
съществуването на това вземане има сила на присъдено нещо на основание чл. 298,
ал. 4 ГПК.
С оглед на уважаването с влязло в сила решение на
възражението за съдебно прихващане и трайната съдебна практика, че в тези
случаи погасяването на двете насрещни вземания има действие занапред от влизане
в сила на съдебното решение, то следва да се приеме, че от 07.01.2015г. до
влизането на решението на СГС в сила на 05.12.2019г. за настоящият ищец е
съществувало лихвоносно вземане в размер на 15000,00.
Няма данни ответника да е заплатил дължимата лихва,
която изчислена от настоящият състав за заявения период от 27.10.2018г. до
05.12.2019г. е в размер на предявеният.
Неоснователни са оплакванията, че не било разгледано
заявеното от въззивника възражение за прихващане и не
било обсъдено представено писмено доказателство – бюджетно платежно нареждане.
От представеното влязло в сила решение на СГС се
установява, че претенцията заявена за прихващане от 14785,60 лева – платена такса „битови
отпадъци“ за 2014г. е била предмет на предявен от самият настоящ жалбоподател
иск по посоченото по горе дело на СГС и е била отхвърлена като неоснователна –
стр. 32, първо тире от отхвърлителния диспозитив на СГС по гр.д. 7424/2016г. следователно с
влязло в сила съдебно решение е отречено съществуването на такова вземане и
няма с какво въззивникът да прихваща. Ето защо и
направеното евентуално възражение за прихващане е било недопустимо поради
наличието на СПН по въпроса дали съществува такова вземане и правилно не е
разгледано от СРС.
Представеното бюджетно платежно нареждане не може да доведе
до друг извод. То е трябвало да бъде представено по делото пред СГС и е могло
видно от неговата дата 16.12.2014г. то не е нито ново нито новооткрито
доказателство и е преклудирано от СПН на решението
гр.д. 7424/2016г.
Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението следва да се потвърди.
ПО разноските:
При този изход на делото право на разноски има само въззиваемия, който доказва разноски за адвокатски хонорар в
размер 350,00 лева, които следва да му се присъдят, като направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПк
е неоснователно предвид материалния интерес от делото във въззивна
инстанция, при който хонорара не се явява прекомерен съобразно предвидения
минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. на висшиуя
адвокатски съвет.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Решение от 08.07.2020г.,
постановено по гр. д. № 6657/2020г. по описа на Софийски районен съд
ОСЪЖДА Администрация на М. с. ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.БГ“ООД
350,00 лева разноски за адвокатски хонорар по въззивното
дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.