Р Е Ш Е Н И Е №
28.11.2019 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 20.11. /двадесети НОЕМВРИ/ 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 628 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова
молба oт "Д.К."
АДСИЦ /c предишно наименование „А.К. „АДСИЦ/, вписано в Търговския регистьр към Агенцията no
вписвания с EИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано
от Г.А.Г. — изпълнителен директор, действащо чрез упълномощен представител -
юрисконсулт Д.К., срещу О.С.Ч.,ЕГН:********** , с адрес: ***, наст.адрес: ***.
В
исковата молба се сочи, че нa 27.02.2019 r. в Районен
съд — гр. Айтос е подадено заявление no чл.410 ГПK за
издаване на заповед за изпълнение в полза на "Д.К." AДCИЦ /c предишно
наименование „*** „АДСИЦ/ срещу О.С.Ч., ЕГН**********. Въз основа на подаденото
заявление е образувано ч.гр.д. №249/2019 г no описа
на PC- Айтос, и е издадена заповед за изпълнение № 127 от 28.02.2019r., като
същата е връчена на длъжника no реда на чл.47,ал.5
ГПK.
Със
съобщение Дружеството е уведомено за възможността в 1 -месечен срок да предяви
искове срещу длъжника О.С.Ч., за установяване съществуването на вземанията no посочената заповед за изпълнение, издадена no ч.гр.д. № 249/2019 г.
C
оглед на това, за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия иск no чл. 422 от ГПК,
които произтича от следните обстоятелства:
C
догoвор за прехвърляне на вземания № 002/05.09.2008г
"***" AД EИK *** и „***" АД, EИK ***, прехвърлят на " А.К."
АДСИЦ, EИK ***, с ново наименование „***" АДСИЦ, вземания no договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към Доroвора, с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето
лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът
е заплатил в цялост на цедента.
Сред
цедираните вземания, описани в Приложението към догoвора, фигурира и вземането срещу О. С.Ч., произтичащо
от сключения между нeгo u ,,Българска пощенска
банка" AД /нова фирма "***" АД/ Догoвор
за потребителски кредит от 08.11.2006 r., съгласно който банката е предоставила
потребителски кредит в размер на 5600 лв. за срок от 60 месеца, a Ч. се е задължил
да го върне заедно с начислените догoворни лихви
разсрочено, нa ежемесечни анюитетни
вноски, с размери и падежи, посочени в договора и погасителния план към нero.
B
срока на действие на договора Ч. не е изпълнявал коректно задължението Cu за заплащане на дължимите вноски, поради което към
05.09.2008 г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от Ч. сума
възлиза на 6277.82 лв.
B
съответствие с чл.99, ал.3 от 33Д, длъжникът О. С.Ч. е уведомен за извършената
цесия и за новия кредитор, като със споразумение от 23.02.2011 г., сключено с
"Д.К." АДСИЦ, /c предишно наименование „А.К." АДСИЦ/, е признал
съществуването на дълга си от 6277.82 лв. и се е задължил за периода oт 31.03.2011 г. до 28.02.2014 г. вкл. да го изплaти на 36 /осем/ разсрочени ежемесечни вноски, първата
от които в размер на 175.00 лв., всяка следваща в размер на 175.00 лв. и
последна изравнителна, при падеж последното число на месеца, за който се
отнасят.
До
настоящия момент не са извършвани никакви плащания за погасяване на признатото
със споразумението задължение на О.С. Ч., поради което за ищецът е налице
правен интерес съдът да постанови решение, с което да признаете за установено,
че О. С.Ч., дължи на „Д.К." АДСИЦ /c предишно наименование „А.К."
АДСИЦ/, ЕИК: *** сумите, заявени no реда на
заповедното производство, както следва:
-
152.82 лв. /сто петдесет и два лев:а и осемдесет и две ст
/- главница, дължимa на ocнoвaниe
cключeнo между нeгo u
,ДЕЈIТА КРЕДИТ" АДСИЦ, /c предишно наименование „А.К." АДСИЦ/
споразумение от 23.02.2011 r. за погасяване на парично вземане, произтичащо от
сключен с „Българска пoщeнcкa банка" AД /нова
фирма "***" AД/ Договор за потребителски кредит от 08.11.2006 г.,
-законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда —
27.02.201 9г. до окончателното изплащане на сумата.
-46.56
лв. /четиридесет и тест леви и петдесет и тест ст./ - мораторна
лихва върху главницата, считано от 26.02.2016 r. до 26.02.2019 вкл.;
-
разноските, направени в заповедното производство - държавна такса в размер на
53.97 лв и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника О. С.Ч..
В о.с.з. ответникът, редовно призован, се явява лично и прави изявление,ч е не оспорва вземането нито по основание, нито по размер. Като причина да не е получил нито едно от съобщенията изтъква, че се е наложило да се изнесе от жилището си поради лични причини. В дома на ул.“Кокиче“ е останал да живее брат му , с когото са в лоши отношения и ответникът има подозрения, че брат му е връщал съобщенията до него, като умишлено не е давал информация за новия му адрес на връчителите. Изразява готовност да внесе доброволно посочената сума. Твърди, че е започнал да изплаща вноските , но се е разболял и е изгубил работата си, поради което е спрял да плаща. Ответникът твърди, че в момента има работа и трудови доходи и е готов да внесе доброволно сумата по сметка на ищцовото дружество.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки исканията
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е квалифицирал
предявените искове, с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86
от ЗЗД за установяване на парично вземане.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с
исковата молба, ищецът е представил и съотв. приети
са по делото писмени доказателства,
неоспорени от ответника, а именно: Споразумение от 23.02.2011 r., сключено
между „***"АДСИЦ /c HOBO наименование „Д.К." АДСИЦ/и О.С.Ч. ; Молба
за отпускане на потребителски кредит от О.С.Ч.; Договор
за потребителски кредит № FL 198561/08.11.2006 r., сключен между „Българска
пощенска банка" AД и О. С.Ч., ведно с погасителен план към нeгo ; Съгласие за незабавно инкасо; Договор за прехвърляне
на вземания № 002/05.09.2008г, извлечение от Приложение № 1 и 3 бр. извлечения
от сметка, удостоверяващи заплащането на цената no
договора; Уведомление за прехвърляне на вземания пo
чл.99, ал.3 от 33Д;
Въз основа на същите, съдът приема, че между страните са възникнали поредица от валидни облигационни
правоотношения въз основа на Договор за потребителски кредит № FL
198561/08.11.2006 r., сключен между „Българска пощенска банка" AД (с
търговско наименование „***“ АД) и ответника. Съгласно посоченият договор, по
които „Българска пощенска банка" AД е изрядна страна, ответникът е получил
сумата от 5600лв., които ответникът се е задължил да върне на равни месечни
вноски за срок от 60месеца. Сключването на договора за кредит и реалното му
изпълнение не се оспорват от ответника Ч.. И двете страни не спорят, че Ч. е
изпълнявал периодично задълженията си към кредитора „Българска пощенска
банка" AД, с изключение на посочената в ИМ стойност на иска-152,82лв.
главница и 46,56лв.възнаградителна лихва.
По същество - искът е основателен с оглед посочените в
Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, както и
направеното от ответника в о.с.з. признание.
При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи
или правопогасяващи възражения от длъжника, може да
се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. С тези
съображения, предвид паричния характер на вземането, вероятно основателна е и
претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът съобрази правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, вменена на
ответника и указана му с доклада по делото, който следва да доказва
положителния факт на изпълнението. Изложените аргументи, дават основание за
уважаване на иска – изцяло, досежно всяко от
вземанията.
Съобразно изхода на спора и
цялостното уважаване на иска, разноските направени в настоящото производство,
се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били направени, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, като длъжникът бъде осъден да заплати доказаната
сума на разноските- 75 лв. за държавна
такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, което съдът прецени за адекватно съобразно фактическата и
правна сложност на иска.
Видно от представеният списък с
разноски в производството по чл.410 ГПК се претендира присъждане на ДТ в размер
на 25
лв. за държавна такса , 50
лева юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.239, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК по отношение
на ответника О.С.Ч.,ЕГН:********** ,
с адрес: ***, наст.адрес: *** съществуването на
вземането на ищеца „А.К. „АДСИЦ/, EИК: ***,
със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Г.А.Г. —
изпълнителен директор, за сумата от
152.82 лева /сто петдесет и два лева и 82 стотинки/ – главница съгласно
Договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 година и Приложение № 1 към
него по Договор за потребителски кредит от 08.11.2006 година; 46.56 /четиридесет и шест лева и 56 стотинки/
лева – мораторна лихва от 26.02.2016 г. до 26.02.2019
г. вкл.; ведно със законната лихва от
27.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 25.00
лева /двадесет и пет лева/, внесена държавна такса и 50.00 лева /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника О.С.Ч.,ЕГН:********** , с адрес: ***,
наст.адрес: *** да заплати на ищеца „„А.К. „АДСИЦ/, EИК: ***,
със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Г.А.Г. —
изпълнителен директор, направените по
гр.д.№ 628/2019г на АРС разноски в
размер на 25.00 лева /двадесет и пет
лева/, внесена държавна такса и 50.00
лева /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: