Решение по дело №900/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик срещу решение №63 от 19.06.2024г., постановено по АНД № 110/2024г. по описа на Районен съд – Велинград.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 13-2300601/22.12.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева на основание чл. 416, ал.54 във вр. с чл.415в от Кодекса на труда за нарушение на чл.143, ал.2 във вр. с чл.143, ал.1 от КТ.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд. Твърди се, че същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли се а бъде отменено и наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Не се явява в с.з., не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик след преценка допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Велинград е приел следното от фактическа страна:

Между „ЕКСТО – 69“ЕООД, гр.Велинград и У. К. е сключен трудов договор на 01.03.2022г. Договорът е за неопределено време, със срок за изпитване за 6 месеца в полза на работодателя и с непълно работно време от 2 часа. На 19.07.2023г. в обект на дружеството е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство. По време на проверката били заварени да работят две лица. Инспекторите от ДИТ поискали от управителя на проверяваното дружество да представи в ДИТ Пазарджик документи, вкл. графика на работното време на К. за месец май 2023г. Според представения график за м. май, 2023г. К. е почивал на 1, 8 и 9, 15, 16, 22, 23, 29 и 30 май. За останалите дни има нанесени символи – „2“ / 18-22/ и „Р“ /12-23/ - според посочената легенда.

На 04.09.2023г. е съставен АУАН №13-2300601 за това, че „Ексто-69“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ е разпоредил полагане на извънреден труд от У. К. през м. май, 2023г., като нарушението е установено на 07.08.2023г. при преглед на фирмената документация в ДИТ - Пазарджик. Установено е от представения в ДИТ - Пазарджик трудов договор № 1/01.03.2022 г., че страните са се договорили К. да полага труд на непълно работно време – 2 часа, докато според работния график за м. май, 2023 г. същият работил по 4 или по 11 часа и така полагал съответно по 2 или по 9 часа извънреден труд. Прието е, че нарушението е извършено на 01.05.2023г. в гр. Велинград, когато е влязъл в сила графика за разпределение на работното време за текущия месец.

При тези данни АНО е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.143, ал.2, във вр. с чл.143, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на „Ексто 69“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност и е извършил цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление районният съд правилно е приел, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Касационната инстанция възприема констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях.

За изчерпателност на мотивите за отмяна на НП следва да се добави следното:

По делото не са ангажирани доказателства от страна на АНО по колко часа св.К. е полагал труд през всеки от дните, в които се твърди, че е полаган извънреден такъв. Не са изложени в НП фактически обстоятелства защо АНО е приел дата на извършване на нарушението 01.05.2023г. Посочено е, че тогава е влязъл в сила графикът за разпределение на работното време, но законодателят не е вменил като нарушение изготвяне на график за извънреден труд, а полагането на такъв извън допустимите изключения по чл.144 от КТ – каквато не е настоящата хипотеза.

Извън основанията за отмяна на НП, обсъдени от РС, следва да се посочи издаването му в противоречие с разпоредбата на чл.415в от КТ. Цитираната норма предвижда за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба, съответно виновното длъжностно лице - с глоба в посочен размер. В конкретния случай естеството на нарушението, описания начин на извършването и констатирането му налагат безспорния извод, че е обективно невъзможно същото да бъде отстранено веднага след установяването му. Не е налице и втората кумулативна предпоставка – от нарушението да не са произтекли вредни последици за работника. Полагането на извънреден труд извън предвидените в закона изключения лишава работника от нормативно гарантираното време за почивка и в този смисъл води до вредни за него последици. Затова разпоредбата на чл.415в от КТ е неприложима в конкретния случай. Същата представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от КТ, като в този смисъл е ТР №3 от 10.05.2011г. на ВАС по ТД №7/2010г.

Изхождайки от изложените в касационната жалба доводи настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че в чл.415в, ал.2 от КТ изрично е уредена неприложимостта на хипотезата маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН, при която наказващият орган изобщо не налага наказание на нарушителя. Докато чл.415в, ал.1 от КТ законодателят е дал възможност при наличие на определените в закона предпоставки, изследвани спрямо конкретно установеното нарушение от кръга на визираните в чл. 414, ал. 3 КТ, последното да бъде прието за маловажно и да бъде приложена санкцията, предвидена за привилегирования състав на административно нарушение по чл. 415в КТ – т.е. налага се същото по вид административно наказание - парична санкция -, но в многократно по-нисък размер. Маловажното административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, защото ЗАНН и глава ХIХ, раздел II от КТ са в съотношението на общ към специален закон.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №63 от 19.06.2024г., постановено по АНД № 110/2024г. по описа на Районен съд – Велинград.

Решението е окончателно.