№ 11366
гр. С, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110151406 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК от БСП с БУЛСАТ *** срещу „СВ“ АД, ЕИК ***, за установяване на
недължимост на сумата 695,97 лева, представляваща задължения към ответника за периода
от 13.01.2016 г. до 10.03.2021 г., начислени по партида с абонатен № *** за недвижим имот,
находящ се на адрес: гр. С, бул. „АС“ № 51, ет. 3.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на партида по клиентски № *** за
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. С, бул. „АС“ № 51, ет. 3, открита от ответника.
Посочва, че ответникът претендирал извънсъдебно от ищеца заплащане на „старо салдо“,
което периодично се включва в издаваните фактури, след което бива сторнирано, а няколко
месеца по-късно отново се претендира като „старо салдо“. Поддържа, че в същото време
ответникът претендира да му бъдат заплатени суми, които не отговарят на реалното
потребление, а отразените по партидата плащания не съответстват на действително
извършените. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на
ответника за периода от 13.01.2016 г. до 10.07.2018 г., за които се прилагал краткият
тригодишен давностен срок, тъй като по естеството си били периодични плащания. Излага
твърдения, че във всяко платежно нареждане за заплащане на дължимите към ответното
дружество суми, е посочен конкретен номер на фактурата, към която следва да се отнесе
плащането, но ответникът не съобразявал разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и погасявал
произволно задълженията по партидата. Моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените в хода на производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който не оспорва предявения иск. Счита за основателно твърдението на ищеца, че същият
не дължи процесната сума, тъй като последната е погасена по давност и чрез плащане.
Отправя молба за постановяване на решение при признание на иска и за присъждане на
сторените разноски в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В отговора на
исковата молба се твърди, че ответното дружество не следвало да понесе тежестта за
сторените от ищцовата страна разноски, тъй като не е дало повод за завеждане на делото. В
1
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Софийски районен съд, като взе предвид доказателствата по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Производството е по отрицателен установителен иск - за установяване на
несъществуването на вземането за заплащане претендирано задължение за доставени вода и
водоснабдителни и канализационни услуги. При съобразяване разпределението на
доказателствената тежест предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК при отрицателен
установителен иск, ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
всички предпоставки за възникване и съществуване на отричаното от ищеца вземане, т.е.
фактите, от които то произтича, а в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на вода и
водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца услуги през
процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума. Ищецът
следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на
вземането.
Направеното искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска не
следва да бъде уважено, тъй като от една страна в отговора на исковата молба ответникът не
е признал изрично иска, а е посочил, че не го оспорва. Дори и изявлението в отговора на
исковата молба да се тълкува като признание по смисъла на чл. 237 ГПК с оглед
потвърждаването му с молба от 31.05.2022 г. от ответника, то същото не е направено от
лице, което да разполага с правото да признае иска. Съгласно чл. 34 ГПК пълномощното за
извършване на признание на иска следва да е изрично, а представеното по делото не е
такова. Както с отговора на исковата молба, така и с молба от 31.05.2022 г е представено
едно и също пълномощно и в него няма изричен текст за оправомощяване на юрисконсулт
Петрова да извършва признание на иск.
В случая не е спорно между страните, че помежду им съществува валидна
облигационна връзка по предоставяне на В и К услуги по смисъла на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) за имот, находящ се на адрес: гр.
С, бул. „АС“ № 51, ет. 3.
С оглед наличието на договорна връзка между страните на обсъждане подлежи
въпросът относно установяване на останалите елементи от правопораждащия фактическия
състав, а именно че в процесния период ответникът е доставял ВиК услуги в претендирания
обем и на търсената стойност. Ответникът в отговора на исковата молба не оспорва иска,
поради което и не ангажира доказателства, респективно не установява че в рамките на
процесния период е доставял ВиК услуги на претендираната стойност. Самото фактуриране
на суми за услуги не съставлява доказателство за извършване на услуги именно на
начислената стойност, нито е основание за възникване на сочените в тях вземания.
По делото не са представени доказателства за реално потребление на определено
количество вода от водоснабдителната мрежа в процесния имот. Не са представени карнети
за извършени отчети на монтиран водомер, не е поискана и съответно допусната СТЕ, която
да установи количеството и стойността на доставеното количество вода до процения обект.
Предвид посоченото съдът намира, че от ангажираните от ответника доказателства не
се установява същият да е предоставил услуги на претендираната стойност, нито да е
възникнало право да получи заплащане на търсените суми от ищеца на друго
основание.Обстоятелството, че ищецът е извършвал плащания на някои от месечните
задължения не води до извод за признание на възникването в негова тежест и на
задължения за плащане на оспорените суми. Следва обаче да се посочи, че твърдението на
ищеца, че е заплатил задълженията, които се претендират, не се доказва от представените от
2
него доказателства, тъй като видно от представената към исковата молба справка, издадена
от ответника в своята по-голяма част сумите са по фактурите, издадени в периода от
13.01.2016 г. до 11.09.2019 г., а плащанията на ищеца са след тази дата и при проследяване
на записванията на старото салдо е видно, че са отчитани, а към старото салдо е калкулирана
лихвата върху натрупаната сума.
Не следва да бъде обсъждано релевираното като евентуално възражение за погасяване
на вземанията по давност, с оглед неустановяване тяхното възникване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК,
доколкото липсва основание да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответникът не е направил надлежно признание на иска по вече изложените съображения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че БСП с БУЛСАТ *** не дължи на „СВ“ АД, ЕИК
***, сумата 695,97 лева за ВиК услуги за периода от 13.01.2016 г. до 10.03.2021 г. за
водоснабден имот имот, находящ се на адрес: гр. С, бул. „АС“ № 51, ет. 3 по партида с
абонатен № ***.
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК ********* да заплати на БСП с БУЛСАТ *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 350 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3