Решение по дело №2056/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260033

 

гр. Пловдив,19.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХXVІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                         

при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2056/2020г. по описа на ПРС, ХXVI-ти н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №16-002761, издадено на 02.03.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив                    /ДИТ - Пловдив/, с което на „Атеншън ренталс“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. “Шести септември“ №152, офис 1-2Б, представлявано от *** С. У., е наложено административно наказание  -  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.7, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги / НУРКИРСРПУ/.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител. адв. Г.Н. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. Т., моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира и разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай дружеството жалбоподател е бил санкционирано за това, че в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив /Д „ИТ“ – гр. Пловдив/ било постъпило чрез Информационната система на вътрешния пазар, поддържана от Европейската комисия, предназначена за обмен на информация между компетентните органи по спазване на трудовото законодателство, запитване от Кралство Белгия за командировани лица - работници на територията на друга държава-членка на ЕС. Писменото искане касаело предоставяне на информация за дейността, седалище и адрес на управление на дружеството–жалбоподател „Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК: ********* и лицата, установени да полагат труд в Кралство Белгия от името на дружеството. В тази връзка, от служители към Д „ИТ“ – гр. Пловдив, сред които и свид. Б.Д.Д., на длъжност  „***“,  на 17.12.2019г. извършил проверка на „Атеншън ренталс“ ЕООД  на място и  с оглед изисканите и представени на 20.12.2019г. и на 24.01.2020г. документи в Д „ИТ“- гр.Пловдив, било установено, че на 25.10.2019г. от страна на работодателя „Атеншън ренталс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №152, офис 1-2Б, е допуснато командироването на Д. В. В., ЕГН: **********, на длъжност „***“, в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава-членка на ЕС - Кралство Белгия, в предприятие „Фърст тент“, за срок от 25.10.2019г. до 07.11.2019г., без да е сключил с него споразумение по реда на чл.2, ал.1 за изменение на трудовото правоотношение за срока на командироване, съгласно Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Командироването на ***а е в изпълнение на договор от 01.10.2019г. между „Атеншън ренталс” ЕООД и „Фърст тент“ за извършване на строителни и монтажни работи на покриви и палатки и е извършено със заповед №20/25.10.2019г., издадена по седалище и адрес на управление на дружеството-жалбоподател.   

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Б.Д., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че ставало въпрос за командировани 5-6 човека за които липсвало Допълнително споразумение, поради което бил съставил АУАН за всеки един от тях.

Съдът кредитира така депозираните показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представения АУАН с № 16-002761 от 24.01.2020 г. се установява, че същият е бил връчен на упълномощено за това лице, като по делото е налице и копие от пълномощно за това.

От представеното копие от Трудов договор № 002/25.10.2019 г. се установява, че е бил сключен такъв между жалбоподателя и лицето Д. В. В..

От представената разпочетка под № 95548.1 се установява, че няколко лица са били командировани от жалбоподателя, като едно от тях е Д. В..

От представеното копие от Заповед № 20/25.10.2019 г. се установява, че Д. В. в бил командирован от жалбоподателя във фирма ,,ФЪРС ТЕНТ‘‘ за срок от 25.10.2019 г. до 07.11.2019 г., като впоследствие има и друга Заповед № 37/05.12.2019 г. видно от която срокът за командироване е от 08.11.2019 г. до 08.12.2019 г.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Обжалваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ и Заповед №З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и  съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят.

Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че дружеството-жалбоподател „Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на работодател е нарушил  чл.7, вр. чл.2 ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамите на предоставяне на услуги, според която разпоредба не се допуска командироване или изпращане на *** или служител, когато не е сключено споразумение по  чл.2, ал.1. От своя страна цитираната норма препраща към чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ,  която предвижда, че при командироване на работници или служители в случаите по                     чл.121а, ал.1, т.1 КТ работодателят и ***ът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.

Безспорни са обстоятелствата, че жалбподателят  „Атеншън ренталс“ ЕООД има качеството на работодател, а лицето  Д. В. В. – ***, който е бил командирован в Белгия да изпълнява временна работа от 25.10.2020г., съгласно представената командировъчна заповед №20. При командироването на конкретното лице, на длъжност „***, изграждане на и ремонт на покривни покрития“ на територията на друга държава – членка на ЕС – Кралство Белгия, работодателят и ***ът не са уговорили с допълнително писмено споразумение, изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването, въпреки изричното изискване по чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ. От своя страна нормата на чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ препраща към разпоредбата на чл.121 а ал.1 т.1 от КТ, в която  се съдържат няколко алтернативни хипотези. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, обаче, ясно и точно е посочено коя е приложимата в случая хипотеза, а именно, че командироването в друга държава членка /Кралство Белгия/ е извършено в изпълнение на договор от 01.10.2019г. между „Атеншън ренталс“ ЕООД и „Фърст тент“ за извършване на строителни и монтажни работи на покриви и палатки, каквато всъщност е хипотезата на б.„а“ към същата норма.

Ето защо, правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за така установеното нарушение, а наведените възражения се явяват неоснователни.

В тази връзка неправилна е връзката, която прави жалбподателят между изпълнителното деяние „не се допуска“ и самото „допустителство“, доколкото първото представлява  глаголът – изпълнителното деяние на нарушението, без да се влага съвсем различния смисъл, който е заложен в допустителството. Допустителството и извършителството са две съвършено различни проявни форми на поведение. Допустителството представлява непопречване да бъде извършено административно нарушение от друго лице, различно от допустителя, а извършителството е свързано с личното реализиране на съставомерните белези на конкретно нарушение, какъвто е настоящият случай, доколкото  командироването се допуска именно от работодателя.  

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за грешно отразена дата на нарушението, тъй като същата не съответствала на  възникналото трудовото правоотношение между конкретния *** и жалбоподателя. Всъщност, съдът счита, че коректната дата на установеното нарушение, е именно така отразената в акта и постановлението, доколкото, конкретният *** е командирован на 25.10.2020г. със Заповед №20/25.10.2019г., а приложеният по делото трудов договор е със същата дата, т.е. налице е било действително валидно трудово правоотношение.

В този смисъл всички фактически елементи от състава на нарушението са описани, така че жалбоподателят, без по никакъв начин да бъде ограничено правото му на защита, е разбрал за кога и за какво точно нарушение е бил санкциониран, още повече, че същият се защитава срещу фактите, които заедно и в съотвествие  с правилно посочената правна квалификация, водят до извод за така повдигнатото административно обвинение по установеното нарушение  на чл.7, вр. чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ.   

Настоящият случай не представлява маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като не са налице двата основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.

Не може да се приложи и общата нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото установеното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност  от типичната такава за този вид нарушения. Напротив, по делото се установи, че към проверката, по отношение на още общо петима-шестима работници, от страна на жалбоподателя е извършено идентично нарушение, като за всяко от тях са му били съставени отделни актове. Посоченото е допълнително основание да не се приеме случаят за маловажен в този смисъл, доколкото стана ясно, че установеното нарушение не е изолирана проява.  

С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.  С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер, който е съобразен с доказателствата в административното производство и който не подлежи на ревезиране от страна на съда.

 При  извършената служебна  проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство  съществени  нарушения  на  процесуалните  правила,  които  да  налагат  отмяна  на  наказателното  постановление, поради което последното следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, в каквато насока беше и претенцията на представителя й в съдебно заседание. Ето защо, трябва да се присъдят разноски в ползва на въззиваемата страна и което възнаграждение за представителство варира в граници между 80 лева и 120 лева, съгласно чл.27е от  Наредба за заплащането на правната помощ. В случая съдебното производство приключи с разпит на актосъставиля, без да се събират други доказателства, поради което съдът намира, че дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати разноски в минималния размер размер от 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-002761, издадено на 02.03.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив                    /ДИТ - Пловдив/, с което на „Атеншън ренталс“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул. “Шести септември“ №152, офис 1-2Б, представлявано от *** С. У., е наложено административно наказание  -  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.7, вр. чл.2, ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги / НУРКИРСРПУ/.

 ОСЪЖДА „Атеншън ренталс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №152,  офис 1-2Б, представлявано от *** С. У., да заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘ гр.София сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала.

Е.К.