№ 997
гр. В. , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100100453 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и чл.55 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. Ф. с ЕГН:**** и
адрес гр.В. в.з. ***, действащ чрез АД „**" - представлявано заедно и поотделно от адв. П.Г.
и адв.М. Б., двамата вписани във ВАК и съдебен адрес: гр. В., **** ПРОТИВ:
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление
гр. В., ****, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.59 от
ЗЗД и чл.55 от ЗЗД.
В хода на производството по делото е починал ищеца Г. Н. Ф. с ЕГН:**** б.ж. на
гр.В., поч. на ** год.за което е съставен акт за смърт № *** год. на Община В., ***.
С определение държано в открито съдебно заседание от 19.05.2020 год. съдът на
основание чл.227 от ГПК ищеца е заместен от своите наследници по закон: Т.А. Ф. с
ЕГН:**********, А. Г. Ф. с ЕГН:********** и В. Г. Ф. с ЕГН:********** всички, чрез АД
„**" - представлявано заедно и поотделно от адв. П.Г. и адв.М. Б., двамата вписани във ВАК
и съдебен адрес: гр. В., ****.
В исковата молба ищеца твърди, че е в договорни отношения с ответното дружество
по повод разпределението на електрическа енергия до собствения му недвижим имот,
находящ се в гр. В., местност ****, кл. № ***, абонатни №№ **, **. Разпределението на ел.
енергия се е извършвало чрез изградените със съгласието на ищеца от ЕТ „АЛДО-ЖВ-Т.Ф.“,
ЕИК *****, представлявано от Т. А. Ф., съоръжения, а именно: електропровод, който е
присъединен към извод „Балкантурист“ на ВС „Стадиона“- линия средно напрежение и 1
1
бр. стоманено-решетъчен стълб (отклонителен) тип ЪМ 60-951, монтиран по оста на
електропровода, трафопост с диспечерско наименование „МТП 1646“; електропровод от
„МТП 1646“ до имота на ищеца – линия ниско напрежение, изпълнена от кабел, положен в
изкоп на дълбочина 70 см, с монтирани по трасето кутии РК 3 (тип В.). За изграждането на
МТП имало учредена суперфиция за площадка от П. Б. Д., собственик на имот № 1736,
находящ се в местността ***, под формата на декларация от 16.06.1992 год. За поставяне на
1 бр. стоманено-решетъчен стълб (отклонителен)- част от линията СрН имало учредена
супрефиция от С. Д. С. под формата на декларация от 27.06.1992 год.
За изграждането на посочените присъединителни съоръжения и поддържането им
били извършени за сметка на Т.Ф. множество СМР, подробно описани в исковата молба.
На 13.08.2002 год. със Заповед на „Електроснабдяване“ – В. изградените
присъединителни съоръжения били поставени под напрежение. Посредством МТП се
захранвали над 30 абоната на ответника.
През 2002 год. Т.Ф. подала молба до ответника, с която уведомява, че без нейно
знание и съгласие на 12.05.2002 год. е извършена подмяна на трафомашината на собствения
й МТП, но не получила отговор.
С нова молба уведомила, че от нейния МТП незаконно се захранват и други
потребители.
На 07.01.2004г. между Т.Ф. в качеството й на ЕТ „АЛДО-ЖВ-Тодорока Ф. и Електро
разпределение – В. ЕАД, понастоящем Електро разпределение север АД, било сключено
споразумение, с което собственика е дал съгласие за ползване на отклонение за МТП и
трафомашина с мощност 100 кWA, ползвателят ще изпълни монтаж на ел. съоръжение
трансформаторна машина с мощност 400 кWA и признава, че присъединителните
съоръжения са чужди, като се задължава да ги изкупи.
След 2002 год. собствената на „АЛДО-ЖВ-Т.Ф.“ демонтирана трафомашина е
пренесена в трансформаторна работилница и не й е предадена. Същата се ползвала от
„Електроразпределение-В.“ ЕА, но без да е трайно инсталирана само за аварийни ситуации.
По този начин ответникът се обогатявал с месечния наем на съоръжението от 250 лева.
Ответното дружество ползвало също изградената за сметка на Т.Ф. кабелна линия НН
(435 м) и линия СрН ( 57 м), за целите на преноса на електроенергия до други потребители,
без да плаща дължимото за ползване обезщетение.
С договор за цесия от 19.05.2019 год. ЕТ „АЛДО-ЖВ-Т.Ф.“ като собственик на
изградените присъединителни съоръжения е прехвърлила на ищеца вземанията си за
обезщетение за ползването без договор от ответното дружество на тези енергийни обекти.
Твърди се в исковата молба, че ответникът не е собственик на присъединителните
2
съоръжения, но ежемесечно начислява към сметките на ищеца суми за достъп до средно и
ниско напрежение и пренос на ниско напрежение, които не дължи тези такси на ответника,
който не е собственик.
С Определение № 519/09.02.2021 год. по В.ч.гр.дело № 3203/2020 год. на ВОС е
прието на изменението по чл.214 от ГПК /макар искането да е нередовно, тъй като не е
внесена дълживата държавна такса в размер на 574,88 лева/, е заявен петитум, с който ищеца
моли съда да:
ОСЪДИ "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК:**, със седалище и адрес
на управление гр. В., ****, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца, Да осъди
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. В., п.к 9009, ****, да заплати на ищеца Г. Н. Ф. с ЕГН **** живущ гр. В. сумата в размер
на 63 183, 25 лева, представляваща: сумата в размер на 6 213,30 лв. обезщетение за ползване
на изградената кабелната линия НН /43,5м./ ведно с издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен
стълб с площадка и съоръжения, сумата в размер на 5 755,90 лв. представляваща
обезщетение за ползване за периода на изградената кабелната линия СрН ( 57 м.) ведно е
издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб, сумата в размер на 51 214 лв. представляваща
общо задължение за обезщетение за неоснователното лишаване от възможността за ползване
на собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014
год. до 19.05.2019 год., които ответното дружество ползва без основание за целите на
преноса на електрическа енергия до други потребители.
Да осъди "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр. В., п.к 9009, ****, да заплати на ищеца, сумата в размер на 1812,19 лв.
представляващи платени за периода от 19.05.2014 год. до 19.05.2019 год., без основание/при
начална липса на основание такси „пренос ниско напрежение" и такси „достъп средно/ниско
напрежение".
В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явява, представляват се от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска. Претендира разноски по
делото в размер на 5 602, 42 лева от които 2 400 лева адвокатско възнаграждение.
Представил е списък с разноските по реда на чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че за да е налице обедняване по чл.59 от ЗЗД, праводателят на ищеца следва
да е имал възможност да ползва процесните съоръжения и да получава приходи. Тъй като
ЕТ „АЛДО-ЖВ-Т.Ф.“ не е лицензирана да получава приходи от съответните енергийни
обекти, същата не би могла да ги използва и не може да търпи обедняване по смисъла на
чл.59 от ЗЗД.
3
Позовават се на възможност да ползват безвъзмездно по чл.67, ал.3 от ЗЕ. Оспорва се
твърдението, че праводателят на ищеца е собственик на процесните обекти, които са
държавна собственост. Сочи се също, че към момента на изграждане на процесните линии
сервитутното право по отношение на енергийните обекти възниква по силата на закона в
полза на ответното дружество, предвид което същото ползва обектите на правно основание.
Твърди се, че между праводателя на ищеца и ответното дружество няма сключван договор
по реда на чл.117, ал.7 от ЗЕ за достъп.
Оспорват се исковете и по размер. Сочи се, че не съществува пазарен наем за
енергийни обекти. По отношение на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответникът сочи, че
по отношение на ищеца не са налице условията по чл.29, ал.4 и ап.5 от ПТЕЕ, предвид което
същият дължи цена за пренос и достъп.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от
ЗЗД.
Оспорва се договора за цесия като нищожен поради липсата на предмет, доколкото
могат да бъдат прехвърлени само съществуващи вземания.
В съдебно заседание ответника редовно призован, се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски за които е представил списък в срока по чл.80 от ГПК,
от които 4032 лева, адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
През 1992 год. ЕТ АЛДО-ЖВ-Т.Ф.“ е изградила, за своя сметка трафопост (
съоръжения и машини) с диспечерско наименование МТП 1646, Линия средно напрежение -
57 м., Линия ниско напрежение 235 м., ЖР стълб тип ЪМ 60-951, посредством които е
захранен с електроенергия домът на сем. Ф.и. Извършеното строителство е съобразено с
изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ /Заповед № 27/13.08.1992 год. на Директора на
Електроснабдяване В., съставен строителен протокол № 254/14.12.1992 год. Протокол за
измерване на заземителни инсталации от 05.11.1992 год., Протокол за пусково изпитание на
силов кабел от 05.11.1992 год., Становище на ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ-В. под
№498/21.02.1992 год./.
В резултат на извършеното строителство, изградените енергийни съоръжения са
собственост на и към настоящия момент на ЕТ АЛДО-ЖВ-Т.Ф..
Към тези съоръжения са присъединени 109 абоната, които заплащат такси пренос и
4
достъп ниско напрежение към ответника за ползването.
С Договор за цесия от 19.05.2019 год. ЕТ“АЛДО-ЖВ-ТОДОРОКА ФУПНАДЖИЕВА
е прехвърлила на Г. Н. Ф. вземания към ответника в общ размер на 47 000 лева. С
уведомление по Телепоща № 43връчено на 13.06.2019 год. цедентът е уведомил ответника
като длъжник за извъшената цесия.
От заключението на вещото лице Д. К. П., прието без възражение от страните съдът
установи, че за абанаментен № **, с клиентски № ** за периода от 19.05.2014 год. до
19.05.2019 год. е начислен“ Достъп НН-353,44 лева“ и начислен „Пренос НН-1344,44 лева,
За абонатен № ** с клиенски номер ** за периода от от 19.05.2014 год. до 19.05.2019 год. е
начислен“ Достъп НН-131,86 лева“ и начислен „Пренос НН-490,31 лева.
Размера на сумите за такса пренос средно напрежение по действащите за съответния
период цени и комсумираните количества електроенергия, за от 19.05.2014 год. до
19.05.2019 год., за абонаментен **-488,70 лева и за абонаментен № ** - 179,92 лева.
Въздушна мрежа с УИП, 3 клона ШК при ТП 1646 СО Ваялар Вн, заведен под инв. №
207100041836 от 30-06.2011 год. с цена на придобиване 96 662,28, с натрупана амортизация
32 891,65 лева и остатъчна стойност 63 770,63 лева.
Актив силов трансформатор 400/20 ТП 1646 В.-86242, заведен под инв. №
204100010059 от 01.01.1975 год. е с цена на призобива 1 272 лева и „0“ остатъчнастойност.
От допусната Комплексна съдебно техническа експериза съдът установи следното:
Кабелна линия СрН-свързваща извод Балкантурист с МТП 1646 е с дължина 19
метра. Проводника е със сечение на жилото 50 кв.мм, тип АС50. Захранването на МТП е
извършено чрез проводник, тип ЗхАС 50 с обща дължина на проводника 57 м. Кабелната
линия НН, изградена с проводник тип САВШЩ3х70 кв.мм+25 кв.мм е с дължина 235 метра.
Стоманено–решетъчния стълб, част от ВЛ СрН, съгласно протокол 05.03.1992 год.е
позициониран в имота на С. Д. С. – Б., находящ се в гр.В. вилна зано, местност „**/ ул.“11“,
парцел 1763 /ПИ 10135.2723.738 /след съгласие на собствениците на имота, ЖР стърба е
монтиран в пземлен имот № 10135.2723.534.
При проверка и писмо от ЕРП“Север“ с изх. № 5287650/27.12.2019 год. „ Към мачтов
трафопост МТП 1646 В., местност „Траката“ с априсъединени 109 бр. абонати.
В случая за потребелението на клиенски № ** е монтиран електромер AMS B1B-FA1
SDI с фабричен № 1127021804027319, измерващ и отчитащ комсумираната електроевергия в
парцел 1209 с абонатен № ** е разположен съгласно чл.29 ал.5 от наредба 8/2014 год. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
разпределителната електрически мрежи.
5
Електромерното табло е определено от оператора на РМ, съгласно представения и
одобрен проект за изграждане на кабелна мрежа НН в гр.В. *** по партида кл. № *** и
абонатен номера **.
С Методика приета от ДКЕВР се урежда начина за определяне на цените по договори
за предоставен достъп от потребители през собствените им уредби на проеносното,
съответно разпределителното предприятие, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители.
Цената за предоставения достъп за процесния период от 19.05.2014 год. до 19.05.2019
год., след извършените от вещите лица начисления е в размер на 63 183,25 лева
Според вещите лица силотоковия понижаващ трансформатор 100 кVА е енергийно
съоръжение, което се ползва само от лицензирани доставчици на електроенергия.
При ивършено от вещите лица, посещенине и оглед на място, са установили, че върху
площадката на процесното ЖР има монтиран понижаващ трансформатор, който по размери
е съпоставим с такъв от 400 кVА.
От допълнителната СТЕ експертиза съдът установи, Линията средно напрежение от
извод „Балкантурист" до МТП 1646. Процесният МТП (мачтов трафопост) № 1646 **** е
присъединен към извод „Балкантурист" между ВС (възлова станция) „Стадиона" и ВС
(възлова станция) „Дружба" в точката на 510 метра преди отклонението за ВС
„Евксиновград".
Високата страна СрН на МТП 1646 е свързан с извод „Балкантурист"( ВЛ СрН 20
кУ), при ЖРС №23 видно от приложената блокова схема, стимка 1.
Връзката от ЖРС №23 до ЖРС на ТП1646 е осъществена въздушно. Тази връзка е с
дължина 19 метра. Проводника е със сечение на жилото 50 мм2, тип АС50. Захранването на
МТП е извършено чрез ЗхАС50 - обща дължина на проводника 57 м.
Линията ниско напрежение от МТП 1646 до РК 3 в ПИ 10135.2723.738.
Кабелната линия НН, изградена с проводник, тип САВТУ Зх70мм2 + 25 мм2 е с
дължина 235 м:
От РКЗ-1 до РКЗ-2 - дължина 120 м.
От РКЗ-2 до РКЗ-З - дължина 100 м.
От РКЗ-З до РКЗ-4 - дължина 15 м.
Кабелната линия НН от табло НН, монтирано в основата на МТП 1646 е положена
подземно до РКЗ/З в ПИ 10135.2723.738. (ПИ стар номер 1763).
6
Към настоящия момент, новоизградената мрежа НН, захранена от МТП1646 е
монтирана въздушно. Подземно е положен само кабела от МТ1646 до първият стълб НН, на
разстояние, около 20 м. От нея е захранено (ЕТМ) електромерно табло захранващо един от
обектите с абонатен номер ** или номер **?
Точката, която е граница на новоизградената линия СрН 20кV е връзката от ЖРС
№23 (отклонението от ЖРС №23 до новоизградения ЖРС с монтирана ТМ)
Разположението на понижаващ трансформатор от средно на ниско напрежение и
неговия ЖРС е в имота срещу ЖРС № 23, подробно описано в т.4.2 на приетото заключение
на СТЕ от 04.02.2020 г.
В настоящия случай, има две точки на присъединение към разпределителната мрежа,
собственост на ЕРП „Север" и ел.съоръженията на ЕТ„АЛДО-ЖВ-Т.Ф.". Точката, която е
граница на новоизградената линия СрН 20кV е връзката от ЖРС №23. (отклонението от
ЖРС №23 до новоизградения ЖРС с монтирана ТМ).
Другата точка е границата на мерене на ниво НН, която се намира в клемите на СТИ,
монтирани в електромерните табла.
Точката, място на присъединяване към електроразпределителната мрежа на обекти с
абонатни номера ** и ** е мястото, където са монтирани електромерите, измерващи
потребената ел.енергия в процесиите обекти.
При мощните понижаващи трансформатори от СрН 20кV (20000V) в НН 0,4 кV(400
V) има вход 20кV, където влизат три захранващи проводника тип АС50, със сечение на
жилата 50 кв.мм. Мястото в изолаторите, където са монтирани проводниците тип АС50, на
понижаващия трансформатор се намира точката „страна по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор".
Мястото на присъединяване към електроразпределителната мрежа на обекти с
абонатни номера ** и ** и монтажа на СТИ, измерващи потребената ел.енергия в
процесиите обекти, е една и съща точка, която е електромерното табло.
От заключението на КСТЕ и ССчЕ, съдът установи, че остатъчната стойност на
енергийните обекти като дълготрайни материални активи (ДМА) е равна на нула лева.
След остойностяването на амортизациите по т.З от ССчЕ по „Методика за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите
на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ" като се използват значенията за балансовата стойност на ДМА
(които са равни на нула лева) се получава, че щом разходите за обслужване на ДМА,
определени по „Методика" са равни на нула то и цена за предоставен достъп, определена по
7
„Методика" ще бъде равна на нула лева.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото само
съотносими, допустими и необходими писмени доказателства и заключението на вещите
лица.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявени са обективно съдинени два иска с правно сонование чл.59 от ЗЗД и чл.55
от ЗЗД.
Първия иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД и цена на иска 63 183, 25 лева
Искът е частично основателен и доказан за сумата от 47 000 лева.
Съглрасно трайната съдебна практика обедняването може да има различни форми - то
може да се изрази не само в изгубване на имуществени блага, но също и в пропускане на
иначе сигурно увеличение на имуществото.
Ищците обосновават своите права, като наслединици по закон на Г. Н. Ф. с ЕГН:****
б.ж. на гр.В., поч. на ** год.за което е съставен акт за смърт № *** год. на Община В., ***,
като приживе е придобил по договор за цесия вземане срещу ответника в размер на 47 000
лева.
Правната теория и съдебната практика са категорични, че цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор.
От договора за цесия се установява, че праводателя на ищците е придобил възмездно
вземане за сумата от 47 000 лева против ответника.
По отношение на действителното съществуване на вземането, кто условие за
действителност на цесията.
Законът изрично урежда възмездяването на достъпа, фактически предоставен достъпи
по силата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, към който препраща и реда за присъединяване по чл. 8, ал. 4
от Наредбата за случаите на по- оптимално техническо разрешение. По тези съображения и
съдебната практика приема, че отношенията, свързани с ползване на чужди енергийни
обекти, се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, като при установено
ползване размерът на обезщетението се определя въз основа на методиката, прилагана за
определяне на цената до достъп при договаряне по чл. 117 ЗЕ.
Безспорно е установено е по делото, че цедентът по договор за цесия ЕТ АЛДО-ЖВ-
8
Т.Ф. е собственик на съоръжението, което е въведено в експлоатация и захранва 109 абоната
на електроразпределителната мрежа, съгласно договор за присъединяване.
Не е спорно също, че договор между ЕТ АЛДО-ЖВ-Т.Ф. и ответника във връзка с
предоставяне на достъп до притежавания от едноличния търговец електротехническо
съоръжение и ползването му от ответното дружество в процесния период липсва.
При отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собственика за
достъп до притежаваните ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащане на ползването им се
разглежда по правилата на неоснователното обогатяване.
Ползването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно
съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно обезщетение от
страна на ползвателя. Обезщетението се дължи за периода от време, през който собственика
на процесния трафопост и съоръженията в него се ползвал от ответника за преобразуване и
пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от него.
Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило
в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл.117, ал. 8 ЗЕ
и с която сума собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради
неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения
законов текст.
Приема се в съдебната практика - напр. решение № 179/18.05.2011 г. по т. д. № 13/ 10
г., ВКС, ІІ т. о., решение № 6/02.02.2015 г. по т. д. № 184/14 г., ВКС, ІІ т. о., решение №
291/27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/14 г., ВКС, І гр. о. и др., че при ползване на енергийни
обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не
е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ и без наличието на
друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на
енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
което обезщетение следва да се определи на база приетата от КЕВР Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ.
С оглед изложеното и предвид установеното от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че цената за предоставен достъп на преносното или
разпределителното предприятие до трафопоста за процесния период е в общ размер на
63 183, 25 лева, която сума ответника дължи на собственика на съоръжението ЕТ АЛДО-
ЖВ-Т.Ф..
9
Тъй като ищците претендират права по договор за цесия, а собственика на енергиния
обект е прехвърлил само част от вземането си в размер на 47 000 лева, до този размер искът
се явява основателе и доказан и следвада се уважи.
По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Предявен е иск за сумата от 1812.19 лева платените, от наследодателя на ищците без
основание такси за пренос и достъп на ответника за периода от 19.05.2014 год. до 15.2019
год.
При иска с правно основание чл.55 от ЗЗД, следва да ищеца да докаже, че е пратил
сумута предмет на иска установи при изначална липса на основание.
Вещите лица по СТЕ в съдебно заседание от 19.05.2020 год., са заявили, че точката на
присъединяване на праводателя на ищеца като абонат са две - и на ниско и на средно
напрежение. Заявили са, че изискванията е да се измерва в тези две точки. Измерването на
потреблението на ищците е само на ниско напрежение в електромерното табло пред дома
им.
Въведен от ответника метод на потребената електроенергия от ищците е неправилен,
тъй като в нарушение на техническите правила за присъединяване на потребители към
разпределителната мрежа - Наредба №6/24.04.2014 год.
Нарушенията в мерене на потребената електроенергия е индикатор за нарушение на
техническите правила, което води до извод за неправилно измерване на изразходваната
електроенергия от крайния потребител и оттук формиране на несправедлива цена, което не
отговаря на изискванията на националното законодателство правото (чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ).
За да се уважи иска, ищеца следва да се докаже, че тези суми са действително
платената от него цена и то за достъп сума от
В случая съгласно заключението на Д. К. П., прието без възражение от страните
съдът установи, че за абанаментен № **, с клиентски № ** за периода от 19.05.2014 год. до
19.05.2019 год. е начислен“ Достъп НН-353,44 лева“ и начислен „Пренос НН-1 344,44 лева,
За абонатен № ** с клиенски номер ** за периода от от 19.05.2014 год. до 19.05.2019 год. е
начислен“ Достъп НН-131,86 лева“ и начислен „Пренос НН-490,31 лева.
Размера на сумите за такса пренос средно напрежение по действащите за съответния
период цени и комсумираните количества електроенергия, за от 19.05.2014 год. до
19.05.2019 год., за абонаментен **-488,70 лева и за абонаментен № ** - 179,92 лева.
Присъединяването е осъществено чрез съоръжения собственост ЕТ„АЛДО-ЖВ-Т.Ф.".
Точката е граница на новоизградената линия СрН 20кV е връзката от ЖРС №23 и точка е
границата на мерене на ниво НН, която се намира в клемите на СТИ, монтирани в
10
електромерните табла.
Собствника на съоръжението не дължи за исковия период заплащане на цена за
пренос по електропреносната мрежа, дължи само заплащане на цена за достъп до тази
мрежа. Това не се отняса да останалите потребители между които и ищците, като
наследници на абоната Г. Ф..
В този смисъл искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По делото не е установено плащане на сумите за цена за пренос по
електроразпределителната мрежа от страна на собственика на ел.съоръжението за да се
приеме, че искът е основателен.
С Определение № 519/09.02.2021 год. по ч.гр.д. № 3203/2020 год. на ВОС, докладчик
съдия М. Н. е допуснато изменение на иска по искане на ищеца от претендираната сума в
размер на 47 000 лева, да 63 183,25 лева.
След като ищеца е искал изменени ена иска чрез неговото увеличаване то при
депозиране на молбата е следвало зда представи квитанция завнесена държавна такса за
увеличената част в размер на 16 183,25 лева, като дължимата н случая държавна такса е в
размер на 647,33 лева.
По делото е представена квитанция за внесена държавна такса в размер на 1 952,45
лева. Цената на иска е 63 183,25 +1812.19 равно на 64 995,44 лева. Дължимата държавна
такса е вразмер на 2 599,81 лева, от която са внесени 1 952,45 лева. Ищеца е останал
задължен за невнесена държавна такса в размер на 647,37 лева, които съдът следва да
присъди в тежест на ищците да заплатят по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВОС на основание 77 от ГПК.
С оглед изхода от делото, съдът следва да присъди в тежест на ответника
направените от ищеца разноски съобразно уважената част от иска, а в тежест на ищеца
разноски съобразно отхвърлената част на иска.
При определяне на разноските съдът първо следва да се произнесе по направените
възражения за прекомерност.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
направено в преклузивния срок по смисъла на чл.80 от ГПК.
Възнаграждението на един адвокат защитник се определя от съда по реда на чл.78
ал.8 от ГПК и не е обвързан с претендирания от страната размер.
В този смисъл независимо от направеното искане за присъждане на възнаграждение
съдът следва да определи възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК.
11
По направеното от страните възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Претендираното възнаграждение от ищеца за адвокат защитник е в размер на 2 400
лева, като за заплащането му са представени надлежни писмени доказателства.
Претендираното възнаграждение за адвокат защитник на ответника е в размер 4 032
лева.
Цената на иска е в размер на 64 995,44 лева /63 183,25+1812.19 лева/.
Делото не се отличава със фактическата и правната сложност. Възнаграждението на
процесуалния представител на стравните съдът следва да определи на основание чл.7 ал.2
т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което е в размер на 2 479,86 лева / 830 +1649,86/. До този размер
възражението по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК се явява неоснователно.
По отношение на искането на ищеца за разноски.
Ищеца претендира разноски вразмер на 5 602, 42 лева, откоито 2 400 лева адовкатско
възнаграждение. Цената на иска е 64 995,44 лева, а уважения иск е в размер на 47 000 лева.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.5 от
ГПК е неоснователно и съобразно уважената част от иска съдът следва да присъди разноски
в размер на 4 051,26 лева.
По отношение на претендираните от ответника разноски.
С оглед изхода от делото и съразмерно с отхвърлената част от иска съдът следва да
присъди в тежест на ищиците да заплатят на ответника разноски по делото. Въведеното
възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на ответника в случая е
основателно съобразно по-горе изложените мотиви. Съдът следва да намали претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение от 3 360 без ДДС, на 2 479,86 лева без ДДС, върху
която сума следва да се начисли ДДС или адвокатското възнаграждение на ответника,
следва да се уважи в размер на 2 975,83 лева от които 495,97 лева е ДДС.
Разноските които претендира ответника са в размер на 4 432 лева. След уважаване на
възражението по чл.78 ал.5 от ГПК , претендираните от ответника разноски, намалени по
реда на чл.78 ал. 5 от ГПК следва да бъдат определени в размер на 3 375,83 лева, а с оглед
изхода от делото съдът следва да присъди в тежест на ищеца да заплати на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 840,54 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК:**, със седалище и
адрес на управление гр. В., **** ДА ЗАПЛАТИ на Т.А. Ф. с ЕГН:**********, А. Г. Ф. с
ЕГН:********** и В. Г. Ф. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр. В., ****, като наследници
на Г. Н. Ф. с ЕГН:**** б.ж. на гр.В., поч. на ** год.за което е съставен акт за смърт № ***
год. на Община В., ***, сумата от 47 000 лева, сумата в размер на 47 000 лева,
представляваща обезщетение за ползване на изградената кабелната линия НН /43,5м./ ведно
с издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената
кабелната линия СрН ( 57 м.) ведно е издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб,
неоснователното лишаване от възможността за ползване на собствената на едноличния
търговец трафомашина 100 кVА, за периода от 19.05.2014 год. до 19.05.2019 год., които
ответното дружество ползва без основание за целите на преноса на електрическа енергия до
други потребители.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от Т.А. Ф. с
ЕГН:**********, А. Г. Ф. с ЕГН:********** и В. Г. Ф. с ЕГН:********** и съдебен адрес:
гр. В., ****, като наследници на Г. Н. Ф. с ЕГН:**** б.ж. на гр.В., поч. на ** год.за което е
съставен акт за смърт № *** год. на Община В., ***, ПРОТИВ
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. В., п.к 9009, ****, за сумата над 47 000 лева, до 63 183,25 лева, представляваща
обезщетение за ползване на изградената кабелната линия НН /43,5м./ ведно с издигнат 1 бр.
стоманено-решетъчен стълб с площадка и съоръжения, за изградената кабелната линия СрН
( 57 м.) ведно е издигнат 1 бр. стоманено-решетъчен стълб, неоснователното лишаване от
възможността за ползване на собствената на едноличния търговец трафомашина 100 кVА, за
периода от 19.05.2014 год. до 19.05.2019 год., които ответното дружество ползва без
основание за целите на преноса на електрическа енергия до други потребители.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск от Т.А. Ф. с
ЕГН:**********, А. Г. Ф. с ЕГН:********** и В. Г. Ф. с ЕГН:********** и съдебен адрес:
гр. В., ****, като наследници на Г. Н. Ф. с ЕГН:**** б.ж. на гр.В., поч. на ** год.за което е
съставен акт за смърт № *** год. на Община В., *** ПРОТИВ
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. В., п.к 9009, ****, ЗА СУМАТА в размер на 1812,19 лв. представляващи платени за
периода от 19.05.2014 год. до 19.05.2019 год., без основание/при начална липса на основание
такси „пренос ниско напрежение" и такси „достъп средно/ниско напрежение".
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК **, ДА ЗАПЛАТИ на
Т.А. Ф. с ЕГН:**********, А. Г. Ф. с ЕГН:********** и В. Г. Ф. с ЕГН:********** сумата 4
051,26 лева разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.А. Ф., А. Г. Ф. и В. Г. Ф. ДА ЗАПЛАТЯТ на
„"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК **, сумата в размер на 840,54 лева,
13
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение намалено по реда на чл.78
ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.А. Ф., А. Г. Ф. и В. Г. Ф. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВОС на основание
чл.77 от ГПК държавна такса в размер на 647,37 лева, за която са останали задължени след
допускане увеличаване на иска от 47 000 лева на 63 183,25 лева, с Определение №
519/09.02.2021 год. по ч.гр.д. № 3203/2020 год. на ВОС, докладчик съдия М. Н..
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на
страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
14