Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
при
участието на секретаря Стела Димова, разгледа докладваното от съдията АНД № 1363 по
описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.С.М.
ЕГН ********** ***-*** от *** г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция”
към ОД на МВР – гр. Д*, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 638, ал. 3
от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
С жалбата се прави искане
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения срок.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На *** г. около *** ч. свидетелите В.П.Г. и Т.Г.Г. – полицейски
служители в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Добрич, на 2 км. преди с. О*, обл. Д* спрели за проверка движещия се в посока към
с. В* мотопед „*” с рег. № ***, държава
Германия,
управляван от жалбоподателя.
В хода на проверката свидетелите установили,
че жалбоподателят
управлявал МПС
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към
часа и датата на проверката.
Предвид констатираното
по време на проверката, св. Г.
образувал административно-наказателно производство срещу жалбоподателя, като в негово присъствие и на св. Г. съставил АУАН № *** за извършено
административно нарушение по чл. 638,
ал. 3 от
КЗ.
Въз основа на акта, за
санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на *** г. било издадено
обжалваното Наказателно постановление № ***
от Началника на Сектор „ПП”
към ОД на МВР гр. Д*,
в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел
описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното
наказателно постановление, за нарушението на чл. 638, ал. 3 от КЗ, жалбоподателят
бил санкциониран, на основание чл. 638,
ал. 3 от
КЗ с административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Г. и Г., както и тези на жалбоподателя, кредитирани от съда като обективни и
непротиворечиви на
писмените доказателства по делото - наказателно постановление № *** г.; заверено копие
на АУАН, серия *, акт № *; жалба рег. № *** г.; справка картон
на водача С.С.М., както и приложените по настоящото дело доказателства, а
именно: справка от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи с
вх. № *** г.
Така
описаната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства навеждат
съда на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Като нарушение на
жалбоподателя е вменено това, че на *** г. около * часа в Община Д* на път
Трети клас № 2702-на 2 км. преди с. О*в посока с. В* като мотопедист с рег. № *
управлява автомобила, чужда собственост, като няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката.
Съобразно
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва
с глоба от 400 лв.
За да
се вмени административна отговорност по този текст от Кодекса за
застраховането, водачът, първо, трябва да не е собственик на МПС, което
управлява. След това трябва във връзка с притежаването и използването на това
МПС да няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
Относно
първото изискване – водачът да не e собственик на МПС:
В хода на съдебното
производство въпреки съдопроизводствените действия, предприети от съда, не било
установено по безспорен и категоричен начин чия собственост е МПС и в коя
държава е регистрирано същото.
Още с разпореждането за
насрочване съдът е задължил жалбоподателя да представи талон за регистрация на
мотопед „*-“ с рег. № *. Според изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя обаче, няколкократно М. е търсил собственика на
МПС-то, но негови роднини и приятели са му казали, че е извън населеното място.
Самият жалбоподател няма никакъв документ за собственост и мотопедът не е
негов, но не можели да представят талон за регистрация.
Следователно
по делото не са налице никакви безспорни доказателства чия собственост е
въпросното МПС и в тази насока яснота не внасят и показанията на самия
актосъставител и свидетеля на АУАН-а. Описанието на МПС в съставения АУАН е
изключително постно и лаконично, като по посочената държава на произход * съдът
е изискал справка от Национално бюро към българските автомобилни
застрахователи, дали към * г. за мотопед „*“, с
рег. № *, държава Г*,
има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, наличен сертификат „Зелена
карта” или сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност”. Отговорът обаче, доколкото
информацията е налична само във връзка с настъпило ПТП /а в случая такива данни
нямаме/ не внася яснота по въпроса.
При
неустановена собственост на МПС и актосъставителя, и АНО са се задоволили да
посочат единствено, че мотопедът е чужда собственост. Това обаче не е
достатъчно да обоснове наличието на този елемент от фактическата страна на
нарушението, доколкото всяко съмнение се тълкува в полза на нарушителя. Това е
така, защото самият Кодекс предвижда сключване на различни видове застраховки в
зависимост от държавата на произход и статута на МПС.
В тази
връзка и на следващо място, съдът счита, че по делото не е установен по
безспорен и категоричен начин и другият елемент от фактическата страна на
нарушението, а именно дали във връзка с притежаването или използването на
процесното МПС е следвало да има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Съгласно посочената разпоредба
на чл. 638, ал. 3 КЗ извършва административно нарушение лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Действителният смисъл и обхват на
нормата обаче се разкрива при систематичното тълкуване на чл. 638, ал. 3 КЗ, вр. чл. 483, ал. 4, т. 1 КЗ, съобразно който не се сключва договор за
гранична застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторно превозно средство от друга
държава членка. Тъй като материално правното положение на лицето, което само
управлява автомобил не може да бъде по-тежко от това
на собственика на автомобила, следва да се приеме, че отговорност по чл. 638,
ал. 3 КЗ възниква
за лицето, управляващо
автомобил, без да е негов собственик, само ако за въпросния автомобил е било
задължително сключването на задължителна застраховка на автомобилистите.
Същевременно, както бе посочено
и по-горе, задължение за сключване на застраховка гражданска отговорност не
възниква, ако автомобилът е от държава-членка. В настоящия случай това
обстоятелство не е
безспорно установено, доколкото по делото има данни, че автомобилът е с чужда регистрация
и в АУАН е посочена държава на произход Германия, но отсъстват доказателства в тази насока поради
липсата на документ за регистрация, респ. за собственост на МПС. Тези факти са особено важни за
повдигането на „обвинение на лицето“, че то е извършило именно вмененото му нарушение.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
483, ал. 1 от КЗ,
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
т. 1. притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; 2. управлява моторно превозно средство от трета
държава при влизане на територията на Република България, когато няма
валидна за територията на Република България застраховка.
Съгласно пък чл. 483, ал. 1, т.
2 КЗ лицето е длъжно да сключи гранична застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на
граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на
Република България.
Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането на
територията на Република България /чл. 483, ал. 2 КЗ/, като то не е длъжно да сключва договор за гранична
застраховка „Гражданска
отговорност” на
автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че притежава
валиден сертификат „Зелена карта”. Така също не се сключва договор за гранична
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно
превозно средство: 1. от друга
държава членка; 2. когато изплащането на обезщетение във връзка с
гражданската отговорност на виновния водач е гарантирано от компетентна
институция на държава членка и моторното превозно средство или съответното лице
е включено в списък, изготвен от компетентния орган на държавата членка,
посочващ освободените моторни превозни средства или лица от задължението за
сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, и
предоставен на Република България. По делото описание на процесните
обстоятелства напълно липсва.
От изложеното следва, че в АУАН
и процесното НП не е налице точно и ясно описание на нарушението, което от своя
страна води и до липса на прецизно определяне на нарушената в случая законова
разпоредба и на точна правна квалификация на твърдяното административно
нарушение.
Следователно актът е съставен в
нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. І-во и т. 6 от ЗАНН, което води до
опорочаването им и пороците също не могат да бъдат санирани в съдебното
производство.
Предвид изложеното съдът счита,
че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Следвада се подчертае, че е ноторно известно, че Германия е държава членка на ЕС и
следователно би била налице хипотезата на чл. чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и ако МПС е имало валидна немска застраховка, не е се е
изисквало и не е следвало да има и българска такава. АНО, в чиято тежест е
безспорно да установи твърдяното нарушение въобще не само не е описвал
процесните факти, но не ги е и обследвал, както и впоследствие не е представил
доказателства в тази насока. Липсата на пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено е съществено процесуално
нарушение, тъй като, от една
страна, засяга правото на защита на
санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, а
от друга - води до
невъзможност за съда да прецени правилно ли е приложена нормата, посочена като
нарушена. Тъй като на жалбоподателя се вменява във вина нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ, то тази норма съдържа в себе си и правило за поведение- диспозиция
и санкция, и може да бъде приложена самостоятелно и да е както нарушение, така
и санкция при описанието, но това не променя факта, че в случая в
обстоятелствената част на НП и АУАН е следвало да се опишат правно-релевантните факти, които да
породят съответните правни последици - в това число да се опише след като МПС не е с българска регистрация,
с каква е, на коя държава - на членка или на трета държава, чие е задължението да се
сключи застраховката, кой е собсвеникът, от каква народност е и т. н., за да се изпълнят диспозициите и на
горепосочените правни разпоредби, които и следвало също да бъдат посочени,
според настоящия състав в конкретния случай.
Следователно, освен че не е безспорно
доказано в случая, с оглед на изложеното по-горе твърдяното нарушение, то и
АУАН и НП страдат от пороци по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съответно чл. 42,
ал. 1, т. 4 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за
тяхната отмяна. Контролният орган, констатирайки административно нарушение, следва
да го опише фактически, като това описание следва да съответства в пълен обем
на законовата разпоредба, която е нарушена и по която се налага санкция. За
всяко извършено нарушение, след като наказващия орган безспорно е приел, че има
такова и е доказана вината на нарушителя, следва да се наложи и съответното
наказание. В случая, поради неспазване задължителните изисквания точно да се
опишат обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата,
които го потвърждават, остава недоказана вината на жалбоподателя относно
твърдяното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
Нормата на чл. 483, ал. 4, т. 1
от КЗ, позволява да не се сключва договор за гранична застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС от
друга държава членка. Както стана вече дума – МПС е било с валидна регистрация
от държава-членка (Германия) –
факт, отразен единствено в АУАН, поради което и НП страда от порок в тази насока.
Същевременно, ако е имало валидна гражданска застраховка в Германия /необследван от АНО въпрос/,
то за същото, не е било налице задължение за сключване на договор за гранична
застраховка „Гражданска
отговорност”, която да е
валидна за територията на Република България до напускането й.
Поради гореизложеното съдът
счита, че в случая административно-наказателното производство е опорочено, като
незаконосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и издаденото НП следва да се отмени.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № ***г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР – гр. Д*, с което на С.С.М.
ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането,
на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/