Р Е
Ш Е Н
И Е № 7
гр.Кюстендил, 13.01.2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 362 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Кюстендил срещу разпоредбите на: чл.21, ал.1 в частта относно израза „до 31 октомври“; чл.21, ал.5 в частта относно израза „основно жилище“ и чл.40, ал.1, т.26 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Н., приета с Решение № 419 по Протокол № 3/29.03.2019г. на Общински съвет – Н.. Релевирани са основания за материална незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата поради противоречие с норми от ЗМДТ, ЗГР и КМЧП. Прави се искане за отмяна на разпоредбите на нормативния административен акт в оспорените им части. Претендира се присъждане на деловодни разноски за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.
В съдебното заседание, представителят на Окръжна прокуратура –
Кюстендил изразява становище за
поддържане на протеста по изложените в
него доводи за незаконосъобразност на
нормативните разпоредби от Наредбата.
Ответникът – Общински
съвет Н., не изразява становище по протеста. В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК, съдът е съобщил
оспорването по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК чрез обявление, обнародвано в
ДВ бр. 93/22.11.2022г., като копие от
обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в
Интернет страницата на ВАС. По делото няма присъединили се или встъпили лица
съгласно чл.189, ал.2 от АПК.
Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Предмет на оспорване с протеста на ОП – Кюстендил са разпоредбите на: чл.21, ал.1 в частта относно израза „до 31 октомври“; чл.21, ал.5 в частта относно израза „основно жилище“ и чл.40, ал.1, т.26 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Н. /наричана Наредбата/.
Разпоредбата на чл.21 от Наредбата е в Глава втора „Местни такси“, раздел І „Такса за битови отпадъци“ на Наредбата и в оспорените й части има следното съдържание:
Чл.21, ал.1. Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Н. когато данъчнозадължените физически лица до 31 октомври на предходната година са заявили в общинската администрация, че имота няма да се ползва.
Чл.21, ал.5. Не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл.21 за имот, който е основно жилище на данъчнозадължените физически лица.
Разпоредбата на чл.40 от Наредбата е в Глава втора „Местни такси“, раздел V „Такси за административни услуги“ на Наредбата и в оспорената й част има следното съдържание:
Чл.40, ал.1. За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси /цената е за 1 екземпляр/:
т.26. признаване от Общината на чуждестранни съдебни решения и актове, свързани с гражданското състояние и гражданската регистрация – 50,00лв.
Видно от документите към административната преписка, в процедурата по приемане на Наредбата е проведено обществено обсъждане на проекта на 25.03.2019г. по покана на кмета на Община Н.. Поканата ведно с проекта на нормативния акт са публикувани на официалния сайт на Общината на 21.02.2019г., а с докладна записка рег. № 638/14.03.2019г. на кмета на Община Н., изготвения проект и мотивите на вносителя, е внесен за разглеждане в Общински съвет – Н..
Наредбата е приета с Решение № 419 по Протокол № 3/29.03.2019год. на Общински съвет – Н.. На проведеното заседание на 29.03.2019г. са присъствали 10 общински съветници при общ брой 13 общински съветници, а след проведеното поименно гласуване, всички 10 общински съветници са гласували „за“ приемането на Наредбата.
При служебна справка от съда на официалната интернет страница на Общината – http://www.nevestino.bg/colors-variation, се установява, че Наредбата е публикувана.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателствени средства и не се оспорват от страните.
Съдът, преценявайки допустимостта на оспорването при усл. на чл.186, ал.2 от АПК, счита протеста за процесуално допустим. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Изложените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт, а прокурорът може да подаде протест срещу него, респ. срещу отделни негови разпоредби /арг. чл.186, ал.2 вр. с чл.185, ал.2 от АПК/. Съдът в посочения състав притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по реда на чл.191 от АПК.
Разгледано по същество, оспорването с протеста на прокурора е основателно поради следните съображения:
Съгласно препращането от чл.196 от АПК, на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК. Изводите от горната проверка, проведена въз основа на събраните по делото доказателства, са следните:
Процесната Наредба е валиден нормативен административен акт. Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Съгласно чл.8 от ЗНА и ал.3 на чл.76 от АПК, общинските съвети имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения от местно значение.
В случая, видно от §6 от ПЗР на Наредбата, същата е приета въз основа на законовата делегация по чл.9 от Закона за местните данъци и такси, съгласно която норма Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, т.е. приета е от компетентен орган.
Спазена е формата на оспорените текстове от Наредбата - мястото и номерацията им съответстват на предвидения строеж на нормативните актове по чл.26-чл.29 и чл.31 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА. Наредбата е приета с решение на Общинския съвет, с което се приема проекта на същата, поради което съответства на предвидената в чл.21, ал.2 във вр. с чл.27 от ЗМСМА във вр. с чл.11, ал.3 от ЗНА, форма.
Спазени са административнопроизводствените правила за приемане на Наредбата – спазено е изискването на чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗНА за изготвяне на мотиви към проекта на Наредбата; спазена е процедурата по чл.26, ал.2 от ЗНА във вр. с чл.80 от АПК за публикуване на проекта за приемане на Наредбата в официалния сайт на Общината; спазен е срокът в полза на заинтересованите лица за депозиране на евентуални предложения и становища по проекта преди разглеждането му на заседанието на ОбС; спазени са изискванията за кворум, мнозинство и поименно гласуване на заседанието на общинския съвет по чл.21, ал.2 и чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА; спазено е правилото на чл.78, ал.3 от АПК за публикуване на окончателният текст на Наредбата на официалния сайт на Общината.
Оспорените текстове от Наредбата противоречат на норми от ЗМДТ. Налице е отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, а именно:
По чл.21, ал.1 и ал.5 от Наредбата:
Както се посочи, процесната Наредба е приета на основание законовата делегация с чл. 9 от ЗМДТ. Същевременно с текста на чл.8, ал.5 от ЗМДТ е указано, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса, а според разпоредбата на чл.8, ал.6 от ЗМДТ, общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9. От горното следва, че законовата делегация обхваща от една страна, определянето на местните такси и от друга - регламентирането на реда за тяхното администриране и плащане, вкл. за освобождаване от заплащането им при определени със закона условия.
В случая, органът с оспорените части на разпоредбата на чл.21, ал.1 и ал.5 на Наредбата, е упражнил предоставената му компетентност по чл.8, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ да регламентира основания за освобождаване /изцяло или частично/ от задължението за такса битови отпадъци, в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.71, т.1 от ЗМДТ /ред. ЗИДЗМДТ, обн. ДВ бр. 101/2013г., в сила от 01.01.2014г./. Наведените в този смисъл доводи в протеста на прокуратурата са основателни.
Видно е, че според текста на чл.21, ал.1 от Наредбата, такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване не се събира когато данъчнозадължените физически лица до 31 октомври на предходната година са заявили в общинската администрация, че имота няма да се ползва, т.е. предвиденото изискване за заявяване /деклариране/ на обстоятелството, че имота няма да се ползва, е ограничено със срок до 31 октомври на предходната година. Именно във връзка с определения с Наредбата срок се констатира несъответствие с чл.71 на ЗМДТ. Тук е мястото да се посочи, че преценката за материалноправна законосъобразност на процесната подзаконова норма, съдът извършва спрямо действащата редакция на чл.71 от ЗМДТ, която е редакцията приета с §7 от ЗИД на ЗМДТ, обн. в ДВ бр. 101/22.11.2013г., в сила от 01.01.2014 г. Съгласно чл.71 от ЗМДТ, не се събира такса за 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От изложеното се установява, че разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ предвижда срок до края на предходната година, а не до 31 октомври на предходната година, в който задължените лица да подадат декларация, че няма да ползват имота. От горното следва, че чл.21, ал.1 от Наредбата в частта относно израза „до 31 октомври“, противоречи на разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, а именно на чл.71, т.1 от ЗМДТ и оспорването с подадения протест е основателно. Дължимо е решение за отмяна на текста на Наредбата в протестираната му част.
За пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да посочи, че съдържанието на чл.21, ал.1 от Наредбата в частта относно срока до 31 октомври, съответства на редакцията на чл.71, т.2 от ЗМДТ, приета с § 9 от ЗИД на ЗМДТ, обн. ДВ бр.88/03.11.2017г. , в сила от 01.01.2020г., според която не се събира такса за: т.2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Посочената редакция на законовата норма обаче не е действащо право, тъй като влизането в сила на същата е отложено във времето, както следва: с промените в ЗМДТ, приети с §39, т.23, б.“г“ от ПЗР на ЗИД на ЗКПО, обн. ДВ бр.98/27.11.2018г. –влизането в сила е отложено за 01.01.2022г., а с промените в ЗМДТ, приети с §15, т.3, б.“г“ от ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, обн. ДВ бр.14/17.02.2021г. – влизането в сила е отложено за 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021г. Към момента на подаване на протеста и към датата на изготвяне на настоящото съдебно решение, резултатите от преброяването са публикувани, което е видно от справка на интернет страницата на НСИ, като публикацията е извършена на 03.10.2022 г., но не е изтекъл указания по-горе период за влизане в сила на посочената разпоредба. От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в актуалната редакция, а именно ДВ бр. 101 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., не предвижда задължение за адресатите на разпоредбата за подаване на декларации до 31 октомври на предходната година, а до края на предходната година, поради което чл.21, ал.1 от Наредбата в частта относно израза „до 31 октомври“ е материалноправно незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Видно е, че според текста на чл.21, ал.5 от Наредбата, не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл.21 за имот, който е основно жилище на данъчнозадължените физически лица. При съпоставка с приложимия закон, а именно с чл.71, т.1 от ЗМДТ, се установява, че общинският съвет е предвидил допълнително условие за освобождаване от такса, несъществуващо в закона, както основателно се сочи в протеста. Ответникът е упражнил предоставената му компетентност по чл.8, ал.6 от ЗМДТ в противоречие със закона. В случая, видът на имота като основно жилище е въведен като отрицателна предпоставка, наред с изискването имота да не се полза през цялата година, за да отпадне задължението за заплащане на ТБО. Както се посочи по-горе, принципното положение, според относимата законова норма е, че таксата за битови отпадъци не се дължи, когато услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината или имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Следователно, законът не прави разлика относно вида на жилищните имоти, с оглед на тяхното ползване - основно или друго жилище. Местната Наредба в чл. 21, ал.5 прави такава разлика именно относно вида на жилищния имот като основно жилище, което се явява в противоречие на относимата законова норма. Както основателно възразява прокуратурата в подадения протест, с нормативен акт за прилагане на закон е недопустимо да се въвеждат допълнителни изисквания, извън изрично регламентираните със закона, в какъвто смисъл е и правилото на чл. 12 ЗНА. С дописаното условие имотите, които не се ползват да не са с характер на основно жилище, се въвежда ограничение и на правата на гражданите. С приемането на условия за освобождаване от заплащане на съответната такса, различни от установените в ЗМДТ, органът фактически е преуредил обществените отношения, регулирани от нормативен акт от по-висока степен – в случая от ЗМДТ, с което е нарушил правилото на чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК. Дължимо е решение за отмяна на текста на Наредбата в оспорената й част.
По чл.40, ал.1, т.26 от Наредбата:
По
общото правило на чл.6, ал.1, б“е“ от ЗМДТ общината има правомощие да събира
местни такси за административни услуги. Същите са предмет на детайлна правна
уредба в раздел VII
„Такси за административни услуги“ от ЗМДТ. В чл.110, ал.1 от закона са посочени
видовете услуги по гражданското състояние, за които се заплащат такси, а в
чл.110, ал.2 са посочени услугите, които не подлежат на таксуване. Посочената
законова регламентация съответства на специалната такава в Глава трета, Раздел I и Раздел VII от Закона за гражданската
регистрация. От друга страна, относими за проверката за законосъобразност в
случая, са и правните норми на Кодекса на международното частно право,
доколкото с оспорения текст на Наредбата е предвидена такса за признаването от
общината на чуждестранни съдебни решения и актове, свързани с гражданското
състояние и гражданската регистрация. Процесната услуга е регламентирана в Глава дванадесета „Условия и ред за признаване
и допускане на изпълнението на чуждестранни решения и други актове“ от Кодекса
на международното частно право /чл.117-124/. Според правилото на чл.118, ал.1
от КМЧП признаването на чуждестранно решение се извършва от органа, пред който
се предявява, а съгласно правилото на чл.124 от КМЧП гражданските последици на
чуждестранните охранителни актове се зачитат в Република България по повод
тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно
компетентен според българското право, и не противоречат на българския обществен
ред. Следователно, признаването от общината на чуждестранните съдебни решения и
актове за гражданско състояние и регистрация не представлява административна услуга
по гражданско състояние, респ. такса за извършването й не се дължи. Касае се за разписано от закона правомощие,
т.е. задължение на органа, пред който се предоставя чуждестранния документ с
цел признаване на неговите правни последици, преди същите да бъдат отразени
чрез вписване на промените в регистрите на населението. Това означава, че
производството по признаване на посочените решения и актове е свързано с
процедурата по вписване на промените в регистрите на населението, която
процедура представлява административна услуга, но по правилото на чл.110, ал.2,
т.4 от ЗМДТ не подлежи на таксуване. Приемайки обратното решение, общината е въвела
режим за заплащане на такса, противоречащ на режима, въведен в ЗМДТ, ЗГР и КМЧП.
Оспорената разпоредба на чл.40, ал.1, т.26 от Наредбата е приета в нарушение и на чл.8 и
чл.15, ал.1 от ЗНА и като такива подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
При изложените мотиви, съдът счита за основателен постъпилия протест от Окръжна прокуратура – Кюстендил с направеното в него искане за отмяна на оспорените текстове на Наредбата като противоречащи на материалния закон.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК, ответникът Общински съвет- Н. дължи заплащане на сторените от Окръжна прокуратура – Кюстендил деловодни разноски в размер на 20лв. - такса за съобщаване на оспорването в ДВ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по подаден протест от Окръжна прокуратура – Кюстендил, разпоредбите на: чл.21, ал.1 в частта относно израза „до 31 октомври“; чл.21, ал.5 в частта относно израза „основно жилище“ и чл.40, ал.1, т.26 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Н., приета с Решение № 419 по Протокол № 3/29.03.2019г. на Общински съвет – Н..
ОСЪЖДА Общински
съвет – Н. да заплати на Окръжна
прокуратура – Кюстендил деловодни разноски в размер на 20лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
В случай на неподаване на касационна жалба или ако тя бъде отхвърлена, решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.