РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 09.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7306 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Етажна
собственост, находяща се в ***, представлявана от управителя на етажната
собственост А. Т. срещу П.И.П. ЕГН **********,*** иск
с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС, вр. чл. 11, ал. 1, т.
5 да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца обща сума в размер на 15,88 лева, за периода от юни 2016 г. до ноември
2016 г. за текущи разходи и поддръжка на входа / стълбищно осветление, заплата
на чистачка, касиер и домоуправител, както следва : сума в размер на 2,50 лева
за м. юни 2016 г.; сума в размер на 2,72 лева за м. юли 2017 г.; сума в размер
на 2,72 лева за м. август 2017 г.; сума в размер на 2,72 лева за м. септември
2017 г.; сума в размер на 2,72 лева за м. октомври 2017 г. и сума в размер на 2,50
лева за м. ноември 2017 г., както и законна лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, ведно със сторените в заповедното
и настоящето производство разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се
твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 4819/2017 г. на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжника е възразил. Сочи, че с решение на ОС на
Етажната собственост, проведено на 10.05.2017 г. е взето решение срещу
ответника да бъде подадена молба по реда на чл.410 ГПК за събиране на дължимите
суми. Моли съда да уважи иска муи да муприсъди сторените в заповедното
производство разноски.
В проведеното по
делото о.с.з Етажна собственост, находяща се в ***,
представлявана от управителя на етажната собственост А. Т. моли съда да уважи предявения
иск и да им присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът П.И.П. е депозирал отговор, с който оспорва предявената
искова претенция. Твърди, че не е собственик на ап. 55 в сградата етажна
собственост, поради което и не дължи суми за фонд „Ремонт и обновяване“. Сочи,
че както той, така и Л. И.М., която живее в ап.55 са заплащали дължимите суми
за текущи разходи и поддържка на входа. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан и да им присъди разноски по делото. В
нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Твърди, че искът е заведен
само срещу единия обитател в имота – настоящият ответник, който е заплатил
всички дължими суми и към датата на образуване на производството не е дължал
никакви суми. Навежда доводи, че редът
за заплащане на задълженията към общината, за данъци и осигуровки предвижда, че
първо се покриват старите задължения и после редовните вноски. Твърди, че
ответникът е искал да заплати задълженията си по заповедното производство, но
че поради груба небрежност от страна на касиера е заплатил не първо старите, а
по новите задължения. Поради изложеното счита, че не е дал повод за завеждане
на исковата молба. Твърди и, че не се дължат разноски и за заповедното
производство, въпреки че претендираната сума е платена след образуването му, в
която насока развива и пространни доводи. Моли съда да отхвърли иска и да му
присъди разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4819/2017 г. по описа
на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника 138, 00 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане.
Видно е от
приобщения по делото Протокол от Общо събрание на ЕС, находяща се в ***
от 18.10.2012 г. е, че за управител на етажната собственост е избран А.Т..
От приобщената по делото регистрационна карта на сграда в режим на ЕС, находяща се в *** се установява, че управител на същата е А.Т..
Установява се от приложения по делото Протокол от Общо
събрание на ЕС, находяща се в *** от 18.10.2012 г. е, че е обсъден въпросът с
длъжниците във входа, като присъстващите са информирани, че при нужда може да
се подаде заявление в районния съд за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК, а ако е необходимо и издаване на изпълнителен лист.
От приобщения по делото Протокол от Общо събрание на ЕС,
находяща се в *** от 10.05.2017 г. се установява, че е взето решение да бъде
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като
държавната такса от 25 лева е прибавена
в дължимата сума от 25,00 лева и така задължението му е станало 138,00
лева.
По делото е приложен и Протокол от Общо събрание на ЕС,
находяща се в *** от 11.02.2014 г. в
който е посочено, че е уточнена бройката на живущите в хода по апартаменти,
като за ап. 55 са посочени двама души.
Видно е от приложения по делото Протокол – извлечение от
касовата книга на ЕС, находяща се в *** от 18.10.2012 г. е и какви суми са
начислени на ответника по пера.
Установява се от приложената по делото разписка от
20.07.2017 г., подписана от касиера на входа, че ответникът след образуване на заповедното
производство е заплатил сума за текущи разходи на входа от декември 2016 г. до
дата на подписване на разписката за 7 месеца или общо 47,68 лева.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на
недвижими имот №115, том ХХVІ, дело К-3315/1993 г. на нотариус при РС Плевен,
че ответникът е дарил притежаваните от него 5/6 идеални части от апартамент
№55, находящ се се в ***.
По делото е приобщена и извадка от касовата книга на на
ЕС, находяща се в *** от 18.10.2012 г. от която се установява и какви суми са
начислявани и плащани от живущите в нея.
Видно е от приобщената по делото извадка на книгата
на собствениците в жилищната сграда,
етажна собственост, находяща се в *** е, че като собственик на ап. 55 е записан
ответникът по делото, а като член на неговото домакинство е посочена – Л. И.М.
–съпруга.
По делото са ангажирани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Л.П.Н. и Н. Й. Л..
Свидетелката Л. П.Н. – касиер на блока разказва, че тя изчислява сумите, които се
дължат от живущите в блока, като първо плаща тока на входа и на асансьора.
Сочи, че токът на входа го разделя на апартаменти, а токът и таксата на
асансьора ги сумира и ги разделя на бройката хората, които ползват асансьора.
Излага, че сумата за чистачка е фиксирана сума от 35 лв., която се разделя на
бройките хора във входа. Сочи и, че възнаграждението за домоуправител и касиер се изчисляват на апартамент. Разказва,
че ответникът не ползва асансьор и затова не му се начислява. Сочи, че в апартамента
на ответника живеят двама души и, че тя начислява такса именно за двама човека.
Излага, че ответникът към момента има неплатени разходи за м.6, м.7, м.8, м.9,
м.10 и м.11.2016 г., като до събранието на 10.05.2017 г. е имал и други
задължения, но ги погасил. Обяснява, че ответникът е платил от м.12.2016 до
м.06.2017 г. Разказва, че когато решил да плати сметките направили ново изчисление и той платил сумата от 47,68 лева за текущи разходи без 5,00 - те лв. за ремонт.
Твърди, че в подписаната от нея разписка за получената сума от 47,68 лева е
било за задължения от м.12. до подписването й, без 5 лв. за ремонт или общо
за 7 месеца. Подробно разказва как е станало плащането на посочената сума.
Излага, че „грешката е нейна“, че е взела парите, защото делото е „в ход“. Сочи
и, че понякога е отказвала да получи от него пари за входа, защото отказва да
плаща за таксата за ремонт. Твърди, че ответникът едва на събранието на
10.05.2017 г., е казал, че не е собственик на този апартамент, както и, че не е
давал обяснения, защо не иска да плаща тези 5 лв.
Свидетелката Н. Й. Л., близка приятелка на ответника и
жената, с която живее разказва, че почти всеки ден им ходи на гости. Твърди,
че знае за претендираните суми. Излага,
че до миналата година, имало
период, в който не са били плащани таксите за входа, като ответникът й казал,
че трябвало да плаща и по 5 лв. за ремонтни дейности, които той отказвал да
плаща, защото той не е собственик. Твърди, че
юни или юли ходили при касиерката да платят, а тя отказала, като обяснила, че домоуправителят й наредил да
не взема тази такса, защото трябвало да се плащат и 5 лв. за ремонт. Разказва, че касиерката отишла в апартамента
на П. и му казала какви задължения има, след което написала и разписката.
Твърди, че при плащането на парите отишла, като свидетел, защото не искали да
ги вземат и защото, „знаели“, че ще се заведе дело при съдия-изпълнител и
затова отишли да платят тези пари. Твърди, че при написването на разписката от
касиерката, тя е обяснила, че „това е всичко,
което се дължи за предходната и настоящата година“, като не е споменала, че има
и други суми. Сочи, че плащането е било след
получаване на документите за образуваното дело.
По
делото е извършена и очна ставка между свидетелките във връзка с въпроса кой е
написал разписката. Свидетелката Н. твърди, че разписката не е написана от нея,
като тя се е подписала и е написала
текста „ за 7 месеца -47,68, без пет лева за ремонти“. Обяснява, че ответникът
й дал петдесет лева и казал, че с тях ще си плати, докъдето стигне“.
Свидетелката Л. не отрича, че св. Н. е написала текста „ за 7 месеца -47,68,
без пет лева за ремонти“.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на същата,
изготвена след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че в ап. 55
живеят двама човека; че към датата на завеждане на заповедното производство на
28.06.2017 г. съобразно прегледаните документи са начислени общо суми в размер
на 112,66 лева; след завеждане на заповедното производство ответника е платил
сумата от 47,68 лева, като с нея са погасени част от сумите за исковия период и
част от дължимите суми извън исковия период; че след завеждане на заповедното
производство и преди предявяване на исковата молба, както и към настоящия
момент неплатените такси от страна на ответника са в размер на 15,88 лева, като
същите са начислени за такса „чистачка“.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410
от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличието на ЕС, наличието на решения на
ОС на ЕС, установяващи ликвидни и изискуеми задължения за плащане на разходи за управлението и поддържането на общите
части на сградата / разходи за чистачка, касиер и домоуправител/,
както и размерът на задълженията на ответника за процесните периоди.
В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си или всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №4819/2017 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява
се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Не е спорно по делото, а и от събраните
доказателства безспорно се установява и наличието на етажна собственост, която
съгласно чл.39 ЗС възниква когато в сграда, етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, т.е. с придобиването на обекти в построена
жилищна сграда от минимум двама собственици, възниква етажна собственост.
От приложения
по делото Протокол от проведеното ОС на ЕС на 11.02.2014 г. се установява, че
същото е взело решение как да се разпределят разходите за управление и
поддръжка на общи части.
Спорно по делото е дали ответникът дължи претендираните от ищеца сума в размер на 15,88 лева, за периода от юни
2016 г. до ноември 2016 г. за текущи разходи и поддръжка на входа / стълбищно
осветление, заплата на чистачка, касиер и домоуправител.
Съобразно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Дефиницията
на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост
се съдържа в § 1, точка 11 ДР
на ЗУЕС и това са такива за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата. Изключение от
правилото на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
е допуснато само в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС
- за ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от
30 дни в рамките на една календарна година.
От приетата и неоспорена от
страните ССЕ, приета от съда като обективно и компетентно дадена се установява,
че за процесния период ответникът не е заплатил сума в размер на 15,88 лева,
която е начислена като дължима сума за чистачка за процесния период.
Претендираната от ищеца такса за
чистачка е такса, която се начислява не на брой живущи, а на апартамент, съобразно
взетото решение на ОС и съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС е дължима
от ответника, доколкото дължимите суми за текущи разходи и поддръжка на входа
се събират от всеки един апартамент, а не от всеки ползвател отделно. Дали
после единия от ползвателите платил общото задължение ще претендира плетените
от него суми от другите ползватели е въпрос на вътрешните отношения между тях.
От друга страна фактът, че касиера на блока е
предприел първо погасяване на по – нови задължения на ответника не освобождава
последния от отговорност от заплащането на по – старите. С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че и ответникът е подписал за
предал сумата в процесната разписка, на което плащане е била и свидетелката Л.
и при оспорване от негова страна е могло да бъде направено погасяване на по –
старите задължения и после на по- новите.
Поради това съдът приема, че ответникът се е съгласил с дадената сума да се
погасят задълженията, така както са отразени в разписката.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение
към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което предявения иск следва
да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора,
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в размер от 25.00 лв. за заплатена държавна
такса, както и сторените в исковото производство разноски в размер от 18.13 лв.,
съобразно първоначално предявения иск и направеното изменение на същия.
На ответника съобразно частта, в
която ищецът е оттеглил исковите си претенции му се дължат разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 263,32 лева, на основание
чл.78, ал.4 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че П.И.П. ЕГН **********,*** дължи на Етажна
собственост, находяща се в ***, представлявана от управителя на етажната
собственост А. Т., сума в размер на 15,88 лева, за периода
от юни 2016 г. до ноември 2016 г. за текущи разходи и поддръжка на входа /стълбищно
осветление, заплата на чистачка, касиер и домоуправител, както следва : сума в
размер на 2,50 лева за м. юни 2016 г.; сума в размер на 2,72 лева за м. юли
2017 г.; сума в размер на 2,72 лева за м. август 2017 г.; сума в размер на 2,72
лева за м. септември 2017 г.; сума в размер на 2,72 лева за м. октомври 2017 г.
и сума в размер на 2,50 лева за м. ноември 2017 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
ОСЪЖДА П.И.П. ЕГН **********,*** да заплати на Етажна
собственост, находяща се в ***, представлявана от управителя на етажната
собственост А. Т., сумата от 25,00 лева, представляващи
сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 4819 по описа за 2017 г. на ПлРС, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.П. ЕГН **********,*** да заплати Етажна
собственост, находяща се в ***, представлявана от управителя на етажната
собственост А. Т. сумата от 18,13 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост, находяща се в ***,
представлявана от управителя на етажната собственост А. Т. да заплати на П.И.П. ЕГН **********,*** сумата от 263,32 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: