№ 196
гр. Русе, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520104921 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищцата Д. Д. К. твърди, че е длъжник по изп.дело № 836/2017 г. по
описа на ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден в полза на “ОББ“ АД по ч.гр.дело № 1366/2012 г. на РРС.В
резултат на извършена през 2018 г. цесия на вземането на банката, настоящ
взискател по изпълнителното дело се явява ответника.
Твърди, че по ч.гр.дело № 1366/2012 г. по описа на РРС е била осъдена
да заплати на първоначалния кредитор следните суми: 17257,62 лв.-главница
по Договор за кредит от 27.08.2010 г., със законната лихва върху нея до
окончателното изплащане, 1 239,35 лева-договорна лихва за периода
27.10.2010 г.-22.02.2012 г., 2385,65 лв.-наказателна лихва за времето 27.10.10
г.-22.02.2012 г., 417,65 лв. разноски за държавна такса и 790,60 лв.-адвокатско
възнаграждение.
За събиране на сумите по издадения в него производство изпълнителен
лист, на 09.05.2012 г. било образувано изп.д. № 535/2012 г. по описа на ЧСИ
рег.№ 831 на КЧСИ, прекратено на 28.08.2017 г. с постановление на съдебния
изпълнител, издадено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПK.
Сочи, че след образуване на перемираното дело срещу нея били
1
осъществени различни изпълнителни действия, изразяващи се в запор на
трудово възнаграждение /наложен на 17.05.2012 г./, възбрана на притежаван
от нея недвижим имот в гр.Русе /наложена на 19.05.2012 г./, запор на два броя
MПC /наложен на 12.06.2012 г./ и запор на банкови сметки /наложен на
13.06.2012 г./.След последната дата, в продължение на повече от две години
не били предприети други изпълнителни действия, които да поддържат
висящността на процеса или да водят до прекъсване на погасителната давност
на паричното задължение.
В тази връзка и предвид изричната разпоредба на чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК, намира, че прекратяването на първото изпълнително дело е настъпило
на 13.06.2014 г. по силата на закона, а не на 28.08.2017 г. с нарочно
издаденото постановление на съдебния изпълнител.Твърди, че по делото няма
постъпили суми за погасяване на задължението.Счита, че всички последващи
изпълнителни действия в него производство се явяват извършени извън
рамките на валидно съществуващ изпълнителен процес и не са произвели
никакъв ефект.С прекратяване на делото, предприетите по него
изпълнителни действия са се обезсилили по право.С обратна сила са се
заличили последиците от образуването на самото изпълнително производство
и последиците от прекъсването на давността, а нова погасителна давност за
вземанията е започнала да тече от предприемане на последното по време
валидно изпълнитeлно действие-13.06.2012 г., от която датата е започнала да
тече нова 5-годишна погасителна давност за сумата на главницата по кредита
и разноските по изпълнителния лист, и нова 3-годишна давност за сумите на
присъдените договорна и наказателна лихви.
Изп.дело № 836/2017 г. било образувано на 28.08.2017 г. и спрямо него
се прилагат задължителните постановки на ТР № 2 от 25.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГГК на ВКС.По това дело също няма постъпили никакви суми
за погасяване на задължението - не са извършвани плащания, нито са
превеждани суми в резултат от наложените запори на банковите й сметки.
Счита, че всички извършени по изп.дело № 836/2017 г. изпълнителния
действия не водят до прекъсване на давността, тъй като са напълно идентични
с наложените и невдигнати служебно запори и възбрани по перемираното
дело.
Иска да се признае за установено по отношение на ответника, че не им
2
дължи плащане на сумите от 17 257,62 лв. - главница по Договор за кредит от
27.08.2010 г., със законната лихва върху нея до окончателното изплащане, 1
239,35 лв. - договорна лихва за периода 27.10.2010 г.-22.02.2012г., 2 385,65
лв.-наказателна лихва за времето 27.10.2010 г.-22.02.2012 г., 417,65 лв.
разноски за държавна такса и 790,60 лв. - адвокатско възнаграждение, за
които е бил издаден изпълнителен лист от 28.02.2012 г. по ч.гр.дело №
1366/2012г. на РРС, въз основа на който е образувано изп.дело № 836/2017г.
на ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ, поради погасяване по давност на тези
вземания.Търсят се разноски по делото.
Ответникът “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-София оспорват
исковете.Претендират отхвърлянето им.В условията на евентуалност, в
случай, че съдът уважи предявените искове, правят възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Страните не спорят и са ангажирани доказателства, че на 27/28.02.2012
г. по ч.гр.дело № 1366/2012 г. по описа на РРС в полза на банка “ОББ“ АД, в
чиито права впоследствие ответникът е встъпил по силата на сключен
договор за цесия от 29.05.2019 г. (л.7), са били издадени заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите,
посочени по исковата молба, дължими от ищцата по силата на Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.08.2010 г.
Няма спор, че на 09.05.2012 г., въз основа на издадения в полза на
“ОББ“ АД изпълнителен лист, било образувано изп.дело № 20128310400535
на ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ с район на действие РОС.По него срещу ищцата
били осъществени следните изпълнителни действия: запор на трудово
възнаграждение /наложен на 17.05.2012 г./, възбрана на притежаван от нея
недвижим имот в гр.Русе /наложена на 19.05.2012 г./, запор на два броя MПC
/наложен на 12.06.2012 г./ и запор на банкови сметки /наложен на 13.06.2012
г./.Няма спор, че след последната дата и в продължение на повече от две
години не са били предприети други изпълнителни действия.С постановление
от 28.08.2017 г. ЧСИ прекратил делото на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК.Няма разногласие по въпроса, че до него момент по делото няма
3
постъпили суми за погасяване на задълженията на ищцата.
Страните нямат спор по въпроса, че изп.дело № 20128310400535 следва
да се счита прекратено по силата на закона от 13.06.2014 г.
На 28.08.2017 г., по искане на първоначалния кредитор и въз основа на
същите изпълнителни основания, срещу ищцата било образувано изп.дело №
20178310400836 на ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ. По него били осъществени нова
възбрана на недвижим имот в гр.Русе (18.10.2017 г.), запор на МПС, на
банкови сметки (17.09.2017 г.) и на трудово възнаграждение (12.10.2017 г.),
насрочен опис на имущество от 12.05.2021 г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като претенцията му трябва да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Ищцата има интерес да иска
установяване, че вземанията на кредитора не съществуват с оглед
образуваното срещу нея на 28.08.2017 г. изпълнително
производство.Наведени са твърдения за настъпил факт, след приключване на
производството, в което праводателят на ответника се е снабдил с
изпълнителен лист. Исковете са допустими.
Страните нямат разногласие по изложените в исковата молба факти,
касаещи производството, в което цедентът “ОББ“ АД са се снабдили с
изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на
чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 1366/2012 г. по описа на РРС, както и за
предприетите по искане на този кредитор изпълнителни действия срещу
ищцата, в качеството й на длъжник по изп.дело № 20128310400535 на ЧСИ
рег.№ 831 на КЧСИ, образувано на 09.05.2012 г., изразяващи се в налагане на
възбрана върху недвижим имот и на запори върху МПС, върху банкови
сметки и върху трудово възнаграждение. Последното действие било
извършено на 13.06.2012 г.
Няма спор, че от страна на ищцата липсват постъпили плащания в полза
на кредитора, включително до 28.08.2017 г., когато ЧСИ издал изрично
постановление за прекратяване на изп.дело.Ответникът е изразил съгласие, че
по отношение на последното, на 13.06.2014 г. е настъпила перемция по силата
на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
4
Целта на позоваване на погасителната давност е на кредитора да се
отнеме възможността да иска принудително осъществяване на своето
право.Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок от време. Според разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се
прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект, трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението
за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато
титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение.
Спорни по делото се явяват въпросите дали с прекратяване на изп.дело
№ 20128310400535 на ЧСИ рег.№ 831 с обратна сила са се заличили
последиците от прекъсването на давността, дали новата погасителна давност
започва да тече от предприемане на последното по време валидно
изпълнително действие-13.06.2012 г. и какъв по вид е новият давностен срок
по отношение на присъдените в полза на кредитора договорна и наказателна
лихви.
Към момента на висящност на изп.дело № 20128310400535 на ЧСИ рег.
№ 831, задължителни за съдилищата са били дадените разяснения с
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр.дело № 3/1980 г. на Пленум на
ВС.Там се казва, че образуването на изпълнителното производство прекъсва
погасителната давност, като след това, докато изпълнителният процес е
висящ, давност не тече.
Извършената с т.10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г.,
според постановените по реда на чл.290 от ГПК например Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.дело №2382/2017 г. и Решение № 51/21.02.2019г. по
гр.дело № 2917/2018 г., двете на ІV г.о, ВКС, както и Определение №
735/06.11.2019 г. по гр.дело № 3982/2020 г., ІІІ г.о.,ГК на ВКС, поражда
действие от датата на обявяване на тълкувателното решение. Така даденото с
последното задължително разяснение в т.10 следва да се прилага от
26.06.2015 г. и само по отношение на висящите към този момент
5
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. В мотивите на посочените съдебни актове е казано, че ако се приеме, че
при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че давността ще се
счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Изложеното налага извод, че в процесния случай за времето до
13.06.2014 г. в полза на ищцата не е текла предвидената в закона погасителна
давност. Тази дата слага началото на нов давностен срок за кредитора да
реализира вземанията си.
Изп.дело № 836/2017 г. по описа на ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ е
образувано на 28.08.2017 г.Вярно е, че спрямо него се прилагат
задължителните постановки на ТР № 2 от 25.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.В хода на посоченото изпълнително дело са били предприети
нов тип изпълнителни действия по смисъла на цитираното тълкувателно
решение, първото от които на 17.09.2017 г., последвано от други запори,
възбрана и насрочен опис на имущество.Те надлежно са прекъсвали
предвидения в ЗЗД давностен срок.
Съдът не споделя доводите на ищцата, че всички извършени по изп.дело
№ 836/2017 г. изпълнителни действия не водят до прекъсване на давността,
тъй като са напълно идентични с наложените и невдигнати служебно запори и
възбрани по перемираното дело.Данните в производството са, че ЧСИ е
предприел надлежно поисканите от кредитора изпълнителни действия, които,
макар да съвпадат по вид с тези от изп.дело № 535/2012 г., имат свое
самостоятелно правно значение.
С оглед изложеното, съдът приема, че до 28.08.2017 г. вземанията на
кредитора за главница и разноски, присъдени в заповедното производство, не
са били погасени по давност по смисъла на чл.110 от ГПК.
Спорен е въпросът дали спрямо договорната и наказателни лихви е
приложима нормата на чл.117 ал.2 или тази на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
По въпроса са налични противоречиви виждания на съдилищата.
6
Настоящият състав, съобразявайки формираната задължителна практиката на
ВКС, че длъжникът в заповедното производство не може да оспори вземането
с възражения, основани на факти или обстоятелства, които са му станали
известни или са могли да му станат известни до изтичане срока за възражение
по чл.414 от ГПК, поради което влязлата в сила заповед за изпълнение има
установително и преклудиращо действие, както и изпълнителна сила,
аналогична на тази на влязло в сила решение, приема, че приложение в
процесния случай ще намери текстът на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Тя регламентира,
че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога пет години.Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката дали вземането съществува
се извършва в общия исков процес.По силата на чл.416 от ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта
за изпълнение влиза в сила.Макар да липсва изрична законова разпоредба,
указваща, че съществуването на вземането в този случай се счита установено
със сила на пресъдено нещо, този извод се налага от систематичното и
логическо тълкуване на правните норми.Ако длъжникът не възрази в рамките
на установения в чл.414 ал.2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска по чл.424 от ГПК-при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл. 424 от ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане.Когато длъжникът е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 от ГПК, което е вид извънреден, а не
редовен способ за защита.Стабилитетът на заповедта за изпълнение по сега
действащия ГПК произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./.В този смисъл
актът формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване
на възражение.С оглед изложеното, този състав приема, че нормата на чл.117
ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземания, за
които е налице постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, влязла в
7
сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК. В този смисъл например Решение № 37 от 24.02.2021 г.
по гр.дело № 1747/2020 г., ІV г.о., ВКС.В него е казано, че когато влиза в сила
заповедта за изпълнение, започва да тече нова 5-годишна давност за
вземанията, които решаващият състав приема, че са установени със сила на
присъдено нещо. Това налага извод, че претенциите по отношение на лихвите
също се явяват неоснователни.Вземанията на кредитора и по тези пера н еса
погасени по давност.Исковете следва да се отхвърлят.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Д. К., ЕГН **********, от гр.Русе,
**********, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Александровска“ № 71, ет.1, чрез
адв.М.Д. от АК-Русе, да се признае за установено по отношение на “ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район “Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, представлявано заедно и поотделно от управителите си
Р.И.М.-Т. и Т.И.В., със съдебен адрес: гр.В.Търново, ул.“Ивайло“ № 4, ет.2,
офис № 1, чрез адв.Д.К. от АК-В.Търново, че не им дължи сумите 17 257,62
лв. - главница по Договор за кредит от 27.08.2010 г., със законната лихва
върху нея до окончателното изплащане, 1 239,35 лв. - договорна лихва за
периода 27.10.2010 г.-22.02.2012г., 2 385,65 лв. -наказателна лихва за същото
време, 417,65 лв. разноски за държавна такса и 790,60 лв. - адвокатско
възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен лист от 28.02.2012 г. по
ч.гр.дело № 1366/2012 г. на РРС, въз основа на който е образувано изп.дело №
836/2017 г. на ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ, поради изтекла в нейна полза
погасителна давност, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8