Решение по дело №1195/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20193330101195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                    №548, 13.12.2019г., гр.Разград.

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                          състав

на двадесет и осми ноември                        две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1195 по описа на РРС за 2019 година:

 

          Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК.

          Депозирана е искова молба от ЗК“Лев Инс“АД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 6532.56лв,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност за виновно причинени имуществени вреди на л.а.Мицубиши Аутлендър с рег № РР***, собственост на Е.С.Г.  при ПТП, станало на 29.09.2016г. около 18ч. в гр.Р. на кръстовището на ул.*** и ел.Г.К. На посочената дата А.М.Е. управлявал л.а. Опел Астра с рег.№РР*** на кръстовището отнел предимството на л.а. М. А., пра наличие на пътен знак Б-1, след което напуснал мястото на ПТП,без да окаже съдействие на установяване на вредите от ПТП и се е отклонил от проверка за алкохол. Водачът на л.а. Опел Астра с рег.№РР*** е притежавал валидна застраховка ГО в ЗК“Лев Инс“АД, з.п.№22116000785575 със срок на валидност от 22.03.16г. до 21.03.17г.

          Пострадалият л.а. е имал застраховка Автокаско №Е1316008420990072694 в „Бул Инс“АД, със срок на действие до 27.05.2017г. Собственикът на увредения автомобил е предявил към застрахователя си застрахователна претенция №**********/03.10.16г. Установените щети по автомобила са отстранени, като застрахователят ги е заплатил.Техният размер е 6512.56лв. „Бул Инс“АД е предявило регрес към ищеца, тъй като виновният водач е имал валидна застраховка Гражданска отговорност. Ищецът заплатил претендираната сума, суброгирайки се в правата на увреденото лице, като е включил и направени ликвидационни разходи в размер на 20лв. Това обосновава правната възможност застраховатерля на регрес спрямо виновния водач А.М.Е.. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК за сумата. Образувано е гр.д.№727/2019г. по описа на РРС, като е издадена заповед за изпълнение №1840/15.04.19г. Тъй като длъжникът е възразил в срок на ищеца е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил настоящият иск в указания от съда месечен срок. Представя писма, платежно бордеро от 04.07.17г.,доклад по щета, протокол за ПТП,експертиза по щета, сравнителна експертиза, фактура от 09.11.16г., работна карта по фактурата, опис на претенция, възлагателно писмо, свидетелство за регистрация част едно, з.п.№Е1316008420990072694, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация част две, талон за технически преглед, техническа експертиза по щета, приемо-предавателен протокол, справка от ГФ, доклад по щета,уведомление за настъпило застрахователно събитие, з.п.№22116000785575. Имае искане за прилагане на адм.преписка във вр. с протокол за ПТП №1566534/29.09.16г.,  за прилагане на ч.гр.д. №727/19г.. и назначаване на съдебна автотехническа експертиза и в условията на евентуалност ССЕ. Да се призове като свидетел Е.С.Г..

           Ответникът А.М.Е. оспорва предявеният иск като твърди,че отговорността на виновният водач може да се ангажира само ако е напуснал местоприозшествието преди пристигането на органите по контрол на движението, само когато посещението и е задължително по закон. За наличието на регрес според ответника е необходимо осъществяването на ФС на чл.500 ал.1 т.3 КЗ, а именно: виновният водач да е напуснал местопроизшествието преди пристигане на контролните органи, когато посещението на местопроизшествието е задължително по закон. Това задължително посещение е уредено в чл.125 ЗДвП и по точно т.7, както и в по-широката по обхват норма на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП. Според ответника чл.125 т.7 ЗДвП /действала към 29.09.16г./ изисква освен горепосоченото и едното от МПС да не може да се предвижва на собствен ход. Обратното дори местопроизшествието да е било посетено от органи на КАТ, напускането му от някой от участниците на ПТП-то. От представените от ищеца доказателства е видно, че двата автомобила са напуснали местопроизшествието на собствен ход, поради което за ищеца не се поражда право на регрес на застрахователя по ЗЗГО спрямо ответника. Последният възразява, че протоколът за ПТП е подписан от служител на КАТ,като актосъставител и от двамата участници, но липсват подписи на двама свидетели.  Има искане за разпит на един свидетел-съставителя на протокола от ПТП Б.Б., по месторабота, както и назначаването на съдебна-автотехническа експертиза с конкретни въпроси.

            Въз основа на събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключението по назначената САТЕ съда приема за установена следната фактическа обстановка:

             На 29.09.16г. около 18ч. на кръстовище на улиците Г.**. и Г.*** л.а.Опел Астра с рег. № РР*** АР, управляван от ответника при движение, отнел предимството на л.а. Мицубиши Аутлендър с рег.№РР***, собственост на св.Е. Г., след което напуснал мястото на ПТП. За ПТП е съставен протокол № 1566534, АУАН № 975/03.10.16гг. и НП №16-1075-000923/11.10.16г., което е влязло в сила. Установените нарушения са на чл.50 ал.1, чл.5 ал.1 т.1;чл.123 ал.1 б.А и б.В от ЗДвП.

           Л.а. опел Астра е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност при ищеца, застр.полица № 22116000785575 със срок на валидност от 22.03.16г. до 21.03.17г. Собственикът на пострадалия л.а. е предявил застрахователна претенция пред своя застраховател ЗД“Бул Инс“АД /щета №**********/.Застрахователят е платил на фирмения сервиз сумата от 6512.56лв. на 06.01.17г. Между двамата застрахователи е направено прихващане по предявени регресни претенции. Образуваната при ищеца ликвидационна преписка е с №0000-5102-17-5-00434.

          По делото са разпитани двама свидетели:Е.Г., собственик на увредения л.а. и Б.Б., съставил протокола за ПТП.

          Св.Г. твърди, че на 29.09.2016г. се прибирала от работа. Карала по ул.***, като завила по ул.***, която е перпендикулярна на ул.***. От ул*** *** идвала кола,  която карала бавно и свидетелката си помислила, че ще спре, но не спря и я ударила в шофьорската врата и  малка част от задната врата. Не знае марката на автомобила, но бил тъмносин на цвят. Свидетелката се притеснила и дръпнала колата нагоре. Не могла да излезе веднага от л.а., защото лявата врата била огъната навътре. Излязла от другата врата и слязох на кръстовището, но другият участник в ПТП го нямало. С помощта на минувачи извикали КАТ и бил съставен протокол. Обявили за издирване лицето. Съседи познали колата, тъй като собственикът й работел в района. Бил от Д.. Не знае как са го открили. След около час и половина дошъл, като в колата имало жена. Свидетелката през цялото време стояла с катаджиите, които били двама. След удара, аз не е виждала шофьора на другата кола. Не съм е местила колата си след удара повече, и през цялото време била там. Пред застрахователя заявила претенция и й платили ремонта на колата. След ПТП успяла да запали колата и да си тръгне. Колата й е с първа регистрация към 2014г. и към него момент е била на 2 години. Купена е втора употреба. 

            Св.Б. твърди, че няма конкретен спомен от ПТП-то, тъй като е посещавал много ПТП. Не се сеща, как са били извикани на това ПТП. Знае къде се намира кръстовището. Съставил е АУАН за отнемане на предимство и водача напускане ПТП. Не е сигурен, но мисли, че са търсили районния инспектор на с.Дянково за съдействие, да установят втория участник в ПТП. Няма ясни спомени за случилото се, тъй като е било преди 3 години.

          Според вещото лице на процесната дата, на процесното кръстовище на ул.“Г.Бенковски“ с ул.“Г.Кръстевич“ в гр. Разград е настъпил почти прав, челно-страничен удар между предната част на л.а. Опел Астра с рег.№ ***  и предната лява част на л.а. Мицубиши Аутлендър с per. № ***. От уврежданията следва, че ударът е започнал от предния ляв калник на л.а. Мицубиши. Технически е възможно при този удар да се получат деформациите по двата автомобила, описани в материалите по делото. При оглед, извършен след произшествието от експерти на ЗД„Бул Инс“АД са установени следните деформирани детайли по л.а. Мицубиши Аутлендър с per. № РР ***, които трябва да се ремонтират или да се сменят с нови: Калник преден ляв, деформиран, за възстановяване сложност „2” .Вежда PVC калник преден ляв, счупена, за смяна с нова. Врата предна лява, деформирана, за смяна с нова.Врата задна лява, деформирана, за смяна с нова.Средна лява колона, деформирана за възстановяване сложност „2”.Праг ляв, деформиран, за възстановяване сложност „3”.Облицовка PVC ляв праг, счупена, за смяна с нова.Рамка врата предна лява, деформирана, за възстановяване сложност 2”.Повреди по лаковото покритие на преден ляв калник, врата предна лява, врата задна лява, колона средна лява, праг ляв и рамка врата предна лява.

          Тъй като към момента на произшествието са изминали 2 г. и 1 месец след първата регистрация на л.а. Мицубиши изследването е направено с цени на нови оригинални резервни части. При начисляването на сумата за ремонт на автомобила - 6512,56 лв. липсва прекономерност в начисляването на разходите при ремонта.

          Според посочените в материалите по делото увреждания технически е било възможно л.а. Мицубиши Аутлендър да се движи на собствен ход след ПТП на 29.09.2016 г.

          Действителната стойност на л.а. Мицубиши Аутлендър към 29.09.2016г., определена по метода за остатъчната стойност на МПС в проценти според годините на експлоатация след годината на производство е 34400 лв.

         Стойността на направените от застрахователя ликвидационни разходи щетата е 20 лв.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за неоснователен.

          Претенцията на ищеца е обоснована с обстоятелството, че е възстановил по щета №0000-5102-17-5-00434 сумата от 6512.56лв. обезщетение и 20лв. чрез извършено прихващане на дължими между двамата застрахователи суми, обуславящо извода, че доколкото регресното право на вземане за застрахователя срещу застрахования възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице, респ. на неговия застраховател, а това е извършено към 06.01.17г., съдът е дал правна квалификация на иска по чл.422 ГПК във вр. с чл.500 ал.1 т.3 КЗ (в този см. Решение №130/03.05.12г. по т.д.№ 244/2010г. на ВКС І т.о., Решение №136/22.07.16г. по дело №3308/2014 на ВКС, ТК, Iт.о.).

          Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управление на МПС при наличие на предпоставките за това. Безспорно установено по делото е, че ответникът е причинил процесното ПТП и вредите върху автомобила л.а. Мицубиши Аутлендър, застрахован в ЗК"БУЛИНС", както и извършеното плащане на правоимащото лице, извършено от неговия застраховател, а след това и изплащането на сумата от ищеца, както и отправената до ответника покана от първия за плащане на сумата. Спорът е за това дали са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на делинквента на посоченото от ищеца основание, т.е. дали е налице напускане на местопроизшествието от страна на ответника, като в тази връзка съдът приема следното: съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В случая, обаче, не е налице хипотезата, при която делинквентът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент от фактическия състав на регресната отговорност по чл.500 ал.1 т.3 КЗ на виновния водач, поради следното: Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл.125 ЗДвП, като според действащата към релевантния момент- 26.09.2016 г. редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС-та не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети – арг. от чл.125 т.7 /ред. ДВ бр.109/2007г./. Изложеното обуславя извод, че за надлежното ангажиране на регресната отговорност на делинквента е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, визирани в чл.500 ал.1 т3 КЗ, а именно – разногласия между двамата водачи за механизма на ПТП, както и невъзможност поне на едното МПС за придвижване на собствен ход. Двустранен протокол страните безспорно не са подписвали. След ПТП-то и двата автомобила обаче са се придвижили на собствен ход, обстоятелство, изключващо ангажирането на регресната отговорност на ответника и обуславяща отхвърлянето на иска, като неоснователен.

           Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава .

           С оглед изхода от спора, ответникът има право на разноски, на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 930лв.

           Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК"ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, гр.София, представлявано от изп. директори М. М.-Г. и П. Д., действащи чрез юк.К. К. уставотилен иск по чл.422 ГПК за сумата от 6532.56лв., изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 29.09.2016г. в гр.Разград, по вина от ответника като неоснователен.

          ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС" АД да заплати на А.М.Е. сумата от 930лв. /деветстотин и тридесет лева/ съдебни разноски.

          Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                    

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: