№ 2137
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110103592 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Й. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. В. Д., срещу
„ТЕЦ В.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в село Езерово,
обл. Варна, площадка на ТЕЦ-Варна, обективно кумулативно съединени
искове:
с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1955.11 лв., представляваща дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025 г., ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2025г.
до окончателното й изплащане;
с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 2596.39 лева, след облагане при
условията на ЗДДФЛ, представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение поради забава в изплащането на трудовото
възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2025г. до окончателното й
изплащане;
с правно основание чл.224, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 262.57 лв., след облагане при условията
на ЗДДФЛ, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск
2 работни дни за 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба - 20.03.2025 г. до окончателното й изплащане;
В исковата си молба ищецът заявява, че по силата на трудов договор от
1
02.05.2018 г. е работил в „ТЕЦ В.“ ЕАД на длъжност „инженер енергетик
режимна група“ в отдел Производствен до 30.01.2025г., когато е било
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от
КТ, въз основа на подадено заявление от работника, при забавяне
изплащането на трудово възнаграждение. Твърди, че за положения труд
ответното дружество не му е изплатило дължимото трудово възнаграждение
за месец януари 2025 г. Не му е изплатило обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение, поради забава в изплащането на трудовото
възнаграждение, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск - 2
работни дни за 2025 г. Твърди, че до настоящия момент не му е изплатено
дължимото трудово възнаграждение за месец януари.2025 г. в нетен размер на
1955.11 лв., което включва основна заплата и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Счита, че ответникът
дължи и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради
забава в изплащането на трудовото възнаграждение в нетен размер на 2596.39
лева, след облагане при условията на ЗДДФЛ. Счита, че ответникът дължи и
обезщетение за неплатен отпуск - 2 работни дни за 2025 г. в нетен размер на
262.57 лв., след облагане при условията на ЗДДФЛ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ТЕЦ В.” ЕАД, депозира отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска.
Заявява, че е получил препис от исковата молба на 10.04.2025 г. Не оспорва
задължението си. Твърди, че на 24.03.2025 г. е извършил плащане по банкова
сметка на ищеца, за сумата в общ размер на 4814,07 лева, включваща 1995,11
лева – дължимо нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025 г.;
2596,39 лева – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение,
поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение; 262,57 лева –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 работни
дни. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Представя платежно
нареждане за преведената сума по банкова сметка на ищеца от 24.03.2025 г.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – Й. К., чрез
процесуалния си представител адв. В. Д. поддържа предявените искове.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – „ТЕЦ В.“ ЕАД,
чрез процесуалния си представител юрк. Надежда Александрова, оспорва
предявените искове. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по
силата на трудов договор от 02.05.2018 г. ищецът е работил в „ТЕЦ В.“ ЕАД
на длъжност „инженер енергетик режимна група“ в отдел „Производствен“ до
30.01.2025г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, въз основа на подадено заявление от
работника, при забавяне изплащането на трудово възнаграждение. Както и, че
„ТЕЦ В.“ ЕАД има задължение за изплащане на ищеца на сумата в размер на
1955.11 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за
2
месец януари 2025 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2025г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 2596.39 лева, след облагане при условията на
ЗДДФЛ, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 20.03.2025г. до окончателното й изплащане; сумата в
размер на 262.57 лв., след облагане при условията на ЗДДФЛ, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск 2 работни дни за 2025 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба - 20.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
От отчет по сметка на „ТЕЦ В.“ ЕАД от 25.03.2025 г., става видно, че на
24.03.2025 г. /в хода на образуваното на 20.03.2025 г. пред РС-Варна дело/ е
извършено плащане в хода на процеса от „ТЕЦ В.“ ЕАД към ищеца, на сумата
в размер на 4814,07 лева, включваща 1995,11 лева – дължимо нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2025 г.; 2596,39 лева – обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, поради забава в изплащането на
трудовото възнаграждение; 262,57 лева – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 2 работни дни. В открито съдебно заседание
проведено на 23.05.2025г. пред РС-Варна, от процесуалния представител на
ищеца е потвърдено, че на 24.03.2025 г. ищецът е получил по банковата си
сметка дължимите му суми.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл, 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност.
В настоящия случай ответникът не оспорва задължението си към ищеца.
Не е спорно и, че претендираната като главница от ищеца сума е заплатена от
ответника по банкова сметка на ищеца на 24.03.2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 235,ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право.
Доколкото в настоящия случай плащането е настъпило в хода на процеса,
същото следва да се вземе предвид от съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК
3
и исковете за главница следва да се отхвърлят, не поради неоснователност и
недоказаност, а поради погасяване чрез плащане, като следва да се уважат
единствено исковете за законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2025г. до датата на плащането
– 24.03.2025 г., предвид липсата на твърдения или доказателства за погасяване
на това задължение или на извършено от ищеца оттегляне или отказ от
акцесорната претенция.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Тъй като причина за отхвърляне на исковете за главница е извършеното в
хода на процеса плащане от страна на ответника, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените съдебноделоводни разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в размер на
233,66 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждането на
исковете, както следва 79,80 лева дължима държавна такса за иска с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ; 103.86 лева дължима държавна такса за иска с
правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ и 50,00 лева дължима държавна такса за
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
От процесуалния представител на ищеца е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за предоставена безплатна правна помощ на Й. Д.
К.. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение
цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане
на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото
страна по чл. 78 ГПК. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ, ако то не бъде оспорено.
Съдът определя възнаграждението за предоставена безплатна адвокатска
защита в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.
В настоящия случай, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено в размер на 781,40 лева, който се явява справедлив и обоснован с
оглед престирания от адвоката на ищеца труд.
„ТЕЦ В.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на адв. В. Д. от АК-
Варна сумата в размер на 781,40 лева представляваща разноски за
предоставена безплатна адвокатска защита на Й. Д. К. в производството пред
РС-Варна, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. К., ЕГН: **********, с адрес в ***,
срещу „ТЕЦ В.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в село
Езерово, обл. Варна, площадка на ТЕЦ-Варна, иск с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1955.11 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за
месец януари 2025 г., поради извършено плащане на горната сума в хода на
процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. К., ЕГН: **********, с адрес в ***,
срещу „ТЕЦ В.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в село
Езерово, обл. Варна, площадка на ТЕЦ-Варна, иск с правно основание чл.
221, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 2596.39 лева, след облагане при условията на ЗДДФЛ,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение, поради
извършено плащане на горната сума в хода на процеса, на основание чл.235,
ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. К., ЕГН: **********, с адрес в ***,
срещу „ТЕЦ В.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в село
Езерово, обл. Варна, площадка на ТЕЦ-Варна, иск с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 262.57 лв., след облагане при условията на ЗДДФЛ,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск два
работни дни за 2025 г., поради извършено плащане на горната сума в хода на
процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТЕЦ В.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
в село Езерово, община Белослав, площадка на „ТЕЦ В.“ ЕАД, да заплати на
Й. Д. К., ЕГН: **********, с адрес в ***, законната лихва върху главницата от
1955,11 лева; законната лихва върху главницата от 2596,39 лева и законната
лихва върху главницата от 262,57 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.03.2025 г., до датата на плащане на горните
главници - 24.03.2025 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ТЕЦ В.“ ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление в село Езерово, община Белослав,
площадка на „ТЕЦ В.“ ЕАД, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка
на РС-Варна, сумата в размер на 233,66 лева /двеста тридесет и три лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна такса за
разглеждането на исковете пред РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
„ТЕЦ В.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в село Езерово,
община Белослав, площадка на „ТЕЦ В.“ ЕАД, да заплати на адв. В. Д. от АК-
Варна, сумата в размер на 781,40 лева /седемстотин осемдесет и един лева и
5
четиридесет стотинки/, представляваща разноски за предоставена безплатна
адвокатска защита на Й. Д. К. в производството пред РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6