Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …...2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 2074 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ищцата Р.П.Г. срещу решение от 25.08.2017г. по гр.д. № 67338/2015г.
на СРС, 47 с-в, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу С.Г.Д.
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено правото й
на собственост върху недвижим имот с адрес гр. София, кв. Враждебна, ул.
„5-та“, с площ от 785 кв.м., с идентификатор
68134.8550.1655, идентичен с имот № 687 по предходен план, кв. 105,
парцел XІІІ, при съседи: имоти с идентификатори
68134.8558.690, 68134.8550.1656, 68134.8558.271 и 68134.8550.2, като
неоснователен и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата – ищца обжалва решението изцяло като
неправилно и необосновано. Поддържа, че по делото е доказано осъществявана от
нея фактическа власт върху процесния имот, считано от 2000г. с намерение
за своене, поради което неправилно СРС е
приел, че е държател на имота. Твърди, че фактическата власт, осъществявана за
период повече от 10 години, никога не е прекъсвана,а наличието или липсата на
договори между ответницата и трети по делото лица е без значение за спора.
Поддържа, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно е
установено, че е владяла имота за себе си, а сключеният през 2002г. договор
между ответницата и брат й не може да промени субективния елемент на владението
спрямо нея. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска..
Въззиваемата – ответник оспорва жалбата в депозиран
писмен отговор като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При преценка
правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269,
изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване правото на собственост на ищцата спрямо
ответницата върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 68134.8550.1655, с площ от 785 кв.м, съседен на собствения на
ищцата имот, в който същата живее.
СРС е отхвърлил иска по съображения, че ищцата не е
доказала субективния елемент на владението на имота за процесния период, тъй
като е била негов държател.
Активната материалноправна легитимация по предявения
иск се определя от въведеното от ищцата основание за пораждане правото й на
собственост. В случая ищцата се позовава на придобивна давност въз основа на
осъществявана фактическа власт, считано от 2000г., като твърди в исковата
молба, че обработва имота заедно с братята си, а на 21.01.2015г. е подала молба – декларация за обстоятелствена
проверка. Ищцата твърди, че за нея процедурата по чл. 587 ГПК била завършила на
04.06.2015г. със заверката от ОД „Земеделие“, че за имота няма съставен акт за
държавна собственост, но няма издаден в нейна полза констативен нотариален акт.
Ответницата е оспорила
в срока по чл. 131 ГПК иска с правоизключващо възражение за право на
собственост, на основание наследство, давност и делба, за което е съставен
констативен нотариален акт № 105, том І от 23.07.2015г., поправен с нот. акт № 170/2015г.
на нотариус М.. Поддържа, че до 2007-2008г. нейният съпруг е обработвал имота,
а през 2007г. братът на ищцата – Н.П.Г., е сключил споразумение с нея да
обработва собственото й място, поради влошено здравословно състояние на съпруга
й. Сочи, че в имота й тя и съпругът й са били поставили фургон, който е там до
настоящия момент, а построена от бащата на ищцата барака попада в имота и се
ползва от ищцата, но с изрично нейно съгласие като собственик.
Предвид изложеното, с оглед въведената конкуренция на
права и по арг. от задължителните указания в ТР № 11/21.03.2013г. по т.д. №
11/2012г. на ВКС, ОСГТК, ищцата, в качеството й на оспорваща страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да обори удостовереното в нотариалния акт на
ответницата право на собственост.
Нотариален акт № 105/2015г., поправен с нот. акт №
170/2015г., е издаден въз основа на нот. акт 53/88г., с който ответницата е
призната за собственик на дворно място, цялото от 500 кв.м., представляващо
парцел І -525, както и нот. акт № за собственост върху недвижим имот, придаден
по регулация № 119, т. V, дело № 950/97г., съгласно който 396 кв.м. са
придадени по рег. план от 1991г. към парцел XІІІ – 687 от кв. 105. Съгласно заключението на
приетата СТЕ, процесният имот е идентичен с имота, описан в нот. акт №
105/2015г.
В хода на първоинстанционното производство ищцата е
представила нотариален акт № 190/67г., който не е приет от първоинстанционния
съд, поради настъпила преклузия за събиране на доказателства. Независимо от
изложеното, същият не налага различен извод, предвид мотивите по-долу.
Ищцата, в съответствие с носената от нея доказателствена тежест, не е
опровергала материалната доказателствена сила на издадения в полза на
ответницата нотариален акт. Показанията на свидетеля С. не налагат различен
извод, каквито са оплакванията в жалбата. Свидетелят дава показания, че е виждал
ищцата и братята й да обработват мястото и са го наемали да оре. Останалите
свидетели също установяват, че ищцата й семейството й са обработвали мястото,
като ищцата живее в съседното място. Св. Г. на ищцата дава показания, че й е
помагала при засаждане на зеленчуци. Всички свидетели на ищцата – С., Й., Г. иБ.,
установяват осъществявана от ищцата и братята й фактическа власт върху имота
чрез обработване на мястото и засаждане на различни култури.
Съгласно показанията на св. М.,
съсед с непосредствени впечатления от имота, е поставена нова телена ограда в
процесното място с площ около 400 кв.м., а останалата част от процесното място
не е оградена. Свидетелят описва незаграденото място като такова на общината. Свидетелят на ответницата А.
твърди, че до 2007г. – 2008г. ответницата и съпругът й са обработвали мястото, като
една част давали за обработване на един от братята на ищцата.
По делото са представени от ответницата 2 броя споразумения
- от 05.01.2007г. и от 01.05.2015г., съгласно които ответницата е дала
съгласието си Н.П.Г. /брат на ищцата/, да обработва част от собственото й място
в кв. Враждебна, УПИ XІІІ от кв. 105,
като засажда зеленчуци. Споразуменията са двустранно подписани и не са оспорени
като писмени документи.
Съгласно представена нотариално заверена декларация от
05.06.2015г. на Н.П.Г., същият е декларирал, че се отказва от подадена от него
молба –декларация за обстоятелствена проверка и заявява, че няма претенции към
собствения на С.Г.Д. имот № 68134.8550.1655.
Предвид изложеното, осъществявана от
ищцата и братята й фактическа власт върху процесния имот не може да се свърже с
последиците на чл. 79, ал. 1 ЗС, поради липса на владение по смисъла на чл. 68,
ал.1 ЗС. Изводите на СРС, че ищцата има качеството държател, а не владелец на имота, се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав и оплакванията в жалбата в тази връзка са изцяло
неоснователни. В случая презумпцията по чл. 69 ЗС е оборена, предвид изрично
представените писмени доказателства, че ответницата, в качеството й на
собственик на имота, е предоставила държане по смисъла на чл. 68, ал.2, ЗС на
брата на ищцата, а не владение. Без значение за изхода на спора е
обстоятелството, че споразумението касае брата на ищцата, тъй като в исковата
молба ищцата изрично е заявила, че
обработва имота заедно с братята си. Отделно брат й Николай Геков, получил
държането по споразумението с ответницата, изрично е оттеглил подадената заедно
с ищцата молба за обстоятелствена проверка и признал, че е обработвал имот,
собственост на ответницата.
Неоснователен е и довода в жалбата, че
липсва ограда между собствения съседен имот на ищцата и държаната част от процесния
имот. Фактът, че ищцата обработва и е оградила частта от имота, без придадената
по регулация част, не налага различен извод досежно липсата на субективния
елемент на владението. Отделно следва да се отбележи, че се установява
владението на реална част от бившия парцел /без придадените през 1997г. по
регулация части/, което е самостоятелно основание за неоснователност на иска.
Извън всичко изложено, с оглед
издадения през 2015г. в полза на ответницата нотариален акт и липсата на
нотариален акт на ищцата за процесния имот, към момента на подаване на исковата
молба през същата 2015г. не е налице въведеното от ищцата основание придобивна давност, с оглед липсата на
проведено пълно главно доказване, с което да е опровергана материалната доказателствена сила
на нот. акт № 105/2015г.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният
положителен установителен иск за собственост е неоснователен
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата
– ответник, която претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв. – заплатено в брой, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие. Въззивницата е
направила своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно. Претендираният и
доказан размер на възнаграждение не надвишава значително минималния от 1057. 22
лв. , определен съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 4/2004г. Съдът, като
взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, намира, че
възнаграждението не следва да бъде намалявано.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.08.2017г. по гр.д. № 67338/2015г. на
СРС, 47 с-в.
ОСЪЖДА Р.П.Г., ЕГН **********
да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
1200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1- месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 25.08.2017г. по гр.д. № 67338/2015г. на СРС, 47 с-в. ОСЪЖДА Р.П.Г., да заплати на С.Г.Д., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 1200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.