Определение по дело №78/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20227210700078
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

     ОПРЕДЕЛЕНИЕ  №111

гр.Силистра, 19.10.2022 година

 

         Административният съд Силистра,в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева

                                  ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                               Маргарита Славова

при секретаря Виолина Рамова,разгледа докладваното от съдия М.Славова ЧКАНД №78 по описа на съда за 2022г. и,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.229 и следващите от АПК,във вр. с чл.248 ал.3 ГПК,приложим от препращането на чл.236, вр. с чл.144 от АПК и във връзка с чл.63д ал.1 ЗАНН.Образувано е по жалба, подадена от адвокат В.П. ***,в качеството му на процесуален представител на С.П.Н. - жалбоподател в производството по АНД №112/2022г. по описа на РС гр. Силистра, против Определение №311/15.08.2022г., постановено по същото дело, след сезиране на съда с молба по чл.248 ГПК за допълване на решението по основното дело в частта му за разноските.

         С обжалваното определение съдът е отхвърлил искане за допълване на Решение №165/15.07.2022г., постановено по АНД№112/22г. на СРС,с което е отменено оспорено пред него НП. Молба по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, във връзка с чл.63д ЗАНН и във връзка с чл.144 АПК(л.48),е била подадена от надлежна страна в производство по ЗАНН (арг.чл.253 т.2 пр.2 НПК),с гарантирано право на жалба пред въззивната инстанция,съгласно чл.318 ал.6 НПК,приложим от препращането на чл.84 ЗАНН.Допълваното решение е в интерес на жалбоподателя, което сочи на наличие на хипотезата на чл.63д ал.1 ЗАНН,тъй като същият е бил защитаван безплатно от адв.В.П.,видно от приложен Договор за правна защита и съдействие,сключен при условията на чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА).Своевременно, в съдебното заседание на 30.03.2022г. по АНД №112 /2022г. на СРС,процесуалният представител на жалбоподателя, извън пледоарията по съществото на делото,е заявил изрично искане за присъждане на възнаграждение в минимален размер според Наредбата (за адвокатските възнаграждения).Въззивната инстанция се е произнесла по това искане, отхвърляйки го, защото нямало доказателства за направени разноски, нито дори в представеното пълномощно бил посочен размер на дължими такива.Поради връзката на горните установявания на съда с релевираното основание за дължимост на разноски в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА, адв.В.П. е поискал от районния съд да ревизира решението си в тази му част,като го измени с оглед основателността на претенцията и го допълни осъждайки ответното учреждение,в чиято система е административнонаказващият орган, да заплати адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн.ДВ,бр.64/04г.,посл.изм.ДВ,бр.68/20г.)

         С чл.248 ал.1 ГПК, приложим от препращането на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.144 АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на страна в процеса, да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл.143 ал.1 АПК,вр. с чл.63д ал.1 ЗАНН, когато съдът отмени обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от бюджета на органа, издал отменения акт.

         Присъждането на разноски не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по тяхната дължимост съдът не се произнася служебно. Затова той следва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждането им, което слага начало на успоредно развиващо се, акцесорно производство,каквото искане има ясно формулирано в съдебно заседание на 30.03.22г. от подателя на настоящата частна жалба. Сезирането на съда е надлежно, когато до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция,страната е направила искане за присъждане на разноски,по аргумент от т.11 ТР №6/06.11.13г. на ВКС по т.д.№6/12г.,ОСГТК,както е процедирано в случая. Основателно с жалбата се поддържа, че трайната съдебна практика е прела, че посочването в Договора за правна защита и съдействие на условията - безплатна правна помощ/процесуално представителство на страната и поискано възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА, са необходимите и достатъчни предпоставки за уважаване на искане от вида на процесното, което е извън типичните случаи на присъждане на съдебни разноски.Не само посочената практика на ВКС в частната жалба,но и още Определение №50433/10.10.22г.,ч.т.д.№2118/22г.,IIТО и Определение №50161/06.10.22г., гр.д.№4430/21г.,IIГО- от най-новата практика на ВКС,но и трайно Върховният административен съд е приел горните критерии като напълно достатъчни,без изследване на предпоставките от чл.38 ал.1 т.1-т.3 ЗА за предоставяне на безплатна защита,видно от Определение №3377/11.04.22г.,адм.д.№2771/22г., IIО; Определение №1653/22.02.22г., адм.д.№26/22г.,VIО;Решение №11571/15.11.21г., адм.д.№13640/ 20г.,IО - всички на ВАС от по-новата му практика.

           А щом обсъдените по-горе предпоставки за уважаване на искането са били налице, то обжалваното определение следва да бъде отменено,като вместо него се присъди възнаграждение на адвоката оказал безплатната помощ на жалбоподателя пред СРС. Настоящият състав следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.4 ЗА,която е Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съобразно чл.18 ал.4 от с.н., минималното възнаграждение в случая е определено на 300 лева, в какъвто размер следва да бъде присъдено.Същото следва да бъде възложено в тежест на юридическото лице,в чиято структура е издателят на отмененото НП №22-1099-00 0056/07.02.2022г.,а именно Областна дирекция на МВР гр.Силистра, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР.

В обобщение на гореизложеното и предвид основателността на частното обжалване на Определение №311/15.08.2022г. по АНД№112/22г. на Районен съд гр. Силистра,в производство по чл.248 ал.1 ГПК,същото следва да бъде отменено и осъдено ответното по касация учреждение да заплати претендираните разноски за производството пред въззивната инстанция, воден от което и на основание чл.248 ал.3 ГПК,вр. с чл.236, чл.144 и чл.143 АПК и с чл.63д ал.1 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра        

 

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

               

       ОТМЕНЯ Определение311/15.08.2022г.,постановено по АНД №112 по описа за 2022 година на Силистренския районен съд, като вместо него постановява:

       

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Силистра,с административен адрес: гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, да заплати на адвокат В.П.П. ***, с ЕГН:********** и служебен адрес: ***, офис 8, сумата от 300.00 (Триста) лева, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                2.