№ 385
гр. гр. Д.град, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело №
20225610101529 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, срещу З. Д. Д., ЕГН **********, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че З. Д. Д., ЕГН **********
дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми,
главница в размер на 2769,63 лева, договорно възнаграждение в размер на
1034,88 лева, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 656,25
лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1599,91 лева,
лихва за забава в размер на 265,08 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 378/29.06.2022 г. по
ч.гр.д. № 801/2022 г. по описа на Районен съд – Д.град.
Ищецът твърди, че между страните на 09.12.2020 г. е сключен Договор
за потребителски кредит № 40002352736, по силата на който на ответника е
предоставена в заем сума в размер на 3000 лева, като същият е поел
задължение да я върне съгласно погасителния план, част от договора, на 24
месечни вноски, всяка в размер на 287,59 лева, с падеж 25-то число на месеца.
Поддържа, че ответникът е пожелал с част от отпуснатия му кредит да бъде
рефинансирано друго негово задължение към ищеца в размер на 1506,03 лева.
Посочва, че на 09.12.2020 г. ищецът превел по банкова сметка на ответника
сумата от 1493,97 лева, представляваща разликата до пълния размер на
отпуснатия кредит. Твърди, че по искане на ответника сключеният между
страните договор бил изменен с Анекс № 1/27.01.2021 г., ведно с приложен
към него нов погасителен план, по силата на който страните са се договорили
вноска № 2 да бъде отложена, като същата да бъде заплатена в края на
погасителния план, а броят на погасителните вноски е променен от 24 на 25.
Твърди, че страните са уговорили договорно възнаграждение, предварително
посочено в погасителния план, като се претендира същото в размер на
1034,88 лева, за периода от 25.03.2021 г. /датата на първата падежна вноска/
1
до 05.04.2022 г. /датата на предсрочната изискуемост/. Посочва, че при
сключването на договора, ответникът изрично заявил, че желае да закупи
пакет допълнителни незадължителни услуги, за които дължи възнаграждение
в размер на 750 лева за услуга „Фаст“ и 1800 лева за услуга „Флекси“.
Обосновава дължимостта на двете вземания за допълнителни услуги, като
посочва, че в случай на закупуването им ответникът разполага с
възможността да се възползва от приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата
на вноските. В тази връзка посочва, че ответникът се е възползвал от
приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредита, както и от
отлагане на определен брой погасителни вноски. Поддържа, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника по сключения между страните
договор, вземанията по него са били обявени за предсрочно изискуеми, за
което длъжникът бил уведомен. Посочва, че от датата на сключване на
договора до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
длъжникът заплатил 917,80 лева, от които 656,52 лева са отнесени за
погасяване на задълженията по договора, 221,28 лева – за погасяване на
лихвите за забава, 30 лева – за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането и 10 лева – за погасяване на част от
законната лихва, дължима от датата на предсрочна изискуемост до входиране
на заявлението. Поддържа, че след входиране на заявлението от длъжника е
постъпило плащане, с което е погасена претендираната в заповедното
производство законна лихва, дължима за периода от 05.04.2022 г. до
28.06.2022 г., поради което това вземане не се претендира от ищеца.
Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.
Във връзка с дадени от съда указания, с уточнителна молба, ищецът
посочва, че претендира лихва за забава за периода от 26.12.2020 г. до
05.04.2022 г. в общ размер на 265,08 лева, от които върху вземането за
главница в размер на 121,14 лева, върху вземането за договорно
възнаграждение – в размер на 45,26 лева, върху вземането за услуга Фаст – в
размер на 28,70 лева и върху вземането за услуга Флекси – в размер на 69,98
лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска. Не оспорва, обстоятелството, че между страните на 09.12.2020
г, е сключен договор за потребителски кредит № 40002352736, по силата на
който ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 3000 лева,
като последният се задължил да му върне сума в размер на 4351,13 лева със
срок за погасяване – 24 месеца. Оспорва сумите, претендирани от ищеца за
услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“, като поддържа, че чрез уреждащите ги
клаузи всъщност се постига скрито оскъпяване на договора, както и че
същите са нищожни, тъй като въвеждат в заблуждение потребителя,
несправедливи и подвеждащи са и нарушават правото му на свободно
договаряне. Отделно от това в отговора се твърди и че ответникът не е бил
запознат с обстоятелството, че може да се откаже да закупи тези две услуги,
тъй като договорът е бил сключен по предварително предоставени и
изготвени от ищеца документи. Поддържа, че ответникът в качеството му на
потребител нито е искал, нито е използвал горепосочените услуги. Излага
2
подробни аргументи в подкрепа на тезата, че нищожността на клаузите,
уреждащи тези услуги, води до нищожност на целия договор, като поддържа,
че по естеството си същите представляват неравноправни клаузи. Сочи, че
сумите за процесните услуги водят до неправилно и незаконосъобразно
увеличение както на погасителната вноска, така и на лихвите. Моли съда да
отхвърли иска изцяло. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Обявено за безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от
доказване е обстоятелството, че между тях на 09.12.2020 г. е сключен договор
за Договор за потребителски кредит № 40002352736, изменен с Анекс № 1 от
26.01.2021 г. От съдържанието на представения по делото договор се
установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД и З. Д. Д. са били обвързани
от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството-ищец се е
задължило да предостави на ответника в заем парична сума в размер на
3000,00 лева срещу насрещното задължения на последния да я върне на
двадесет и три равни месечни вноски и една последна изравнителна, считано
от 25.12.2020 г. с падеж на последната вноска – 25.11.2022 г. Установява се
още, че страните са уговорили обща дължима сума по кредита, възлизаща на
4351,13 лева, както и годишен процент на разходите (ГПР) 48,98 %, годишен
лихвен процент (ГЛП) 41,00 % и лихвен процент на ден – 0,11 %. Видно от
договора е и, че потребителят е закупил пакет от допълнителни услуги в общ
размер на 2550 лева, 750 лева от които за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ и 1800 лева – за допълнителна услуга „Флекси“, като заплащането на
възнаграждението за тези услуги е било разсрочено за 24 месеца и
калкулирано към месечните вноски за погасяване на кредита, съгласно
уговореното между страните. Установява се също, че при така уговореното
между страните, общата стойност на задължението по кредита възлиза на
6901,13 лева, а общата вноска в размер на 287,59 лева.
Съгласно чл. 12 от приложимите към договора общи условия,
представени и приети като доказателство по делото, кредиторът разполага с
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем при просрочено
плащане на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер,
като изпрати писмено уведомление до кредитополучателя.
Като доказателство по делото е приложен и Анекс № 1/27.01.2021 г.,
съгласно който вноска № 2, с падеж съгласно погасителния план – 25.01.2021
г. се отлага и се добавя като допълнителна вноска в края на погасителния
план. В тази връзка е изготвен и нов погасителен план, а другите условия по
сключения договор са останали непроменени.
По делото е представено и прието преводно нареждане, от което се
установява, че ищецът е превел по банкова сметка на ответника сума в размер
на 1493,97 лева, като в основанието за плащане е посочен номерът на
договора за кредит, сключен между страните.
В исковата молба се съдържа изрично признание на ищеца, че във
връзка с процесния договор, ответникът, до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е заплатил
3
сума в общ размер на 917,80 лева, като със сумата от 656,52 лева е погасено
номинално задължение по договора за кредит, 228,28 лева са отнесени за
погасяване на лихви за забава, със сумата от 10,00 лева е погасена част от
законната лихва, а 30,00 лева са отнесени за погасяване на такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането. От представеното по делото извлечение
от сметка към Договор за потребителски кредит № 40002352736, което е
прието от съда и не е оспорено от ответника, се установява, че заплатените
суми от ответника са отнесени, както следва: от заплатена на 29.12.2020 г.
сума в размер на 287,59 лева – 143,76 лева са отнесени за погасяване на
дължимата по договора главница, 37,58 лева – за погасяване на дължимата
лихва, 106,25 лева – за погасяване на вноската по закупени допълнителни
услуги, от заплатена на 07.05.2021 г. сума в размер на 257,59 лева – 86,61 лева
са отнесени за погасяване на дължимата по договора главница, 94,73 лева – за
погасяване на дължимата лихва, 106,25 лева – за погасяване на вноската по
закупени допълнителни услуги, както и от заплатената на непосочена в
извлечението дата, сума в размер на 81,34 лева – отнесена за погасяване на
дължимата по договора главница по вноска № 4.
Към исковата молба е приложено и писмо, видно от което ищецът
уведомява ответника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано
от 05.04.2022 г. От приложената обратна разписка се установява, че пратката
е върната на изпращача като непотърсена.
Въз основа на депозирано от ищеца заявление е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 801/2022 г. по описа на Районен съд –
Д.град, като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответника-
длъжник.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД.
Същите са допустими – предявени са от процесуално легитимирана
страна в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За да бъде уважена претенцията на ищеца, в съответствие с
разпределената от съда на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, същият следва да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
валиден договор за заем, по силата на който е предоставил заемната сума на
ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита,
размера на непогасения остатък на задължението по пера, както и
законосъобразното изчисляване на ГПР.
В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се
установява, че страните са сключили процесния договор при посочените в
него параметри. Това обстоятелство, с доклада по делото, е и обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Съдът намира, че заемната сума, предмет на договора е реално
предадена на кредитополучателя, доколкото по делото е представено
преводно нареждане за сума в размер на 1493,97 лева, от една страна, а в
4
договора е предвидено със сумата от 1506,03 лева да бъде рефинансирано
друго съществуващо задължение на ответника към ищеца, от друга страна,
като ответникът и не оспорва факта на получаване на заемната сума.
По делото се установява още и че задълженията по процесния договор
не са погасени изцяло от кредитополучателя, доколкото извършените от него
плащания не са достатъчни да покрият дължимото, като следва да се
отбележи още и че плащанията са извършвани след падежа на вноските,
поради което и неизправната страна, а именно кредитополучателят, е била
задължена към кредитора си и за лихви за забава.
По делото е установена и настъпилата изискуемост на задълженията,
доколкото съдът е длъжен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид
настъпилите в хода на процеса факти от значение за спорното право. В
изложения контекст, макар и уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем да не е връчено надлежно на ответника, то доколкото в
хода на настоящото производство падежът по отношение на всички
претендирани от ищеца вноски е настъпил, то вземането му е изискуемо /В
този смисъл и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 8
от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС/.
Основният спорен въпрос в настоящото производство, в каквато насока
са и релевираните в отговора на исковата молба доводи и възражения, е
свързан с дължимостта на възнагражденията за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ и закупена допълнителна услуга „Флекси“.
Съдът намира, че по отношение на процесния договор за кредит
приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност
облигационното правоотношение между страните представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. В изложения контекст,
посоченият специален закон в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК
въвежда императивни изисквания към съдържанието на тези договори, като
отклонението от част от тях води до недействителност на съглашението на
основание чл. 22 ЗПК. Предвид императивния характер на посочените
разпоредби, установени в обществен интерес за защита на икономически по-
слаби участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като довод от някоя от страните. Поради посоченото обстоятелство
още в проекта за доклад на делото, обявен в последствие за окончателен,
съдът е указал на страните, че следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, като им е осигурил възможност да изразят
становище по тези въпроси.
При така извършената служебна проверка за действителността на
сключения между страните договор за потребителски кредит и неговите
клаузи, съдът констатира следното:
Към процесния договор се прилагат разпоредбите на ЗПК в актуалната
му редакция, доколкото договорът е сключен на 09.12.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
5
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница.
В настоящия случай в договора, сключен между страните, са посочени
размерът на кредита, общо дължимите от потребителя суми, както и
годишният процент на разходите, който по размер формално не надвишава
предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според съда така посоченият ГПР не
отговаря на действителния, доколкото липсват данни в него да са включени
разходите за допълнителни услуги. Тези възнаграждения, чието заплащане е
предвидено в т. VI и които са подробно изброени в т. 15 от ОУ, неразделна
част от договора за кредит, представляват по своята същност разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и е следвало да бъдат
включени в ГПР. Като не е сторил това, ищецът е препятствал възможността
за възприемане от страна на потребителя на поетата от последния финансова
тежест. В този смисъл основателни се явяват доводите на ответника за скрито
оскъпяване на договора чрез въвеждането на клаузите, уреждащи
възнаграждението за допълнителни услуги. Следва да се отбележи още, че в
приложеното искане за опускане на кредита изрично са посочени
параметрите на искания кредит, като не е посочено възнаграждението за
допълнителни услуги.
Ето защо съдът намира, че оповестявайки ГПР, в който не са включени
разходите за допълнителни услуги, кредиторът е нарушил принципа на
добросъвестността. Описаните разходи са със значителна тежест и се дължат
без оглед обстоятелството дали тези услуги действително са използвани, или
не. Невключването им при формиране на ГПР заобикаля забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Нещо повече, в случай, че кредиторът беше включил тези разходи
за допълнителни услуги в годишния процент на разходите, то размерът на
последния би се увеличил над предвидения в посочената разпоредба. В
контекста на изложеното, съдът намира за обоснован изводът за
противоречие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна е
основание за недействителност на съглашението на основание чл. 22 ЗПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит № 40002352736/09.12.2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК – поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
6
Следва да се отбележи още, че в чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК е предвидена
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони, свързани с
усвояване и управление на кредита, като във всички случаи, в които такси и
комисиони се събират, видът, размерът и действията, за които се събират,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В настоящия случай уговарянето на заплащане на възнаграждение за
услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, е осъществено без да е посочено ясно каква е типичната
насрещна престация, която да обоснове по-високи разходи по кредита за
кредитополучателя. Нещо повече, целта на таксите и комисионите по чл. 10а,
ал. 1 ЗПК е да компенсират административните разходи на кредитори,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по
предоставянето му. Този състав на съда намира, че възлагането в тежест на
допълнителни възнаграждения, които са свързани с усвояването и
управлението на кредита, не може да бъде обосновано с икономическия
интерес на кредитора-търговец и предпоставя неоснователното му
обогатяване за сметка на икономически по-слабата страна, а именно
потребителя. Не на последно място и във връзка с допълнителното
възнаграждение за услуга „Флекси“, следва да се отбележи, че уговорките,
свързани с предоставянето на допълнителните услуги и предвиждащи
възможност за изменение на облигационното правоотношение по договора за
потребителски кредит, представляват всъщност отражение на правото на
изменение на договора по взаимно съгласие по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а не услуга
по чл. 10а, ал. 1 ЗПК и в този смисъл заплащането на възнаграждение не може
да бъде обосновано.
По гореизложените съображения съдът намира, че неоснователна е
претенцията за установяване съществуване на следните вземания, а именно:
сума в размер на 1038,88 лева, представляваща договорно възнаграждение за
периода 25.03.2021 г. – 05.04.2022 г., сума в размер на 656,25 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ за периода от
25.03.2021 г. – 05.04.2022 г., сума в размер на 1599,91 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за периода от 25.03.2021 г. –
05.04.2022 г. Поради обстоятелството, че неоснователни са претенциите за
съществуване на горепосочените главни вземания, такива са и претенциите за
установяване съществуването на акцесорните вземания за мораторна лихва
върху всяко едно от тях, а именно: сума в размер на 45,26 лева,
представляваща лихва за забава върху вземането за договорно
възнаграждение за периода от 26.12.2020 г. до 05.04.2022 г., сума в размер на
28,70 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за услуга „Фаст“
за периода от 26.12.2020 г. до 05.04.2022 г., сума в размер на 69,98 лева,
представляваща лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ за
периода от 26.12.2020 г. до 05.04.2022 г.
Неоснователна според съда се явява и претенцията за установяване
съществуване на вземане за сумата 121,14 лева – мораторна лихва върху
главницата за заемна сума за периода 26.12.2020 г. – 05.04.2022 г. Доколкото
целият договор е обявен за недействителен, от една страна, а нормата на чл.
23 ЗПК предвижда връщане от страна на длъжника на чистата стойност на
кредита, без лихви, в тези хипотези, от друга страна, то обезщетение за забава
7
върху главницата за претендирания период не следва да се дължи. Следва да
се отбележи още, че в забава длъжникът би изпаднал едва след като
кредиторът поиска заплащане на чистата сума по кредита, каквото искане не е
отправено в настоящия случай, а и същото би попаднало в период извън
процесния.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В настоящия случай чистата стойност по кредита,
представлява отпуснатата сума от заемодателя, която е в размер на 3000 лева.
В исковата молба, ищецът е признал обстоятелството, че длъжникът е
заплатил сума възлизаща общо на 917,80 лева. Ответникът не е ангажирал
доказателства да е заплатил суми в по-голям от посочения от ищеца размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че от посочената по-горе сума,
представляващата чистата стойност на кредита, следва да се приспадне
заплатеното от ответника. Ето защо на основание чл. 23 ЗПК, потребителят
дължи връщане на сума в размер на 2082,20 лева. В изложения контекст
основателна е претенцията за признаване за установено, че ответникът дължи
в полза на ищеца сума в размер на 2082,20 лева, като до пълния предявен
размер от 2796,63 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от претенцията,
като съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноски в заповедното
производство.
Ищецът претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, както следва: 128,54 лева за заплатена държавна такса в заповедното
производство, 180,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 196,25 лева за заплатена държавна такса в исковото
производство, както и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 42,31 лева за заплатена от
него държавна такса в заповедното производство съразмерно на уважената
част от претенцията, както и сума в размер на 64,60 лева за заплатена
държавна такса в исковото производство, отново по съразмерност.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение,
съдът като взе предвид, че със заповедта за изпълнение на заявителя е
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
съгласно НЗПП, то на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на страната следва
да се присъди сума в размер на 32,92 лева за юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, съразмерно на уважената част от претенцията.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че процесуален представител на страната не се е явил в
единственото проведено открито заседание, съдът намира, че определеното
по реда на НЗПП юрисконсултското възнаграждение в исковото производство
възлиза на 150,00 лева, от които на страната следва да се присъди сума в
размер на 49,37 лева по съразмерност и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК.
8
Ответникът своевременно – в срока за отговор на исковата молба, е
поискал присъждането на сторените от него разноски. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното
между страните възнаграждение по договора в размер на 800 лева е заплатено
в брой, поради което съдът намира, че са налице доказателства за реалното
извършване на разноските, доколкото в тази част договорът за правна защита
и съдействие има характер на разписка. Ищецът е релевирал възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, счита, че претендираното от ответната страна
възнаграждение за един адвокат не е прекомерно, доколкото същото е под
минималния размер, изчислен по реда на горепосочената разпоредба. Ето
защо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди сума в размер на 535,53 лева, представляваща заплатено от страната
адвокатско възнаграждение в настоящото производство съразмерно на
отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу З. Д. Д., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, че З. Д. Д., ЕГН **********, дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2082,20 лева, представляваща
главница – чистата стойност по Договор за потребителски кредит №
40002352736/09.12.2020 г., сключен между З. Д. Д., ЕГН ********** и
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.06.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
801/2022 г. по описа на Районен съд – Д.град, като ОТХВЪРЛЯ, като
отхвърля иска за признаване за установено, че З. Д. Д., ЕГН **********
дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, горницата над
2082,20 лева до пълния предявен размер от 2769,63 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу З. Д. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, за признаване за
установено, че З. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 1034,88 лева, представляваща
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №
40002352736/09.12.2020 г., сключен между З. Д. Д., ЕГН ********** и
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, за периода от 25.03.2021 г.
до 05.04.2022 г., сума в размер на 656,25 лева, представляваща
възнаграждение за услуга „Фаст“ за периода от 25.03.2021 г. до 05.04.2022 г.,
сума в размер на 1599,91 лева, представляваща възнаграждение за услуга
9
„Флекси“ за периода от 25.03.2021 г. до 05.04.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 801/2022 г. по описа на Районен съд – Д.град, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу З. Д. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че З. Д.
Д., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, сума в размер на 121,14 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата, за периода от 26.12.2020 г. до 05.04.2022 г., сума
в размер на 45,26 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за договорно възнаграждение за периода от 26.12.2020 до
05.04.2022 г., сума в размер на 28,70 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за услуга „Фаст“, за периода от 26.12.2020 г. до
05.04.2022 г., както и сума в размер на 69,98 лева, представляваща лихва за
забава, начислена върху вземането за услуга „Флекси“, за периода от
26.12.2020 г. до 05.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 801/2022 г. по описа на
Районен съд – Д.град, като неоснователни.
ОСЪЖДА З. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК сумата от 113,97 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно на уважената част от претенцията., от които 64,60
лева за заплатена държавна такса и 49,37 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата
от 74,23 лева, представляваща разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от претенцията, от които 42,31 лева за
заплатена държавна такса и 32,92 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на З. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
535,53 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
10