Решение по дело №2328/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 137
Дата: 30 януари 2018 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20163100102328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…………….…………./                        

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IХ състав, в публично съдебно заседание, проведено на 23.11.2017 г., в състав:

                      

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

 

При участието на секретар протоколист Светлана Тодорова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело 2328  по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И.С.П. против Е.К.К., при участието на трети лица помагачи  Д.Й.Й. и Ж.Ж.Й. на страната на ответницата

Иск за признаване на нищожност на пълномощно per. №№4422 и 4423, том 2, акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус В.П., per № 205 на Нотариалната камара, район на действие -PC-Варна с което ищецът е упълномощил ответницата да го представлява пред контрагенти и нотариус, като продаде собственият му недвижим имот, представляващ апартамент № 114, находящ се в град Варна, ул."Христо Ботв "18 на цена и купувач по нейна преценка, като получи продажната цена в брой или по банков път, поради липсата на волеизявление, на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД,

при условията на евентуалност, иск за признаване на пълномощното за нищожно, поради нарушаване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 вр. чл. 44 от ЗЗД

при условията на евентуалност, иск за обявяване на унищожаемостта на пълномощното, като подписано при измама, извършена от упълномощената Е.К.К.,  на основание чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД.

В обстоятелствената частна исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения:

Придобил собствеността върху  апартамент № 114, находящ се в гр.Варна, район Одесос, бул. „Х.Б.“ № **, вх. *, ет.* със застроена площ от 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет,килер, тераса и входно антре при граници от ляво на дясно – двор и ап. № 115, стълбище, двор, горе-ап.№118, долу-ап.№110, заедно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 7,29 кв.метра при граници: от ляво на дясно:тяло на вх.№3, изба №12, коридор, изба № 10 и rope-проход ведно със съответните 0.2365 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, попадащо в кв.13 по плана на 11 микрорайон на град Варна, чрез обезщетение  обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е  съставен нотариален акт № 39, том VII, дело № 3495/1995 г. на нотариус при ВРС.

През пролетта на 2011 г. се запознал с К. И. И.  и Е.К.К., които бързо се сприятелили с него и често да  го посещавали. Станали близки и той споделил, че живее сам и че не поддържа връзка с децата си. Споделил, че притежава  апартамента, в който живее на адрес  на бул. „Х.Б." **, вход *, ап. ***, магазин на ул. „Н." № * и офис на ул. „Ц. А" **.

Твърди, че не е споменавал, да има желание да се разпорежда с имуществото си.

Твърди, че бил помолен от  Е.К. да й направи услуга, изразяваща се в подписване на документи, с които фиктивно тя да продаде неговия имот /апартмент/. За услугата тя му обещала 4000 лева и връщане на собствеността. Ищецът излага, че се е съгласил, защото й имал доверие. На 04.10.2011 г. ответницата Е.К. го завела при нотариус, където подписал предварително подготвени документи.  Няколко дни по-късно К. му обещала още 10 000 лева ако подпише документи за „фиктивна" продажбата и на собствените му магазин и офис. 

На 04.10.2011 г. и на 11.10.2011 г., посетил нотариуса и подписал предварително подготвени документи.

След това продължили да поддържат връзка.

Ищецът споделя, че не се усъмнил в действията на ответницата до момента, в който разбрал, че с Присъда №436/26.11.2015г., постановена НОХД №79/2015 г. на ВРС, 38 състав, влязла в сила на 22.06.2016 г., К. И. И.  и Е.К.К. били признати за виновни за това, че през периода от началото на месец август 2011 г. до 18.11.2011 г. в град Варна, при условията на продължавано престъпление с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у:

М.В.С., относно възможността да продадат изгодно собствения й имот, находящ се в град Варна, ж.к. „Т." №**, ет.*, ап. ** и с това й причинили имотна вреда в размер на 48 710 лева.

С.П.К., относно възможността да продадат изгодно собствения й имот-поземлен имот, ведно с построената в него сграда, находяща се в град Варна, местност „Зеленика" и с това й причинили имотна вреда в размер на 48 710 лева.

И.С.П. относно възможността да продадат собствените му имоти, находящи се в град Варна, бул. „Х.Б." №**, вх.*, ап.***, в град Варна, ул. „Ц.А." № **/офис/ и в град Варна, ул. „Н." №*/магазин/, „фиктивно", след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази „услуга", като с това му причинили имотна вреда в размер на 218 120 лева.

Д.С.С., относно възможността да продадат собствения й имот - ап.№**, находящ се в град Варна, ул. „Д." № ** „фиктивно", след което собствеността й върху този имот да й бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази „услуга", също така относно възможността да продадат изгодно собствения й имот, находящ се в град Варна, вилна зона „Варна", ул. „14-та" и с това и причинили имотна вреда в размер на 1 037350 лева и с това причинили на М.В.С., С.П.К., И.С.П. и Д.С.С. имотна вреда в особено големи размери- общо в размер на 1 463 580 лева, като деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване - К. И. И.  и Е.К.К., в качеството им на пълномощници  в кръга на пълномощията им.

След узнаване на присъдата, ищецът разбрал, че е измамен и направил справка в Служба по вписвания - гр. Варна, при която установил следното:

С пълномощно peг. № 4422 и № 4423, том , акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус В.П., per. № 205 на Нотариалната камара, район на действие -РС-Варна, подписано от ищеца, ответницата Е.К.  е била упълномощена с правото да го представлява пред нотариус като продаде собственият му недвижим имот апартамент № 114, находящ се в гр.Варна, район Одесос, бул. „Х.Б.“ № 18, вх. 5, ет.4 със застроена площ от 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет,килер, тераса и входно антре при граници от ляво на дясно – двор и ап. № 115, стълбище, двор, горе-ап.№118, долу-ап.№110, заедно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 7,29 кв.метра при граници: от ляво на дясно:тяло на вх.№3, изба №12, коридор, изба № 10 и rope-проход ведно със съответните 0.2365 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, попадащо в кв.13 по плана на 11 микрорайон на град Варна, придобит чрез обезщетение  обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е  съставен нотариален акт № 39, том VII, дело № 3495/1995 г. на нотариус при ВРС, както и да получи продажната ценав брой или по банков път.

Да  представлява ищеца където е необходимо за снабдяване с документи необходими за продажбата и пред Служба Вписвания за снабдяване с удостоверение за тежести.Пълномощното било дадено за срок от един месец.

 Твърди, че по силата на пълномощно per. № 3957и №3956, том 1, акт № 99 от 04.10.2011 г. на нотариус Д.В., per. № 480 на Нотариалната камара, район на действие Варненски районен съд, Е.К.К. е преупълномощила К. И. И.  с всички права по предходното пълномощно .

По силата на пълномощно рег.№8794 и №8795, том II, акт. № 48/05.10.2011 г. на нотариус С.Д., № 363 на Нотариалната камара, район на действие -PC-Варна, К. И. И.  в качеството си на пълномощник на Е.К.К., а тя като пълномощник на ищеца е преупълномощила Л. Н. П. с правата по първоначалното пълномощно.

 На 07.10.2011 г. по силата на нотариален акт № 67, том III, per. №8932, дело 373/2011 г. на С.Д., с район на действие-РС-Варна, peг. № 363 на Нотариалната камара, вписан под № 22570, Л.Н.П., действаща като пълномощник на ищеца при преупълномощаване от К. И. И. , а тя от своя страна преупълномощена от Е.К.К., в качеството й пълномощник  продала собствения на ищеца недвижим имот апартамент № 114, находящ се в гр.Варна, район Одесос, бул. „Х.Б.“ № **, вх. *, ет.* със застроена площ от 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет,килер, тераса и входно антре при граници от ляво на дясно – двор и ап. № 115, стълбище, двор, горе-ап.№118, долу-ап.№110, заедно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 7,29 кв.метра при граници: от ляво на дясно:тяло на вх.№3, изба №12, коридор, изба № 10 и rope-проход ведно със съответните 0.2365 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, попадащо в кв.13 по плана на 11 микрорайон на град Варна. П.е заявила, че е получила напълно и по банков път цена в размер на 76 476 лева в деня на подписване на нотариалния акт. Данъчната оценка на имота при изповядване на сделката е била 76 475.80  лева.

 На 09.12.2011 г. по силата на нот.акт №31, томII, peг. №10992, дело №406/2011 г. на Елена Събева помощник-нотариус по заместване на нотариус С.Д., peг. № 363 на Нотариалната камара, район на действие -РС-Варна, вписан под № 28380, акт 82, том LXXX, дело №17046 12.12.2011 г. на СВ-Варна, купувачката по предходният акт, а именно Я.П.Г.продала гореописания офис на „Екотекника" ЕООД, ЕИК ********* за сумата 70 000 евро. Данъчната оценка на имота към момента на изповядване на сделката е 76 475.80  лева.

На 18.12.2012 г. по силата на нотариален акт № 143, том II, per № 5991, дело №«265/2012 г. на нотариус Ивелина Обретенова, per №561 на Нотариалната камара, район на действие - PC-Варна, вписан под №122, том LXXIII, дело №15370, вх.рег №27323 от 18.12.2012 г. на СВ-Варна Екотекника" ЕООД е прехвърлило собствеността върху процесния офис заедно с други имоти на И.Д.Д.и Красимира Олегова Димитрова в замяна на прехвърлено право на собственост от тяхна страна върху недвижими имоти.

На 18.03.2016 г. по силата на нотариален акт № 80, том II, peг. №2212, дело 212/2016 г. на нотариус Красимира Кангалова, с район на действие-РС-Варна, peг. № 513 на Нотариалната камара, вписан под № 48, том XIV, дело №2886, вх. peг. №5566 от 18.03.2014 г. на СВ-Варна И.Д.Д.и К.О.Г.са продали процесния имот на  Д.Й.Й..

Ищецът твърди, , че подписаното от него peг. № 4422 и № 4423, том , акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус В.П., per. № 205 на Нотариалната камара, район на действие -РС-Варна, с което упълномощил Е.К.К. да продаде собствения му недвижим имот апартамент, находящ се в град Варна, ул."Х.Б.“ на цена и купувач по нейна преценка е НИЩОЖНО на следните основания:

поради липса на волеизявление – защото никога те е искал да продаде жилището си и не е изразявал подобни намерения пред К.. Пълномощното подписал без да има съзнателно намерение реално да се обвързва по сделката, защото му било обяснено, че продажбата ще е „фиктивна". Твърди, че като възрастен човек, без правни познания това означавало, че реална промяна в собствеността няма да настъпи. Апартаментът бил негово единствено жилище в което живял през целия си живот. Не поддържал отношения с близки и ямал къде да отиде да живее. Твърди, че в пълномощното не е била посочена цена на продажбата, пълно описание на имота, съгласие за предаване на владение и др.

- поради нарушаване на добрите нрави – точно поради възрастта и факта, че живее сам и не поддържа връзка с близките си, с които е във влошени отношения, се чувствал самотен и изоставен. Запознанството му с Е.К. и Красимира Иванова, които проявили грижи към него, държали се добре и прекарвали заедно продължително време, го накарало да се чувства по-добре, поради което и бързо се привързал  към тях. Приел ги като негови близки. Доверил им се, а те виждайки неговата слабост и беззащитност, се възползвали от създалите се близки отношения. Така К. мотивирала ищеца да й предостави права да се разпорежда с цялото му имущество. Ищецът счита, че това поведение на ответницата Е.К.К. влиза в разрез с установените морални норми и правила в обществото, а именно: да се помага на по-слабите и беззащитните хора в обществото, за доверие и приятелство, принципите на добросъвестност и почтеност. Твърди, че поведението й представлява злоупотреба с доверие. Според ищеца нарушението на добрите нрави се изразява в това, че за упълномощаването тя е предложила заплащане на възнаграждение или обещанието за такова.Изтъква, че към момента на извършване на сделката за дъчната оценка на имота е 75 475.80 лева и имотът е продаден на тази цена, която е била доста по-писка от реалната цена. Последващата продажба извършена на 09.12.2011 г. цената е 80 000 евро, т.е. двойно по-висока.

Ищецът в условията на евентуалност твърди, че пълномощното е УНИЩОЖАЕМО поради това, че подписването е станало поради измама, извършена от Е.К.К.. Счита, че ответницата К. го е въвела в заблуждение относно правните последици на сделката, а именно, че няма да изгуби собствеността върху имота си, че сделката ще бъде „фиктивна", че собствеността върху имота му ще бъде прехвърлена обратно. Твърди, че измамата е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 79/2015 на ВРС, 38 с-в, която на основание чл. 300 от ГПК се ползва със задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на лицето.

Твърди, че в резултат на нищожното или унищожаемо пълномощно не е налице валидна упълномощителна сделка, поради което последващите преупълномощавания не могат да прехвърлят права, които първоначалния пълномощник също няма.

Ответницата Е.К.К. в писмен отговор с вх. Рег. № 7712 от 16.03.2017 г. изразява следното становище по предявените срещу нея искове:

По иска за прогласяване на нищожност на пълномощно per. №№4422 и 4423, том 2, акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус В.П., peг. № 205 на Нотариалната камара, район на действие -PC-Варна като дадено при липса на съгласие на ищеца на основание чл.26, ал.2, предл. 2 във връзка с чл. 44 от ЗЗД:

Оспорва този иск като неоснователен, като твърди, че съгласието е дадено в надлежно упълномощаване с нотариална заверка на подписа, т.е. че пълномощникът разполага с правната възможност да изяви валидна воля от името на упълномощителя за това, за което е упълномощен, и правните последици от това волеизявление на пълномощника настъпват за упълномощителя. Твърди, че ищецът сам потвърждава, че е знаел, че ще бъде извършена продажба на собствения му имот, т.е. е бил наясно с правните последици от упълномощаването. Ответницата твърди, че ищецът не посочва доказателства, че при сключване на последващите преупълномощномощавания пълномощникът е излязъл извън пределите на представителната си власт, и е изявил воля, която не съвпада с волята на ищеца, изразена при издаване на пълномощното за бъдещо сключване на договори от пълномощника относно имотите на ищеца.

Споделя правният извод, че липсата на съгласие като основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД по дадена сделка е налице когато има две насрещни, съвпадащи си волеизявления, или ако те не се отнасят за един и същи предмет, в случая - до една и съща вещ, като тази липса трябва да е съзнателна, тъй като в противен случай се прилагат правилата на унищожаемостта. Договорът е сключен при липса на съгласие и когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната признание е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора, а в конкретния случай е налице очевидно намерение за настъпването на правните последици, визирани с пълномощното.

По отношение на твърденията на ищеца, че в пълномощното не се съдържа продажната цена на имота, се посочва Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и конкретно лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Сочи, че само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.

С оглед гореизложеното счита, че искът за прогласяване на нищожност на пълномощно per. №№ 4537 и 4538, том 2, акт № 6/11.10.2011 г. на Нотариус В.П. като сключено при липса на съгласие на ищеца на основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД, се явява недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

По иска за прогласяване на нищожност поради нарушаване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от във вр. с чл» 44 от ЗЗД, изразява следното становище:

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора." Ответницата счита, че в случая не е налице нарушаване на добрите нрави, че упълномощаването е действително /законно/ и  към момента на подписване ищецът е съзнавал с какви права упълномощава упълномощения. Оспорва се твърденето за нарушение на морални правила. Изразява се становището, че дори и с упълномощаването ищецът да са нарушени добрите нрави, ищецът не може да се ползва от това основание, защото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

По иска за обявяване на унищожаемост на пълномощното, поради измама на основание чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД: Ответницата направила възражение за изтекла погасителна давност, като излага, че според чл.32, ал.2 от ЗЗД, правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която, в хипотезата на чл.29 от ЗЗД започва да тече от откриване на измамата. Оспорва се твърдението на ищеца за началния момент на узнаване на измамата , като се твърди, че той е много по-ранен от датата на влизане в сила на присъдата. Твърди се, че този момент е вписване на сделката в имотния регистър - 27.10.2011 г. Твърди се, че ищецът е бил наясно, че е упълномощил за разпореждане с недвижимите му имоти и сам потвърждава, че е очаквал извършване на „фиктивна" сделка. Излага се възражение, че давностният срок не следва да се стича прекъснат или спрян, докато е било висящо наказателното производство съгласно чл.115, б. "ж" от ЗЗД, защото трайната съдебна практика по аналогия от чл.32, ал.2 от ЗЗД, чл.182, ал.1, б. "г" и "д" от ГПК / отм./, респ. чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и TP № 5/05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК на ВКС, приема, че, въпреки образуваното наказателно производство, ищецът е следвало да предяви иск за унищожаемост на пълномощното, при което, образуваното въз основа на него гражданско дело е щяло да бъде спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на наказателното, в резултат на което той не би пропуснала срока по чл.32, ал.2 от ЗЗД, а гражданският съд би имал възможност да обоснове акта си, в съответствие с постановеното от наказателния. Предвид тази регламентирана от закона възможност ответницата твърди, че  не е в интерес на стабилността на гражданско правния оборот да се прилага разширително тълкуване на нормата на чл.115, б. "ж" от ЗЗД в конкретната хипотеза.

Третите лица помагачи на ответницата, а именно  Д.Й.Й. и Ж.Ж.Й. вгения К.К., /конституирани с определение № 1045 / 13.04.2017 г./ считат, че извършеното упълномощаване е само по себе си валидно, като то е само елемент от изпълнителното деяние на една измама, като това престъпно обстоятелство е установено с влязла сила присъда, а присъдата на наказателния съд - включително и дадената правна квалификация на деянието - че се касае за измама - е задължителна за гражданския съд съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.29 ЗЗД сделките, сключени с измама са унищожаеми, а чрез привръзката с нормата на чл.44 ЗЗД подобен порок могат да имат и едностранните изявления, като в случая обаче упълномощаването е само един от елементите на измамата, защото ищецът е бил заблуден  не затова, че ще му бъде продаден имота, а че по късно ще му бъде върнат обратно. В този смисъл са изявленията на страните по първия иск, дадени в надлежна форма в хода на наказателното производство, затова упълномощаването е валидно.

Направено е възражение за погасяване по давност на правото са се иска унищожаване на упълномощаването, на основание чл. 32, ал.2 от ЗЗД. Цитирано е Решение № 280 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 1898 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение -  „Независимо от това дали възникването на правните последици на едностранните сделки е обусловено от достигането на волеизявлението до определен адресат (за разваляне или прекратяване на договор), или не е обусловено от такова достигане (за приемане или отказ от наследство), те установяват окончателни правни последици и не могат да бъдат оттегляни, след като са породили действието си."  Съгласно разпоредбата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления.

Доколкото при едностранните сделки и при едностранните изявления „Липсва на свобода на договарянето" - Определение № 780 от 21.10.2013 г. по търг, д. № 23/2013 г. на Върховен касационен съд, ищецът, който сам е подписал едно пълномощно не може да твърди, че то е нищожно поради липса на съгласие, защото той не е договарял с никого.

Ищецът не може да твърди и че упълномощаването е негово едностранно волеизявление, което противоречи на добрите нрави, независимо от мотива, който го е водил за да извърши това правно действие, точно защото на него е предоставено правото да прецени, дали това което прави е съобразено с морала, независимо от отношенията му с упълномощената и нейната приятелка и съучастник в измамата.

Затова едностранните волеизявления не могат да бъдат нищожни поради липсата на съгласие, защото при тях изобщо няма насрещно волеизявление, а тогава, когато това противоречи на добрите нрави /например завещание, извършено единствено поради противен на закона и морала мотив/ на тази им недействителност може да се позовава само онзи, срещу когото е насочено неморалното действие, но не онзи, който сам го е извършил, защото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Затова оплакването на ищеца, че самият той е подписал пълномощно, без намерение сериозно да се задължи е само теза, която има за цел да обслужи настоящото производство.

Доказателство за съзнателното упълномощаване е фактът , че ищецът е получил възнаграждението уговорено предварително за подписване на пълномощното. Измамата се състои не във въвеждането му в заблуждение, че имотите му няма да се продават, а в това, че по-късно тези имоти ще му бъдат продадени обратно отново на самия него, като за установяване на този механизъм на измамата.

СЪДЪТ след като се запозна със становищата на страните, сбраните по делото доказателства, правните норми регламентиращи процесните отношения приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от нот. акт № 39/1995 г. на Държавен нотариус, ищецът се легитимира като собственик на следния недвижим имот:

апартамент № 114, находящ се в гр.Варна, район Одесос, бул. „Х.Б.“ № 18, вх. 5, ет.4 със застроена площ от 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет,килер, тераса и входно антре при граници от ляво на дясно – двор и ап. № 115, стълбище, двор, горе-ап.№118, долу-ап.№110, заедно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 7,29 кв.метра при граници: от ляво на дясно:тяло на вх.№3, изба №12, коридор, изба № 10 и rope-проход ведно със съответните 0.2365 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, попадащо в кв.13 по плана на 11 микрорайон на град Варна, като е придобил собствеността чрез обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е  съставен нотариален акт № 39, том VII, дело № 3495/1995 г. на нотариус при ВРС, като е придобил собствеността чрез  чрез покупко-продажба.

На 04.10.2011 г. пред Нотариус № 205 с район на действие ВОС, ищецът И.С.П. упълномощил ответницата Е.К.К. да го представлява пред  „контрагенти и нотариус“ като се разпореди с  горе посочения имот.

На същата дата 04.10. 2011г., упълномощената е преупълномощила с правата по горното пълномощно К. И. И. . Преупълномощаването е извършено пред нотариус № 480 с район на действие ВОС. Нотариусът е удостоверил съдържанието и подписа  върху документа с рег. № 3957 и 3958.

На следващият ден 05.10.2011 г. К. И. И.  е преупълномощила Л. Н. П. с правата по първоначалното пълномощно /текста е дословно идентичен с текста по първоначалното пълномощно, което И.С.П. е упълномощил ответницата Е.К.К..

На 07.10.2011 г. е сключена сделка покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 67/2011 г. на нотариус № 363 с район  на действие ВОС. Страни по сделката са И.С.П., представляван от Л. Н. П. /в текста на нот. акт са изброени всички пълномощници/ в качеството на продавач и Я.П.Г.в качеството на купувач. Обект на сделката е  апартамент № 114, находящ се в гр.Варна, район Одесос, бул. „Х.Б.“ № 18, вх. 5, ет.4 със застроена площ от 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет,килер, тераса и входно антре при граници от ляво на дясно – двор и ап. № 115, стълбище, двор, горе-ап.№118, долу-ап.№110, заедно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 7,29 кв.метра при граници: от ляво на дясно:тяло на вх.№3, изба №12, коридор, изба № 10 и rope-проход ведно със съответните 0.2365 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, попадащо в кв.13 по плана на 11 микрорайон на град Варна. Цената е 76 476 лева при данъчна оценка 76 475.80 лева

На 09.12.2011 г. е сключена сделка покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 31/2011 г. на нотариус № 363 с район на действие ВОС. Страни по сделката са Я.П.Г.на продавач и ЕООД „Екотехника“ в качеството на купувач. Имотът е продаден за сумата от 70 000 евро.

На 18.12.2012 г. /една година по-късно/ е сключена  сделка  замяна, обективирана в нот. акт № 143/2012 г. на нотариус № 561 с район на действие ВОС. Страни по сделката са ЕООД „Екотехника“ от една страна и И.Д.и Красимира Димитрова от друга страна.  ЕООД „Екотехника“ са прехвърлили собствеността върху 480 броя имоти с обща данъчна оценка в размер от 558 885.61 лева, в това число придобитият на 09.12.2011 г. апартамент /имот под № 6 в нот. акт за замяна/.

На 18.03.2016 г. И.Д.и К.О.Г.са продали на Д.Й.Й., придобитият чрез замяна апартамент с административен адрес гр.Варна, бул. „Х.Б.“. Сделката е обективирана в нот. акт № 80 тов II, рег. № 2212, дело 212/2016 г.

На 25.09.2012 г. с Постановление на Прокурор от Районна прокуратура Варна е образувано досъдебно производство срещу виновното лице за престъпление по чл. 209 от НК извършено в периода от август 2011 г. до януари 2012 г.  Досъдебното производство е образувано по три жалби /преписките са обединени/, една от които е на ищеца И.С.П.. Десет дни по-късно, на 26.03.2013 г. той е дал показания  в които е признал факта, че е дал пълномощните на Е.К.К. с цел да получи сумата от 14 000 лева, а после собствеността да му бъде върната. От обещаната сума е получил 4000 лева. На 28.1.2013 г. е предал владението на  общо три имота – апартамента в който живее, офиса /процесния/ и един магазин.

На 22.06.2016 г. е влязла в законна сила присъда постановена на 436/2015г. постановена по НОХД № 79/2015 г.  по опис на ВРС , потвърдена с Решение 178 от 22.06.2016 г. по ВНОХД № 72/2016 г. по опис на ВОС. С присъдата К. И. И.  и Е.К.К. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1 т.2 и т.3, пр. 2 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК . Конкретно ответницата Е.К.К. е призната за виновна, затова че през периода от началото на м. 09.2011 г. до 18.11.2011 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си и за К. И. И.  имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у И. С.П., относно възможността да продаде собствените му имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Ц.А. „ № 24 /офис/, бел. „Х.Б.“ № 18, вх. 5, ап. 114  /апартамент/ и гр.Варна, ул. „Н.“ № 2 /магазин/ , след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази услуга, с което му причинили имотна вреда в размер на 218 120.00 лева.

От заключението по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че към 07.10.2011 г. пазарната цена на апартамента е 89 180.00 лева.

От заключението по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че съобразно приложените към делото медицински документи, ищецът  през 2011 г. е страдал от „Загуба на кортикомедуларна диференциация,темпорално. Мултиинфарктна енцефалопатия. Корова атрофия." А през 2013 г. са констатирани следните диагнози: 1Органична промяна на личността – данните са от Епикриза издадена на 04 . 07 . 2013 г.  от Трета обща психиатрична клиника по геронтопсихиатрия към МБАЛ „Св. Марина“ – Варна на  04 . 07 . 2013г .; 2. Органична промяна на личността. Съдова деменция от Епикриза на ДПБ Карвуна за настаняване на задължително лечение след решение № 2209 от 03.07.2013г. на PC Варна по ЧНД № 2712/2013г. Според вещото лице, описаните заболявания през 2013г./2014г. са в резултат на настъпили органични мозъчни промени на базата на Мозъчносъдовата болест установена при КТ на мозъка като Мултиинфарктна енцефалопатия и Корова атрофия. Предвид тежестта на установените мозъчно-съдови изменения, лекото когнитивно нарушение и емоционално-поведенческите прояви на огнищен психоорганичен синдром може да се прогнозира, че първите промени са започнали години до десетилетия преди 2013 г. Вещото лице пояснява, че органичното разстройство на личността е диагноза, с която се характеризират настъпили в
обичайния, преморбиден начин на поведение в резултат на мозъчно заболяване, увреждане /вкл. и травматична мозъчна увреда/ или дисфункция. Тези промени засягат в различна степен емоциите, волевата активност, когнитивни нарушения главно в областта на ексзекутивните функции, променено емоционално поведение с характеристика на псевдопсихопатно, характеропатно поведение достигащо до сексуална разтормозеност и/или дисоциални действия. Последиците от нарушеното мозъчно кръвообращение с времето постепенно водят до нарушения в кратковременната памет - фиксация, ретенция и репродукция на нова информация, загуба на заучена в миналото информация, преходно депресивно настроение, емоционална лабилност до инконтинеция /психоорганичен синдром/, епизоди с делириозна симптоматика. В социално отношение личността е относително запазена, но се наблюдават личностови промени като характерова акцентуация,
егоцентризъм, параноидни нагласи. Спорде заключението на вещото лице при освидетелствания към момента на изследването са установени леко изразени прояви на Органична промяна на личността /психоорганичен синдром с леко снижение на когнитивните функции/ отговарящо на критериите за Леко когнитивно нарушение с вероятна съдова генеза /СКН/. Към момента на упълномощаването - 04.10.2011г.  установените понастоящем когнитивни и емоционално- поведенчески нарушения вероятно са били още по-леко идискретно изразени. Вещото лице прогнозира, че през периода от 04.10.2011 г. до датата на поставене под запрещение 23.04.2014г. И.П. е функционирал самостоятелно при съхранено общо когнитивно ниво и нормални ежедневни дейности, но са били налице емоционално-поведенчески промени
като        характерова        акцентуация,          егоцентризъм, параноидни нагласи  към близкото семейно обкръжение, които на моменти са нарушаващи възможностите му за правилна преценка на фактите и обстоятелствата. С оглед констелацията от фактори действащи в живота на ищеца - начален психоорганичен синдром /органичното разстройство на личността/ при мозъчно-съдова болест и травматичен мозъчен терен и психо-социални фактори, самотно живеещ възрастен мъж вещото лице дава заключение, че  към датата на изготвяне на пълномощното има вероятност П. да е бил податлив на внушение, манипулации и измама.

Разпитан в качеството на свидетел А.А.  , съсед на ищеца  от 2000 г. посочва, че И.С.  П. е изведен от апартамента и живее в малка стаичка. Свидетелят знае, че ищецът е имал отношения с „някакви жени“ , които са му давали надежда, че ще му върнат апартамента. На свидетеля са известни само фактите около продажбата на апартамента, но не е знаел за офиса и магазина преди „да станат белите“. После е разбрал, че съседът му освен апартамент е имал и други имоти. Знаел е само, че е закупил на сина си апартамент в гр. Шумен.

Относно психическото състояние, свидетелят е възприемал ищеца като напълно адекватен с нормално социално поведение, разбирал стойността на парите, сам е пазарувал. Затова свидетелят е бил учуден, че  в последствие е бил настанен за лечение в психиатрично заведение.

При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи: налице

1.По иска за обявяване на нищожност на пълномощното поради липса на съгласие /волеизявление/. Оспореното пълномощно е автентично. Не е спорно нотариалното  удостоверяване на подписа и на съдържанието. Липсата на съгласие като основание за нищожност, а в случая липсата на волеизявление е налице когато е изтръгнато чрез насилие или е направено без намерение за обвързване. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е имал намерение да се разпореди с имота си, а да го продаде фиктивно срещу възнаграждение. За това е бил мотивиран от ответницата, а тя  е осъдена за измама,  точно за тези свои действия, свързани с мотивирането на ищеца да й даде пълномощно за разпореждане с имота. Следователно ищецът не е имал съзнателно намерение да се обвърже със сделката. Отсъствала е волята изразена в пълномощното. Отсъствието на воля, обективирана в пълномощното се установява от съдържанието на влязлата в законна сила присъда по НОХД № 79/2015 г. на ВРС. Задължителна за настоящия съд по силата на чл. 300 от ГПК тази присъда сочи, че ищецът е бил мотивиран от  ответницата да даде пълномощно, но не за реално извършване на сделка, а за „фиктивно“, т.е. към момента на подписване на пълномощното, волеизявлението е било опорочено до такава степен, че напълно изключено относно последиците – разпореждане с имота. Воля за такова разпореждане не е била на лице у ищеца, защото той е считал, че реално правните последици няма да настъпят. Това той е твърдял и в жалбата си пред ОД на МВР. Действително присъдата на наказателния съд си служи с понятието „фиктивна“ продажба, което няма правна стойност, но следва да се разбира, че това е продажба, при която не настъпват правните последици на сделката. Ищецът е бил и възнаграден за това, че е дал такова пълномощно по предходно упълномощаване и е очаквал също обещано му възнаграждение, т.е. допълнително мотивиран от ответницата. В съзнанието обаче на ищеца не е съществувала волята да даде правото на ответницата да се разпорежда с имота. Ищецът е възрастен човек със съответните за възрастта заболявания, водещи до изменение в психиката и с рисков социален живот, поради това, че е живеел сам. Ответницата се е сприятелила с него, спечелила е доверието му и му е нанесла имотна вреда включваща разпореждането с неговата собственост /общо три имота/. В този период обаче, той е имал съзнанието, че тя е негова приятелка, впрочем това съзнание е имал и след присъдата, когато е продължавал да звъни по телефона и да се надява, че ще му върнат имотите. В състояние на това доверие, формално е дал права на ответницата да се разпореди с имота, но не е имал воля за това, а за друго. Доколко това друго – срещу възнаграждение и обещание за връщане да даде право за разпореждане е морално укоримо поведение е отделен въпрос, но оценката на това поведение не води до наличието на волеизявление за разпореждане. Това поведение може да бъде елемент от престъпление спрямо друго лице, но такива данни по делото няма. Напротив, от всички транслативни сделки се установява съвпадение в участието на пълномощниците, съсредоточаване на множество имоти в едно дружество и замяната им с лица, които в последствие се разпореждат с тези имоти. От заключението на СПЕ се установява, че през 2013 г. на ищеца е поставена диагноза „Органично разстройство на личността. Съдова деменция", а с  решение по гр.дело №3450/2013 г. на ВОС е поставен под ограничено запрещение. Според вещото лице наличие на заболяване се прогнозира и е било изразено и към момента на подписване на пълномощното през 2011 г., като са били набелязани емоционално-поведенчески промени - характерова акцентуация, егоцентризъм, параноидни нагласи към близкото семейно обкръжение, които на моменти са нарушавали възможностите му за правилна преценка на фактите и обстоятелствата. Макар и липса на конкретни данни за наличие на заболяване към 2011 г. , съдът приема, че към датата на изготвяне на пълномощното ищецът е податлив на внушение, манипулации и измами, а не е спорно, че ответницата е имала това поведение към ищеца. Ответницата не е ангажирала доказателства, че ищецът е имал намерение да се разпореди с всичките си имоти и тази воля е изразил в пълномощното отнасящо се до офиса / ищецът е  дал и друго пълномощно за разпореждане с жилище и магазин на същата ответница/.

II.По иска за обявяване на нищожност поради нарушаване на добрите нрави.

Съгласно съдебната практика противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло - такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми.Законодателят зачитайки интересите на субектите, приема, че  степента на нарушение на принципа за справедливост е засегнат до такава степен при нарушение на добрите нрави, че е обявил сделките и едностранни волеизявления дадени при нарушение на добрите нрави за нищожни. Лекомислие, неопитност, икономическа и физическа зависимост и др.  причини могат да доведат до нищожност на сделката поради нарушение на добрите нрави. Преценката винаги е конкретна и зависима от установените по делото обстоятелства.

Третите лица помагачи на ответницата са ангажирали съда с възражение, че порокът нарушение на добрите нрави се отнася само до двустранните сделки, затова считат иска за недопустим.Съдът не споделя основателност на това възражение. Съгласно чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Според защитата на третите лица, ищецът има противоправно поведение, защото е дал волеизявление със съзнанието за фиктивност на сделката. Затова считат, че не може да черпи права от своето противоправно поведение и ако е налице нарушение на добите нрави от страна на ответницата, то такова е налице и от страна на ищеца.Получавайки право по конкретно пълномощно, знаейки, че ще се ползва с тези права, така както са дадени, а не така както страните действително са уговаряли, представлява нарушение на добрите нрави. Волята за упълномощаване, при обещание за връщане на имота  също не е противоправно поведение. Възможна е хипотеза за обратно изкупуване, при наличие на съответните предпоставки. Затова обещанието за финансова награда при даване на пълномощно, не е елемент от порочна сделка или престъпление. Противоправността е налице в поведението на упълномощената, която съзнава, че не може да спази обещанията си и въпреки това се разпорежда с имота безвъзвратно. Нарушение на добрите нрави е налице и защото с цялото си поведение на сприятеляване, помощ, компания и др. жестове спрямо един самотен и възрастен човек , ответницата е получила права, които не би получил друг човек, ако няма това поведение. В случая ответницата е ползвала доверието, лекомислието и неопитността на възрастен, болен и самотен човек. Ищецът е живеел сам. Не имал други посетители. Е.К.  е била непознато за него лице, което за кратко време е имала всеотдайно поведение, а след упълномощаването е настъпила промяна. От заключението по СПЕ е видно, че симптомите на  диагнозата оставена през 2013 г. „Органично разстройство на личността. Съдова деменция", са били възможни и през 2011 г. към момента на подписване на пълномощното, като са били набелязани емоционално-поведенчески промени, като характерова акцентуация, егоцентризъм, параноидни нагласи към близкото семейно обкръжение, които на моменти са нарушавали възможностите му за правилна преценка на фактите и обстоятелствата. Ищецът е бил податлив на внушение, манипулации и измами. В деня на упълномощаването ответницата преупълномощава Красимира Иванова при друг нотариус, а на следващия ден е извършено още едно упълномощаване при трети нотариус. На 26.10.2011 г. офисът е продаден.Няколко дни преди това - на 04.10.2011 г. ищецът е дал пълномощно и за продажба на апартамента си, който му е единствено жилище, а на 28.01.2013 г., багажът му е изнесен. Знанието, че имотите са продадени е възникнало в съзнанието на ищеца на 28.01.2013 г.  След изгонването е търсил обяснение от ответницата, която е продължавала да го уверява, че ще му върнат имотите обратно. После е била осъдена. При тези факти, се налага извода, че  Е.К. се е възползвала от това, че ищеца живее сам, няма подкрепа на близки хора, има психически нарушения, които го правят лесен за манипулации и внушения, имала е определено поведение за да спечели неговото доверие и го мотивира да даде пълномощни за разпореждане с цялото му недвижимо имущество /апартамент, офис и магазин/ със съзнание, че не може да изпълни обещанията към упълномощителя да върне собствеността. Съзнанието, че се дават права, ползването от които водят до безвъзвратна загуба на имущество представлява нарушение на установени морални норми и правила в обществото, принципите на добросъвестност и почтеност, както и да не се допуска неправомерно облагодетелстване. Ищецът не е имал намерение на продава, заменя или дарява имотите си Имал е намерение да направи услуга на ответницата. Заплащането и обещанието на възнаграждение за извършването на упълномощаването определя не възмездност на упълномощаването, а вид награда за услугата, която е обичайна и не може да се счита за противоправно поведение от страна на ищеца.

III. По иска за унищожаване на пълномощното поради измама.  С присъда №436/26.11.2015 г., постановена НОХД №79/2015 г. на ВРС, 38
състав, влязла в сила на 22.06.2016 г. , К. И. И.  и Е.К.К. са признати за виновни за това, че през периода от началото на месец август 2011 г. до 18.11.2011 г. в град Варна, при условията на продължавано престъпление с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение няколко лица, в това число ищецът  И.С.П. относно възможността да продадат собствените му имоти, находящи се в град Варна, бул. „Х.Б." №18, вх.5, ап. 114, в град Варна, ул. „Ц.А." № 24/офис/ и в град Варна, ул. „Н." №2/магазин/, „фиктивно", след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази „услуга", като с това му причинили имотна вреда в размер на 218 120 лева.... като деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване - К. И. И.  и Е.К.К., в качеството им на пълномощници в кръга на пълномощията им.

На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда по НОХД № 79/2015 на ВРС, 38 с-в се ползва със задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на лицето. Предвид гореизложеното искът за унищожаемост на пълномощното поради подписването при измама е безспорно доказан. За да се произнесе съда, дали този иск е основателен, следва да изложи съображения по възражението за погасяването му по давност.

Давността е три годишна и започва да тече от деня, в който измамата е открита, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД. Измамата е открита, когато измаменото лице узнае факт, който е несъвместим /разрушава/ съществуващата невярна представа. Искът е предявен на 25.10.2016 г.  Присъдата, която обективира факта на измамата е влязла в законна сила на 22.06.2016 г. първите показания дадени от ищеца пред орган на властта са от 26.03.2013 г. Съдът с оглед конкретните данни по делото, установените факти за заболяванията на ищеца, отношенията му с ответницата и вярата му, че макар и изхвърлен от жилището, имотите ще му бъдат върнати, както и поддържаното на заблуждението дадено от ответницата и след присъдата, че може имотите да му бъдат върнати, приема, че датата на узнаване на измамата е датата на влизане в сила на присъдата 22.06.2016 г.. Възражението за изтекла давност е неоснователно.

Твърдението, че знанието възниква от вписването на разпоредителна сделка в Службата по вписвания при АВ е неоснователно. Съдържанието на понятието гласност дадено в нормата на чл. чл. 1 на ПВ, не се покрива с узнаването, съзнаването, че е извършена измама. Извършената разпоредителна сделка макар и част от  фактическия състав на измамата, не създава яснота в съзнанието на пострадалия. Той продължава да вярва, че отношенията са такива каквито са уговаряни, т.е. да чака връщане на собствеността. Отделно от това извършването на разпоредителната сделка е само един от елементите на фактическия състав на измамата, която включва и поддържане на заблуждение, че въпреки извършената сделка, собствеността върху имота ще бъде върната обратно.

Съдът приема, че началният момент от който тече давностният срок за погасяване на правото на иска е влизане в сила на присъдата, защото наличието на осъждане, точно за факта на поддържане на заблуждение при даване на пълномощното успешно се противопоставя на заблуждението в съзнанието на ищеца, че е дал пълномощното при условие, че имота ще му бъде върнат.

С оглед изхода от спора в тежест на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски и тъй като ищецът не претендира такива и е бил от такси и разноски в производството, следва да бъдат присъдени в полза на съда.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА НИЩОЖНОСТТА  на  пълномощно per. №№4422 и 4423, том 2, акт № 191/04.10.2011 г. на нотариус В.П., per № 205 на Нотариалната камара, район на действие -PC-Варна, с което И.С.П. с ЕГН ********** ***, е упълномощил Е.К.К. с ЕГН ********** *** да продаде собствения му недвижим имот – апартамент № 114, находящ се в гр.Варна, район Одесос, бул. „Х.Б.“ № **, вх. *, ет.* със застроена площ от 64 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет,килер, тераса и входно антре при граници от ляво на дясно – двор и ап. № 115, стълбище, двор, горе-ап.№118, долу-ап.№110, заедно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 7,29 кв.метра при граници: от ляво на дясно:тяло на вх.№3, изба №12, коридор, изба № 10 и rope-проход ведно със съответните 0.2365 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото върху което е построена сградата, попадащо в кв.13 по плана на 11 микрорайон на град Варна, чрез обезщетение  обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е  съставен нотариален акт № 39, том VII, дело № 3495/1995 г. на нотариус при ВРС, поради липсата на волеизявление, на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД, по иска на И.С.П. с ЕГН ********** ***, действащ със съгласието на своя попечител С.И. П.с ЕГН **********, представляван от адв. Г.М. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. Варна, ул. „Баба Тонка“ № 14 Б против Е.К.К. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, при участие на трети лица помагачи на ответницата Д.Й.Й. с ЕГН ********** и Ж.Ж.Й. ***, последните двама представлявани от адвокат Н.Т. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 10, ет. 1.

ОСЪЖДА Е.К.К. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка „държавни такси“ на ВОС, сумата от  2 848.61 лева, представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.К.К. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ  по сметка „депозити“ на ВОС, сумата от  393.32 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на  препис от съдебния акт на страните.

Съдия в  Окръжен съд: