№ 936
гр. Пазарджик, 24.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101248 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призован не
изпраща процесуален представител.
Ответницата О. П. Т., редовно призована не се явява лично. За нея се
явява с адв. С.С., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно
приложено по делото.
Явява се вещото лице Б.Д., редовно призована.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от ищцовото дружество, чрез юрк.
Н., с вх. № 17172/23.09.2021 г. с която се моли да се даде ход на делото в
случай, че не са налице процесуални пречки за това. Няма възражения по
изготвения проект на доклад по делото. Поддържа исковата молба по
1
съображенията, изложени в нея. Оспорва изцяло депозирания отговор на
исковата молба от ответника. Счита, че всички възражения и оспорвания са
неоснователни, необосновани и противоречащи на приложените към исковата
молба писмени доказателства. Моли да се изслуша и приеме депозираното
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Няма въпроси
към вещото лице. Във връзка с указанията на съда, представя оспореното
приложение № 1 в нотариално заверена форма, като заявява, че ще се ползва
от същото. В случай, че съдът прецени нуждата от представяне на
приложение № 1 в цялост, моли да бъде уведомен с за това с нарочен акт на
съда. В случай, че дадете ход на делото по същество излага съображенията си.
Иска се от съда да уважи предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове и да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че О. П. Т. дължи
всички суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20205220103721/2020 г.
Претендира разноските, за които прилага списък по реда на чл. 80 от ГПК. В
случай, че съдът осъди ищцовото дружество да заплати разноските на
ответника по делото, се моли съда да задължи ответника да посочи банкова
сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.
АДВ. С.: Поддържам писмения отговор. По отношение молбата
подадена от ищцовото дружество може да се приеме, но смятам, че не са
изпълнени указанията на съда и не е представено в цялост Приложение № 1
към договора. Така както е представено същото не представил документ по
смисъла на ГПК и макар и нотариално заверен не може да служи като
доказателство, установяващо материално правната легитимация на ищеца в
настоящото производство. Считам, че е на ищеца са дадени указания за
представяне на документа, както и указанията как съда ще процедира при
непредставяне на този документ. Към настоящия момент въпреки указ
документа не е представен, поради което моля съдът да приеме, че не е
доказана материално правната легитимация на ищеца. Аз съм искал да се
представи целия документ Приложение № 1 - в цялост, а ищецът не го е
представил в цялост. Според мен, така представената извадка не представлява
документ по смисъла на ГПК. Не може и няма как от един документ да се
изкарват данни, да се записва само името под някакъв номер и да се твърди,
че същия представлява документ по смисъла на ГПК. Няма пречка ищецът,
2
ако е искал да изпълни указанията на съда да представи в цялост приложение
№ 1 в оригинал или в нотариално заверено копие, както повеляват
разпоредбите на ГПК, но така представено не представлява нищо повече от
представеното извлечение с исковата молба, което не е документ.
Няма как да бъде постигната спогодба в настоящия случай, поради
което на основание чл. 146 от ГПК съдът пристъпва към докладване на
делото:
Подаден е искова молба с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от
ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 01.07.2019 г. е подписан Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) между „УниКредит Булбанк" АД,
ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на
който вземанията на „УниКредит Булбанк" АД срещу О. П. Т., произтичащи
от Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-376-00387-2017 от
дата 4.08.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
Договорът за кредитна карта съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Сочи се, че Приложение № 1/01.07.2019 г. към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 01.07.2019 г. е представено само с данните
на кредитополичателя, тъй като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с
чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата
молба не се представят само на съда. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора
за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е
задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично
пълномощно от „УниКредит Булбанк" АД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на кредитополучателя е изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-
П- УКБ/СС1Я-376-00387-2017 от 10.07.2019 г. от страна на „УниКредит
Булбанк" АД. Уведомлението е изпратено чрез Български пощи ЕАД с
известие за доставяне. Писмото се върна в цялост като неполучено.
3
Представено е копие от уведомлението за извършената цесия и
обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-П-УКБ/СС1Я-376-00387-2017 от 10.07.2019 г., което да връчите на
ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че
последният оспори действията във Ьръзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес и съдът постанови горепосоченото връчване като нередовно, както и
ако исковата молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в
настоящето производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено,
моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно стова твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С
оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.20112. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
4
гр.дело 788/2013г., ТК.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес
и исковата молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и последният възрази
относно редовността на уведомяването за извършената цесия и за
предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от
исковата молба, моля да имате предвид следното: установената фикция в чл.
47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения поделото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно
и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът
е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за
цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след
като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е.
връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването
на особения представител и последващото получаване на исковата молба и
книжата към нея от особения представител не засягат редовността на
връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887
от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от
08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното
връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи
и договора за цесия и пълномощното и уведомления за извършената цесия,
изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, както и уведомление за
предсрочна изискумост, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на
срока за получаването на книжата, длъжникът е получил уведомленията.
Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.
5
2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от
особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е Решение № 4480
от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Сочи се, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод,
че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит,
в исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. Горното становище е залегнало в
мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТК на ВНС.
Твърди се, че на 04.08.2017 г. О. П. Т. в качеството на
Кредитополучател е сключил Договор за кредитна карта на физическо лице
№ CCIR-376-00387-2017 с „УниКредит Булбанк" АД. Договорът е сключен
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за
платежните услуги и платежните системи, както и на основание писмено
искане, отправено от страна на кредитоискателя до банката. Подписвайки
договора, Кредитополучателят е удостоверил, че му е предоставен целият
обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, запознат е
с Тарифата за физически лица на банката-кредитор, получил е копие от
Тарифата и е запознат и приема начина и метода на формиране и определяне
на размера на изискуемите и дължими от него суми, в т.ч. лихви, такси и
комисионни. Договорът за кредитна карта е сключен за срок от 24 месеца,
като страните са договорили, че банката може едностранно и автоматично по
нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването на
кредитния лимит за следващ период от 24 месец, при запазване на останалите
6
условия на Договора в случай, че Кредитополучателя изрично не е поискал
прекратяването му с изтичане на срока на действие и е изправна страна по
договора за кредитна карта.
Твърди се, че с подписването на договора за кредитна карта, банката
издава на името на Кредитополучателя кредитна карта с персонален
идентификационен номер и приема да обслужва плащанията с нея в
съответствие с действащото в страната законодателство, Тарифата за
физически лица на банката. По силата на договора, банката предоставя и дава
право на Кредитополучателя да усвоява в рамките на периода от сключване
на договора до изтичане на срока за правото на ползване, кредитен лимит до
размера на 4000,00 лева, срещу което Кредитополучателят се задължава да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит чрез заплащането на
минимална погасителна вноска или минимално дължима сума, която страните
са договорили да е в размер на 3% от кредитния лимит, а именно: 120 лв.,
платима в периода от всяко 1-во до 15-то число на текущия месец, следващ
периода на клиентски плащания. Периодът на клиентски плащания е
определен в договора като всеки календарен месец от първо до последно
календарно число с изключение на първия след сключването на договора и
последния при изтичането на срока му, които месеци обхващат реалните дни.
Страните са постигнали съгласие, че при наличие на просрочена минимална
погасителна вноска и/или надвишен кредитен лимит, картодържателят е
длъжен да осигури по картовата си сметка минимална дължима сума,
необходима, за да се използва свободният кредитен лимит, като размерът на
минималната дължима сума към всяка една дата на издължаване се определя
като сбор на сумата на дължима минимална погасителна вноска или реална
изразходвана сума през периода на клиентски плащания, в случай че тя е по-
малка от минималната погасителна вноска, плюс сумите на просрочените
минимални погасителни вноски /ако има такива/, надвишения кредитен лимит
/при наличие на такъв/ плюс просрочените лихви и лихвите от надвишен
кредитен лимит.
Твърди се, че с подписването на договора за кредитна карта, банката е
поела задължение всички счетоводни операции по картовата сметка да се
обработват до последния работен ден /включително/ на периода на клиентски
плащания, като е длъжна да изготви извлечение, съдържащо информация за
7
всички операции, което изпраща на картодържателя най-късно до 5-то число
на месеца, следващ периода на клиентски плащания, по начините определени
в искането за отпускане на кредит. Неполучаването на извлечение не
освобождава картодържателя от задълженията, произтичащи от договора за
кредитна карта.
Сочи се, че съгласно сключения договор за кредитна карта на
физическо лице, усвоената сума /ползваната част от кредитния лимит, в т.ч.
надвишен кредитен лимит/ се олихвява с фиксиран месечен лихвен процент
съгласно обявения размер в Лихвения бюлетин, за всеки отделен месец през
срока на действие на договора, определен съгласно установеното в т. 3.1 от
договора, който към датата на сключване на договора е 1,35 %. Лихвата се
начислява ежедневно, от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на
периода на клиентски плащания на база 360/360 дни, както следва: когато до
датата на издължаване картодържателят е погасил в пълен размер ползвания
през предходния период на клиентски плащания част от кредитния лимит, той
заплаща на банката лихва за усвоена сума единствено за осъществените
транзакции, представляващи теглене на пари в брой. Дължимите лихви се
капитализират /т.е. със сумата на дължимата лихва се намалява размера на
свободния кредитен лимит/ по картата на последния ден на месеца, следващ
текущия период на клиентски плащания, но върху капитализираните лихви не
се дължи договорна лихва. Когато до и/или на датата на издължаване
картодържателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния
лимит през предходния период на клиентски плащания той дължи на банката:
лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой, считано от датата
на съответната транзакция до окончателното погасяване; лихва върху целия
дълг, формиран от безкасови плащания, извършени през предходния период
на клиентски плащания до датата на частичното погасяване и лихва върху
непогасената част от датата на частичното погасяване до последния ден на
текущия период на клиентски плащания. Така начислените лихви се добавят
към общия дълг и са дължими през следващия период на погасяване, като
върху тях не се начислява договорна лихва.
Твърди се, че в конкретния случай, на Картодържателя е начислена
договорна лихва за ползване на кредита в размер на 803,41 лв., за периода от
4.08.2017 г. до 22.05.2018 г. Кредитополучателят е поел задължение да
8
погасява задължението си в размер на начислените месечни лихви като
подписвайки договора е оправомощил банката да ги събира за сметка на
неусвоения разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем
надвишен кредитен лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия
период на клиентски плащания.
Сочи се, че считано от 1.07.2019 г., /датата, на която е сключен договора
за прехвърляне на вземането/ до датата на входиране на задължението в съда,
на длъжника е начислявано обезщетение за забава върху главницата в размер
на законната лихва за забава, което към датата на входиране на задължението
в съда е в размер на 458,92 лв.
Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите
суми по договора за кредитна карта.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови съдебен акт,
по силата на който да признае за установено, че О. П. Т. дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 20205220103721/2020 г., 28 с-в на Районен съд - Пазарджик, а
именно: 3 448.45 лева /три хиляди и четиристотин четиридесет и осем лева и
45 стотинки/ - главница; 803.41 лева /осемстотин и три лева и 41 стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 04.08.2017 г. до 22.05.2018 г.; 458.92
лева /четиристотин петдесет и осем лева и 92 стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и
предявени разноски по ч.гр.д. 20205220103721/2020 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик.
Посочена е банкова сметка на Агенция за събиране на вземания ЕАД,
по която могат да бъдат заплатени дължимите суми.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски и в
настоящото производство.
Моли се съдът, в случай че представител на „Агенция за събиране на
9
вземания" ЕАД не се яви на първото по делото заседание, същото да се гледа
в отсъствие на ищеца.
В случай че ответникът по делото в законоустановения срок не
депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори
приложените доказателства по делото или претендираните към него суми,
нито ангажирал доказателства, с който да докаже, че са изплатени
претендираните към него суми, се иска от съда да постанови решение,
съгласно което е установено вземането на Агенция за събиране на вземания
ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в случай че ответникът не се
яви в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа
в негово отсъствие, се иска постановяването на неприсъствено решение.
В случай, че ответникът признае иска в цялост, се иска от съда да
постанови решение, съгласно което е установено вземането на Агенция за
събиране на вземания ЕАД срещу ответника по делото.
В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
ответника в настоящето дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, правим възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и
молим съдът да намали същия до размера на нормативно установения
минимален размер на адвокатския хонорар.
В случай, че съдът осъди Агенция за събиране на вземания ЕАД да
заплати разноски на ответника по делото, в съответствие с принципите на
добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и
чл. 9 от ГПК, за да бъдат равнопоставени страните в съдебното производство,
се иска от съда да даде указания на ответника да посочи банкова сметка, по
която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който се оспорват изцяло по основание и размер и трите
обективно кумулативно предявени иска. Изложени са съображения в тази
насока, а именно:
Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на първия
от трите кумулативно обективно съединени иска, а именно този за сумата от 3
10
448.45 лв. - главница. Това е така, тъй като видно от подаденото възражение
по чл. 414 ГПК, с последното е оспорено дължимостта само на следните
суми: Сумата от 803.41 лв. /осемстотин и три лева и 41 ст./ - договорна лихва
за периода от 04.08.2017 год. до 22.05.2018 год. Сумата от 458.92 лв.
/четиристотин петдесет и осем лева и 92 ст./ - обезщетение за забава за
периода от 01.07.2019 г. до 23.12.2020 г.
Сочи се, че това означава, че по отношение на сумата от 3 448.45 лв. -
главница Заповед № 1845 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПС от 29.12.2020 год. издадена по гр.д. № 3721/2020 год. на ПзРС е влезнала
в сила. Тоест налице е изпълнително основание за ищеца, поради което за
него липсва правен интерес от водене на настоящия иск.
Поради горното, се иска от съда делото да бъде прекратено по
отношение на иска за сумата от 3 448.45 лв. - главница, дължима по Договор
за кредитна карта на физическо лице от 04.08.2017 год., като на основание чл.
78, ал. 4 ГПК ни присъдите направените по делото разноски.
Твърди се, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в настоящия казус е подадено от частния правоприемник по
договора за цесия. Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК
кредитор. В настоящия случай обаче заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е по чл. 410 от ГПК, а не по чл. 417 от същия закон, поради което,
и при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия,
прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Частното
правоприемство се основава на договор за цесия от 01.07.2019 г. между
"Уникредит Булбанк“ АД и "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ето
защо ищецът в настоящия правен спор следва да докажи, че длъжникът е
уведомен на основание чл.99. ал. 3 ЗЗД за извършената цесия и то преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като в противен случай,
прехвърлянето па вземането няма действие по отношение на него - чл.99, ал.4
от ЗЗД.
11
Сочи се, че в настоящия случай е безспорно обстоятелството, че преди
датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, което е станало 23.12.2021 г., ответницата не е
уведомена за извършената цесия, тъй като писмото е върнато като
непотьрсено. В този случай ищцовото дружество е следвало да потърси други
способи за връчване на съобщението като - нотариална покана и др. и едва
тогава да подаде заявление по чл. 410 ГПК. В случая това не може да стане с
исковата молба по настоящото дело, като неправилно твърди ищеца,
доколкото настоящото производство е продължение на вече започналото
заповедно производство по гр.д. № 3721/2020 г. на ПзРС и преди започване
именно на това производство е следвало да е налице уведомление.
Твърди се, че след като уведомлението за извършената цесия не е
налице към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, то
подаденото заявление, а също и продължилото съдебно производство с
установителен иск, е неоснователно, тъй като по отношение на ответницата
заявителят „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД не се явява кредитор
към момента на започване на съдебното производство, а съгласно чл. 226
ГПК - „ако в течение на производството спорното право бъзе прехвърлено,
делото следва своя ход между първоначалните страни“. Това води до извода,
че заявявайки спорното право при подаване на заявлението, без да има
качеството на кредитор, заявителят и сега ищец „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД не е носител на спорното право и доколкото делото следва
своя ход между първоначалните страни и настоящия установителен иск е
продължение на заповедното производство, то предявените искови претенции
са неоснователни.
Счита се, че претендираните вземания са погасени по давност и правим
възражение за изтекла погасителна давност. Началният момент на давността в
случая следва да бъде моментът на плащане на последната платена месечна
вноска, но от тази дата до момента на подаване на заявлението за образуване
на заповедното производство е изтекла дори дългата 5 /пет/ годишна
погасителна давност, ако се приеме, че в случая същата е приложима.
Считаме и акцесорното вземане за лихви за погасено по давност, тъй като от
дължимостта им до момента на подаване на заявлението за образуване на
заповедното производство е изтекла предвидената за тяхното погасяване 3
12
/три/ годишна погасителна давност. Съгласно задължителните указания,
посочени в съобразителната част на т. 18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично е записано, че обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. По аргумент
за противно обаче следва изводът, че вноските /главница и лихви/ с настъпил
падеж, преди евентуалното твърдяно от ищеца обявяване на предсрочната
изискуемост, са били изискуеми и дължими, поради което за тях също правим
възражение за изтекла погасителната давност към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Сочи се, че е приложим в отношенията между страните Закона за
защита на потребителите, поради което е неравноправна, а оттук и нищожна
на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите клаузите на
2.1 и чл. 2.2. от договора. На първо място следва да се посочи, че се препраща
към отделен договор, който не е представен и не обвързва по никакъв начин
ответницата. На второ място в чл. 2.2 е посочено: „Годишен процент на
разходите са в размер, посочен в този договор и в Тарифата, приложима към
датата на начисляване и изискуемостта им“. Така договорената възможност за
едностранна / във вреда на потребителя и по почин на другата страна/
промяна на размера на кредиторовото възнаграждение е винаги
неравноправна клауза, тъй като води до очевидно неравновесие в правата на
страните, а самото кредиторово възнаграждение е съществен елемент на
договора за потребителски кредит и затова и представлява цената на
предоставената услуга/заем. На практика , размера на възнаграждението може
само да расте, но не и да намалява. Такива клаузи обаче са нищожни
(решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК, II т.,
решение № 201 /02.03.2016 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,).
Това е така, тъй като противоречи на добрите нрави такъв договорен
механизъм за едностранно определяне на размер лихвите и размера на
разходите, включващ случайни фактори, тъй като при случайно определяне
на размера, се губят присъщите им функции.
Претендират се, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК /в това число и
13
при евентуално частично прекратяване на производството/, да бъдат
присъдени направените разноски по настоящото дело, както и разноските по
ч.гр.д. № 3721/2020 год. на ПзРС.
Претендират се, на основание чл. 2, ал. 5, във връзка с чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/ разноски за
всеки един предявените искове, като адвокатското възнаграждение следва да
бъде с допълнително начислен ДДС на основание пар. 2 от НМРАВ, съгласно
приложените доказателства за регистрация по ДДС. /В този смисъл
Определение № 41 от 25.01.2017 год. по ч.г.д. № 2127/2016 год. На ВКС, 1-во
ТГО.
Сочи се, че настоящата правна помощ от адв. С.С. е осъществена на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което се иска от
съда, на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да осъди
насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на адвокат С.И. С. - адвокат от АК-Пловдив, с личен №
**********, адрес на кантората гр. Пловдив, бул. „Руски“ № 15, ет.1
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на длъжника
О. П. Т., ЕГН ********** по гр. д. № 1248/2021 год. ПзРС.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ищцовата страна следва да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, дължимостта и размера на претендираните
вземания, както носи и доказателствената тежест по отношение на
твърдението си, че длъжникът е уведомен надлежно по смисъла на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършената цесия.
АДВ. С.: Не възразявам по доклада и правната квалификация. Нямам
нови доказателства. Моля производството по отношение на предявения иск за
главница в размер на 3 448.45 лв. да бъде прекратено като недопустимо като
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК присъдите на адвоката, осъществил
правната помощ адвокатско възнаграждение, съгласно наредбата за
14
адвокатските възнаграждения по отношение на този иск в размер на 565.67
лв. с ДДС на основание чл. 2, ал. 5, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Считам, че делото следва да
продължи и за ищеца е налице правен интерес само по отношение оспорените
останали кумулативно обективно съединени искове за възнаградителна лихва
и за обезщетение за забава. Нямам други доказателствени искания.
С Определение № 1394/28.07.2021 г. съдът е приел представените от
ищеца писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д №3721/2020г.
по описа на РС - Пазарджик. Допуснал е по делото да бъде изслушана ССчЕ.
На основание чл. 190, ал.1 ГПК е задължил ищец да представи по делото в
оригинал Приложение №1 към Договор за покупко-продажба и прехвърляне
на вземания от 01.07.2019г., сключен между „Уникредит Булбанк“АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - в срок до първото съдебно
заседание по делото.
СЪДЪТ докладва на страните, че по делото е изготвено експертно
заключение по допуснатата ССчЕ с вх. № 16782/16.09.2021 г., изготвен от
вещото лице Б.Д.. Същата е постъпила в законоустановените срокове по чл.
199 от ГПК.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ССчЕ, ИЗГОТВЕНА ОТ
ВЕЩОТО ЛИЦЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Ст. Д. – на 50 години, българка, българска гражданка, с висше
образование, омъжена, неосъждана, без родство и служебна ангажираност със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам. Няма какво да добавя.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ счита, че експертното заключение е представено в
законоустановения срок, обосновано е и компетентно изготвено и към
15
настоящия момент не възникват съмнения относно неговата правилност,
поради което следва да бъде прието по делото.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице Б.Д. по допуснатата
ССчЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената
справка-декларация в размер на 200 лв., която сума да се изплати на вещото
лице по внесения от ищцовата страна депозит.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме постъпилото от ищцовото
дружество, с молба вх. № 17172/23.09.2021 г., Приложение № 1 в нотариално
заверена форма, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното от ищцовото дружество в нотариално заверена
форма Приложение №1 към Договор за покупко-продажба и прехвърляне на
вземания от 01.07.2019 г., сключен между „Уникредит Булбанк“АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и
невъзможността да бъде сключена спогодба, съдът следва да даде ход на
устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. С.: Уважаеми господин Председател, на първо място по
изложените по-горе в протокола съображения, моля да прекратите
настоящото производство по отношение на единия обективно кумулативно
16
съединени искове за главница в размера на 3 448.45 лв., тъй като към
настоящия момент за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото
производство, доколкото същия разполага с влязла в сила заповед за
изпълнение.
По отношение на останалите два обективно съединени иска, на първо
място поддържам становището си, че ищецът не е установил факта на
уведомяването на доверителката ми за извършената цесия преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК и доколкото настоящото производство се
явява продължение на заповедното считам, че е недопустимо уведомяването
за извършената цесия да бъде правено едва с исковата молба. Същото следва
да бъде направено първоначално с подаване на заявлението, доколкото
съгласно ГПК, производството следва между същите страни, между които е
започнало. Заповедното и установителното производство следва да се водят
между едни и същи страни.
На второ място считам, че ищецът не е изпълнил указанията на съда за
представяне на оригинал на целия документ, представляващ Приложение №1
към Договора. На ищеца е изпратено съобщение и са дадени указания за
правните последици за непредставянето, поради което моля съдът да приеме,
че същия е създал пречки за събирането, а именно, че към настоящия момент,
поради липсата на представени доказателства за извършената цесия и с
исковата молба, а именно непредставяне на Приложение №1 към Договор за
покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019г., сключен между
„Уникредит Булбанк“АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да
приемете, че за ищеца липсва материално правна легитимация да води
настоящия иск и доверителката ми не е пасивно легитимирана да отговаря
спрямо ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Поддържаме искането си в отговора на исковата молба, като твърдя че
възнаградителната и обезщетителната лихва са прекомерно високи и поради
това нищожни по чл. 146 от ЗЗП.
На последно място, моля в случай че не уважите така направените
искове и разгледате двата кумулативно обективно съединени искове за
възнаградителна лихва и обезщетение да отхвърлите иска за договорна лихва
за размера над 174.93 лв. до пълно предявения размер от 803.41 лв., съгласно
17
приетото по делото заключение в днешното съдебно заседание. Размерът на
възнаградителната лихва е 174.93 лв., а не размерът претендиран от ищеца в
размер на 803.41 лв.
Моля да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение в полза на адв.
С. за осъществената безплатна помощ, като на основание чл. 2, ал. 5 от НАВ,
моля адвокатското възнаграждение да бъде присъдено за всеки един от
обективно кумулативно съединените искове, а именно при прекратяване на
делото за главница в размер на 3448.45 лв. да присъдите адвокатско
възнаграждение за този иск, а по отношение на останалите два обективно
кумулативни искове, в зависимост от тяхното отхвърляне, да присъдите
дължимото се адвокатско възнаграждение за всеки един от тях, като се
произнесете и за адвокатското възнаграждение в заповедното производство,
съгласно ТР на ВКС.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок,
не по-късно от 24.10.2021 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:04 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18