Определение по дело №306/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 215/09.06.2023г. по ЧНД № 306/2023г. по описа на ОС -
Сливен.
Производството е образувано по искане на обв.Р. чрез неговия защитник
адв.М.М. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека и е с правно основание чл.65 от НПК. След
образуване на производството е постъпило второ искане с идентично
съдържание от адв.Д.М. в качеството му на защитник на обвиняемото лице.
В съдебно заседание молбата се поддържа лично от обвиняемия и от
неговите защитници адв.М. и адв.Д., преупълномощена от адв.М.. Не
оспорват авторството на деянието, но твърдят, че обв.Р. не е умъртвил
умишлено пострадалите, а се касае за деяние, извършено в условията на
неизбежна отбрана, което не съставлява престъпление. Твърдят, че не е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление по чл.116, ал.1, т.4, предл.3 и т.6, предл.1 вр. чл.115 от НК, за
което е привлечен към отговорност. Смятат, че единствено тежестта на
вмененото престъпление не е достатъчна, за да се заключи, че съществува
реална опасност деецът да се укрие или да извърши ново престъпление, както
и да аргументира необходимост от вземането на най-тежката мярка за
неотклонение. Излагат доводи за липса на опасност от укриване и извършване
на престъпление като се аргументират с ниска степен на обществена опасност
на обвиняемия, със семейното му положение и установено местоживеене, с
изградените му трудови навици. Обръща се внимание на процесуалното
поведение на обв.Р., което е преценено от защитата като безупречно, както
и на оказаното съдействие на разследващите органи. Защитниците изразяват
категорично становище, че целите на мярката за неотклонение, които
процесуалният закон й предписва, ще могат да се постигнат и чрез вземането
на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо обв. Р. като предлагат мярка
за неотклонение парична гаранция. Намират, че мярката за неотклонение
„Домашен арест“ не е подходяща, доколкото обв.Р. се е разпоредил с
недвижимия имот, находящ се в гр.***. Поставят акцент и върху
незадоволителния темп, с който се развива досъдебното производство и
конкретно върху сроковете, с които вещите лица изработват възложените им
експертизи, което от своя страна мотивира извода им за развитие на
производството извън разумните срокове и неоправдано продължила
репресия спрямо техния подзащитен. В тази връзка се подчертава и
влошеното здравословно състояние на обв.Р., който в условията на
задържането му под стража няма достъп до адекватни медицински грижи.
В заключение сезират съда с искане най-тежката мярка за неотклонение
да бъде изменена в по-лека, а именно гаранция в пари, чийто размер
предоставят на съда да определи с оглед материалите, събрани в хода на
досъдебното производство относно имущественото състояние на обв.Р..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Сливен
1

предлага на съда след запознаване с досъдебното производство да прецени
дали все още са налице предпоставките за задържането на обвиняемия.
Солидарен е със становището на защитата, че мярката за неотклонение
„Домашен арест“ е неприложима като счита, че подходяща такава би била
мярка за неотклонение парична гаранция. Предлага на съда, ако приеме
искането за основателно и измени мярката за процесуална принуда в по-лека,
то на обвиняемото лице да бъде наложена забрана да напуска пределите на
страната.
Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума,
обвиняемият моли съда да измени мярката за неотклонение, взета спрямо
него, от „Задържане под стража“ в „Гаранция“ като посочва, че преди
задържането му е реализирал трудови доходи от около 1600 лева месечно.
Уточнява, че цялото му семейство вече живее и работи във Франция и не
планира да се върне в страната, поради влошените отношения с рода на
пострадалите лица.
Съдът след преценка на наличните по делото доказателства и като взе
предвид становището на страните, изразени в съдебно заседание, прие за
установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 467/2022г. по описа на РУ - Н.З. е започнато
на 26.08.2022г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК за престъпление по чл.116 ал.1
т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за това, че на 26.08.2022г. в ***, умишлено са
умъртвени лицата В.П.К. и П.Р.П., двамата от гр.Н.З., по начин и със
средства, опасни за живота на мнозина - пистолет и ловна пушка, като
убийството е причинено на повече от едно лице. С постановление на
разследващия орган на 27.08.2022г., Р. Р. Р. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за това,
че на 26.08.2022г. в ***, умишлено умъртвил повече от едно лице, а именно
В.П.К. и П.Р.П., двамата от гр.Н.З., по начин и със средства, опасни за живота
на мнозина, посредством възпроизвеждане на множество изстрели с пистолет
и ловна пушка. Разпитан в това си качество обвиняемия Р. дава обяснения във
връзка с обвинението.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 27.08.2022г. обв. Р. е
бил задържан за срок от 72 часа на 27.08.2022г. до довеждането му пред ОС -
Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
С Определение № 313/30.08.2022г. по ЧНД № 413/16г. на Сливенския
окръжен съд по отношение на обв. Р. Р. Р. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по досъдебно производство № 467/2022г. по описа на
РУ Н.З..
С Определение № 167/ 07.09.2022г. по ВЧНД № 185/22г. на АС - Бургас,
определението на ОС - Сливен за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по отношение на Р. Р. Р. е било потвърдено.
С Определение № 438/14.11.2022 г. по ЧНД № 557/2022 г. на ОС-
2

Сливен е оставено без уважение искането на обв.Р. за промяна на взетата
спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. По
повод постъпила частна жалба срещу акта на първостепенния съд от
защитниците на обвиняемото лице АС-Бургас с Определение №
224/21.11.2022 г. по ВЧНД № 248/2022 г. е потвърдил съдебния акт на
окръжния съд.
По повод второ искане с правно основание чл.65 от НПК е било
образувано ЧНД № 202/2023 г. по описа на ОС-Сливен. В с.з., проведено на
13.04.2023 г., защитниците на обв.Р.- адв.М.М. и адв.Д.М. са оттеглили
искането. Обвиняемото лице е потвърдило направеното от защитата
изявление и съдът е прекратил наказателното производство по ЧНД №
202/2023 г. по описа на ОС – Сливен.
На 21.04.2023 г. на обвиняемия Р. е повдигнато второ обвинение- за
извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 26.08.2022 г. в
дома си в *** държал огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4, ал.2 от
ЗОБВВПИ-1 бр. пистолет „Webley&Scott“, кал.7,65 мм с № 99892; 1 бр.
пистолет конструкция „Макаров“, кал. 9х18 мм, без обозначения и 1 бр.
едноцевна гладкоцевна, ловна пушка марка „Saint Etienne“, кал.12, с № 67637
върху долната страна на цевната кутия и № 138268 от лявата страна на цевта,
както и боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал.1 от
ЗОБВВПИ-40 патрони кал. 7,62х39мм; 38 бр. патрони кал.7,62х25 мм „ТТ“;
77 бр. патрони кал. 7,62х39 мм; 38 бр. патрони кал.12 и 1 бр. патрон
кал.7,62х57, без да е имал за това надлежно разрешение съгласно чл.56, ал.1
от ЗОБВВПИ.
В хода на проведеното разследване, освен първоначалните действия
преди първоначалното вземане на мярката за неотклонение, са били
извършени оглед на местопроизшествие, претърсване и изземвания, взети
обтривки и микроследи, както и биологичен материал, за назначаване на
съответните експертизи. изготвени две съдебно-медицински експертизи на
труп, справка за съдимост на обв.Р., както и характеристична справка.
Разпитани са множество свидетели, условно обособени в три групи:
- Свидетели от рода на „Р.“: Н.А.П., П.С.М., С.Я.С. / М. /, А.М.М., Л.М.А., Р.
Р. М., С.Я.С., Е.К.А., Р.А.С., Д.Й.С., С.Р.С.;
- Свидетели от рода на „А.“: Г.В.П., С.В.П., С.А.К., С.Р.С., Н.В.П., Р.П.Р.,
В.П.Р., Н.П.А., Р.П.А., С.Н.Ч., Р.Н.В., С.М.А., Р.Е.К., З.М.К.;
- Полицейски служители и лица, които не част от враждуващите семейства:
К.В.М., Р.И.И., С.И.М., Д.Д.П., С.Р.С., Г.М.Т., М.Ю.К., Е.С.О., К.С.Ж., Р.М.Б.,
Н.А.В., И.А.А..
Назначени и изготвени са съдебно-медицински експертизи на труп- два
броя, съдебно-медицински експертизи на живи лица- 5 броя, комплексна
балистична и химическа експертиза, дактилоскопна експертиза, фоноскопна
експертиза, съдебно- химическа експертиза-2 броя, съдебно- биологична
3

експертиза по метода на ДНК- 2 броя, физико-химически експертизи,
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза.
С постановление от 31.10.2022 г. на разследващия полицай е назначена
съдебно-техническа експертиза със задача да се извлече цялата налична
информация от паметта на предоставените за изследване два броя мобилни
телефони марка „Айфон“, ползвани от лица, които са се намирали в имота по
време на стрелбата- обв.Р. и свид. А.М.М.. До настоящия момент
експертизата не е изготвена.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на обв. Р. за изменение на взетата по отношение на него мярка
„Задържане под стража” в по-лека такава е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Съдът намира, че не е настъпила промяна
на обстоятелствата, която да мотивира извод, че задържането е
незаконосъобразно. Все още са налице законовите предпоставки, съдържащи
се в разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.3 от НПК, които обосновават
законосъобразността на взетата най-тежка мярка за неотклонение по
отношение на обв. Р.. Същият е привлечен към наказателна отговорност чрез
повдигане на обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер –
по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за което законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. Както към момента на първоначалното
задържане, така и към настоящия момент са събрани достатъчно
доказателства /гласни, писмени/ от които може да се направи обосновано
предположение, че обв. Р. е съпричастен към вменената му престъпна
деятелност. Тези доказателства се съдържат в протоколите за претърсване и
изземване, в показанията на разпитаните свидетели; в заключенията на
назначените и изготвени до настоящия момент по делото експертизи.
Защитниците акцентират върху изготвената комплексна съдебна психолого-
психиатрична експертиза, според която обвиняемият към момента на
извършване на деянието е изпитал интензивен страх / уплаха / като настояват
да се приеме, че обв. Р. е извършил деянието при условията на неизбежна
отбрана. Съдът счита, че към настоящия етап от разследването
обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието,
за което му е повдигнато обвинение, не е отпаднало. Това е така, доколкото
са налице многобройни гласни доказателства, които разкриват в по-общ план
взаимоотношенията между двете враждуващи фамилии и поведението на
обвиняемия преди инцидента. В допълнение съдът отчита и обстоятелството,
че назначената съдебно-техническа експертиза, чиято задача е да се извлече
цялата налична информация от паметта на предоставените за изследване два
броя мобилни телефони марка „Айфон“, ползвани от лица, които са се
намирали в имота по време на стрелбата- обв.Р. и свид.А.М.М. до настоящия
момент не е изготвена. Едва след нейното приобщаване към досъдебното
производство би могло да се обсъжда въпроса с приложението на института
4

на неизбежната отбрана, както и с приложението на Постановление № 12 от
29.11.1973 по н.д.№11/1973 г. на Пленума на ВС, съгласно което, когато
„отбраняващият се“ съзнателно провокира с активни действия нападение с
цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, не
може да се позовава на неизбежна отбрана…“
Налице е и втората предпоставка, обосноваваща законността на
задържането на обвиняемия – наличието на реална опасност същия да
извърши престъпление, ако се намира на свобода, респективно да се укрие.
При първоначалното задържане съществуването на тази опасност е било
обосновано от окръжния, респективно апелативния съд с оглед на законовата
презумпция по чл.63, ал.2 т.3 от НПК, която макар да се отнася само за
първоначалното задържане следва да се ползва и в настоящото производство.
Опасността обв.Р. да се укрие е извод, който се налага от данните по делото,
че същият, а вече и цялото му семейство, живее постоянно и работи в РФ. В
допълнение към този извод е и новото обстоятелство, свързано с продажбата
на жилищния имот, находящ се в ***. Наред с това следва да се вземе в
предвид и характера, вида и тежестта на деянията / второто обвинение е за
престъпление по чл.339, ал.1 от НК/, за които на обвиняемия са повдигнати
обвинения.
Съдът за пълнота следва да обсъди и наведените доводи за влошено
здравословно състояние на обвиняемия, с които е обосновано и искането по
чл.65 от НПК.
След постъпването на обвиняемия в ареста на Затвора - Сливен и по
повод неговите оплаквания са му били проведени необходимите изследвания,
медицински прегледи от лекари-специалисти и му е било предписано
съответното медикаментозно лечение. В своите две определения / в
производство по чл.64 и чл.65 от НПК / Апелативен съд-Бургас е напомнил
на защитниците на обвиняемото лице за приложимостта на нормата на чл.255
от ЗИНЗС, която задължава администрацията в затвора и ареста да осигурява
на задържаните лица ежеседмична лекарска помощ, а в неотложни случаи - да
я осигурява незабавно, като при необходимост задържаният се настанява в
специализирано лечебно заведение, както и за разпоредбите на Наредба №2
от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода, гарантиращи реална възможност на задържаните лица
да получат специализирана медицинска помощ, включително и лечение в
болнично заведение извън системата на затворите, дори и в друго населено
място, различно от това, където се изпълнява мярката за неотклонение
задържане под стража. В този смисъл са и изводите на настоящия
първостепенен съд, който счита, че влошеното здравословно състояние на
обв. Р. не е основание да се промени мярката му за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека.
Финално съдът установи, че разследването по делото се провежда в
разумен срок и не е налице хипотезата на чл.63, ал.4 от НПК, предписваща
5

императивно максималната продължителност на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ в досъдебното производство, респ. задължителната
промяна на тази мярка с по¬лека мярка за процесуална принуда в случай на
изтичане на законоустановения максимален срок на задържане на
обвиняемия. Съобразявайки конкретните данни за фактическа и правна
сложност на делото, както и съотносимостта на срока на задържане на обв. Р.
към наказанието, което евентуално може да му бъде наложено, съдът намира,
че настоящото задържане на обвиняемия не попада в хипотезата на
прекомерност и необоснованост.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на
взетата спрямо обв. Р. мярка за неотклонение, съдът счита, че в случая не са
налице предвидените в закона условия за изменение на настоящата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, поради което нейното действие следва
да се запази.
С оглед на гоР. констатации, съдът намира, че към настоящия момент
задържането на обвиняемия Р. продължава да бъде законно, т.е. взетата по
отношение на него най-тежка мярка за неотклонение е в съответствие с
целите, визирани в разпоредбите на чл.57 от НПК. В този смисъл искането за
изменение на взетата по отношение на обв. Р. мярка за неотклонение
„Задържане под стража” в по-лека, се явява неоснователно и като такова
следва да бъде оставено без уважение, респективно мярката за неотклонение
следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
6

Номер на акта:	215
Дата:	9 юни 2023 г. (в сила от 16 юни 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200200306
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 юни 2023 г.

Определение по дело №306/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите