РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 660/15.4.2022г.
гр. Пловдив, 15 април 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Даниела Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 251 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „ОМНИКАР АУТО“ ООД, ЕИК *********, срещу Решение № 2127/ 01.12.2021 г. по АНД № 6407/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив. Твърди се, че
решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния
закон, допуснато СНПП и явна несправедливост на наложеното наказание, като се
моли съда да го отмени, по съображения
изложени в жалбата, вместо което да
постанови друго, с което да отмени НП, алтернативно да измени НП.
В съдебно заседание, чрез надлежен процесуален представител, се
поддържа подадената касационна жалба. Претендират се разноски.
Процесуален представител на ответника в писмен отговор оспорва
жалбата и претендира разноски.
Представител
на ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от страна, за
която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Предмет
на касационната проверка е решение № 2127 от 01.12.2021 г., постановено по АНД
№ 20215330206407 по описа за 2021 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 594657-F600533 от 19.08.2021 г., издадено
от М.М.П.-С., зам.директор на ТД на НАП – Пловдив, с
което на „Омникар Ауто“ООД, БУЛСТАТ *********, е било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5 076.47 лева за извършено нарушение на чл.78 ал.2 и ал.3 от ЗДДС.
Фактите по делото не са спорни, както и не
е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотразяване на получен данъчен
документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния данъчен период
– м.08. 2020 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е
спорно също така, че корекцията е извършена, като КИ е отразено в дневника за
покупки за м.01.2022 г. и в подадената
за този период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по
инициатива на наказаното лице.
При това положение и в случаи от вида на
разглеждания, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като
срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера
на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи
се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването
на данъчно облагане, което обаче не е било направено /в този смисъл е Решение
на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС/. От друга страна се констатира, че в случая е
налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното
неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер
съответства на 100 % от недекларираната сума,
и то при положение, че към момента на установяване на нарушението същата
вече е била декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и
като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с
посочената санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер, съдът приема, че наложената санкция е в
несъответствие и с принципа на пропорционалност.
Касационният състав счита, че следва да
бъде преценено дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото
нарушение именно изхождайки от практиката на СЕС по
дело С - 259/ 12. Предмет на решението на СЕС са:
Данъчни въпроси - ДДС - Директива
2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на
пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на
анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен
бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт
от 15 май 2012 г., постъпил в Съда на 24 май 2012 г. Запитването е отправено в
рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
- Пловдив и "Родопи-M 91" ООД по повод наложена на последното
административна санкция заради несвроевременно
счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от
Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на
фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на
данъчен документ, което е задължение, вменено със ЗДДС и наказуемо по същия член
182, ал. 1 ЗДДС, както е в процесния
по настоящото касационно дело казус, няма пречка и следва да решението да бъде
съобразено с практиката на СЕС.
Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции
в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които
данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна
практика обаче при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта
на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в
това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат
санкциите, които според тях са подходящи. Те въпреки това са длъжни да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите
общи принципи (в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, C-263/11).
В
този смисъл санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят
точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно
облагане, и по - специално за да гарантират спазването на задълженията на
данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на
фактура, по която са извършили приспадане, в случая за коригиране отчетността
след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да поставят под въпрос
неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не
допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да
бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010
г. по дело Profaktor Kulesza,
Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10).
СЕС сочи в решението си, че за да се
прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на
нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето
на нейния размер (Решение по дело Redlihs, посочено
по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика). Като извод СЕС указва, че Националната юрисдикция
следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на
обстоятелствата по спора в главното производство, и по - специално на срока, в
който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното
наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон,
за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция
не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване
на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане. По дело С-263/11 СЕС в
решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че
не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална
правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се
определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на
доставените стоки.
В конкретния случай следва да бъде взето
предвид, че от данните по делото може да бъде направен извод, че процесното кредитно известие е отразено в дневника за
покупки за м.01.2022 г. и подадената за
този период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива
на наказаното лице. По делото няма данни за предприети от
дружеството-жалбоподател действия по избягване на данъчно облагане или
заобикаляне на ЗДДС. Не без значение е и обстоятелството, че в самото
наказателно постановление е посочено, че нарушението е за първи път. Дължимият
ДДС е внесен в бюджета и непосредствената вреда за фиска
от допуснатото нарушение евентуално би се изразила в дължимите лихви върху
сумата от 5 076.47 лв. за периода 14.09.2020 г.-01.01.
2021 г. Описаната фактическа обстановка дава основание на касационния състав да
приеме, че предвидената в разпоредбата на чл.
182, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция, в конкретния
случай възлизаща на 5 076.47 лв., се явява непропорционално висока спрямо
допуснатото нарушение. Същата надхвърля необходимото за постигане на целите на
ЗДДС, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане. С други думи, в конкретния
случай нормата на чл.
182, ал. 1 от ЗДДС противоречи на принципа на
пропорционалност, регламентиран в чл.
5
§
4 от Договора за Европейски съюз и по силата на
принципа на примата на европейското право спрямо националното същата не следва
да бъде приложена.
При
положение, че съдът намери, че тази санкция се явява непропорционална, какъвто
е настоящия случай, то по силата на примата на европейското право и с оглед
установената практика на СЕС / цитираното
по-горе решение по дело С-263/11/ следва да не приложи нормата от националното
право като противоречаща на установен принцип на европейското право.
Поради
изложеното съдът намира, че НП е незаконосъобразно и същото е следвало да бъде
отменено.
При
този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде осъдена НАП
да заплати разноски на „ОМНИКАР АУТО“ ООД, ЕИК *********, които се констатираха
в размер на 240 лева за касационната инстанция и 360 лева за осъществената защита пред ПРС, претендирани и доказани пред двете инстанции.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2127/ 01.12.2021 г. по АНД № 6407/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 594657 – F600533/ 19.08.2021 г., издадено от Заместник – директор на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА НАП - гр.София
да заплати на „ОМНИКАР АУТО“ ООД,
ЕИК *********, разноски в размер на 600 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: