Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Нова Загора, 06.11.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Диана
Дечева и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско
дело № 614 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание по чл.
143 и чл. 149 от СК.
Постъпила е
искова молба от С.К.А. с ЕГН **********, като майка и законна представителка на
малолетното дете С.В. А. с ЕГН ********** и двете с адрес *** чрез процесуалния
представител и съдебен адресат адв.М.П.М. ***, офис 2, твърди в исковата си
молба, че с ответника В.С.А., с ЕГН **********,*** са съпрузи от 11.09.2010г. и
от брака си имат едно дете С.В. А. с ЕГН **********, родена на ***г.
Ищцата твърди още, че на 16.01.2017г. че след поредния
скандал с ответника, двамата са се разделили и оттогава живеят във фактическа
раздяла, като в семейното жилище находящо се в гр. Нова Загора, обл. Сливен ул.”Братя
Миладинови” № 63 останал да живее ответника В.С.А., а ищцата и малолетното дете
С., отишли да живеят при бабата на ищцата, в собственото и жилище на адрес –
гр.Нова Загора,ж.к.”Тракия” бл.9, ет.2. От момента на раздялата на ищцата с
ответника непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето С.била
поела майката. За издръжката на детето през този период от момента на
фактическата им раздяла до момента на завеждане на исковата молба в съда
ответникът бил предоставил единствено на два пъти по 115 лева за издръжка на
детето С., съответно през месеците март и април 2017г., което било крайно
недостатъчно, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на бащата да дава
издръжка.
Ищцата от началото на 2017г. до момента на завеждане
на исковата молба в съда била получила общ брутен доход по трудови
правоотношения – 1 985.66лв., както и социални помощи при безработица, за
10 дни през месец април 2017г., в размер на 7,20лв. дневно.
Твърди се че възможностите на майката да предоставя
издръжка на малолетното си дете били значително по-малки от възможностите на
ответника, който работел на постоянен трудов договор, с месечно трудово
възнаграждение в размер на 1300.00л
Детето С.посещавало детска градина „Слънчице”, в
гр.Нова Загора, за което майката заплащала такса в размер на по 2.00лв. за
присъствен ден, както и детето било записано на школа за народни танци и
посещавало детска занималня-работилничка, като средномесечно за тези
занимания майката заплащала сумата от
около 70.00лв. Консумативните разходи за домакинството/ток и вода/, в което
живеела майката с детето възлизали на около 60-70лв. средномесечно.
Тъй като ответникът не желаел да дава издръжка на
детето си С., редовно и в необходимия размер, поради което за ищцата се породил
правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск, като моли съда да
постанови решение да осъди ответника В.С.А. с ЕГН ********** да заплаща на
малолетното си дете С.В. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.К.А., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350.00лв.,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда, както и за
минало време, считано от 16.01.2017г., ведно със законната лихва за забава за
всяка просрочена вноска, до настъпване на законови основания за изменението или
прекратяването и, както и да и заплати на ищцата направените по делото разноски
по настоящото дело.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответника В.С.А. с ЕГН ********** е депозирал отговор на исковата молба, в който
заявява че с ищцата са във фактическа раздяла от 16.01.2017г. и роденото от
брака им дете С., родено на ***г. било при майката и тя упражнявала
родителските права върху детето.
Ответника,
заявява в отговора на исковата молба, че същата е допустима, но считал че
претендираният от ищцата размер на издръжка бил изключително завишен и бил в
несъответствие с изискванията на детето и неговата възраст.
Ответника
заявява, че от момента на фактическата му раздяла с ищцата до настоящия момент
бил заплатил три месечни издръжки за детето, които по размер не съответствали
на неговата възраст, но твърди, че през немалка част от времето детето било при
него и неговите родители и се налагало да му купува лекарства, дрехи, обувки,
играчки – всичко, което е необходимо за детето или което пожелаело, защото
ответника заявява, че обича детето си и му желае само добро. Това спирало
ответника да заплаща издръжка за детето редовно, защото разходите при
посещенията на детето при него били
големи и считал, че те компенсират плащането на издръжка.
Видно
било от документите, които прилагал, че брутният му трудов доход де надвишавал
1000лв., но затова пък чистият бил около
една трета по-нисък от брутният му доход, като това били удръжки, които би
съобразени със законовите изисквания, в тях нямало кредити, заеми или други
подобри разходи, намаляващи размера на заплата му. Исканата в размер на
350.00лв. издръжка била непосилна за него, още повече, че детето растяло и след
година-две се предполагало, че ищцата ще
иска повишаване размера на издръжката. Ответника заявява, че е съгласен да
заплаща 130.00лв. месечна издръжка и приканвал ищцата да се споразумеят за
такъв размер. Ищцата била започнала работа и било въпрос на време да получи и
първата си заплата. Нейният доход съвсем не бил нисък. Детето вече не
посещавало школата за народни танци, а „детската работилничка” била безплатна,
така че претенциите на ищцата касаещи тези два ангажимента на детето са
неоснователни. Ответника заявява, че счита искът за допустим и основателен, но
изключително завишен по размер, поради което моли съда да постанови решение, с което
да уважи претендираната издръжка, но само до размера от 130.00лв., която
издръжка бил съгласен да заплаща и при евентуална спогодба. Претендира за
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата С.С.А., редовно призована –
лично се явява и моли съда да уважи предявеният иск изцяло.
Ответника, редовно призован – не се явява, чрез
пълномощника си адв. Д.С. *** заявява, че искът е допустим и основателен, но размера на
исканата издръжка е изключително много завишен, поради което моли съда да
постанови решение с което да определи месечна издръжка която ответника да
заплаща за малолетното дете С.в размер на 170.00лв. за каквато сума биха се
съгласили на евентуално споразумение ако и ищцата се била съгласила. Претендира
разноски съобразно уважената част от иска.
Дирекция „СП”
гр. Нова Загора е представила социален доклад, в който изразяват становище, че
и ищцата и ответника са осигурили сигурна и безопасна среда, в домовете в които
живеят има осигурени всички необходими условия за отглеждането на детето, полагани били грижи за детето, адекватни на
потребностите и възрастта му. В момента детето живее при майка си, в жилище
собственост на бабата на С.К.А., посещава детска градина „Слънчице”,
предоставени са възможности на детето да общува с връстниците си и се
стимулирали неговите социални контакти, осигурен бил достъп на детето до
културни и обществени дейности. Родителите на детето не споделяли за проблеми в
здравословното състояние на детето. Детето било емоционално привързано към
родителите си. От извършеното проучване било установено, че майката С.А.
задоволява основните нужди на детето от храна, подходящо за възрастта и сезона
облекло. Предвид възрастта и нарастване нуждите на детето С.В.С., майката С.А.
желаела да бъде определен размер на месечна издръжка, която бащата В.А. да
заплаща.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за
раждане от ***г. на детето С.В. А., издадено въз основа на акт за раждане №
1927 от 23.08.2012г. на Община Сливен, детето С.В. А. е родено на ***г. от
родители: майка – С.К.А., с ЕГН ********** и баща В.С.А. с ЕГН **********.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 11.09.2010г. издадено въз основа на акт за
граждански брак № ****/11.02.2010г. на Община Нова Загора се установява, че родителите на детето С.В. А. са съпрузи.
От 11.01.2017г. по твърдения на ищцата и ответника и
от социалния доклад изготвен по делото се установява, че родителите на детето С.
са във фактическа раздяла и детето С. живее с майка си С.К.А.. От момента на
фактическата раздяла бащата В.С.А. не заплащал редовно издръжка за детето, като
по твърдения на ищцата бил платил само две месечни вноски по 115лв. за издръжка
на детето, а по твърдения на ответника, той бил платил три месечни вноски за
издръжка на детето, тъй като детето доста често било и при него и той
задоволявал изцяло нуждите на детето за което давал доста средства и считал че
това компенсира издръжката на детето за останалото време за което не бил давал
издръжка.
Ищцата
представя удостоверение за получавани доходи през периода януари 2017г-март
2017г. общо в размер 1240.12лв. или средномесечен доход 413.37лв., както
представя и служебна бележка от ОУ”Иларион Макариополски”, с.Любенова Махала,
общ.Нова Загора за получено брутно трудово възнаграждение през месец май 2017г.
в размер на 745.54лв., представено е разпореждане от НОИ-ТП-Сливен за отпуснато
парично обезщетение за безработица считано от 07.04.2017г. до 06.08.2017г. в
размер на 7,20лв. дневно.
Ответника представя удостоверение с № 380/10.07.2017г.
издадено от „Е.Миролио”ЕАД за получаван брутен трудов доход за периода от м.юни
2016г. до м.юни 2017г.вкл., в размер на 12 569.37лв. и удостоверение с №
381/10.07.2017г. издадено от „Е.Миролио”ЕАД за получен чист трудов доход за
периода от м.юни 2016г. до м.юни 2017г.вкл., в размер на 9 890.49лв.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира за основателен предявеният осъдителен иск, квалифициран
в доклада по делото по чл.143 от СК-за
определяне на издръжка,за в бъдеще, за малолетното дете С.В.С., която следва да
бъде заплащана от ответника – неговият баща В.С.А., както и съединеният иск с
правно основание чл.149 от СК-за заплащане на издръжка за минало време.
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно чл.143 от СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретния размер
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл.142,ал.1 от СК. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималния размер
на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие
дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.
От данните по делото се
установява, че малолетното
дете С.В.С. живее само с майка
си С.К.А. от 11.01.2017г. и тя е тази, която полага ежедневните грижи за
неговото отглеждане и възпитание. За периода след фактическата раздялата между
страните /наведеният факт, че същата датира от 11.01.2017 година не се оспорва от ответника/
ответникът не е ангажирал безспорни доказателства, че е осигурявал нужната издръжка
за детето, а е заплатил само две месечни суми от по 115.00 лв. на майката за
издръжка на детето, както и ответника представя касови бележки за закупени
дрехи и консумативи за детето, които съдът обаче неследва да приема като такива
по даване на издръжка. Данните в социалния доклад са само за това, че бащата е
контактувал с детето си С.през седмица, когато го вземал при себе си за събота
и неделя, с позволението на майката.
Съобразно изложеното, съдът
намира за основателен както иска за определяне на издръжка за в бъдеще, така и
за минало време - за периода от 11.01.2017г.
до датата на предявяване на исковата молба – 15.06.2017г.
Като съобразява от една
страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете - на 5 години, протичащите
инфлационни процеси в страната и от друга страна материалните възможности на
родителите, съдът намира, че за цялостната месечна издръжка на детето са
необходими и възможни общ обем парични средства в размер на около 300.00 лева. От
този размер ответника следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след
предявяване на исковата молба/сумата от 180 лева, а останалата част до пълния
размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето следва да
се поеме от майката, която независимо, че полага непосредствените грижи за
отглеждане и възпитание на детето, също има задължение да го издържа.
Съдът приема, че ответникът има
възможност да заплаща издръжка в горния размер, същият е млад мъж, в
работоспособна възраст, както и полага труд по трудово правоотношение, като
получава месечно възнаграждение над средната работна заплата за страната, липсват
данни за негово задължение за издръжка към други лица от кръга на визираните в
чл.141 от СК, а и както в съдебно заседание, ответникът чрез пълномощника си
адв. С. ***, която заяви моят доверител е съгласен на да заплаща издръжка в
размер на 170лв.” , По отношение на дължимата издръжка за
минало време, съдът съобразява обстоятелството,
че се касае за кратък времеви период от момента на раздялата на страните до
предявяване на исковата молба, с оглед на което приема, че за претендирания миналия
период - от 11.01.2017г. до 15.06.2017г, ответникът следва да заплати също по 180.00
лева - месечна издръжка за детето си С., като общата сума на издръжката за
минало време възлиза на 926.00лв., като съдът следва да отчете факта, че ищцата
е заявила че ответникът е заплатил две вноски по 115.00лв. за издръжка на
детето, която сума следва да бъде приспадната от общата сума за издръжка за
минал период или сумата за минал период която ответникът следва да бъде осъден да
заплати възлиза на 696.00лв.
При този изход на делото
ответника следва да заплати в полза на бюджета по сметката на Районен съд-Нова
Загора държавна такса общо в размер на 287.04/двеста осемдесет и седем лева и
четири стотинки/лева , която, както следва – 259.20лв. държавна такса за
издръжката за бъдеще време и 27.84лв. – държавна такса за издръжката за минало
време.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАЩА на С.К.А. с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете С.В. А. с ЕГН **********
и двете с адрес *** ежемесечна издръжка за детето С.В. Атанасова с ЕГН ********** в размер на 180.00/сто и осемдесет/лева, считано от
15.06.2017г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
като отхвърля иска в останалата му част над 180.00лв. до 350.00лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАЩА на С.К.А. с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете С.В. А. с
ЕГН ********** и двете с адрес *** издръжка за детето С.В. А. с ЕГН ********** ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ
/от 11.01.2017г. до 15.06.2017г./ в ОБЩ РАЗМЕР 926.00/деветстотин
двадесет и шест/лева, ведно със законната лихва върху тази сума до пълното и
изплащане, като отхвърля иска в останалата му част, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.А. с ЕГН ********** сумата 153.00/сто петдесет и три/лева - направени разноски по делото съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.К.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.А., с ЕГН **********,***
сумата 147.00/сто четиридесет и седем/лева - направени разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от днес пред Окръжен съд, гр. Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: