Решение по дело №8616/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2200
Дата: 28 април 2023 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия: Любомир Луканов
Дело: 20221100508616
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2200
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100508616 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. А. И., срещу съдебно решение
№ 6786 от 20.06.2022г., постановено по гр. дело № 58283/2021г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 149 състав, с което е увеличена присъдената издръжка за детето Т. Н. И., ЕГН
********** от 150 лв. на 300 лева, считано от 12.10.2021г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Решението се обжалва в частта за разликата над 200
лева до 300 лева, както и в частта за началния момент на дължимостта ѝ.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение в
обжалваната част, поради необоснованост. Въззивникът иска да се отмени решението в
осъдителната част за разликата над 200 лева до 300 лева. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично и чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба. Предлага спогодба на въззиваемата
страна за размера на месечната издръжка в размер от 200 лв. Сочи нови доказателства.
Не претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна непълнолетната Т. Н. И.,
действаща със съгласието на своята майка А. Л. В., чрез адв. Л. К. от САК, е подала
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Не са заявени
доказателствени искания. В хода на въззивното производство сочи нови доказателства.
Претендира разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
1
след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор,
обстоятелства, които са от значение за делото - относно доходите на родителите на
непълнолетната въззиваема Т. Н. И..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 58283/2021г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, съдът, на
основание чл. 150 от СК, вр. с чл. 143, ал. 2 от СК е изменил размера на дължимата
месечна издръжка от Н. А. И., по решение № 2436 от 12.03.2016г. по гр. д. №
21987/2015г. по описа на СРС, 86 състав в полза на Т. Н. И., действаща чрез своята
майка А. Л. В., като го е осъдил да заплаща на Т. Н. И., действаща чрез своята майка А.
Л. В., месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 12.10.2021г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната
лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното заплащане. На
основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК е допуснал предварително изпълнение
решението в частта за издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо в
обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените
(увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя,
който дължи издръжката му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето Т. Н. И., родена
2
на 21.04.2008г., в размер от 150 лева, с решението по гр. дело № 21987/2015 г. на
Софийския районен съд, 86 състав, влязло в сила на 12.03.2016 г., е било на 7 години и
10 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция по настоящото производство е навършило 14 години и 11 месеца. От
определянето на месечната издръжка от 150 лева е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от
седем години Т. Н. И. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите от средства за съществуване, за образование, за социално-културно
развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да
бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 150 лева. Настъпили са
трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.
Тези изменения имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се
направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (детето да има нужда от по-малко средства за месечната
си издръжка).
Пред настоящата инстанция въззивникът е представил доказателства от които
се установява, че средното му месечно брутно трудово възнаграждение за периода от
м. 03.2022г. до м. 02.2023г. вкл., е общо 7 202.06 лв., която сума се формира от
получено трудово възнаграждение от ДП „НКЖИ - УДВГД“, гр. София. Декларирал е,
че към 27.03.2023г. е собственик на жилищен недвижими имот в гр. София с площ от
85 кв. м., както и на МПС – лек автомобил марка „Опел“, но не е посочил паричните
средства, които получава от правоотношения с трети лица. От служебна бележка,
издадена от ВСК „Метрополитен“ ЕАД на 17.03.2023г., се установява, че от заплатата
на Н. А. И. от м.11.2022г. за период от 40 месеца, се удържат по 500 лв.
Първостепенният съд е изискал справка от НОИ, приета като неоспорено
доказателство, от която се установява, че Н. А. И. за периода от м. 06.2021г. до м.
04.2022г. вкл. е имал месечен осигурителен доход от около 2734 лв., а като
осигурители са посочени НК „Железопътна инфраструктура“ и „Метрополитен“ ЕАД.
Съдът съобрази, че въззивникът е в работоспособна възраст (49-годишен) и е
здрав човек, който няма алиментни задължения към друго ненавършило пълнолетие
дете, а получава доходи от трудово правоотношение, с които може да изпълнява
задължението си към непълнолетната си дъщеря.
Следва, че бащата разполага с материални възможности да заплаща
присъдената от районния съд с обжалваното решение месечна издръжка от 300 лв., тъй
като месечното му брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от
ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) се
формира от полаган труд при двама работодатели (какъвто неизгоден за ответника
факт е признат от Н. А. И. лично пред първоинстанционния съд – лист 108 от делото
на СРС).
Районният съд е събрал доказателства, че А. Л. В. – майката на въззиваемата, е
имала месечен осигурителен доход от около 2229 лв. за м. 06.2021г. до м. 04.2022г.
вкл., а осигурител е „Метрополитен“ ЕАД. Пред настоящата инстанция са представени
доказателства от които се установява, че майката А. Л. В. е реализирала брутен
месечен доход за периода от м. 02.2022г. до м. 01.2023г. вкл., в общ размер от 28259.77
лв., която сума се формира от получено трудово възнаграждение от „Метрополитен“
ЕАД, гр. София. Брутният месечен доход на майката възлиза средно на 2354.98 лева,
но последната е обременена и с непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на непълнолетното дете, поради което издръжката, която този родител
дава е ежедневна и не само в пари, но и в натура, т.е. реалните разходи на майката, за
издръжката на детето Т., са по-големи от тези на въззивника.
3
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Неотносими към спора са възраженията на въззивника, че бабата по майчина
линия на въззиваемата има доходи от наемно правоотношение на недвижим имот.
Въззивникът е родител на Т. Н. И., а съгласно императивната норма на чл. 143, ал. 2 от
СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следва, че е
без правно значение за спора дали нуждаещата се от издръжка има възможност да
получава средства и от друго лице.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички допустими и относими към спора доказателства. Доказателствата пред
въззивната инстанция не променят убеждението на настоящия съд в правилността на
обжалваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

По разноските съдът приема следното:
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение,
каквито са своевременно поискани, като е представени и бланков договор за правна
защита и съдействие № 046929 от 08.08.2022г. (лист 16 от делото). Адвокатският
хонорар е договорен на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв, т.е. в полза на лице, което
има право на издръжка. На въззиваемата страна е предоставена безплатна правна
помощ в исково производство пред въззивен съд, като дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение следва да е
не по-малко от 500 лв., за която сума съдът осъжда въззивникът да заплати на адв. К..
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 6786 от 20.06.2022г. по гр. дело
№ 58283/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 149 състав, в частта, с която на основание чл. 150 от СК, вр. с чл.
143, ал. 2 от СК е осъден Н. А. И., ЕГН ********** да заплаща на Т. Н. И.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка А. Л. В., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от датата на
исковата молба - 12.10.2021 г. до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от
4
забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА Н. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, да заплати на адв. Л. П. К.-М., ЕГН
**********, сумата от 500 (петстотин) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по въззивно гр. дело № 8616/2022 г. по описа на Софийския
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5