№ 2936
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110134624 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 вр. с чл. 415
ГПК от „ФИРМА“ ЕООД срещу С. Й. Д. установителни искове за съществуването на
вземанията, за които по ч.гр.д. № 4887/2022г. по описа на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022г.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Съдът намира, че за изясняване на спора от фактическа страна и с оглед наведените
от особения представител на ответника доводи касателно размера на претендираната от
ищцовото дружество възнаградителна лихва следва да бъде допуснато изслушване на
съдебно – счетоводна експертиза. Предвид разпределението на доказателствената тежест по
спора разноските по допуснатата при условията на чл. 195, ал. 1, пред. 2 ГПК експертиза
следва да бъдат възложени на ищеца.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА за производството по ч. гр.д. № 4887/2022г. по описа на СРС.
ДОПУСКА изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която
даде отговор на следните задачи: усвоена ли е уговорената сума по процесния договор за
кредит; ответникът и поръчителят извършвали ли са плащания по договор за кредит и какъв
е техният размер; какъв е размерът на начислената възнаградителна лихва по процесния
договор и дали размерът на годишният процент на разходите надвишава пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България при депозит в размер на 500
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза вещото
лице И.Н.Г., която да се призове след внасяне на определения депозит.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 07.03.2023 г. –
10,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД срещу С. Й. Д., с
която по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК са предявени установителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2000 лв. – главница по договор № 3-1-10272-139896 за потребителски кредит тип кредитна
линия сключен между ответника и „ФИРМА“ ЕАД, ведно със законната лихва периода от
14.02.2022г. до изплащане на вземането и за сумата от 350,56 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
27.02.2020г. до 18.01.2022г.
Ищецът твърди, че по силата на сключения догор за потребителски кредит „ФИРМА“
ЕАД предоставил на ответника в заем сумата от 2000 лв. в брой, срещу което С. Й. Д. поела
задължението да върне същата на 12 последователни месечни анюитетни вноски, дължими в
периода от 30.06.2017г. до 30.05.2018г., в размер на 200,92 лв.Твърди, че в изпълнение на
поетото от кредитополучателя задължение за обезпечаване на кредита на 30.05.2017г. С. Й.
Д. сключила с „ФИРМА“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство от 30.05.2017г.
Твърди, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на 30.05.2018г.
поръчителят погасил изцяло дължимите взамения по договора за кредит. С договор за цесия
от 20.08.2018г., съобщен на длъжника на 05.02.2020г. „ФИРМА“ ООД прехвърлило на
„ФИРМА“ ЕООД вземанията си срещу С. Й. Д.. Твърди, че на 05.02.2020г. между него и
ответника било подписано допълнително споразумение, по силата на което страните приели
за установено в отношенията си, че размера на задължението в 2229 лева, уговорили нов 13-
месечен стой за погасяването му на месечни вноски, последната от които с падеж на
29.02.2021г. Твърди, че в погашение на дълга ответникът платил еднократно 100 лв. на
27.02.2020г. При така исложените фактически твърдения иска от съда да признае за
установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като му
присъди сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Признава, че е подписала договора за кредит и договора за
възлагане на поръчителство, но прави възражение, че същите са нищожни поради
противоречието им със закона (ЗПК и ЗЗД) добрите нрави, както и поради заобикаляне на
закона. В тази връзка развива подробни съображения, че доколкото възнаграждението на
поръчителя за заплаща по банкова сметка на кредитодателя, то същото следва да се включи
при калкулирането на ГПР по договора за потребителски кредит. Посредством клаузата на
договора за потребителски кредит, която вменява на кредитополучателя задължение за
осигуряване на обезпечение, се стигало до заобикаляна на свръхимперативната норма на чл.
33 ЗПК. Изтъква, че договорът за потребителски кредит не съдържал задължителните
реквизити- лихвен процент на ден и срок. Дори посоченият в него лихвен процент от 36 %
надвишавал трикратно размера на законната лихва, с което също се обосновава възражение
за нищожност. Твърди, че е налице плащане в полза на „ФИРМА“ ЕАД за сумата от 1167
лв., а оставащата част от чистата сума по договора за кредит може да се претендира с иск за
неоснователно обогатяване, какъвто не е предмет на настоящето съдебно производство.
Оспорва твърдението на ищеца за плащане на задълженията от страна на поръчителя, като в
тази връкза твърди, че е цедирано несъществуващо вземане, поради което не е настъпил
целеният с договора транслативен ефект. Оспорва твърденията на ищеца за това сумата по
кредита да е получена в пълен размер, ответницата да е била уведомена за цедирането на
вземането преди подаване на заявлението за издаване на запове за изпълнение или да е
2
подписвала споразумение за разсрочване на плащането на вземанията по договора за
потребителски кредит. Иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове, като присъди
разноски в полза на процесуалния представител на ответника в заповедното и исковото
производство за предоставената безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т.
2 ЗА.
Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за кредит с
„ФИРМА“ АД, елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да
заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави уговорената парична сума, настъпила изискуемост на задълженията на
кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени, налчие на валидно сключен
договор за поръчителство с „ФИРМА“ ЕООД и плащането по него, настъпило частно
правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане
чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил
ответника за прехвърляне на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размера на обезщетението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3