Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 470/20.09.2018 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на тринадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Соня
Камарашка
при секретаря Д*** Д*** , като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 155 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от Ж.Т.Ж.
с ЕГН * чрез пълномощника му адвокат Н.С.С. от САК против Акт за прекратяване
на многогодишен ангажимент по мярка 211 ”Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” от програма за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007-2013г. на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"
с изх. № 02 – 120 -6500/553 от 21.11.2017год.
Претендира се нищожност и незаконосъобразност на оспорвания акт на основания
изложени в жалбата. Според жалбоподателя издадения акт е нищожен, тъй като е
издаден от некомпетентен орган и по приключило административно производство,
като наред с това при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон
с оглед противоречие на разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба №11 от
03.04.2008год. с приложимото европейско законодателство по Регламент /ЕО/ №1698/2005год.
на Съвета от 20 септември 2005година и Регламент /ЕО/ №65/2011 на ЕК от 27
януари 2011година.
В съдебно заседание оспорващият Ж.Т.Ж.,
редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Н.С.С. от САК, които в
открито съдебно заседание поддържа жалбата по доводи изложени в нея, като моли
за отмяна на издадения акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка
211.
Ответникът по оспорването – зам. изп.
директор на ДФ "Земеделие", редовно призован се представлява от
надлежно упълномощения юрисконсулт Й. която оспорва жалбата. По съществото на
делото и в писмена защита твърди законосъобразност на обжалвания акт на всички
основания по АПК. На първо място твърди, че жалбоподателят е уведомен за откритото производство по
издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент,
същият не е депозирал възражение. Безспорно същият не е подал заявление за
кампания 2011год., каквото задължение има в рамките на поетия 5-годишен
ангажимент през кампания 2007год., поради което е налице основание за
прекратяването му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалба е подадена от легитимна страна и
предвид личното получаване на оспорения Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211 ”Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони” от програма за развитие на селските райони /ПРСР/
2007-2013г. на 14.02.2018год. то е спазен срока по чл. 149, ал.
1 АПК, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Оспореният акт има характер на индивидуален административен акт, тъй като с
него се прекратява многогодишен ангажимент по мярка 211 " Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от програмата
за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013г., които засяга права и законни интереси на
жалбоподателя.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна:
На 14.04.2007год. Ж.Т.Ж. е подал общо
заявление за единно плащане на площ за кампания 2007 г. с УРН 205864 и УИН
1223040701288, с което е заявил финансово подпомагане по схема за единично
плащане на площ (СЕПП) и плащания за природни ограничения на земеделски стопани
в планински райони /НР1/ по мярка 211 ”Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” от Програма за развитие на селските
райони /ПРСР/ за периода 2007-2013г. Оспорващият е подписал декларация в секция
Е от заявлението на л.42 от делото, че е запознат с условията по схемите и
мерките, за които кандидатства за подпомагане и че приема с подписа си
правилата на тези схеми и мерки. Към заявлението е приложена таблица на
използваните парцели за 2007 година и карти с тяхното местоположение.
Заявлението е подадено лично от оспорващия.
С писмо изх. № 02-120-6500/469 от
19.04.2013 година на основание чл. 26, ал. 1
от АПК административния орган е започнал административно
производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, тьй
като при извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП е установено, че за кампания 2011 година не е заявено
участие по мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 година за
условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013, с което
не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т.2 и т. 3 от наредбата, поради
което на основание чл. 14, ал. 1
от същата Наредба следва прекратяване на поетия от земеделския
производител многогодишен ангажимент. Указано е, че в случай на несъгласие с направените
констатации, изложени в писмото, в седемдневен срок от получаването му, може да
представи доказателства.
Настоящият жалбоподателя е уведомен за
откритото административно производство на 23.05.2013 година, видно от
известието за доставяне /лист 103/, като му е указана правната възможност в 7
дневен срок да подаде възражение – да представи доказателства. По делото няма
данни оспорващия да е подал възражения или да е представил доказателства пред
административния орган.
С Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент /АПМА/ по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" от програма за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007 – 2013 година е прекратен поетия от настоящия жалбоподател
петгодишен ангажимент по посочената мярка по заявление с УИН 1223040701288,
поради незаявено участие за 2011година, от поетия ангажимент през 2007 година.
Така постановения АПМА е връчен на ръка на жалбоподателя на 14.02.2018 година,
видно от отбелязването върху оспорения акт /лист 8 от делото/, съответно е
подадена жалба на 26.02.2018 година, видно от пощенски плик /лист 5 от делото/.
Видно от съдържанието на акта на оспорващият не са определени задължения за
възстановяване.
По делото е приложена разпечатка от
Системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/ на л.84 и 85 от делото от
която е видно, че по подаденото Общо заявление за единно плащане на площ за
Кампания 2007год. на оспорващия по мярка 211 "Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони" е оторизирана и
изплатена на 27.06.2008год. сума в размер на 7315,47лева.
По делото е представена Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 година на изпълнителният директор на фонда, с която на
основание чл. 20, т. 2
и т. 3
и чл. 20а, ал.
1, 2
и 4 от ЗПЗП,
чл. 10, т. 1,
т. 2,
т.7 и т.13 и чл. 11, ал. 2
от Устройствения правилник на държавен фонд "Земеделие",
Решение на УС на ДФ „Земеделие” по т.6.2 от протокол №114 от 15.06.2017год. и с
оглед оптимизиране дейността на ДФ ”Земеделие” при издаването на актове по
директни плащания са делегирани правомощия на лицето издало оспорения акт –
заместник изпълнителния директор в т. 6 и т. 8. В тази връзка следва да се има
предвид, че Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена
разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС /чл. 11а от
ЗПЗП/, като съгласно § 1, т. 13 от
ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз.
Приложено е и Адм. дело №8769/2016год.
по описа на АССГ, по което с Решение №468 от 23.01.2017год. е прогласена
нищожността на издаден преди това Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211 ”Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони” от програма за развитие на селските райони /ПРСР/
2007-2013г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02 –
120 -6500/553 от 27.06.2013год.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от приетите по делото писмени доказателства по приложената
административна преписка, както и служебно изисканите от съда.
При така установената фактическа
обстановка и при спазване на разпоредбата на чл. 168, ал.1-3 от АПК,
за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
При извършена служебна проверка на
обжалвания акт, настоящият съдебен състав приема, че същият има характер на
индивидуален административен акт, с който се засягат права на жалбоподателя, по
отношение на който е прекратен поетия през кампания 2007година петгодишен
ангажимент по мярка 211 " Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони” от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/
2007-2013г. по заявление с УИН 12/230407/01288.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган – заместник изпълнителния директор на държавен фонд
"Земеделие", на когото са делегирани правомощия на основание чл. 20, т. 2
и т. 3
и чл. 20а, ал.
1, 2
и 4 от ЗПЗП,
видно от представената Заповед на изпълнителния директор на държавен фонд
"Земеделие" № 03-РД/715 от 27.06.2017 година. Делегирането е
правомерно, тъй като е извършено от орган по реда на чл. 20, т. 2
и т. 3
и чл. 20а, ал.
1, 2
и 4 от ЗПЗП
и има за предмет правомощия от неговия кръг. Съгласно разпоредбата на чл.20а,
ал.4 /Дв. бр. 12 от 2015 г./ „Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник - изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност.” т.е. безспорно оспореният акт
е издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, предвид делегираните
му права с посочената заповед, като в тази връзка е неоснователно направеното
възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че процесния АПМА е
издаде от некомпетентен орган. Предвид горното, настоящият състав приема, че
оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на неговата материална компетентност, във валидна писмена форма и не е
налице твърдяната от оспорващия нищожност.
Нищожността е статус на
административния акт, при който същият е лишен от правно действие и съответно
неспособен да породи правни последици, т.е този акт няма правна сила, поради
което е недействителен. Ето защо, такъв акт не подлежи на отмяна и не се
изменя. Обявения за нищожен акт в случая Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 211 ”Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони” от програма за развитие на селските райони /ПРСР/
2007-2013г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02 –
120 -6500/553 от 27.06.2013год., няма за последица възвеждането в правния мир
на конкретен административен въпрос, който пък съдът да е длъжен да разреши по
„същество“ след обявяване на нищожността. Преценката дали да се произнесе или
не принадлежи на компетентния административен орган, който на свой ред е издал
и оспорения в настоящето производство АПМА, поради което не се споделят
доводите на оспорващия за неговото нищожност.
Оспореният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма. АПМА по мярка 211 съдържа фактически и
правни основания, които са задължителен реквизит по смисъла на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, като административният орган се е позовал на
резултатите от извършената административна проверка.
Оспореният административен акт е в съответствие
с материалния закон.
Относими към случая са разпоредбите на
Наредба № 11
от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1,
т. 2 от Наредбата е въведено императивно задължение за кандидатите
за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане, а с чл. 4, ал. 1,
т. 3 (ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) - да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане. По смисъла на § 1, т. 1 от
ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г., "първо компенсаторно
плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за
подпомагане по мерките. Последица от неизпълнението на това задължение е
предвиденото в нормата на чл. 14, ал. 1
от Наредба № 11/03.04.2008 г., съгласно която ДФ
"Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за
земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.)
заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която
се кандидатства за подпомагане. Не е спорно по делото, че земеделският
производител не е подал заявление за 2011г. от поетия петгодишен ангажимент
през кампания 2007год. за подпомагане с декларирани площи по мярка 211.
Съгласно чл. 10, ал. 1
от Наредба № 5/2009 г., всеки земеделски стопанин попълва и данни за
банковата си сметка, по която желае да получава оторизираните финансови суми.
Ето защо настоящият състав счита, че след като оспорващия е получил на
27.06.2008год. сумата от 7315,47лв., видно от представената по делото справка
СЕБРА на извършените от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция
плащания към Ж. и тази сума е постъпила именно по заявената от него банкова
сметка, ***аде заявление за подпомагане по смисъла на чл. 4, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 11/2008 г. за стопанската 2011 г.
Оспореният акт е издаден и при
спазване на административнопроизводствените правила. В приложената
административна преписка са налице писмени доказателства за уведомяване на
адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1
от АПК за започването на административното производство, като по
този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК
да участва в производството. АПМА по мярка 211 е издаден след като са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
В жалбата се развива тезата, че в ЗПЗП и в приложимите Регламент
(ЕО) № 1698/2005 г. и Регламент
(ЕО) № 65/2011 г. не е предвидено прекратяване на ангажимента за
неподаване на заявление за подпомагане всяка година, от което е изведено
заключение за противоречие между приложимата наредба и горепосочените актове.
Съдът не възприема това становище, защото в Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в чл. 7
изрично е предвидено, че държавите-членки са отговорни за изпълнение на
програмите за развитие на селските райони на подходящо териториално ниво,
съгласно своите собствени институционални разпоредби, в съответствие с този
регламент. Съобразно чл. 15 от
горепосочения регламент ЕФРСР осъществява заложените в чл. 4
цели чрез Програми за развитие на селските райони на държавите - членки за
периода 2007 - 2013 г., които се изготвят от държавите - членки и включват
пакет от мерки, за които се търси помощ от ЕФРСР. Именно на това основание
Министерският съвет е приел Програма за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г., като част от нея са предвидените мерки за подпомагане на
селските райони, сред които е и мярка 211 "Плащания за земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" (НР1). Горепосочената
програма се прилага след като министърът на земеделието издаде наредба, с която
да бъдат определени реда и условията за това, съгласно делегираните му
правомощия по § 35, ал. 3
от ПЗР ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 18/2006 г., изм., бр. 96/2006 г., в сила
от 01.01.2007 г., бр. 16/2008 г.). В този смисъл са и разпоредбите на посочения
от оспорващия Регламент
(ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури
за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане
на развитието на селските райони, в чл. 4, т. 1
от който е регламентирано, че държавите-членки въвеждат система за контрол,
която да гарантира, че се извършват всички необходими проверки за ефективно
удостоверяване на спазването на условията, при които се предоставя
подпомагането, а в т. 2 е предвидено, че държавите-членки гарантират, че всички
критерии за допустимост, установени съгласно законодателството на Съюза или
националното законодателство или на програмите за развитие на селските райони,
могат да се контролират съгласно набор от проверими показатели, които се
определят от държавите-членки. Точно в изпълнение на тези правомощия е издадена
приложимата Наредба № 11
от 03.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието, с
която конкретно са уредени условията и реда за прилагане на Мярка 211 и Мярка
212 по схемата за необлагодетелствани райони в чл. 1, ал. 1.
В настоящия случай оспорващия е заявил участие по мярка 211 - "Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони" (НР1), от
което следва обоснованият извод, че визираната наредба е в изпълнение на
горепосочените регламенти и не им противоречи.
По отношение възраженията на оспорващия
против приложението на чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от
Наредбата, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. По
силата на горепосочените норми кандидатите за подпомагане са длъжни да извършват
земеделска дейност в съответния необлагодетелствани район за период от
най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и
да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Посочените норми са формулирани кумулативно от издателя на визирания нормативен
акт и определят от кога възникват посочените задължения - това е момента след
първото компенсаторно плащане, като след него се приема, че е поет петгодишният
ангажимент. Съобразно определението, дадено в § 1, т. 1 от
ДР от Наредбата "първо компенсаторно плащане" е плащането,
определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1
от Наредбата. От приложените писмени доказателства справка СЕБРА на
извършените от ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция плащания към Ж.
е установено, че е извършено първото компенсаторно плащане на 27.06.2008г. за
сумата от 7315,47лв. поради което многогодишният ангажимент се счита за поет.
За оспорващия е възникнало задължението за подаване на заявление за всяка една
година от целия петгодишен период, доколкото е налице поет многогодишен
ангажимент по смисъла на чл. 4, ал. 1,
т. 2 и т. 3
във вр. с § 1, т. 1 от
ДР на Наредбата.
С оглед изложените съображения, следва
да се приеме, че оспореният административен акт, е издаден от компетентен
орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на
административнопроцесуалните правила и при правилно прилагане на относимите
материалноправни разпоредби и в съответствие с целите на закона. За
административния орган е било налице основанието на чл. 14, ал. 1
от Наредба № 11/03.04.2008 г., за прекратяване на поетия от Ж.Т.Ж. многогодишен
ангажимент по мярка 211, поради нарушаване на изискването на чл. 4, ал. 1,
т.2 и т. 3 от Наредба № 11/2008г., поради което жалбата на Ж.Т.Ж. ***,
чрез пълномощника му адвокат Н.С.С. от САК против Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 ”Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” от програма за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007-2013г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" с изх. № 02 – 120 -6500/553 от 21.11.2017год. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски на административния орган,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100.00 лв., на
основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл. 24 от Наредба
за заплащане на правна помощ
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Т.Ж. с ЕГН * чрез
пълномощника му адвокат Н.С.С. от САК против Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 ”Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” от програма за развитие на селските
райони /ПРСР/ 2007-2013г. на заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" с изх. № 02 – 120 -6500/553 от 21.11.2017год., като
неоснователна.
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж. с ЕГН * да заплати на Държавен
фонд "Земеделие" със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Цар Борис III" №136 сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: