№ 17305
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110162192 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.
Искането на ищеца, направено по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно,
доколкото ищецът сам представя исканата документация, а и ответникът представя заверено
копие от процесният договор.
Искането ищецът да се снабди със СУ, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с
информация за всички сключени от ищеца договори за кредит с ответното дружество е
неотносимо, поради което следва да бъде отхвърлено.
Възражението на ответника за недопустимост на производството в частта по
предявените установителни искове, поради неналичието на правен интерес от предявяване,
съдът намира за неоснователно. По делото все още не е изяснено дали по договора са
заплатени суми, което обстоятелство ще се изяснява в хода на производството. В тази връзка
съдът приема, че наличието на нищожни клаузи в сключен между страните договор само по
себе си може да обоснове правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на
нищожността им или на целия договор, но само когато съществува вероятност ищецът да
бъде принуден да заплати суми, начислени му в резултат на приложението на тези клаузи.
Тоест липса на правен интерес може да се обоснове само ако се изложат твърдения от ищеца,
че е заплатил изцяло сумите по твърдените за нищожни клаузи, доколкото тогава за него ще
е налице защитата по чл. 55, ал.1 т.1 от ГПК, по който иск ще се установява и недължимост
на заплатеното без основание. В случая обаче не се извеждат безспорно такива твърдения от
страна на ищеца, а и самият ответник възразява да са заплатени суми по договора. С
решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22 г. СЕС е решил, че член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в
съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи
съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна
клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че
такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима
престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си
от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз
1
основа на същата клауза. Аргументите СЕС за това са че отхвърлянето на иска на
потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на
годен правен интерес, а не на всякакъв правен интерес, и осъждането му да заплати
съдебните разноски, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита,
означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от
Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и
правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази
директива, в нарушение на принципа на ефективност. Ето защо съдът счита така
предявените установителни искове за допустими.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2025г. от
11:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца с правно основание чл. 190 от ГПК и за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за прекратяване на производството в частта по
предявените установителни искове.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по предявени от В. С. С. срещу „... искове, както
следва: установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пред.1, пред.2 и пред.3 от
ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.4 от Приложение № 5 към договор за
потребителски кредит № 621872/18.12.2023г., предвиждаща заплащане от ищеца на
неустойка в случай на непредставяне на обезпечението по чл. 1 от Приложение № 5 към
договор за потребителски кредит № 621872/18.12.2023г., съединени с иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 от ЗПК за прогласяване нищожността
на приложение № 3 от договор за потребителски кредит № 62187 от 18.12.2023г., възлагащо
на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за ВИП
обслужване, които искове са съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пред.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 лева,
частична сума от сумата от 89,10 лева, представляваща недължимо платена по договора
сума. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
18.12.2023 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 621872, като твърди
че при подписване на договора не са му представени документи, посочващи сумите по
договора, ГПР и ГЛП. Такива били онагледени с отделно приложение, като в чл. 1 от
Приложение № 1 от процесния договор било договорено, че най-късно на следващия ден
потребителят бил длъжен да представи обезпечение на кредита. В чл. 4 от приложение № 1
към договора било посочено, че в случай че не представи обезпечение ще му бъде начислена
неустойка в размер на 1,97 лева средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по
кредита. Към договора бил представен погасителен план, съгласно който ищецът следвало
да заплати за един месец сумата от 399,10 лева, състояща се от 300,00 лева – главница, 10,00
2
лева – възнаградителна лихва, 30,00 лева – такса преференциално обслужване и неустойка в
размер на 59,10 лева. Неустойката била начислена и включена в погасителния план. Твърди,
че клаузата за неустойка оспорва като неравноправна, тъй като предвижда прекомерен
размер на задължението за несъществено изпълнение. Неустойката не била включена в ГПР,
поради което с начисляването й се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
където е предвиден максималния размер на ГПР. Твърди, че неустоечната клауза не отговаря
на присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции, поради което
противоречи и на добрите нрави. Клаузата противоречала и на нормата на чл. 33, ал.1 от
ЗПК и на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поддържа, че към договора било подписано и приложение
№ 3, възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за
ВИП обслужване, като твърди, че това приложение било недействително като
противоречащо на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с
който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу
твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, тъй като на
ищеца били предоставени за запознаване СЕФ и процесния договор. Поддържа, че ГПР е
изчислен съобразно изискванията на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК, като е посочен начина му на
изчисляване, а задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се
включи в ГПР. Оспорва всички твърдения на ищеца за недействителност на клаузата за
неустойка на заявените основания, както и оспорва, че приложение № 3 към договора било
недействително, като противоречащо на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Възразява че ищецът е
заплатил суми по договора. Моли за отхвърляне на исковете.
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че процесната договорна клауза и приложение № 3 към договора противоречат на
императивни правни норми, посочени в исковата молба, както и че е платил на ответника
сумата от 89,10 лева. В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е въвел клаузите по
договора за кредит, които са в противоречие с цитираните в исковата молба правни норми.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже, че в договорните
отношения между страните намират приложение условия, които не съдържат нищожни и
неравноправни клаузи.
По иска по чл. 55, ал.1,пред.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил
суми по договора, или за неустойка или за ВИП обслужване, а в тежест на ответника е до
докаже основание за задържане на сумата.
УКАЗВА на ищеца, че не представя доказателства, съответно не заявява
доказателствени искания за доказване на обстоятелството, че е заплатил суми по договора.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал.1, т.3 от ГПК за безспорно обстоятелството, че на
18.12.2023 г., между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 621872.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
3
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4