Решение по дело №687/2018 на Районен съд - Ловеч

                       Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                         №

                              гр.Л., 21.11.2018 г.      

                 

                      В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                                                                                                                                          

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря РУМЯНА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №687 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:  

 Обективно съединени искове с правно основание по чл.128 вр.чл.242 от КТ, по  чл.224, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ .

             Производството по делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от Т.Н.К. ***, чрез адв.М.А.И. – ВТАК против ЕООД” КРИС 2005”ЕОД, със седалище и адрес на управление: гр.Л., ж.к.”Младост”, бл. 326, вх.Ж, ет.3, ап.9.

             Ищцата излага в ИМ, че с ответника били в трудово-правни отношения, обективирани в трудов договор в периода 01.04.2008 г. до 14.12.2017 г. Посочва, че заеманата от нея длъжност в търговското предприятие на ответника била „Счетоводител” , впоследствие и „Старши счетоводител”, като изпълнявала трудовите си задължения в офис на дружеството в гр.Л.. Твърди, че на 14.12.2017 г. й била връчена заповед №3/ 14.12.2017 г., обективираща едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия договор, с правно основание: чл.328, ал.1, т.3 от КТ.

             Наведени са твърдения, че в хода на правоотношението по обективни и субективни причини настъпили промени в параметрите на правоотношението, като установеното работно време от 2011 г. преминала на 4 – часов работен ден. Изтъква, че причината за това било сключването на друго трудово правоотношение с юридическо лице, свързано с ответното дружество, като при новия работодател изпълнявала идентични трудови задължения като при ответника, но на 8- часов работен ден.

             Твърди се, че всяка от страните изпълнявала задълженията си, но от януари 2015 г. ответникът по спора преустановил заплащането на договореното трудово възнаграждение, като възнаграждението на ищцата не й е заплащано до прекратяването на  трудовия й договор, т.о. до 14.12.2017 г.

             Ищцата твърди, че работодателят не й е заплатил възнаграждения в следния размер:

 - За календарната 2015 година - януари - дължима сума 297,40 лева; февруари - 290,72 лева, март - 297,40 лева, април - 297,40 лева, май - 299.06 лева; Юни -299.06 лева, юли - 299.06 лева, август - 299.06 лева, септември - 299.06 лева, октомври -299.06 лева, ноември - 299.06 лева, декември - 299.06 лева.

 - За календарната 2016 година задълженията за неизплатено трудово възнаграждение са следните (нетен размер) януари - 299.06 лева, февруари - 299.06 лева, март - 299.06 лева, април - 299.06 лева, май - 300,70 лева, юни - 300,70 лева, юли -300,70 лева, август - 300,70 лева, септември - 300,70 лева, октомври - 300,70 лева, ноември - 300,70 лева, декември - 300,70 лева.

 - За календарната 2017 година задълженията за неизплатени трудови възнаграждения са следните (нетен размер) януари - 300,70 лева, февруари - 300,70 лева, март - 300,70 лева, април - 300,70 лева, май - 302,35 лева, юни - 302,35 лева, юли - 302,35 лева, август - 302,35 лева, септември - 302,35 лева, октомври - 302,35 лева, ноември - 302,35 лева, декември - 151,18 лева - или общата неизплатена престация като сбор от трудовите възнаграждения към момента на завеждане на настоящия иск е в размер на 10 647,67 лева.

Излага още, че при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ работодателят е длъжен да отправи едномесечно предизвестие, но в настоящия случай предизвестие по смисъла на чл.326 от КТ до нея не е изпращане, поради което счита, че е налице хипотеза, в която работодателят е длъжен да изплати обезщетение по смисъла на чл.222 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 385.70 лв., представляващ брутният размер на трудовото й възнаграждение в момента на прекратяване на ТПО.

Твърди се също, че при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието, работодателят дължи на работника обезщетение на основание чл.224 от КТ за неизползвания размер на платения годишен отпуск. Твърди, че като работник при ответника е имала право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни годишно, както и че от започване на правоотношението през 2011 г. до настоящия момент не е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск и непогасеното по давност право на платен годишен отпуск касае календарните 2015, 2016 и 2017 г. или 60 дни отпуск съразмерно на левовата му равностойност 907, 05 лв., изчислено по реда на чл.177 от КТ.

             В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да:

             1.Осъди Еднолично Дружество с Ограничена Отговорност с фирма: „КРИС 2005" ЕООД град Л., със седалище и адрес на управление: град Л., ж.к. „Младост" блок № 326, вх.Ж, ет.3, ап.9, с ЕИК ********* да заплати  на ищцата сума в размер на 10 647,67 лева, представляваща сбор от дължимите ми неизплатени трудово възнаграждения:

             -За календарната 2015 година - януари - дължима сума 297,40 лева; февруари - 290,72 лева, март - 297,40 лева, април - 297,40 лева, май -299.06 лева; юни - 299.06 лева, юли - 299.06 лева, август - 299.06 лева, септември - 299.06 лева, октомври - 299.06 лева, ноември-299.06лева,декември-299.06лева.
             -За календарната 2016 година - януари - 299.06 лева, февруари - 299.06 лева, март - 299.06 лева, април - 299.06 лева, май - 300,70 лева, юни - 300,70 лева, юли - 300,70 лева, август - 300,70 лева, септември - 300,70 лева, октомври - 300,70 лева, ноември - 300,70 лева, декември - 300,70 лева.

             -За календарната 2017 година - януари - 300,70 лева, февруари - 300,70 лева, март - 300,70 лева, април - 300,70 лева, май - 302,35 лева, юни - 302,35 лева, юли - 302,35 лева, август - 302,35 лева, септември - 302,35 лева, октомври - 302,35 лева, ноември - 302,35 лева, декември - 151,18 лева) ведно със законовата лихва от момента на завеждане на иска до действителното плащане;

            2. Осъди Еднолично Дружество с Ограничена Отговорност с фирма : „КРИС 2005" ЕООД град Л., със седалище и адрес на управление: град Л., ж.к. „Младост" блок № 326, вх.Ж, ет.З, ап.9, с ЕИК ********* да заплати на ищцата сума в размер на 385,80 лева, представляващо дължимо и неизплатено обезщетение за неспазване срока на предизвестие, ведно със законовата лихва от момента на завеждане на иска до действителното плащане;

             3.Осъди Еднолично Дружество с Ограничена Отговорност с фирма: „КРИС 2005" ЕООД град Л., със седалище и адрес на управление: град Л., ж.к. „Младост" блок № 326, вх.Ж, ет.3, ап.9, с ЕИК ********* да заплати на ищцата сума в размер на 907,05 лева обезщетение на основание чл. 224 КТ за неизползвания размер на платения годишен отпуск за календарните 2015, 2016 и 2017 години;

             Претендирани са и разноските по делото.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът – ”КРИС 2005”ЕООД, чрез пълномощник- адв.С.Т. е депозирал писмен отговор. Оспорва исковата молба изцяло и смята всички предявени искове за неоснователни. Моли те да бъдат отхвърлени, като на ответника се присъдят разноски по делото. Намира исковата молба за редовна. Счита, че предявените искове по чл.128 от КТ за плащане на трудови възнаграждения за три последователни години са частично допустими. Прави възражение, че за една част от трудовите възнаграждения за 2015 г.  ИМ е подадена след изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Навежда още и довод, че трудовите възнаграждения са месечни такива и са периодични, поради което се погасяват с кратката давност. Счита, че част от претендираните трудови възнаграждения са покрити с давност, като погасено е самото материално право, а не само правото на иск. В този смисъл прави възражение за давност, което съдът да разгледа при произнасяне на решението. Ако съдът приеме, че исковете за присъждане на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ са искове,свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, счита, че следва да се смята, че тези искове също са погасени по давност на основание чл.358, ал.1, т.2 от КТ, тъй като са предявени след изтичане на посочения в закона срок. Според ответника, погасени по давност са и част от предявените спорни материални права – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Счита, че по това възражение съдът следва да се произнесе с решението си по делото, тъй като то касае основателност на исковете, а не допустимост.

             По основателността на исковете ответникът застъпва становище, че исковете за присъждане на плащания по трудов договор – трудово възнаграждение и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение за неспазено предизвестие, се явяват изцяло неоснователни по основание и размер. В отговора е изложено подробно становище по обстоятелствата, на които се основава искът. Оспорва за целия сочен период ищецът да е полагал труд по трудово правоотношение и счита, че трудово възнаграждение за посочения период не му се дължи по изложени в отговора съображения. Твърди, че всички предявени искове се явяват злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца, тъй като той е унищожил умишлено цялата документация на ответника и на „ФЕНИКС ЛВ” ЕООД, вкл. личните си трудови досиета във фирмите. Изтъква, че при ОД на МВР – Л. е образувано досъдебно производство № 274/2017 г., по което се събират доказателства против ищеца за извършени от него длъжностни престъпления – унищожаване на документи и присвоявания на парични суми. Унищожаването изцяло на счетоводни документи на ответника и на „ФЕНИКС ЛВ”ЕООД, както и информация от счетоводен софтуер за 2015 г., 2016 г. и за 2017 г. на двете фирми прави невъзможно установяването на факти и обстоятелства, вкл. документално, които са от значение за правилното решаване на спора по делото. По отношение на претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  ответникът заявява, че всички претендирани суми са изплатени в брой по негово настояване, като всички съставени документи са унищожени не по вина на ответника. Прави възражение за изтекла давност за всички искове за обезщетение, ако се приеме доводът, че те се погасяват в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ, а ако този довод не се приеме от съда, прави възражение за давност по чл.176а от КТ за претендираните суми за 2015 г., тъй като момента това материално право е погасено. Изрично заявява, че не спори, че ищецът е полагал труд при ответника, но намира за спорно изпълнението на трудовата му функция през продължителността на 4 – часовия работен ден, както и уговореното трудово възнаграждение, което се претендира.

             В Раздел ІІІ от отговора са посочени възраженията на ответника срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Смята искът за присъждане на неплатени трудови възнаграждения за неоснователен поради: неполагането на труд от ищеца за претендирания период и в предвидените от него часове, обосноваващо недължимост на трудово възнаграждение; недоказаност на промените на трудовото правоотношение, на които ищецът се позовава, както и на неустановеност на трудовото му възнаграждение, което се претендира; ако се установи полагане на труд от ищеца – заявява, че трудовите възнаграждения са платени в брой, но документацията и счетоводните данни за 2015, 2016 и 2017 г. са унищожени не по вина на ответника; вземането за трудово възнаграждение за м.януари, февруари, март и април 2015 г. е погасено по давност. Смята, че искът за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е неоснователен поради: просрочване на срока за предявяването му/ чл.358 КТ/; погасяване на материалното право по давност/ чл.176а КТ/ и плащане на всички претендирани суми в брой на ищеца, като счетоводните документи за това са унищожени от него. Намира искът по чл.220 от КТ за неоснователен, тъй като ищецът не се е явявал на работа, за да отработи предизвестието си, като за това ответникът не е създавал проблеми.

             Ищцата – Т.Н.К. взема лично участие в процеса, като се явява с представител по пълномощие - адв. М.И. от ВТАК. Поддържа обективно съединените искови претенция и моли същите да бъдат уважени в пълния  претендиран размер. Съображения  са изложени в писмена защита.

             Ответникът – „ КРИС-2005”ЕООД, се представлява от адв.С.Т.. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като правни доводи аргументира в  хода на устните състезания.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

              По делото не е спорно, че по силата на трудов договор №9/01.04.2008 г., сключен между страните, ищцата  Т.Н.К. е била назначена в ответното дружество „Крис 2005”ЕООД  на длъжността  „ Старши счетоводител”, НКПД 41923009 24116002, при условията на 8 часа работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 295.00лв. и периодичност на изплащане месечно. Уговорено е допълнително възнаграждение 0,6% за всяка година трудов стаж. Съгласно т.ІV от договора, основният платен годишен отпуск е в размер на 20 дни съгласно чл.155 от КТ.

             Установява се, че със Заповед №00000003 / 14.12.2017 г. на Управителя на „КРИС 2005”ЕООД трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа, считано  от 14.12.2017 г. Заповедта е връчена на ищцата на 14.12.2017 г., което същата е удостоверила с подписа си. Констатира се, че в заповедта е налице вписване, че на лицето следва да се начисли обезщетение по чл.224 от КТ, без обаче същото да е посочено  по размер.

             От представената справка на ТД на НАП – В.Търново относно актуално състояние на трудови договори се установява, че в периода 30.12.2011 г. до 04.01.2018 г., т.е. при  действието на трудовоправната връзка с „КРИС 2005” ЕООД ищцата е работила и по трудов договор при друг работодател „ФЕНИКС ЛВ”, като е изпълнявала трудовите си функции в двете дружества на едно и също работно място.

             По делото по безспорен начин е установено, че фирмената  документация за 2015, 2016 и 2017 г. на ответното дружество и на „ФЕНИКС ЛВ” ЕООД е унищожена, като до приключване на съдебното дирене е неустановено по чия вина.

             От страна на ответника са ангажирани доказателства, които удостоверяват, че на 05.04.2018 г. е образувано ДП № 274/2017 г. по описа по описа на ОД на МВР – Л., за извършено престъпление по чл.201 вр.чл.26, ал.1 от НК, като предмет на разследването е извършено присвояване в размер на около 20 155 лв. от длъжностно лице във фирма „Феникс ЛВ”ЕООД тр.Л.. Съдът е изискал за послужване цитираното ДП, като е констатирал, че с Постановление от 09.08.2018 г. ищцата Т.Н.К. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр.чл.201 вр.чл.26, ал.1 от НК за извършено длъжностно присвояване в периода 04.01.2016 г. – 31.10.2017 г.

             От представените от ответника справки с данни за осигуряване е видно, че за процесния период /01.01.2015 г. до 31.12.2017 г./ осигуровките и дължимия данък на ищеца са платени.

             Установява се, че по сигнал от ищцата Т.К. до Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Л. е била извършена проверка  в ответното дружество, като е констатирано, че в трудовата книжка на ищцата работодателят не е вписал и оформил с подпис и печат данните, свързани с възникване и прекратяване на трудовото правоотношение. С Протокол за извършена проверка Изх.№ ПР1800623 от 12.01.2018 г. е дадено предписание на работодателя „Крис 2005”ЕООД , представлявано от  Кръстинка Атанасова, да впише в трудовата книжка на лицето посочените по-горе данни, съгласно чл.349, ал.2 вр.ал.1, т.8 и т.9 от КТ и след нанасяне на необходимите данни да върне трудовата книжка на К..

             От представеното копие на трудовата книжка на ищцата е видно, че дадените задължителни указания от Д”ИТ” са били изпълнени.

             По делото няма данни ищцата да е сезирала Д”ИТ” като контролен орган за други нарушения на трудовото законодателства, вкл. и за неизплатените й от работодателя трудови възнаграждения.

             По искане на ответника по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: Д.Т.Г.П.В.Ц.Е.В.М. В.Ц.С.М.Д.

             От показанията на св.Д.Г.се установява, че е работил в „Крис 2005” от 2008 г. до края на 2016 г. Познава ищцата, която в този период е водила счетоводството както на „Крис 2005”, така и на „Феникс ЛВ”, чиито офиси се намирали на едно и също място. Твърди, че ищцата никога не се е оплаквала, че не й е платено възнаграждението. Заявява, че трудовите възнаграждения се плащали по ведомост, а парите се давали на ръка. Свидетелят твърди, че нееднократно е виждал ищцата да получава заплатата си,  като управителят „лично на мен и на нея брои парите и се подписваме на ведомостта”. Посочва още, че се е случвало ищцата да остава след работно време, „когато трябва да се издадат някои документи”, но това са били изолирани случаи.

             Св. П.Ц.е син на управителя на ответното дружество. Посочва, че ищцата е работила като счетоводител и на „Феникс ЛВ” и на „Крис 2005”, като офисите на двете фирми са на едно място. Твърди, че е имало случаи ищцата да остава след работното време, но те са били еднократни – 1 или два пъти в месеца. Изтъква, че  всички документи към НАП и НОИ и за двете фирми е подавала ищцата. Заявява, че при контактите с нея не е имало оплаквания, че не е получавала трудовото си възнаграждение в „Крис 2005”.  Споделя още, че към края на 2017 г.били установени счетоводни неточности и в двете фирми, във връзка с които стигали и до конфликти. Установено било също, че има липсващи и унищожени документи, като  констатирали наличието на три найлонови чувала с нарязани документи. Освен това, хаотично и за кратък период била изтрита и информация по счетоводната програма. Според свидетеля, през м.декември 2017 г. ищцата се е явила на работа един- два пъти за целия месец.

             Показания като свидетел е дал и съпругът на управителката на „Крис 2005” – св.В. А.. Заявява, че за последните три години – 2015, 2016 и 2017 той е  извършвал плащане на заплатите на служителите на „Крис 2005”. Той се занимавал с финансите, а фирмата само се водела на съпругата му. Сочи, че през последните три години работниците в „Крис 2005” били двама – ищцата и св.Д.Г., който от 2017 г. е пенсионер. Твърди, че заплатите се изплащали в брой  и на двамата – от 1-во до 5-то число на месеца, като не е имало случаи на забавяне на плащанията.  „Аз плащах, Т. носеше ведомостта, където Д. се подписваше, тя оформяше всичко, това, че не съм плащал не е вярно.”. Св.А. дава показания, че  за последните три години ищцата рядко е оставала след работа, когато е имала да довършва нещо или да отработи нещо спешно. Твърди, че й се е бил доверил за всичко, свързано с подаване на декларация, общини, всичко към НОИ и НАП движела тя, като при нея бил и електронния подпис. Посочва, че последният работен ден на Т. във фирмата бил 29.12.2017 г, когато  след възникнал конфликт по повод липсващи документи, заключила офиса и си тръгнала, а по-късно нейн адвокат донесъл трудовата й книжка и ключовете. От показанията на свидетеля се установява, че във връзка с установената липса на документи е бил извикан човек от програма „Конто”/св.М./, който установил, че има база данни изтрити, както и въведени неверни данни.

             От показанията на св. Е.М.е видно, че  от м.януари 2016 г. работи във „Феникс ЛВ” и твърди, че ищцата никога не й се е оплаквала, че не е получавала възнаграждение от „Крис 2005”. Посочва още, че рядко се е случвало Т. да остава след работа, може би 1-2 пъти в месеца.

             Св. П. М. е дистрибутор на счетоводната система „Конто”, с която дружествата „Крис 2005” и „Феникс ЛВ” ползвали. Същият имал за задача да извади необходимата информация като справка, за да се подпомогне новата счетоводителка. Когато започнал да вади исканите справки, установил, че счетоводните данни са непълни и некоректни, като не открил и нито един архив. Твърди, че не било правено месечно приключване по технология „Конто”, при което не се натрупва хронология за годината  и не може да се извади главна книга. Попитал във фирмата как се е стигнало до това положение, като му казали, че липсват документи и не могат да оправят счетоводството. Свидетелят твърди, че забелязал в офиса голяма купчина нарязани документи.

             От показанията на св.М.Р. се установява, че към момента обслужва счетоводно и двете фирми – „Крис 2005” и „Феникс ЛВ”. Твърди, че в счетоводството на хартия почти нямало никакви документи – няколко банкови извлечения и няколко трудови договори, част от които за лица, които са прекратили работа в „Крис 2005”. Никаква информация не била открита и в счетоводния софтуер, като всичко набавяли от декларирани данни в НАП. Тъй като не могли да извадят главна книга нито за 2016 г, нито за 2017 г, се наложило да проверяват в Търговския регистър обявените годишни отчети, подадената справка –декларация по ДДС и декларация по чл.92 от ЗКПО. Наложило се да поискат информация от НАП за действащи трудови договори към 31.12.2016 г., за да се установи кои лица работят във фирмата и по този начин била приключена 2017 г. Твърди, че през 2018 г. продължили да се появяват документи за 2017 г. В с.з. св.Р. потвърждава, че заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищцата е изготвена от нея. Научила, че има някакви недоразумения между собствениците на фирмите и ищцата и по нареждане на управителя е изготвила заповедта за освобождаване. Заявява, че  при приемане на „Крис 2005” не е бил съставен протокол за приемане и предаване, тъй като на практика нямало какво да се приема и предава. Споделя, че при разчистване на офиса намирали неотворени писма с фактури, банкови извлечения и др.такива за предходни години.

             За изясняване на спорните по делото въпроси, на основание чл.195, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал съдебно – счетоводна експертиза, която е дала заключение по поставените задачи. Съгласно експертизата, в Декларация обр.№6 с код вид плащане „5” се отразяват дължимите осигурителни вноски върху изплатените, начислените, неизплатените или неначислените възнаграждения. С код за вид плащане”8” в същата декларация се отразява удържания данък през съответния месец по чл.42 и чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ, както и за авансовия данък, дължим от работодателя на основание чл.4, ал.6 от ЗДДФЛ. Дадено е заключение, че от отразените данни в приложените към делото справки на НАП за Декларации №6 и Декларации №1 може със сигурност да се определи, че трудовото възнаграждение на Т.К. е начислено във ведомостите за заплати за периода 01.01.2015 г. – 14.12.2017 г. и данъка е удържан. За начисленото трудово възнаграждение, експертизата не може да даде отговор със сигурност дали същото е изплатено. Вещото лице е посочило, че сигурен начин за доказване на получено трудово възнаграждение е положен подпис върху ведомостите за заплати или превод по банков път, който обаче не са налични в „Крис 2005”ЕООД. Видно от заключението, размерът на начислените/изплатени трудови възнаграждения за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2017 г. от фирма „Крис 2005”ЕООД на Т.К. помесечно, след като са спадните дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето и дължимия ДДФЛ, са отразени в приложена към заключението справка. По години начислените/изплатени трудови възнаграждения са, както следва: 2015 г. – 3 575.40 лв, 2016 г. – 3 601.84 лв и 2017 г. – 3 452.91 лв. или общо 10 630.15 лв.

             При тази фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, съответно по: 128, т.2 вр.чл.242  от КТ-за заплащане на трудово възнаграждение за календарните 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 10 647.67 лв.; по чл.224, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015, 2016 и 2017 години в общ размер на 907,05 лв.и по чл.222 от КТ – за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 385.80 лв.

             По предявения иск с правно основание чл.128,т.2 вр.чл.242 от КТ.

             По делото е установено безспорно, че в рамките на процесния период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено на 14.12.2017 г. Трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ –при намаляване обема на работа. В случая се касае за престиран труд по трудово правоотношение, който съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е възмезден. По силата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършена работа. За ищцата е налице правен интерес от  предявяването на иска с основание чл.128 вр.чл.242 от КТ, с оглед твърденията й, че работодателят не е изплатил дължимото й трудово възнаграждение за претендирания от период от три календарни години – 2015, 2016 и 2017 години.

             Неизпълнението на задължение за заплащане на трудово възнаграждение е отрицателен юридически факт, поради което в тежест на работодателя е чрез насрещно доказване да го опровергае, като установи факта на плащането на възнаграждение в полза на работника.Съгласно чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Плащането в брой се удостоверява чрез подпис на получателя, положен върху ведомостта за заплата. В конкретния случай, поради изгубване и унищожаване на счетоводната документация в „Крис 2005”ЕООД не по вина на работодателя, вкл. и ведомостите за заплати, ответникът е ангажирал гласни доказателства. В хипотезата на чл.165, ал.1 от ГПК съдът е допуснал изслушването на свидетелски показания. Разпитаните по делото свидетели /Г.М./ по категоричен начин и непротиворечив начин установяват  начина на плащане на трудовото възнаграждение – по ведомост, срещу положен от служителя подпис, като парите се давали на ръка. Този начин на плащане не се оспорва и от другата страна. Постъпиха данни, че през периода, за който ищцата твърди неплащане на възнаграждението от страна на работодателя, в ответното  дружество са работили ищцата и св.Д.Г../вече пенсионер/ Показанията на последния са депозирани убедително и от същите се установява, че плащането на заплатите  е извършвал св.А./ съпруг на управителката/, което е ставало ежемесечно  в офиса на „Крис 2005”. Парите били броени лично на свидетеля и ищцата в брой, след което се подписвали във  ведомостта. От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на база изготвена разчетно-платежна ведомост от ответника редовно и своевременно са подавани декларация обр.1 и обр.6 към за процесния период, внасяни са месечно дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на физически лица съгласно Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. Действително, в заключението си вещото лице  е направило извод, че трудовото възнаграждение е начислено, но изрично е посочило, че експертизата не може да даде категоричен отговор дали същото е изплатено поради факта, че ведомостите за заплати не са налични в „Крис 2005”ЕООД. По разбиране на настоящия състав, от обстоятелството, че счетоводната документация, вкл. и ведомостите за заплати са изгубени/ унищожени не следва автоматично да  се  прави извод, че факта на плащане на начисленото възнаграждение не се е осъществил. Разгледани и преценени в своята съвкупност, ангажираните от ответника-работодател доказателства водят до единствен и  категоричен извод, че плащането на работната заплата в процесния период е било извършвано редовно и коректно.  Тук е мястото да се отбележи, че ищцата не посочи никакви доказателства, че по време на действието на трудовия договор е предприела някакви действия спрямо своя работодател, за да получи дължимото й трудово възнаграждение. Неприемливо с оглед опитните правила и житейската логика е в продължение на години да престира труд в полза на ответника, без да е заявила претенции относно неполучавано възнаграждение. С правна релевантност е и фактът, че  твърдения в този смисъл не са въведени и в сигнала до Дирекция „Инспекция по труда”, подаден от нея непосредствено след прекратяване на трудовия й договор във връзка с неоформяне на трудовата й книжка. Видно е, че настоящата искова молба е депозирана едва на 23.04.2018 г., след  образуването на ДП №274/2017 г. по описа на ОДМВР-Л. с Постановление на РП-Л. от 05.04.2018 г., по което е привлечена като обвиняем.

             Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният от Т.Н.К. иск с правно основание чл.128 вр.чл.242 от КТ – за неплатени трудови възнаграждения за календарните 2015, 2016 и 2017 години в общ размер на 10 647,67 лв., като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

           

             По предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

             Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правто за който не е погасено по давност.

             Съдът като съобрази доказателствата по делото, намира, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл.224, ал.1 от КТ, тъй като безспорно се установява, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 14.12.2017 г. В случая е правно ирелевантно обстоятелство на какво основание трудовото правоотношение е било прекратено и по какви причини ползуването на годишния отпуск е било отложено. 

             В рамките на процеса ищецът претендира  обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015, 2016 и 2017 години. По делото е установено безспорно, че за процесния период, съгласно сключения с ответника трудов договор, ищцата е имала право на отпуск в размер на 20 работни дни за всяка календарна година. По делото липсват твърдения от страна на ответника, че ищцата е ползвала през посочения период отпуска, за който претендира обезщетение. Видно е, че самият работодател в заповедта за прекратяване на  трудовото правоотношение е посочил, че на лицето следва да се начисли обезщетение по чл.224 от КТ, без обаче да е конкретизирал броя дни и годините, в които отпуска не е използван. При това положение съдът приема, че претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ е основателна за целия претендиран период, т.е за 60 дни.

             Съдът намира за неоснователно, направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 2015 г. Според разпоредбата на чл.176а, ал.1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява. В случая отпускът е за 2015 г., поради което правото да се ползва се погасява по давност на 31.12.2017 г. Установява се, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено в по-ранен момент – считано от 14.12.2017 г., като към този момент правото на ползване не е погасено и се трансформира в право на ищцата да получи обезщетение по чл.224 от КТ. Това право се погасява с тригодишна давност от датата на прекратяване на трудовия договор, която в случая също не е изтекла./ ИМ е подадена на 23.04.2018 г./.

             С оглед на изложеното съдът намира, че на ищцата се следва обезщетение за всички 60 дни платен годишен отпуск за последните три години преди прекратяване на трудовото правоотношение – 2015, 2016 и 2017 години.

             Обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск следва да се изчисли по реда на чл.224, ал.2 вр.чл.177 от КТ вр.чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В случая базата за определяне на обезщетението е получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец/ м.ноември 2017 г./ в размер на 385,70лв., като съобразно броя на работните дни от месеца / 22 р.д./ среднодневното възнаграждение се изчислява на сумата от 17,53 лв.  или общо дължимата сума за 60 дни неизползван годишен отпуск  се изчислява на  1051.80 лв. Заявената от ищцата претенция по чл.224 от КТ е за сумата от  907,05 лв., поради което с оглед диспозитивното начало в процеса следва да бъде уважена до претендирания размер.

 

             По предявения иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.

 Съгласно чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В настоящия казус не се спори, като се установява и от доказателствения материал по делото, че ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата  на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ и тъй като трудовият договор е безсрочен, то срокът на предизвестието е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В случая ответникът не е отправил писмено предизвестие, като видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, същото е прекратено считано от датата на издаването й – 14.12.2018 г. Тъй като не се доказаха по безспорен и категоричен начин твърденията на ответника, че в последния месец ищцата е преустановила да престира труд и изобщо не се е явявала на работа, то съдът приема, че предявеният иск е доказан по своето основание и работодателя дължи обезщетение в размер на брутното  трудово възнаграждение  за неспазения срок на предизвестието, на основание чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда. По отношение на неговия размер съдът съобразява заключението на вещото лице, според което последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 385.70 лв. Поради изложеното съдът приема, че заявената претенция с основание по чл.220, ал.1 от КТ следва да бъде уважена в пълния претендиран размер.

             По разноските:

             Искане за заплащане на разноски по делото е направено и от двете страни.

 С оглед изхода на процеса право на разноски имат и двете страни, които са ги претендирали своевременно.

           От страна на ищцата е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, според който сторените по делото разноски са в размер на 1700 лв. и произтичат от заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.07.2018 г./л.81/

             Ответникът, чрез процесуалния си представител – адв.Ст.Т. също е претендирал  разноски по делото в общ размер на 1520.00лв., от които 120.00лв. – депозит за вещо лице и 1 400 лв- адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 22.05.2018 г./л.14/. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случая съдът констатира, че в представените от страните договори за правна помощ всяка от тях е договорила възнаграждение за предявените обективно съединени искове общо, поради което приема, че хонорарът следва да бъде отнесен поравно за всеки от трите обективно съединени иска.

             Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата не дължи заплащане на разноски по производството. Същата обаче  с оглед отхвърляне на иска за трудово възнаграждение не е освободена от отговорност за разноските, направени от ответната страна по повод защитата по този иск - за адвокатско възнаграждение в размер на 466.67 лв.и депозит за вещо лице в размер на 120.00 лв. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед отхвърлянето на иска й по чл.128 вр.чл.242 от КТ изцяло, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 586.67 лв..

 Предвид изхода на спора по предявените обективно съединени искове с основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищцата направените от нея по делото разноски в общ размер на 1133.34 лв.

 След съдебно прихващане на задълженията на двете страни до размера на по-малкото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 546.67 лв.– разноски по делото по съразмерност и компенсация

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на съда дължимите държавни такси върху уважените искове по чл.224, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ в общ размер на 100.00 лв/ сто /лв.

             Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

             ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН, предявения от Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „КРИС 2005 „ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Л., ж.к.”Младост”, бл.326, вх.Ж, ет.3, ап.9, представлявано от  Кръстинка Кръстева Атанасова – управител, ЕИК *********, иск с правно основание чл.128, ал.1, т.2 вр чл.242 от КТ –за заплащане на сума в размер на 10 647.67лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за календарните 2015, 2016 и 2017 години, както следва:

             -За календарната 2015 година - януари - дължима сума 297,40 лева; февруари - 290,72 лева, март - 297,40 лева, април - 297,40 лева, май -299.06 лева; юни - 299.06 лева, юли - 299.06 лева, август - 299.06 лева, септември - 299.06 лева, октомври - 299.06 лева, ноември-299.06лева,декември-299.06лева.
             -За календарната 2016 година - януари - 299.06 лева, февруари - 299.06 лева, март - 299.06 лева, април - 299.06 лева, май - 300,70 лева, юни - 300,70 лева, юли - 300,70 лева, август - 300,70 лева, септември - 300,70 лева, октомври - 300,70 лева, ноември - 300,70 лева, декември - 300,70 лева.

             -За календарната 2017 година - януари - 300,70 лева, февруари - 300,70 лева, март - 300,70 лева, април - 300,70 лева, май - 302,35 лева, юни - 302,35 лева, юли - 302,35 лева, август - 302,35 лева, септември - 302,35 лева, октомври - 302,35 лева, ноември - 302,35 лева, декември - 151,18 лева). 

             ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 от КТ, „КРИС 2005 „ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Л., ж.к.”Младост”, бл.326, вх.Ж, ет.3, ап.9, представлявано от  Кръстинка Кръстева Атанасова – управител, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата  от 907.05 лв/ деветстотин и седем лева и 05ст/ - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  за 2015 год – 20 работни дни, 2016 год.- 20 работни дни и 2017 год.- 20 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ –23.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА, на основание чл.220, ал.1 от КТ, „КРИС 2005 „ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Л., ж.к.”Младост”, бл.326, вх.Ж, ет.3, ап.9, представлявано от  Кръстинка Кръстева Атанасова – управител, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата  от 385.80 лв/ триста осемдесет и пет лева и 80ст/-представлявака дължимо и неизплатено обезщетение за неспазване едномесечния срок на предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ –23.04.2018 г.до окончателното й изплащане.

   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „КРИС 2005 „ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Л., ж.к.”Младост”, бл.326, вх.Ж, ет.3, ап.9, представлявано от  Кръстинка Кръстева Атанасова – управител, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от 546.67 лв/ петстотин четиридесет и шест лева и 67ст/ – разноски по делото по съразмерност и компенсация

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,  „КРИС 2005 „ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Л., ж.к.”Младост”, бл.326, вх.Ж, ет.3, ап.9, представлявано от  Кръстинка Кръстева Атанасова – управител, ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважените искове по чл.224, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ в общ размер на 100.00 лв/ сто/лв, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

             ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242 ,ал.1 от ГПК.

             Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните за изготвянето му.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                   

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: