Р Е
Ш Е Н
И Е № 249
гр. Видин, 07.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр.дело № 75 по описа за 2021 год., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от А.В.А. от гр. Видин против Прокуратурата
на РБългария, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ за причинени имуществени и неимуществени вреди.
Претенциите на ищеца произтичат от това, че през 2020г. срещу него е било образувано ДП №
1786-ЗМ02/2020г. по описа на РУ – Видин и прокурорска преписка № 00011/2020г.
по описа на РП – Видин и е бил привлечен
към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Посочва
се, че наказателното производство е било прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателно производство № 00011/18.06.2020г. на РП – Видин,
влязло в законна сила на 29.06.2020г.
Посочва също, че са му наложени и две принудителни административни
мерки – прекратяване на регистрацията на лекия му автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.
№ ВН3332 АВ за срок от 6 месеца и временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС.
Поддържа, че за времето от
01.01.2020г. до 29.06.2020г. на ищеца са му били причинени имуществени и
неимуществени вреди.
Имуществените вреди в размер на 1010.00 лева са заради наложената ПАМ -
прекратяване на регистрацията на лекия му автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВН3332
АВ за срок от 6 месеца, заради което автомобилът бил спрян от движение и са му
били причинени материални щети, изразяващи се в следното – ремонт на
алтернатор, почистване на елементи по ел. система от корозия, смяна предни
дискови накладки, рециклиране на спирачни апарати. Посочва се, че тези вреди са
вследствие от престоя на автомобила от шест месеца.
Поддържа също, че лишаването от право да управлява МПС му причинило
редица затруднения, изразяващи се в това, че не е могъл да пътува с автомобила
си в гр. Пловдив, където учи, което налагало използване на обществен транспорт,
а също така имал готовност да започне работа като водач на таксиметров
автомобил.
Неимуществените вреди в размер на 8000.00 лева са заради образуваното и
водено срещу ищеца наказателно производство, което му причинило болка
страдание, уплаха, притеснение, уронване на доброто име.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като
недопустими и неоснователни. Наведени са доводи, че посоченото ДП е било
образувано от разследващия орган при РУ – Видин, без санкцията на
Прокуратурата, поради което
Прокуратурата на РБългария не е надлежна страна , която следва да отговаря по
исковите претенции. Единственият акт, издадено от ПРБ е Постановлението от 18.06.2020г., с което досъдебното
производство е било прекратено.
Посочените административни актове не са издавани от прокуратурата,
поради което същата не е пасивно легитимирана да отговоря по така предявените
искове.
Наведени са доводи, че ищецът не е бил привличан към наказателна
отговорност, както се твърди в исковата молба. Оспорени са твърденията относно
причинените имуществени и неимуществени вреди, както и причинно-следствената
връзка с издадените актове Оспорен е и размерът на претендираните вреди.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени са
прокурорска преписка № 00011/2020г. на РП – Видин, ведно с ДП № 1786 ЗМ 02/2020г. по описа на РУ –
Видин, както и административно –наказателна преписка № 282/2010г. по описа на
сектор ПП- Видин.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по
отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
По делото са представени два броя Заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка и един брой Акт за установяване на административно
нарушение, всичките издадени от ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ - Видин.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 20 – 0953 – 000001 от 01.01.2020г.,
на ищеца е наложена санкция прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6
месеца. Отнети са два броя регистрационни табели. Заповедта е връчена на ищеца
на 01.01.2020г., като липсват данни същата да е обжалвана. ПАМ е наложена
поради управление на МПС от страна на ищеца след установена употреба на
наркотични вещества или техните аналози – положителен резултат за употреба на
опиати.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 20 –
0953 –000002 от 02.01.2020г. на ищеца е наложена санкция временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Отнети са СУМПС и контролен талон. Липсват
доказателства същата да е обжалвана.
На ищеца е съставен АУАН № 117891/01.01.2020г. за това, че на
01.01.2020г. в 20.50 ч. в гр. Видин, по
ул. Княз Александър Батенберг от Речна гара в посока към ул. Цар Александър II управлява личния си лек автомобил БМВ 320, с
рег. № ВН 3332 АВ след употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Тестване е за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо
средство – Дрегер Драг Тест 5000в 21.29 часа с проба номер 0075, която отчела положителен резултат
за употреба на опиати – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Връчен
му е талон за изследване.
От представената прокурорска преписка № 00011/2020г. на РП – Видин,
ведно с ДП № 1786 ЗМ 02/2020г. по описа
на РУ – Видин, се установява, че е издадена заповед за задържане на ищеца за срок от 24
часа, считано от 21.10 часа на 01.01.2020 г. Основанието за задържане е чл. 72
ал. 1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - управлява МПС след употреба на наркотични вещества и е образувано ДП №
1786 ЗМ-2/01.01.2020г. Извършен е и
обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР. Ищецът е освободен в 17.30часа на 02.01.2020г.
Липсват данни заповедта за задържане да е обжалвана .
От материалите по досъдебното
производство се установява, че същото е образувано на 01.01.2020г. с първо
действие по разследването – разпит на свидетел на основание чл. 212, ал. 2 от НПК и е за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.
С постановление от 18.06.2020г. за прекратяване на наказателното
производство РП – Видин е прекратила същото поради това, че А.А. не е
осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Същото е влязло в
сила на 29.06.2020г.
По делото са представени два броя фактури от 17.08.2020г. за сумата от
650.00 лева и от 21.08.2020г. за сумата
от 360.00 лева, за смяна и ремонт на
автомобилни части.
Разпитани са двама свидетели.
Свидетелката Венета Драгомирова – майка на ищеца установява
обстоятелства във връзка със задържането на сина й за 24 часа в ОД МВР – Видин
вечерта на 01.01.2020г., а именно, че синът й бил излязъл с личния си
автомобил, за да се види с приятели, но не се прибрал. Свидетелката разбрала
едва 02.01.2020г. след 17:30 ч., че
синът й бил задържан , защото след проверка с дрегер било отчело наличие на опиат. Свидетелката посочва, че по това време
синът й бил болен и взимал антибиотик и сироп за кашлица. Когато се прибрал
след задържането, бил видимо разстроен. На
02.01.2020 г. автомобилът бил докаран от
някой пред блока и е бил със свалени номера. Свидетелката посочва, че викали
сина й в полицията да дава обяснения. Той
изпаднал в състояние, в което не контактувал с никой, затворил се в себе си.
Дал е кръвна проба, за да докаже, че е невинен. По това време учил в Пловдив
задочна форма на обучение, но не искал да ходи на изпити. След тази случка го е
било срам да излиза пред хората, а преди това излизал с приятели, ходел на фитнес, бил контактно
дете. Това продължило около шест месеца,
бил стресиран. Свидетелката посочва също, че през това време колата му била
спряна, книжката му била взета и това го депресирало допълнително. Като му върнали номерата на
автомобила, колата започнала да дава проблеми поради дълго стоене в гараж,
акумулатора трябвало да се смени. Закарал я на сервиз и платил над 1 000.00
лева за ремонт. Свидетелката посочва също, че продължава състоянието му на затвореност.
Свидетелят Иво Нетов – приятел на ищеца, посочва, че малко преди А. да
бъде спрян от полицаите, били заедно в заведение в гр. Видин. А. си тръгнал с
автомобила и малко след това писал на свидетеля, че КАТ го е спрял за проверка и чака да му
направят тест за наркотици, като теста
му е положителен и ще дава кръвни проби. На следващия ден вечерта, ищецът му
казал, че е бил задържан за 24 ч. в полицията, че е дал кръв и чака резултати,
взели са му книжката и ще му пишат акт. Свидетелят посочва, че ищецът спрял да излиза, бил потиснал, имало статия в
Интернет. Приятелите му го търсили, но той казвал, че не му се излиза, че няма
желание. Учи специалност „Национална сигурност“ в Пловдив. Заедно ходили на
изпити, но отказал да отиде. Свидетелят посочва също, че ищецът му казал след
като му върнали номерата, че имал проблем с автомобила ,защото не е каран и не
е мърдал месеци наред.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като последователни, обективни и логично дадени.
Досъдебното производство е водено в продължение на около половин
година- започнало е на 01.01.2020г. и е приключило на 29.06.2020г. за
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК , което не е тежко и за което се предвижда
лишаване от свобода от една до три години, както и глоба. Извършено е едно
процесуално действие с ищеца, а именно неговия разпит – на л. 36 от ДП. Ищецът
не е бил привлечен като обвиняем и не му е била взета мярка за процесуална принуда.
Постановлението за назначаване на токсико - химична експертиза е от 02.01.2020
г., като забавянето на нейното изготвяне е довело и до продължаване на
досъдебното производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за сумата от 8 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на които
може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга страна, това са и изрично
визирани хипотези, които не могат да се тълкуват разширително или да се
претендира обезщетение за вреди причинени от действия на посочените органи
извън изрично изброените. Следователно отговорността на държавата е фиксирана
при строго определени случаи.
От доказателствата по делото е установено, че досъдебно
производство №1786 ЗМ 02/2020г.
по описа на РУ – Видин е образувано с първото действие по разследването и е за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК. Макар срещу ищеца
да не е имало реално привличане като обвиняем, е ясно, че досъдебното
производство се е водело срещу него и именно заради това е и назначената
токсико – химическа експертиза. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено
без да му е повдигнато обвинение. В този смисъл е Решение № 425 от 01.12.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО т.е. липсата на привличане по чл. 219
от НПК не е пречка за лицето да търси вреди по посочения по -горе фактически
състав на ЗОДОВ.
Досъдебното производство е продължило около 6
месеца, след което същото е прекратено с постановление на прокурора при РП –
Видин поради това, че ищецът не
е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Следователно, в
процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2
от ЗОДОВ като материално правно основание за обезвреда – образуваното наказателно
производство е прекратено поради това, че ищецът не е извършил състава на
престъплението, което е основание за търсене на обезщетение за вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата, за
действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна, т.е. тя отговаря
независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинили вреди. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните
действия и актове на Прокуратурата, тъй като е било образувано досъдебно
производство.
Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството
и доброто име на гражданите. Държавата може да накърни законно това право
единствено когато чрез своите органи упражнява свое материално право по
предвидения за това ред.
От свидетелските показания, които съдът кредитира
като достоверни, се установява, че е имало промяна в психическото състояние на
ищеца по време на воденото досъдебно производство. Станал е по – затворен, нямал
желание да излиза с приятели, което житейски е логично да настъпи предвид възможността същият да бъде привлечен
към наказателна отговорност и предаден на съд. От свидетелските показания обаче
не се доказа психическата травма за ищеца да е била значителна.
При преценка на подлежащите на обезщетение
вреди, съдът намира че ще следва да бъде взето предвид и задържането на ищеца
за 24 часа от МВР, което видно от заповедта същото е предприето именно във
връзка с данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и А.А. е
останал задържан за периода от 21.10 часа на 01.01.2020 г. до 17.30 часа на 02.01.2020г.
Независимо дали се касае за задържане за срок
до 24 часа по чл. 65 ЗМВР от полицейски орган, до такова за 72 часа по
нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или за
наложена от съда мярка за неотклонение "задържане под стража", при
неоснователност на обвинението, причинените в резултат на незаконното задържане
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. В този смисъл е решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. №849/2010
г., ІІІ г.о., ВКС. Размерът на тези вреди следва да се включва в общия размер на дължимото
обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР №3 на ВКС по тълк. д. №3/2004 г.
на ОСГК. Несъмнено е, че лишаването от
свобода дори и за 24 часа нанася психическа травма на потърпевшия и следва да
се обезщети. Тук е без значение, че заповедта не е обжалвана, тъй като по реда
на чл.2, ал.,1 т.1 от ЗОДОВ държавата отговаря
самостоятелно за вреди само в случаите, когато задържането под стража е изрично
отменено като незаконно, като в този случай е без значение по какъв начин се е
развило досъдебното и съдебното производството.
По отношение на претенциите на ищеца за обезщетяване
на вреди от наложената му ПАМ – лишаване да управлява МПС за времето от
01.01.2020г. до 29.06.2020г., съдът намира следното:
Действително със Заповед за прилагане на ПАМ № 20 – 0953 –000002 от 02.01.2020г. на
ищеца е наложена санкция временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнети са
СУМПС и контролен талон. Липсват доказателства същата да е обжалвана. Това не е мярка за процесуална принуда по НПК и не е
наложена от органите на прокуратурата, която е ответник по настоящия иск.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 69а от НПК временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС се налага от прокуратурата за престъпления
против транспорта, когато е причинена смърт или телесна повреда. Ето защо съдът
намира, че не следва да бъдат взети предвид наложената ПАМ отнемане на СУМПС и
наложената ПАМ за отнемане на регистрационния талон на автомобила и на
регистрационните табели със същите аргументи. В случай, че ищецът е претърпял
вреди от незаконосъобразно водено административно – наказателно производство
може да предяви иск за вреди по АПК срещу органите на МВР. В настоящия случай
наложените принудителни административни мерки в резултат на които ищецът е
останал без книжка за определен период от време, както и че не е разполагал с
автомобила си поради отнетите табели са част от административно наказателно
производство.
При
определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението
за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение, респ.
задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е индивидуален и се свързан с конкретния
случай. Същият се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на
редица конкретни и обективни съществуващи обстоятелства.
В настоящия случай, от ангажираните от ищеца гласни доказателства
–показанията на разпитаните свидетели,
се установява, че ищецът се е
променил. Воденото наказателно
производство се е отразило негативно
на психическото му състояние и
макар да не е привлечен като обвиняем,
логично е че същото е образувано във връзка с данни, че ищецът е управлявал лек
автомобил след употреба на упойващи вещества, което е достатъчно основание
ищецът да е притеснен от възможността да бъде привлечен като обвиняем за
извършено престъпление и предаден на съд. Ищецът не ангажира доказателства,
които да обосновават освен чисто житейските негативни преживявания от това,
други последици върху психическото и физическото му състояние от воденото
досъдебно производство. Следва да се вземе предвид и продължителността на
воденото наказателно производство около половин година, което е в разумни срокове.
Съдът намира за основателен
довода на ответника относно завишеност на размера на претендираното
обезщетение, като счита същото за прекомерно съобразно сроковете на досъдебното
производство, фактът че ищецът не е привлечен като обвиняем, както и че спрямо
него прокуратурата не е предприела мерки за процесуална принуда.
В Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2034/2017 г., IV г. о., ГК, е постановено, че съгласно утвърдената съдебна
практика при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство,
притеснение, безпокойство, страх се определя обезщетение около 1000 лева за
всяка година от наказателното производство.
Настоящият съдебен състав приема, че на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1500.00 лева. Този размер е съобразен със събраните по
делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е
адекватен да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Безспорно е,
че ищецът е преживял отрицателни емоции в резултат на това, че е било образувано досъдебно
производство, както и че е бил задържан за срок от 24 часа именно във връзка с
данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В производството не се събраха
доказателства за претърпени неимуществени вреди извън обичайните такива. Искът за разликата над тази сума е
неоснователен. Правото на обезщетение по ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на постановлението за прекратяване , от който момент същото става изискуемо, и от тогава тече и законната
лихва за забава, но с оглед заявеното от
ищеца в исковата молба , че желае присъждане на законна лихва, считано от завеждане
на иска в съда – 21.01.2021г., съдът намира, че ще следва да присъди законна
лихва именно от този момент.
Така определеният размер на обезщетението
съответства на характера и степента на претърпените морални вреди. По делото
липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.
Това е така, защото показанията на разпитаните по делото свидетели обосновават
извод за претърпени неимуществени вреди в степен на обичайните такива. На ищеца
дори не е повдигнато обвинение и делото не е стигнало съдебна фаза.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователна претенцията на ищеца за сумата от 1010 лева заради наложената ПАМ - прекратяване на
регистрацията на лекия му автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВН3332 АВ за срок от 6
месеца, заради което автомобилът бил спрян от движение и са му били причинени
материални щети.
От една страна, наложената със Заповед
за прилагане на ПАМ № 20 – 0953 – 000001 от 01.01.2020г. санкция- прекратяване на регистрация на МПС за
срок от 6 месеца и отнемане на два броя
регистрационни табели, е извършена
от ОДМВР – Видин, сектор ПП., т.е от
орган извън Прокуратурата. Заповедта подлежи на самостоятелно обжалване пред
Административен съд, като липсват данни ищецът да я е обжалвал и същата е
влязла в сила. Тази мярка не е наложена по реда на НПК, а представлява част от административно
наказателно производство. Поради това, ПРБ не е легитимирана да
отговаря за причинени вреди във връзка с издаване на сочената ПАМ.
От друга страна, ищецът не доказа пряката причинно- следствена връзка
на сочените имуществени вреди и наложената мярка, тъй като не се ангажираха
доказателства за състоянието на лекия автомобил преди спирането му от движение,
както и че извършените ремонтни работи са именно по спрения автомобил.
Представените фактури установяват заплащане на ремонтни дейности, но не може да
се направи еднозначен извод какво е наложило това. Съдът не може безрезервно да
кредитира отразеното във фактурата, че причина за повредата е вследствие
престой на автомобила, тъй като
фактурата е частен свидетелстващ документ, който следва да бъде ценен
наред с другите събрани по делото доказателства, такива са свидетелските
показания, но в тях липсва конкретика относно състоянието на автомобила. С
оглед на горните съображения, тази претенция ще следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските.
Предвид изхода на делото, ответната страна ще следва да
заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 12.50 лева
за платена държавна такса и в размер на 158.16 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното , Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария - София да заплати на А.В.А. с ЕГН **********с адрес: *** сумата от 1500.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП № 1786-ЗМ02/2020г. по описа на РУ – Видин
и прокурорска преписка № 00011/2020г. по описа на РП – Видин, прекратено с
постановление от 18.06.2020г. на прокурор от същата прокуратура, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2021г. до окончателното плащане,
като иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от 8000.00 лева
- ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.В.А. с ЕГН **********с адрес: *** против Прокуратурата на РБългария - София иск за
сумата от 1010.00 лева – причинени имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на извършен ремонт на лекия му автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ВН3332
АВ, в резултат на прекратена регистрация за времето от 02.021.2020г. до
29.06.2020г. от наложена му със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20 – 0953 – 000001 от 01.01.2020г. на ОДМВР – Видин,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария - София да заплати на А.В.А.
с ЕГН **********с адрес: *** разноски по
делото в общ размер от 170.66 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :