РЕШЕНИЕ
№ 12879
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря А. Н. Г.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20221110103187
по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. К. К., с
ЕГН: ********** срещу Е. П. ЕАД, с ЕИК: , с която са предявени искове с правно
основание чл.124 от ГПК за признаване недължимостта на сумата от 5 821,34 лв. –
непогасени задължение за доставена ел.енергия за имот, находящ се на адрес: гр.София,
ул.“М. Т.“ № 49 и клиентски № за периода от 21.08.2007г. до 01.10.2016г. и на сумата от 6
128,31 лева – законна лихва за периода от 11.09.2007г. до 31.03.2022г. Ищецът се позовава
на изтекла погасителна давност за вземанията. Ответникът признава исковете в открито
съдебно заседание, проведено на 29.09.2022г. Заявява, че няма вина и не е ставал причина
ищецът да води дело срещу него, поради което прави искане на основание чл.78, ал.2 от
ГПК разноските да си останат в тежест на ищеца. Навежда възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли да бъде редуцирано до
минимума.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът е признал
исковете. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал.3 от ГПК, поради което и
съдът, на основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, постановява решението си съобразно
направеното признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
1
пораждат в полза на ищеца. Ответникът противопоставя възражение, че приложение следва
да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, инкорпорирана в
Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № /13г. IV ГО: „Отговорността за разноски по
делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материално правна отговорност е деликтна по естеството си… Страната, която е
получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от
нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея
разноски по делото“. Отговорността за разноски се понася от страната, за която спорът е
приключил неблагоприятно и представлява своеобразна санкция за нейното поведение по
неоснователно предизвикания от нея спор.
В настоящия случай ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за
завеждане на иска и поради това съдът намира, че негова е тежестта за разноски по делото.
Ищецът претендира разноски в размер на 232,85 лева за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева, което от представения договор за правна
помощ (на л.84 от делото) и разписка на л.85 от делото, е видно, че е реално платено.
Възражението на ответника за прекомерност на така претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - по чл.7, ал.2, т.2 (редакция ДВ бр. 88 от
4.11.2022г.) адвокатското възнаграждение се определя при следните пропорции – 400 лв. +
10% от разликата над 1000 лева. В случая цената на исковете е 5821,34 лева и 6128,31 лева и
дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено при посочената пропорция
възлиза на 994,96 лева. Ето защо възражението на ответника по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно.
Така мотивиран Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. К. К., с ЕГН: **********
срещу Е. П. ЕАД, с ЕИК: , искове с правно основание чл.124 от ГПК, че И. К. К., с ЕГН:
********** не дължи на Е. П.ЕАД, с ЕИК: сумата от 5 821,34 лв. – непогасени задължение
за доставена ел.енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул.“М. Т.“ № 49 и клиентски №
за периода от 21.08.2007г. до 01.10.2016г. и на сумата от 6 128,31 лева – законна лихва за
периода от 11.09.2007 г. до 31.03.2022г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. П.ЕАД, с ЕИК: ********* да заплати
на И. К. К., с ЕГН: ********** сумата от 1232,85 лева съдебно - деловодни разноски
(232,85 лв. – държавна такса и 1000 лв- адвокатски хонорар).
2
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3