Решение по дело №2104/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1123
Дата: 16 ноември 2022 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20212100102104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1123
гр. Бургас, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20212100102104 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Т. Д. К. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.*** ж.к.*** бл.*** ет.*, чрез адв. Мария Деянова от САК
със съдебен адрес гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 57, офис № 215, против ЗК“Лев
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“
№ 51Д,представлявано отМ. Масларова – Гъркова и Павел Димитров, с която се иска да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от по 35000 лева (тридесет и пет хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на
претърпяното на 30.04.2021 г. пътно- транспортно произшествие по вина на Й.С., причинено
при управление на лек автомобил „Фиат Пунто“, с ДК № А9008НН, със сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за деня на процесното ПТП с ответното
застрахователно дружество, ведно с мораторна лихва за периода от 06.08.2021 год. до датата
на окончателното погасяване на вземането Претендира се присъждане на направените по
делото разноски, включително адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата и ДДС.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение е допустим.
1
В исковата молба се твърди, че на 30.04.2021г. около 22.18ч., в гр. Бургас, на
кръстовището, образувано от ул. “Н.Петков” и ул. “Петко Загорски”, водачът на л.а. “Фиат
Пунто” с per. № А 9008 НН - Й.С., не съобразява поведението си с пътен знак “Б-1” и отнема
предимството на л.а. “Шкода Октавия” с per. № А9051НН, управляван от Л. Л., в следствие
на което е причинено ПТП, при което е пострадала пътничката Т. К., седяща с правилно
поставен обезопасителен колан на задната седалка в лек автомобил марка л.а. “Шкода
Октавия”. По случая е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-
7687 и срещу виновния водач е съставен АУАН серия АА, № 933402/01.05.2021 г.
В резултат на злополуката, ищцата получила следните увреждания: мозъчно
сътресение и фрактура на носни кости. В резултат на травмите, тя получавала силно
кръвотечение, е невъзможност да бъде спряно напълно. Първоначално било предприето
консервативно лечение, но продължаващото кръвотечение, главоболие и трудно дишане, са
наложили да бъде извършена операция с цел наместване на фактурираните носни кости. В
следствие на полученото мозъчно сътресение, през първите 4 месеца, след ПТП
пострадалата има силно главоболие и световъртеж, при излагане на слънчева светлина,
разходка навън или при гледане на телевизия. От контузията на носни кости първоначално
имала голям отток, а преди операцията силно кръвотечение, придружено със затруднено
дишане, ограничени движения на главата и главоболие.
Твърди се в исковата молба, че в следствие на получените травми, през първите
седмици след катастрофата, пострадалата изцяло е зависима от помощта на близките си за
своите битови и ежедневни дейности, като къпане, обличане, тоалет, хранене, отвеждане до
лекар за преглед и др. Изпитва страх да се вози в кола, както и страх дали ще се оправи и ще
може да се обслужва нормално, оплаква се от безсъние и кошмарни сънища. И до настоящия
момент, периодично изпитва силни болки в главата и се оплаква от чувство на изтръпналост
в областта на носа, дишането й е затруднено. След катастрофата, е силно подтисната,
притеснена, включително и за външния си вид. Посоченото я прави изнервена и оказва
сериозно негативно въздействие върху нейното психическо и емоционално състояние.
Заявява се, че е лишена от нормалния й начин на живот търпи силни болки и страдания за
неопределен период от време.
По – нататък в исковата молба се излагат твърдения, че към момента на настъпване
на процесното ПТП, за лек автомобил “Фиат Пунто”, с per. N А 9008 НН е налице валидна
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗК “Лев Инс”
АД по застрахователна полица № BG/22/120001967033 валидна за периода от 17.07.2020г. до
16.07.2021г. На 06.08.2021 г., ищцата подала молба до ответното дружество, с която
предявила претенция по реда на чл. 380 от КЗ, но до настоящия момент не е налице
произнасяне по нея.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва
предявените претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка“Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил марка “Фиат Пунто”, с per. N А 9008 НН към датата на
2
произшествието. Заявява, че по претнцията на ищцата е била образувана застрахователна
преписка № 0000-1000-04- 21 -7508 от 06.08.2021 г., като на пострадалата, чрез
процесуалния й представител е предложено обезщетение в размер, съответстващ на
причинените вреди.
Наред с посоченото оспорва механизма на описаното от ищеца ПТП, причината за
настъпването му, наличието на причинно - следствена връзка между произшествието и
причинените на ищеца вреди. Оспорва твърденията, че произшествието е настъпило
единствено по вина на водача на застрахованото при ответника МПС. Заявява, че
изключителен принос а настъпване на травмите има ищцата, която е пътувала без поставен
обезопасителен колан. Твърди, че травмите са получени в следствие на свободното
движение на тялото й във вътрешността на автомобила. Оспорва вида, интензитета и
продължителността на твърдените от ищцата болки и страдания, както и настъпилите
психологически последици от инцидента.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед обществените критерий за справедливост. Счита, че в случая
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване от
страна на ищцата на сочения вредоносен резултат. Оспорва се и претенцията за лихви,
поради неоснователност на главния иск. Позовава се и на разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от
КЗ, като счита, че срокът след който застрахователят дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение не е започнал да тече.
Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380
от КЗ, поради наличието на представени и неоспорени писмени доказателства за
обстоятелството, че ищецът е предявил претенцията си писмено пред ответника на
06.08.2021год.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от Т. Д. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.*** ж.к.*** бл.*** ет.*, чрез адв. Мария Деянова от САК със съдебен адрес гр. София,
бул. „Г.М.Димитров“ № 57, офис № 215, против ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д, представлявано от М.
Масларова – Гъркова и Павел Димитров, с която се иска да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от по 35000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 30.04.2021 г.
пътно- транспортно произшествие по вина на Й.С., причинено при управление на лек
3
автомобил „Фиат Пунто“, с ДК № А9008НН, със сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за деня на процесното ПТП с ответното застрахователно
дружество, ведно с мораторна лихва за периода от 06.08.2021 год. до датата на
окончателното погасяване на вземането Претендира се присъждане на направените по
делото разноски, включително адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата и ДДС.
Безспорно е между страните, че към дата на произшествието – 30.04.2021 г., за
автомобил марка “Фиат Пунто”, с per. N А 9008 НН е налице валидна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество „Лев инс“ АД.
Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и
приетите по делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да
установено следното :
На 30.04.2021г. около 22.18 часа, в гр. Бургас, на кръстовището, образувано от ул.
“Н.Петков” и ул. “Петко Загорски”, водачът на л.а. “Фиат Пунто” с per. № А 9008 НН - Й.С.,
не съобразява поведението си с пътен знак “Б-1” и отнема предимството на л.а. “Шкода
Октавия” с per. № А 9051 НН, управляван от Л. Л., в следствие на което е причинено ПТП,
при което е пострадала пътничката Т. К., седяща на задната седалка в лек автомобил марка
л.а. “Шкода Октавия”. По случая е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 769р-7687 и срещу виновния водач е съставен АУАН серия АА, № 933402/01.05.2021г.
Виновен за настъпване на пътно-транспортното произшествие е водачът на водачът
на л.а. “Фиат Пунто” с per. № А 9008 НН - Й.С., не съобразява поведението си с пътен знак
“Б-1” и отнема предимството на л.а. “Шкода Октавия” с per. № А 9051 НН, управляван от Л.
Л.. Горното е констатирано, както от съставителя на констативния протокол, така и от
актосъставителя и от вещото лице – инж.Гяуров в приетата съдебно автотехническа
експертиза.
Не се спори, че таксиметровият автомобил, в който е пътувала ищцата е снабден с
изправни обезопасителни колани на всички места. Спорно между страните е дали ищцата е
била с правилно поставен обезопасителен колан.
Съдът приема за установено, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан,
със следните аргументи : По твърденията на ищцата, вписани във фиша за спешна
медицинска помощ и листа за преглед на пациент/л.12-13/, при удара на двата автомобила
тя е ударила главата и носа си в задната седалка. Съдът приема, че посочването на задна
седалка е техническа грешка, защото предвид вида на лекия автомобил и местоположението
на ищцата това не е възможно, следователно ударът на седящата на задната седалка ищца е
в предната седалка. Видно от представения и неоспорен констативен протокол за ПТП и от
заключенията на вещото лице – инж.Гяуров, изготвил съдебно автотехническа експертиза и
д-р Парасков, изготвил съдебно-медицинската експертиза, ищцата не би могла да получи
такова нараняване при правилно поставен обезопасителен колан. Този извод се налага
предвид ниската скорост на движение на автомобила, в който е пътувала ищцата и посоката
4
на удара с другия автомобил – отпред и отдясно. Вещите лица са категорични , че при такъв
механизъм на ПТП силите, които са действали върху тялото на ищцата не са с такъв
интензитет и посока, че да допуснат удар на главата й в предната седалка, ако пътничката е
била с поставен обезопасителен колан.
От горното може да се направи извод за наличие и на причинно-следствена връзка с
претърпените от ищцата вреди, както и на съпричиняване на същите от поведението на
ищцата.
От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – медицинска
документация от приема и проведеното лечение на ищцата в УМБАЛ Бургас и МБАЛ „д-р
Маджуров“ООД ,както и от заключението на приетата по далото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на злополуката, ищцата е получила следните
увреждания: счупване на костите на носа.
Действително при първоначалния преглед по снетите от анамнезата данни е имало
работна диагноза „мозъчно сътресение“, но същата не е потвърдена при лечението на
ищцата, което е констатирано от вещото лице д-р Парасков. Непосредствено след
настъпване на увреждането ищцата е транспортирана до УМБАЛ Бургас, което се
установява , както от съставените от органите на МВР документи , така и от свидетелските
показания на водача на таксиметровия автомобил. След извършения преглед и изследвания ,
включително рентгеново изследване , с което е установена фрактурата на носните кости ,
ищцата е отказала хоспитализация и се е прибрала у дома. Тя е потърсила помощ и е била
хоспитализирана в „УМБАЛ д.-р Маджуров“ ООД на 05.05.2021 год. – пет дни след
травмата, извършена е хирургическа интервенция под обща анестезия, след което е
изписана за домашно лечение. Не е установено , нито се твърди да се е явила на назначените
два контролни прегледа, за които следва да са били създадени амбулаторни листи, в случай,
че ищцата се е явила за преглед, като същото не се установява и от представената пълна
документация за лечението й от „УМБАЛ д.-р Маджуров“.
С оглед на горното, съдът приема, че ищцата е допринесла за продължителността на
търпените болки и страдания от счупването на носните кости с поведението си , състоящо се
в отказ да получи незабавно лечение. Съдът приема също, че не са налице доказателства за
твърдяното от ищцата увреждане – „мозъчно сътресение“.
По отношение на твърдените неимуществени вреди се излагат следните твърдения:
Заявява се, че през първите седмици след катастрофата, пострадалата изцяло е зависела от
помощта на близките си за своите битови и ежедневни дейности, като къпане, обличане,
тоалет, хранене, отвеждане до лекар за преглед и др. Изпитвала е страх да се вози в кола,
както и страх дали ще се оправи и ще може да се обслужва нормално, оплаквала се е от
безсъние и кошмарни сънища. Твърди се и че до настоящия момент, периодично изпитва
силни болки в главата и се оплаква от чувство на изтръпналост в областта на носа, дишането
й е затруднено, както и че след катастрофата, е силно подтисната, притеснена, включително
и за външния си вид, което я прави изнервена и оказва сериозно негативно въздействие
върху нейното психическо и емоционално състояние. Заявява се, че е лишена от нормалния
5
й начин на живот търпи силни болки и страдания за неопределен период от време.
От събраните писмени и гласни доказателства и приетата съдебно-медицинска
експертиза се установява , че срокът за възстановяване от такава травма , ако е лекувана ,
както е в случая с ищцата е 35-40 дни, през които пострадалият действително изпитва болки,
чийто интензитет е силен в началото и постепенно отслабва. Няма обективни доказателства,
нито такива следват от вида на травмата и предприетото лечение за наличието на
твърдяните от ищцата неблагоприятни усещания седем месеца след получаване на травмата.
Няма доказателства за твърдяното медикаментозно лечение с Лидокаин, Адреналин и
Гентамицин след изписването й от болницата , като вещото лице – д-р Парасков твърди, че
първите два медикамента са използвани при оперативното лечение, което е отразено в
медицинската документация, представена и приета като доказателство по делото , както и че
същите се прилагат изключително в болнични заведения и по лекарско предписание, което
прави твърденията на ищцата за продължаващото лечение с тези медикаменти крайно
неправдоподобни. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката Русева относно
продължителността на възстановителния период на ищцата , защото същите по същество
представляват преразказ на казаното от ищцата на свидетелката. Обстоятелството, че
ищцата , която е претърпяла произшествието ден преди седемдесет и първия си рожден ден,
се е отказала да шофира след това преживяване, според съда, не следва да се цени като
аргумент в подкрепа на твърденията за измененото психическо състояние и претърпените
болки от деликта, а като нормално и отговорно решение на ищцата, с оглед на възрастта й.
Според заключението на вещото лице д-р Парасков състоянието на ищцата към
момента на изготвяне на експертизата е добро, без данни за усложнения в оздравителния
процес.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като намира същите за подробни,
професионално изготвени, изчерпателни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие по аргумент от чл.
429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност
на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
6
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка “гражданска отговорност”, което право е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението от страна
на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият
разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования. Прякото право се
намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу
граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на
застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение
и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото
лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се
намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност –
Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год. на ОСТК на ВКС - отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
В настоящия случай страните не спорят по наличието на застраховка гражданска
отговорност на автомобила.
В настоящото производство се събраха доказателства за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата от водача на л.а. “Фиат Пунто” с per. № А 9008 НН -
Й.С., която не съобразява поведението си с пътен знак “Б-1” и отнема предимството на л.а.
“Шкода Октавия” с per. № А 9051 НН, управляван от Л. Л..
Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди пред ответника, но ответното дружество е отказало изплащане на
претендираното обезщетение .
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на установената фактическа обстановка , описана по-горе, наличието на
съпричиняване и обстоятелството , че ищцата е напълно възстановена.
За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите
условия и лимитите на застрахователя.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо обезщетение за претърпените
травми в размер на 10000 лв. , което следва да бъде намалено с 50%, в какъвто размер е
според съда съпричиняването от страна на ищцата в резултата на факта, че е пътувала без
правилно поставен обезопасителен колан и че е отложила лечението си с пет дни, поради
7
което определя дължимото обезщетение на 5000 лв.
По делото са представени доказателства , че на 06.08.2021 год. ищцата е отправила
застрахователна претенция към ответника, на която не е отговорено. В посочения в Кодекса
за застраховането петнадесетдневен срок – на 21.08.2021 год., ответникът не е отговорил,
поради което съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл.496, ал.3 от Кодекса за
застраховането и ответникът е следвало да заплати на ищцата обезщетение в посочения в
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ срок, което застрахователят не е сторил.
Последица от забавата на застрахователя е задължението му на основание чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ да заплати законна лихва върху обезщетението, считано от 21.08.2021 год..
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на съдебно
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете /14,29%/ – 244,36 лв. от
доказаните разноски по списъка по чл.80 от ГПК в размер на 1710 лв. Претендират се и
разноски за адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, които съдът счита, че
не следва да присъди със следните аргументи :
На съда са служебно известни Решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и
висящо производство по преюдициален въпрос, засягащ същата уредба, както и начина на
определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗА. Съгласно т. 1 от ТР по т.д. №
6/2012 год. на ОСГТК само, когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В настоящият случай, още с исковата
молба е посочено на първо място, че се претендира адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1 т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата, т.е. че адвокатът е приел ищцата за
материално затруднено лице, на второ място с исковата молба се иска освобождаване на
ищцата от задължението й да заплати държава такса и разноски по делото, поради същото
обстоятелството. Съдът се е произнесъл по молбата за освобождаване, като е отхвърлил
същата с мотив, че от представените писмени доказателства и от декларацията на ищцата е
явно, че същата не е материално затруднено лице. Ищцата е декларирала собственост на
къща в кв.Панчарево, гр. София, лек автомобил „Пежо 106“ и собственост на капитала на
две дружества. При извършената от съда по повод производството за освобождаване от
държавна такса проверка в Търговския регистър , съдът се е запознал с ГФО на „Барко
Сървисиз“ЕООД и е установил, че дружеството е в много добро финансово състояние и има
85000 лв. неразпределена печалба за последната година, за която е подаден ГФО, като
ищцата е единствен собственик на капитала на същото. Установяването на тези факти е
мотивирало отказа от освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на такса и
разноски. Определението на съда не е обжалвано. При така изложеното, съдът намира, че не
следва, въпреки собствената си, неоспорена от ищцата, преценка и основавайки се на
очевидно погрешната преценка на процесуалния представител за финансовото състояние на
ищцата да присъди такова възнаграждение да бъде платено от ответника. Горният извод се
налага и предвид направеното възражение от страна на ответника в заседанието по
същество, както и независимо от размера на адвокатското възнаграждение, дължим
съобразно уважената част от иска, защото съдът приема , че изначално е нямало основание
8
да се прилага нормата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, а поради липса на извършени разноски, не е
налице и основание и за присъждането им по чл.78, ал.1 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът съразмерно с уважената част от исковете дължи
държавна такса в размер на 200 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска, ищецът дължи на ответника разноски в размер
на 85,71% от доказаните разноски в размер на 400лв. или 342,84лв. Съдът констатира, че в
представеното пълномощно на адвоката, осъществил процесуалното представителство не е
посочено възнаграждение, като липсва и твърдение за заплащане на възнаграждение в
какъвто и да е размер, поради което не присъжда заплащането на такова. Основателно е
искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение до размера от 300 лв., поради
обстоятелството, че отговорът е подаден от юрисконсулт.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д,представлявано от М. Масларова – Гъркова и Павел
Димитров да заплати на Т. Д. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*** ж.к.*** бл.***
ет.*, чрез адв. Мария Деянова от САК със съдебен адрес гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №
57, офис № 215, сумата от по 5000 лева ( пет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 30.04.2021 г.
пътно- транспортно произшествие по вина на Й.С., причинено при управление на лек
автомобил „Фиат Пунто“, с ДК № А9008НН, със сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за деня на процесното ПТП с ответното застрахователно
дружество, ведно с мораторна лихва за периода от 21.08.2021 год. до датата на
окончателното погасяване на вземането и разноски по делото в размер на 244,36 лв., като
отхвърля претенцията за неимуществени вреди над уважения размер, както и претенциите за
заплащане на обезщетение за забава и разноски извън уважените, като неоснователни.

ОСЪЖДА Т. Д. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*** ж.к.*** бл.*** ет.* да
заплати на ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78 разноски по делото в размер на 642,84лв.

ОСЪЖДА ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78 да заплати на съдебната власт , по сметка на
Окръжен съд Бургас държавна такса в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
9
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10