Решение по адм. дело №350/2023 на Административен съд - Ловеч

Административното дело е образувано по повод Определение № 975 от 28.09.2023г., постановено по адм. дело № 282/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което първи административен състав е разделил производството по Жалба вх. № 2273/11.08.2023г., подадена от адв. Ц. Т. от АК гр. Ловеч, в качеството на процесуален представител на А. К. Д. от с. Галата, обл. Ловеч.

С жалбата са оспорени Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г., издадено на Г. Х. Д. от гр. Тетевен да извърши строителството на обект: „Плътна ограда с дължина 10 л.м. по южната дворищнорегулационна граница с височина до 2,20 л.м., изцяло разположена в имота на възложителя и ажурна до дъното му“ в: УПИ XXII, кв. 38 по Регулационния план на с. Торос, общ. Луковит, ПИ с идентификатор: 43058.700.617 по кадастралната карта на селото, с административен адрес: обл. Ловешка, общ. Луковит, с. Торос, ул. „Незабравка“, съгласно одобрено от главния архитект на Община Луковит конструктивно становище под № 61/25.08.2022г., издадено от Главния архитект на Община Луковит и Виза № 134/25.08.2022г. за строителство на обект: „Плътна ограда с дължина 10 м. /ажурна ограда/, изцяло разположена в имот: УПИ XXII, кв. 38 по Регулационния план на с. Торос, общ. Луковит, ПИ с идентификатор: 43058.700.617 по кадастралната карта на селото, с административен адрес: обл. Ловешка, общ. Луковит, с. Торос, ул. „Незабравка“ с указание съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ да се представи конструктивно становище, издадено от Главния архитект на Община Луковит.

С посоченото определение производството по жалбата е разделено, като предмет на адм. дело № 282/2023г. е Виза № 134/25.08.2022г. за строителство, а предмет на настоящото адм. дело № 350/2023г. е Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г. на Г. Х. Д. да извърши строителството на обект: „Плътна ограда с дължина 10 л.м. по южната дворищнорегулационна граница с височина до 2,20 л.м., изцяло разположена в имота на възложителя и ажурна до дъното му“ в: УПИ XXII, кв. 38 по Регулационния план на с. Торос, общ. Луковит, ПИ с идентификатор: 43058.700.617 по кадастралната карта на селото, с административен адрес: обл. Ловешка, общ. Луковит, с. Торос, ул. „Незабравка“, съгласно одобрено от главния архитект на Община Луковит конструктивно становище под № 61/25.08.2022г., издадено от Главния архитект на Община Луковит. С жалбата се прави искане да бъде отменено изцяло оспореното Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г., издадено от Главния архитект на Община Луковит като незаконосъобразно по изложени подробни аргументи за това.

Оспорващата А. К. Д., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата. Явява се и упълномощеният от негоя процесуален представител адв. Ц. Т. от АК гр. Ловеч, който поддържа жалбата и по същество излага подробни аргументи за основателност на същата както в съдебно заседание, така и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Ответната страна - Главен архитект на Община Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представен е отговор по жалбата, в който са изложени аргументи за недопустимост на същата.

Заинтересованата страна Г. Х. Д., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Разрешението за строеж е индивидуален административен акт по смисъла на АПК и ЗУТ. Редът за неговото обжалване и лицата, имащи право да го облажват, са уредени в ЗУТ. В чл. 213 от ЗУТ е посочена общата възможност за обжалване на индивидуалните административни актове, издавани по този закон по реда на АПК. Кръгът от лицата, легитимирани да обжалват едно разрешение за строеж е уреден в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като изброяването е изчерпателно. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба заинтересованите лица могат да обжалват разрешението за строеж в 14-дневен срок, считано от съобщението за издаването му. По отношение на заинтересованите страни следва да се посочи, че те се определят и уведомяват за съответния административен акт от административния орган, компетентен да го издаде. В нормативната база липсват разпоредби относно действията, които следва да извърши административния орган по издирване и уведомяване на заинтересованите страни, както и за защитата на тези лица в случай, че не бъдат признати за заинтересовани и не бъдат уведомени от органа.

В конкретният случай на оспорващата А. К. Д. не е било изпратено уведомление за издаденото Разрешение за строеж. Добревска е узнала както за издадената Виза № 134/25.08.2022г., така и за издаденото Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г., при връчването й на съобщение по гр. дело № 307/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит, в качеството на ответник по подадена срещу нея искова молба от Г. Х. Д.. Това съобщение е било връчено на Добревска на дата 11.07.2023г., а жалбата срещу издадените Виза и Разрешение за строеж е подадена на 24.07.2023г., поради което съдът приема същата за подадена в заковоустановеният 14-дневен срок за обжалване. Б. А. К. Д. е лице, чиито права са неблагоприятно засегнати от оспорения акт. Предвид това съдът счита, че оспореното Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г., издадено от главния архитект на Община Луковит не е влязло в законна сила по отношение на А. К. Д. и в качеството му на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалваният индивидуален административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно установено по делото е, че А. К. Д. е собственик на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 43058.700.616 по одобрената КККР на с. Торос, община Луковит, обл. Ловеч, с площ от 851 кв.м., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том 4, рег. № 6932, дело № 593/2021г. на нотариус Б. М. с рег. № 591, с район на действие – съдебният район на Районен съд гр. Луковит. Този имот е закупен от оспорващата Добревска от Й. К. К., която се е легитимирала като собственик на имота с Нотариален акт № 143, том 1, дело № 273/1996 год. на Луковитски районен съдия, в който акт е отразена площ на имота 850 кв.м. и изрично е посочено, че имотът е с неуредени регулационни сметки само с имот ХХ-613, кв. 38: от имот ХХ-613, кв. 38 се изземват 310 кв.м. и се предават към парцел XXI-616 в кв. 38.

Заинтересованата страна Г. Х. Д. е собственик на съседният поземлен имот с идентификатор 43058.700.617 по КККР на с. Торос, ЕКАТТЕ 43058, общ. Луковит, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18- 1909/28.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 62, том 1, дело № 94/1975г. на Районен съдия при Районен съд гр. Луковит.

Със Заповед № 18-8152/03.08.2022г. на Началника на СГКК гр. Ловеч /л. 19/ е отказано изменение на КККР на с. Торос, ЕКАТТЕ 43058, общ. Луковит, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-1909/28.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно проект за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори 43058.700.616 и 43058.700.617 по Заявление вх. № 01-331408-13.06.2022г., подадено от Г. Х. Д. и по одобрен проект с Удостоверение № 25-162836-03.06.2022г. на СГКК гр. Ловеч. Този отказ е мотивиран от обстоятелството, че е налице спор за материално право и не е възможно да се определят еднозначно местоположението и границите на двата имота с идентификатори 43058.700.616 и 43058.700.617 спрямо обема на правото на собственост, предмет на приетия с Удостоверение изх. № 25-162836-03.06.2022г. проект.

На основание чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ на Г. Х. Д. е била издадена Виза № 134/25.08.2022г. за строителството на обект: Плътна ограда, изцяло разположена в имот: УПИ XXII, кв. 38 по регулационния план на с. Торос, общ. Луковит, ПИ с идентификатор 43058.700.617 по кадастралната карта на селото с административен адрес: обл. Ловешка, общ. Луковит, с. Торос, ул. „Незабравка“ с указание съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ да се представи конструктивно становище.

На основание чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ на Г. Х. Д. е било издадено Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г. да извърши строителство на обект: „Плътна ограда с дължина 10 л.м. по южната дворищнорегулационна граница с височина до 2,20 л.м., изцяло разположена в имот на възложителя и ажурна до дъното му“ в: УПИ XXII, кв. 38 по Регулационния план на с. Торос, общ. Луковит, ПИ с идентификатор: 43058.700.617 по кадастралната карта на селото, с административен адрес: обл. Ловешка, общ. Луковит, с. Торос, ул. „Незабравка“, съгласно одобрено от главния архитект на Община Луковит конструктивно становище под № 61/25.08.2022г., издадено от Главния архитект на Община Луковит.

За издадените на Г. Х. Д. В. и Разрешение за строеж, оспорващата А. К. Д. узнава след получаването на съобщението по гр. дело № 307/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит, по което е ответник.

По повод подадена Жалба от Г. Х. Д. против Заповед № 18-8152-03.08.2022г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Ловеч за отказ за изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Торос, общ. Луковит за поземлени имоти с идентификатори 43058.700.616 и 43058.700.617 по Заявление peг. № 01- 331408-03.06.2022г., е било образувано адм. дело № 316/2022г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, като производството по делото е спряно до решаване на спора по висящо гр. дело № 307/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит с правно основание на исковете чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР със страни ищец - Г. Х. Д. и ответник - А. К. Д..

До настоящият момент не е налице постановен съдебен акт по гр. дело № 307/2023г. от Районен съд гр. Луковит и спора е висящ. Границата между тези два съседни поземлени имота е предмет на спор по посоченото гражданско дело, който спор не е разрешен с влязъл в законна сила съдебен акт. Двата поземлени имоти с идентификатори 43058.700.616 и 43058.700.617, собственост съответно на оспорващата А. К. Д. и заинтересованата страна Г. Х. Д. са отредени за жилищни нужди и са незастроени.

Установява се от приложеното по делото Конструктивно становище и Обяснителна записка към него, изготвени от инж. Н. Н. с рег. № 12937, съгласно Удостоверение за ограничена проектантска правоспособност, с право да проектира самостоятелно строежи от V-VI категория по ЗУТ по части: Конструктивна организация и изпълнение на строителството, че плътната част на оградата, както и ажурната ще бъде разположена изцяло в имота на възложителя – Г. Х. Д., а именно имот УПИ-XXII-617, като същата ще се фундира върху ивична основа от стоманобетон, като дълбочината на основата ще е 60 см., а широчината й – 30 см. Посочено е, че ажурната част на оградата е с дължина 57.00 метра и ще представлява аркерирани оградни колове 10810/250 см, през 250 см., върху които се захваща поцинкована оградна мрежа с ширина 220 см.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. К. Т. К.. Видно от заключението на вещото лице, в издаденото Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г. Главният архитект не е съобразил факта, че имотната граница между двата имота не съвпада с регулационната граница между двата УПИ в района на разрешената плътна ограда и че тази регулационна граница навлиза в чуждия имот по КККР на с. Торос. По този начин Главния архитект на О. Л. не е съобразил действащите технически правила и норми за ТСУ при постановяване на административния актове по ЗУТ, както и подзаконовите нормативни актове - наредби и правилници - Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени и др. зони. Вещото лице е посочило, че в участъка на разрешената плътна ограда не е приложен ПУП по отношение на регулацията на процесиите УПИ, находящи се в с. Торос, община Луковит, област Ловеч, както и че процесната плътна ограда, ако се построи съобразно издадените виза и разрешение за строеж, ще отговаря на предвижданията на регулационния план на с. Торос, но същата няма да съвпадне с имотната граница по отменения кадастрален план на с. Торос. В заключението е отразено, че плътната ограда няма да съвпадне с имотната граница на поземлен имот с идентификатор 43058.700.617 по КККР на с. Торос, а ще навлезе в поземлен имот с идентификатор 43058.700.616, който е собственост на А. Д.. Вещото лице инж. К. е посочил, че плътната ограда е ситуирана по регулационните граници на УПИ ХХП-617 в кв. 38 по регулационния план на с. Торос, но излиза извън имотните граници на ПИ с идентификатор 43058.700.617, собственост на Г. Х. Д. и навлиза в имотната граница на ПИ с идентификатор 43058.700.616, собственост на А. Д., като плътната ограда завзема площ от 12 кв.м. а лицето към улицата на ПИ 43058.700.616 се намалява с 2.36 метра. При огледа на място вещото лице е извършило геодезическо заснемане на границите на имотите, съществуващия геран /кладенец/, както и спорната граница, която е отбелязана на терена с опънат сезал. Измерената спорна граница съвпада с проектната граница на скицата-проект на СГКК гр. Ловеч на стр. 20 от делото, като същата съвпада и с дворищно-регулационната линия между УПИ XXI-616 и УПИ ХХИ-617 в кв. 38 по ПУП на с. Торос.

На комбинираната скица към заключението вещото лице е показало с лилава линия ситуираната плътна ограда, съгласно визата и разрешението за строеж, която съвпада с регулационната линия между УПИ ХХII-617 в кв. 38 и УПИ XXI-616 в кв. 38. Видно е, че така ситуираната плътна ограда попада изцяло в имот с идентификатор 43058.700.616 по КККР на с. Торос, собственост на оспорващата А. Д..

На стр. 27 от делото е приложен Протокол № 4/03.11.1993г. за определяне на строителна линия и ниво на предаваемо място от 12 кв.м., като парцел ХХII-617 в кв. 38 погрешно е записан като парцел XXIII-617 в кв. 38. Към този протокол не е описано по коя заповед на кмета за определяне на комисия за оценка и с кой протокол на комисията за оценка на придаваемото място, както и липсва протокол на комисията за оценка на предаваемото място. Посочено е в заключението също, че имот с планоснимачен № 617 по отменения кадастрален план на с. Торос съвпада по местоположение с ПИ с идентификатор 43058.700.617 по КККР на с. Торос. Югозападната регулационна граница на УПИ ХХII-617 в кв. 38 по регулационния план на с. Торос не съвпада по местоположение с югозападната имотна граница на ПИ с идентификатор 43058.700.617 по КККР на с. Торос, като същата навлиза в ПИ с идентификатор 43058.700.616 с 12 кв.м. Вещото лице е посочило, че югозападната граница на ПИ с идентификатор 43058.700.617 не съвпада с разрешената плътна ограда, като тази ограда навлиза в ПИ с идентификатор 43058.700.616. Посочено е в заключението също, че площта на ПИ с идентификатор 43058.700.617 по КККР не се различава от площта на имот пл. сн. № 617 по отменения кадастрален план на с. Торос, тъй като имотните граници по двата плана си съвпадат. Площта на УПИ XXII-617 в кв. 38 по регулационния план на с. Торос е по-голяма от площта на имот пл. сн. № 617, тъй като има придаваемо място от 12 кв.м. от имот пл. сн. № 616 към УПИ XXII-617 в кв. 38. По Нотариален акт № 62 от 10.02.1975г. площта на дворното място урегулирано в парцел УПИ XXII-617 в кв. 38 е записано 1500 кв.м., а площта на ПИ с идентификатор 43058.700.617 по КККР на с. Торос е 1601 кв. метра. Вещото лице е посочило, че тъй като регулацията между УПИ ХХП-617 и УПИ XXI-616 в кв. 38 не е приложена, не е констатирано в КККР на с. Торос непълнота или грешка относно имотната граница между ПИ с идентификатор 43058.700.617 и ПИ с идентификатор 43058.700.616.

Югозападната имотната граница между имоти с пл. сн. № 617 и № 616 по недействащия кадастрален план на с. Торос, не съвпада с регулационната линия между УПИ ХХII-617 и УПИ XXI-616 в кв. 38 по действащия регулационен план на с. Торос. Имотната граница между имоти с пл. сн. № 617 и № 616 по недействащия кадастрален план на с. Торос, съвпада с имотната граница между ПИ с идентификатори 43058.700.617 и 43058.700.616 по КККР на с. Торос.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице, което приема за обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, изцяло съответно на писмените доказателства по делото.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение с писмения отговор за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес за оспорващата. На първо място с отмяната на чл. 216 от ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019г.) разрешенията за строеж и отказите за издаването им вече подлежат на директно обжалване пред съда. Кой е компетентният съд зависи от това кой орган е компетентен да издаде разрешението за строеж. Общото правило е, че компетентен е съответният административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Когато едно лице, което е заинтересована страна по смисъла на ЗУТ, не бъде счетено за такова от административния орган и не бъде уведомено за издадения акт, му се отнема възможността да защити законните си права, като обжалва административният акт, който го уврежда. В конкретният случай оспорващата А. К. Д. не е била уведомена от административния орган, издал разрешението за строеж, поради което същата не го е обжалвала. За издадените виза и разрешение за строеж, Добревска е узнала едва на 11.07.2023г. при получаване от нея на съобщение по гр. дело № 307/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит с правно основание на исковете чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР със страни ищец - Г. Х. Д. и ответник - А. К. Д.. Безспорно е, че Добревска има правен интерес от обжалване на разрешението за строеж, тъй като на първо място има спор между нея и Г. Д. за местоположението на границата между двата съседни имота, който спор е висящ, тъй като няма влязъл в законна сила съдебен акт. На второ място дори и в разрешението за строеж да е изрично посочено, че плътната ограда ще бъде разположена изцяло в имота на Г. Х. Д., то след като местоположението на границата не е установено, то няма как да се приеме, че не се засяга имота на Добревска и нейното право на собственост върху този имот. Именно това е бил и мотива на Началника на СГКК гр. Ловеч да издаде Заповед № 18-8152/03.08.2022г., с която е отказал изменение на КККР на с. Торос за ПИ с идентификатори 43058.700.616 и 43058.700.617 по заявлението, подадено от Г. Х. Д. и приетият проект с Удостоверение № 25-162836-03.06.2022г. на СГКК гр. Ловеч. Предвид изложеното съдът приема, че подадената от А. К. Д. жалба е допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г. за изграждане на „Плътна ограда с дължина 10 л.м. по южната дворищнорегулационна граница с височина до 2,20 л.м., изцяло разположена в имота на възложителя и ажурна до дъното му“ в: УПИ XXII, кв. 38 по Регулационния план на с. Торос, общ. Луковит, ПИ с идентификатор: 43058.700.617 по кадастралната карта на селото, с административен адрес: обл. Ловешка, общ. Луковит, с. Торос, ул. „Незабравка“, съгласно одобрено от главния архитект на Община Луковит конструктивно становище под № 61/25.08.2022г., издадено от Главния архитект на Община Луковит.

Оспореното разрешение за строеж е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ – Главен архитект на Община Луковит. Предвид това съдът приема, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

На следващо място, оспорваният акт отговаря на изискванията за форма. Разрешението за строеж е индивидуален административен акт, съгласно чл. 214, т. 2 от ЗУТ. Като такъв за него се прилагат правилата предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Разрешението е издадено в писмена форма и съдържа всички реквизити, които законодателят е посочил като задължителни за спазване при оформянето на административен акт. Изложени са фактически и правни основания за издаването му, строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така й по описание. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на обжалваното Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г. са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място съдът приема, че в хода на административното производство не е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, а именно не е уведомено заинтересованото лице - А. К. Д. за започване на административно производство по издаване на разрешение за строеж. По делото не са представени от ответника доказателства за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на Добревска. Напротив изразено е становище, че правата на същата не са засегнати по никакъв начин с издаденото Разрешение за строеж на Г. Х. Д. за изграждане на плътна ограда в ПИ с идентификатор 43058.700.617. Оспорващата А. Д. се явява собственик на засегнат имот, отреден за жилищни нужди, който е съседен на имота, за който е издадено разрешението за строеж. Това прави Добревска заинтересовано лице. Процесният обект – плътна ограда, за която е издадено Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г. представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от "шеста категория" по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 вр. чл. 48, ал. 9 от ЗУТ. Правилно е изложеното от адв. Ц. Т., че в хипотезата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ не са налице изрично посочените комулативно дадени три условия, за да се издава индивидуален административен акт при липса на съгласие от страна на заинтересованата страна и при липса на уведомяването на тази страна за започналото административно производство. В разпоредбата на чл. 48 от ЗУТ са регламентирани специални изисквания, правила и нормативи относно ограждането на урегулираните поземлени имоти. Досежно изграждането на огради между съседни имоти законът предвижда като общо правило същите да се разполагат с равни части в двата имота. В тази хипотеза, когато оградата е плътна с височина над 0.6 м., тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот, е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата - чл. 48, ал. 3 от ЗУТ. С чл. 48, ал. 4 от ЗУТ е допуснато изключение от горното общо правило, а именно - при липса на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6 м. се допуска при спазване на изискването разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ, да е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като в този случай оградата задължително се разполага изцяло в имота на възложителя. Следователно строежът на ограда към съседен имот с височина на плътната й част над 0.6 м., какъвто е настоящият случай, се разрешава без съгласието на собственика на съседния имот, само ако са изпълнени кумулативно следните условия: 1. оградата е предвидена по самата регулационна линия; 2. разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата и 3. оградата е разположена изцяло в имота на възложителя. В настоящият случай не са налице тези три кумулативно предвидени предпоставки. Изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административно производство има императивен характер. Неуведомяването е съществено нарушение, когато се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесното решение. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е бил събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното правоотношение, те биха обосновали правен резултат, противоположен на възприетото решение. Административният орган е длъжен не само да уведоми заинтересованите страни за образуване на административно производство, но да им осигури и право на участие в процеса като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК), за да гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците, ако такива са представени. В тази насока е и утвърдената съдебна практика - Решение № 12699 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2019 г., V о., Решение № 5333 от 2.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2021 г., V о., Решение № 6955 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8229/20 година. С оглед изложеното съдът счита, че е ограничено изцяло участието на А. К. Д. в административното производство по издаване на оспореното разрешение за строеж, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Наред с това административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Административният орган, в изпълнение на задълженията си по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, е следвало да предприеме съответните процесуални действия за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи преценката му както за определяне кръга на заинтересованите лица, така и за издаването на разрешителен административен акт.

В конкретният случай главният архитект на Община Луковит е разрешил изграждането на плътна ограда на границата между поземлени имоти с идентификатори 43058.700.616 и 43058.700.617, без да е поискано съгласието на собственика на единият от имотите – оспорващата А. Д.. От заключението по реализираната съдебно-техническа експертиза се установи, че имотната граница между двата имота не съвпада с регулационната граница между двата УПИ в района на разрешената плътна ограда и че тази регулационна граница навлиза в чуждия имот по КККР на с. Торос. По този начин Главния архитект на Община Луковит не е съобразил действащите технически правила и норми за ТСУ при постановяване на административния актове по ЗУТ, както и подзаконовите нормативни актове - наредби и правилници - Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени и др. зони. Установи се, че в участъка на разрешената плътна ограда не е приложен ПУП по отношение на регулацията на процесните УПИ, находящи се в с. Торос, община Луковит, област Ловеч, както и че процесната плътна ограда, ако се построи съобразно издадените виза и разрешение за строеж, ще отговаря на предвижданията на регулационния план на с. Торос, но същата няма да съвпадне с имотната граница по отменения кадастрален план на с. Торос. Вещото лице е отразило в заключението, че плътната ограда няма да съвпадне с имотната граница на поземлен имот с идентификатор 43058.700.617 по КККР на с. Торос, а ще навлезе в поземлен имот с идентификатор 43058.700.616, който е собственост на А. Д.. Плътната ограда е ситуирана по регулационните граници на УПИ ХХП-617 в кв. 38 по регулационния план на с. Торос, но излиза извън имотните граници на ПИ с идентификатор 43058.700.617, собственост на Г. Х. Д. и навлиза в имотната граница на ПИ с идентификатор 43058.700.616, собственост на А. Д., като плътната ограда завзема площ от 12 кв.м. а лицето към улицата на ПИ 43058.700.616 се намалява с 2.36 метра. На комбинираната скица към заключението вещото лице е показало с лилава линия ситуираната плътна ограда съгласно визата и разрешението за строеж, която съвпада с регулационната линия между УПИ ХХII-617 в кв. 38 и УПИ XXI-616 в кв. 38, но плътната ограда попада изцяло в имот с идентификатор 43058.700.616 по КККР на с. Торос, собственост на оспорващата А. Д.. Вещото лице е установило, че югозападната регулационна граница на УПИ ХХII-617 в кв. 38 по регулационния план на с. Торос не съвпада по местоположение с югозападната имотна граница на ПИ с идентификатор 43058.700.617 по КККР на с. Торос, като същата навлиза в ПИ с идентификатор 43058.700.616 с 12 кв.м. Вещото лице е посочило, че югозападната граница на ПИ с идентификатор 43058.700.617 не съвпада с разрешената плътна ограда, като тази ограда навлиза в ПИ с идентификатор 43058.700.616. Всичко това се вижда ясно на приложената към заключението по съдебно-техническата експертиза Комбинирана скица.

Нормата на чл. 48, ал. 1 изр. 1 от ЗУТ очертава възможностите за изграждане на ограда, а именно към съседен урегулиран имот или улица, но не и във вътрешността на УПИ, независимо, че целта е ограничаване на ползването на част от имота с оглед фактическото му владение от собственика. Действително ЗУТ предоставя възможност оградата да бъде изградена изцяло в имота на възложителя, но по своята същност тя следва да бъде разположена по начин да разделя един урегулиран имот от съседния му, а не по вътрешната регулационна граница. Изграждането на строеж „ограда“ е допустимо съгласно ЗУТ единствено и само за ограничаване на съответния имот от съседен урегулиран поземлен имот. В настоящият случай не само, че плътната ограда, за която е издадено оспореното разрешително за строеж не е на границата на двата поземлени имота, а е ситуирана по регулационните граници на УПИ ХХП-617 в кв. 38 по регулационния план на с. Торос, като излиза извън имотните граници на ПИ с идентификатор 43058.700.617, собственост на Г. Х. Д. и навлиза в имотната граница на ПИ с идентификатор 43058.700.616, собственост на А. Д., като плътната ограда завзема площ от 12 кв.м. а лицето към улицата на ПИ 43058.700.616 се намалява с 2.36 метра. Дори и да е имало неуредени регулационни отношения между двата имота, то явно регулацията не е приложена на място, за да съвпаднат регулационната линия с кадастралната /имотна/ граница между двата имота.

С оглед горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт – Разрешение за строеж № 57/25.08.2022г. е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Предвид гореизложеното оспореното разрешение за строеж, като издадено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и претенцията за присъждане на деловодни разноски от страна на жалбоподателя, съдът счита, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващата А. К. Д. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10.00 лева – заплатена държавна такса, 400.00 лева – внесен депозит за вещо лице и 1250.00 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г./, съгласно Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно от 19.07.2023 година.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ № 57/25.08.2022г., издадено на Г. Х. Д. от гр. Тетевен да извърши строителството на обект: „Плътна ограда с дължина 10 л.м. по южната дворищнорегулационна граница с височина до 2,20 л.м., изцяло разположена в имота на възложителя и ажурна до дъното му“ в: УПИ XXII, кв. 38 по Регулационния план на с. Торос, общ. Луковит, ПИ с идентификатор: 43058.700.617 по кадастралната карта на селото, с административен адрес: обл. Ловешка, общ. Луковит, с. Торос, ул. „Незабравка“, съгласно одобрено от главния архитект на Община Луковит конструктивно становище под № 61/25.08.2022г., издадено от Главния архитект на Община Луковит.

ОСЪЖДА Община Луковит да заплати на А. К. Д., [ЕГН], с адрес: с. Галата, обл. Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 40, сумата 10.00 – десет лева, представляваща заплатена държавна такса, сумата 400.00 – четиристотин лева, представляваща внесен депозит за вещо лице и сумата 1250.00 – хиляда двеста и петдесет лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщението му чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховен административен съд на Република България.