РЕШЕНИЕ
№ 192/31.05.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 189
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1547/28.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 2093/ 2018г. по описа на П. районен съд e осъдено “Авто МРМ“ЕООД, гр. П., да заплати на В.С.Г. на основание чл. 195, ал.1,
пр.1 от ЗЗД
сумата от 2100 лв., представляваща стойността на необходимите разходи по
отстраняване на недостатъци лек автомобил марка „Санг
Йонг“, модел „Кайрон“, с номер на двигател ***, номер на рама *** и ДК № ***,
закупен с договор за покупко-продажба от ***г., ведно със законната лихва от
29.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска с
правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 100лв. лихва за забава дължима за периода от 23.10.2017г. до
29.03.2018г.
“Авто МРМ“ ЕООД, гр. П. е обжалвало в
срок решението в частта му, с която е уважен предявеният против дружеството иск
и моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
В.С.Г. е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 193, ал. 1 от ЗЗД, предявен от В.С.Г. против “Авто МРМ“ЕООД, гр. П. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2100 лв., представляваща стойността на
необходимите разходи по отстраняване на недостатъци лек автомобил марка „Санг
Йонг“, закупен с договор за покупко-продажба от ***г.
Ищецът твърди, че с договор за
продажба от ***г. е закупил от ответника процесния автомобил. На 21.10.2017г.
пътувал по автомагистрала „Тракия“ – посока И., когато от двигателя на
автомобила се чул силен звук, двигателят избучал и изгубил мощност, поради
което ищецът спрял в аварийната лента. Слизайки от автомобила установил, че от
двигателя тече масло, липсвали ротора на автомобила, статора и части от блока
на двигателя. Обадил се на Б. Д. като
представител на продавача и го уведомил за проблема, като се разбрали на 23.10.2017г.
да се видят в автокъщата, след което автомобилът бил откаран до платен паркинг
в ***. На 23.10.2017г. отишъл в автокъщата,
където се срещнал с Д. и му предал намерения ротор на двигателя. Ищецът поискал
да бъде отстранена повредата на автомобила, но получил отказ, тъй като
автомобилът бил без гаранция. Предложено му било двигателят да бъде заменен с
друг, за който следвало да заплати сумата от 1500лв., при което ищецът отказал.
Ответникът e оспорил иска с твърдения,
че при сключване на договора за продажба купувачът е извършил преглед на автомобила
и не е констатирал наличието на недостатъци. Поддържа, че не носи отговорност
за констатираните дефекти, доколкото съгласно клаузите на подписания договор
продавачът не отговаря за скрити недостатъци на автомобила, а и същите са се
появили след прехвърлянето на правото на собственост. Твърди, че не е бил
уведомен от ищеца за възникналата повреда, а е научил за претенцията на ищеца
за първи път с получаването на препис от исковата молба.
За да уважи иска районният съд е
приел, че се касае за скрит дефект/недостатък на автомобила, като след
настъпването на повредата ищецът е уведомил продавача за настъпването й, което
играе ролята на уведомление по чл. 194 ЗЗД
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното
в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че не се
касае за скрит недостатък на вещта, а за повреда, настъпила в резултат на
неправилната й експлоатация, като наред с това поддържа, че ищецът не го е
уведомил за тази повреда.
Безспорно по делото е, че ищецът е
закупил от ответника процесния автомобил на 12.10.2017г. Не се
спори също, че след сключване на договора е настъпила повредата, описана в
исковата молба. Спорът по делото и пред двете инстанции е дали е налице
неизпълнение на задължението на продавача да предаде стока с договореното
качество, съответно отговаря ли той по реда на чл. 193 ЗЗД
за недостатъци на стоката и изпълнил ли е купувачът задължението си да уведоми
незабавно продавача за открития недостатък.
От показанията на свидетеля Б. Г., се
установява, че е бил заедно с ищеца при закупуване на автомобила. Двамата извършили
оглед на автомобила, включили двигателя, който работел добре, не се чували
шумове. На следващия ден свидетелят сменил маслото на автомобила. Не му направило
впечатление двигателят на автомобила да е ремонтиран.
Свидетелят А. С. посочва, че е
пътувал с ищеца по време на аварията на автомобила. При изпреварване на два
тира се чул шум от двигателя, при което ищецът намалил и отбил в аварийната
лента. Докато извършвал маневрата, се чул втори трясък, при което свидетелят,
видял, че е изпаднала някаква част от двигателя. Двамата с ищеца излезли на
пътя, за да съберат частите от автомобила.
От заключението на приетата
автотехническа експертиза, се установява, че двигателят на автомобила е окомплектован,
с изключение на стартера, който липсва, а блокът на двигателя е пробит. Според
вещото лице, за да се стигне до разрушаване на блока на двигателя от движеща се
в него част, трябва тя да дефектира до степен на отделяне от други детайли, за
които е закрепена, в следствие на инерционни сили от движението й да настъпи
удар в блока на мотора. Причини за настъпване на подобна повреда могат да бъдат
много, като най-вероятни такива са проблеми в мазилната и хранителна уредба на
ДВГ, водещи до триене без мазане или прегряване на детайли от мотора. Вещото
лице посочва, че от техническа гледна точка, моментът на настъпване на
повредата, не може да се определи. От инженерна гледна точка водачът на МПС би
могъл да реализира настъпването на подобна повреда при неправилно действие с
трансмисията на автомобила /преминаване на по-ниска предавка при висока скорост
на движение/. От инженерна гледна точка, най-вероятните причини за отказ на
работата са износване, конструктивна особеност или неправилна експлоатация.
Вещото лице е посочило също, че няма признаци двигателят да е отварян или
ремонтиран.
Съгласно чл. 193, ал.1 ЗЗД, продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, съществено намаляващи нейната
цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора
употребление. Касае се за недостатъци, които са
съществували при продажбата, по време на сключване на договора.
Правилото, съгласно чл. 194, ал.1 ЗЗД е, че след като приеме вещта, купувачът
трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за
това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните
недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно
се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен
преглед.
В случая е установено, че при сключване
на договора вещта е била прегледана и недостатъци не са констатирани, като
повредата е настъпила след сключване на договора, по време на движение на
автомобила.
Предвид заключението на вещото лице, причините
за настъпване на аварията могат да са различни - износване, конструктивна особеност
или неправилна експлоатация. Въз основа на показанията на св. С., от които не
се установява ищецът в момента, предхождащ аварията, да е управлявал лекия
автомобил по начин, различен от обичайния в подобна ситуация, както и вземайки
предвид поясненията на вещото лице, че такава авария по- трудно може да настъпи
при пътуване по магистрала, а е по – вероятно да настъпи когото се управлява
автомобилът в планински район, съдът приема, че липсват доказателства, от които
да се направи извод, че причината за настъпване на аварията е неправилна
експлоатация на автомобила, от което и следва, че същата се дължи на износване
или конструктивна особеност на вещта.
Видно от заключението на вещото лице,
механичното разрушаване на двигателния блок е могло да настъпи внезапно, без
никакви признаци /промяна на звука намалена мощност и др./, така и предшествано
от изброените признаци. Т.е. неизправността на лекия автомобил според вещото
лице, би могла да е установима при преглед на вещта, но може да се прояви и
внезапно на по- късен етап. В тази връзка въз основа на показанията на св. Г.,
който е бил заедно с ищеца при закупуване на автомобила и който сочи, че при
включване на двигателя не са се чули необичайни шумове, както и с оглед на
показанията на св. С., че необичайният шум е чут непосредствено преди аварията,
съдът намира че недостатъците не са могли да бъдат установени от купувача при
обикновения преглед на вещта, а се касае за скрити недостатъци по смисъла на
чл. 194, ал.1 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на продавача в тази хипотеза,
то следва да се установи, че купувачът го е уведомил незабавно за открития
недостатък. От това задължение купувачът може да се освободи само в условията
на чл. 194, ал.2 ЗЗД, а именно ако продавачът е знаел за недостатъка към
момента на продажбата. Такива твърдения не се съдържат в исковата молба. Липсват
и доказателства в тази насока, доколкото въз основа на показанията на свидетеля
С. към този момент не е имало външни проявления, сочещи на съществуващ
недостатък, а и от заключението на вещото лице е видно, че няма признаци
двигателят да е отварян.
Предвид горното, съдът намира, че
следва да се произнесе относно наличието на следващата предпоставка за
ангажиране отговорността на продавача, а именно, че ищецът е изпълнил
задължението си да го уведоми незабавно
за констатирания недостатък, като на основание чл. 154, ал.1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже този факт. При липсата на законово изискване относно формата,
в която следва да се извърши уведомлението, то и няма пречка същото да се
извърши устно. От значение е дали до знанието на продавача е доведено
твърдението на купувача, че продадената вещ е с недостатъци. За установяване
факта на уведомяването ищецът е ангажирал гласни доказателства. При разпита си
св. С. заявява следното: „След тази случка Г. е ходил при продавача в
автокъщата откъдето е купил колата, аз не съм бил с него, носил е частта, която
се е развалила”. Съгласно приетото в решение № 31/09.03.2012г., постановено по
гр.д.№ 502/2011г. на ВКС,ІІІ г.о. доказването е процес по установяване на
истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните
изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти,за които доказващият
носи доказателствената тежест- то е главно. Главното доказване трябва винаги да
е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение в съда в истинността или
неистинността на съответното твърдение. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от
доказателствени факти,която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти,наистина се е осъществил. В
случая показанията на свидетеля представляват косвено доказателство, което не
се подкрепя от никое друго от събраните делото доказателства Наред с това
същите следва да се преценяват и във връзка с изявлението на процесуалния
представител на ищеца, направено в съдебно заседание от 31.10.2018г., че не
поддържа конкретни твърдения дали продавачът е бил в течение или не за
недостатъка. При липса на конкретност на твърденията на ищеца относно факта на
уведомяването, както и при наличието на показания, които са общи, и от тях не
се установява дори и откъде свидетелят знае, че ищецът е ходил при продавача,
не може да се приеме, че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал.1 ГПК е доказал, че е уведомил
продавача за недостатъка на продадената вещ.
Дори и да се приеме, че показанията
на свидетеля са достатъчни за установяване факта на уведомяване, то от същите
не може да се направи извод, че това е сторено незабавно след констатиране на
дефекта, каквото е изискването на чл.
194 ЗЗД. Свидетелят не сочи кога ищецът се е свързал с продавача, а нормата на
чл. 194 ЗЗД е категорична, че продавачът не само следва да бъде уведомен, но
това уведомление трябва да е незабавно.
Предвид горното, съдът намира, че по делото липсват доказателства, че
ищецът е изпълнил задължението си по чл.194, ал.1 ЗЗД за незабавно уведомяване
на продавача за проявения недостатък на вещта, поради което и решението в
обжалваната му част е незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото следва да се
отмени и решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 792,27 лв., като в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените пред двете инстанции разноски в размер на 932 лв.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1547/28.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 2093/2018г. по описа на П. районен съд В ЧАСТТА МУ, с
която e осъдено “Авто МРМ“ЕООД, гр. П., да заплати на В.С.Г. на основание чл. 195, ал.1,
пр.1 от ЗЗД
сумата от 2100 лв., представляваща стойността на необходимите разходи по
отстраняване на недостатъци лек автомобил - марка „Санг Йонг“, модел „Кайрон“, с номер на
двигател ***, номер на
рама *** и ДК № ***, закупен с договор за покупко-продажба от ***г., ведно със законната лихва от 29.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и в частта му, с която е осъдено „Авто
МРМ“ ЕООД, гр. П. да заплати на В.С.Г. сумата в размер на 792,27лв. съдебни разноски,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Г. с ЕГН ********** и адрес *** против “Авто
МРМ“ЕООД, ЕИК ********* и адрес: *** иск за заплащане
на сумата в размер на 2100 лв., представляваща стойността на
необходимите разходи по отстраняване на недостатъци лек
автомобил - марка „Санг Йонг“, модел
„Кайрон“, с номер на двигател ***, номер на рама *** и ДК № ***, закупен с договор
за покупко-продажба от ***г., ведно със законната лихва от 29.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.С.Г. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на ”Авто
МРМ“ ЕООД, ЕИК ********* и адрес: *** сумата от 932 лв., представляващи направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.