Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. Ловеч, 08.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
публично заседание на деветнайсети юни през две хиляди и двайсета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладвано от чл.съдията Ангелова в.гр.д.№230/2020г., за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл.247 от ГПК.
С Решение № 38/03.02.2020г.,пост.по
гр.д.№2161/2013г. РС-Ловеч е оставил без уважение молбата на Ц.К.Т. ***,
представлявана от пълномощника й адв.Д.-ЛАК,за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл.247,ал.1 от ГПК, на влязлото в законна
сила на 14.07.2016г. Решение №64/10.02.2015г., постановено по
гр.д.№2161/2013г.по описа на РС-Ловеч,по отношение сумата за уравняване на
деловете,като диспозитивът на решението от „..при условие, че в 6-месечен срок
от влизане в сила на съдебното решение за възлагане К.И.И. заплати на
съделителите К.К.К. и Ц.К.Т. по 6 360 лева на всеки един от тях” , да бъде
поправен в следния вид- „..при условие,че в 6-месечен срок от влизане в сила на
съдебното решение за възлагане К.И.И. заплати на съделителите К.К.К. и Ц.К.Т.
по 14 066 лева на всеки един от тях”. С решението Ц.Т. е осъдена да
заплати на К.И. и на К.К. разноски в производството в размер на 200лв.
Постъпила е въззивна жалба от Ц.К.Т.,чрез
адв.Д.-ЛАК.Обжалва
го с молба да бъде отменено изцяло и вместо него въззивният съд да постанови
решение, с което да уважи молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в
решението на първоинстанционния съд по отношение на дължимото от К.И.И. уравнение
на дяловете. Излага,че нито в мотивите на съдебното решение, нито в отговора на
ответниците на молбата за поправка, се оспорва обстоятелството, че съдът
неправилно е определил размера на дължимото уравнение на дела й. За да отхвърли
молбата първоинстанционният съд е приел, че производството по чл.247,ал.1 от ГПК предполага явно несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения акт на решението и единствено тогава са
налице предпоставки за поправка на очевидна фактическа грешка. В случая в
първоинстанционното решение №64/10.02.2015г. липсват изобщо мотиви на съда
относно начина на изчисляване на дължимото уравнение, от които да се изведе
формираната истинска воля на съда. Посочена е сума, която не намира подкрепа
нито в заключението на вещото лице, нито в останалите доказателства по делото.
Липсата на мотиви в тази насока е попречила на страните да установят
неправилното определяне на размера на уравнението в срока за въззивното
обжалване на решението, както и на съда по своя инициатива да установи и да
поправи тази грешка, с която въззивникът е ощетена със сумата от 7706лв.
Стойността на уравнението на дела й от апартамента възлиза на сумата 14066лв.,
а не на произволно посочената от съда сума от 6360лв. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за поправка на
очевидна фактическа грешка, приемайки, че поправката е следвало да се извърши
по реда на инстанционния контрол, позовавайки се на практика на ВС на РБ от
1972г. /решение №2172 по гр.д. №814 от 1972г./. Сочи и Решение
№37/06.04.2016г.,по дело №2802/2015г. на ВКС, ГК, II ГО,където е прието,че
„правилното математическо изчисляване на дяловете в делбения процес не обуславя
промяна на волята на съда в производството за поправка на явна фактическа
грешка, тъй като това изчисляване е обусловено от наличието на влязло в законна
сила решение по допускане на делбата и квотите на всеки съделител са
определени, а сумите за уравнение на дяловете във втората фаза на делбения
процес са функционално предопределени от притежаваните права в съсобствеността
и цената на делбения имот. Волята на съда не се подменя поради неточното
математическо изчисление, когато грешката съставлява несъответствие между
стойностния еквивалент на дела и стойностния израз на задължението за
уравняването му. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да бъде
отказана, тъй като не променя вече формираната от съда воля.” В този смисъл е и
константната съдебна практика, обективирана в решение № 171 /05.12.2013i. по гр.д.
№2373/2013г. на ВКС, II г.о, решение № 38/01.02.2012г. 2012г. по гр.д.
№343/2011 на ВКС, I г.о."
По изложените аргументи моли да се
отмени обжалваното решение.
Постъпил е отговор от К.И.И. и К.К.К.,представлявани
от адв.Ц.Т.-ЛАК.
Молят да се остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и се
потвърди решение №38/03.02.2020г. по гр.д. №2161/2013г. по описа на РС-Ловеч,
като им се присъдят съдебно-деловодните разноски,представляващи заплатен
адвокатски хонорар. Приема,че жалбата е подадена в законоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване, поради което е допустима, редовна и следва да бъде
разгледана по същество.
По същество приема въззивната жалба
за неоснователна. Не споделя възраженията на въззивника, че нито в мотивите на
съдебното решение, нито в писмения отговор на молбата по чл.131 ГПК за поправка
на ОФГ се оспорва обстоятелството, че съдът неправилно е определил размера на
дължимото уравнение на дела на жалбоподателката. Определя тези доводи като
несъстоятелни, тъй като в писмения отговор са изложили категорично становище,че
в мотивите на съда в решение № 64/10.02.2015г. по гр.д. №2161/2013г. по описа
на ЛРС липсва анализ, вкл. и аритметични изчисления на размера на уравнението
такъв, какъвто е определен в диспозитива на решението - 6360 лева. Цитира:
„Съгласно заключението но вещото лице стойността но жилището, което се възлага
в дял на съделителката К.И., възлиза на 84 400лв. Съделителката К.И. притежава
4/6 идеални части от допуснатото до делба жилище съгласно решението за
допускане на съдебната делба. Левовата равностойност на притежаваните от К.И. 4
дяла от апартамента възлиза на сумата 56 268лв. Следователно разликата от
пазарната цена на апартамента 84 400 сумата от 28 132лв., която сума
съделителката К.И. е следвало да заплати в уравнение на дяловете на останалите
съделители Ц.К.Т. и К.К.К., които притежават по 1 дял всеки един от тях.
Стойността на уравнението на 1 дял от апартамента възлиза на сумата 14066лв. за
всеки един от съделителите".
Подчертава, че в заключението на
СТЕ, на което се е позовал съдът, сумите 6360 лв. и 14066 лв. изобщо не са
изчислявани. Посочени са само квотите на страните в процеса.
Явно е налице неправилна
интерпретация и преценка на фактите и доказателствата от съда-конкретно на
заключението на съдебно-техническата експертиза, за да се стигне до този
резултат-6360лв. за уравнение на 1 дял. Не е налице погрешно отразена воля в
мотивите и диспозитива на решението. Изрично е отбелязано, че за уравнение на
дяловете К.И. И. следва
да бъде осъдена
да заплати паричната равностойност на дяловете на всеки един от съделителите, която
равностойност съгласно заключението на вещото лице възлиза на 6360лв. за всеки
и това е отразено точно в диспозитива на решението. Няма разминаване между
мотивите и диспозитива на решението (тъй като липсват мотиви) и това разминаване
в цифрите 6360лв. и 14 066 лв.не представлява ОФГ по смисъла на чл.247 от ГПК,
която да бъде поправена по реда на тази процесуална норма.
За неоснователно приема и
твърдението на жалбоподателката, че липсата на мотиви в тази насока е пречка да
установи неправилното определяне на размера на уравнението в срока за
въззивното обжалване на решението. Логично е, след като вече е било
констатирано от жалбоподателката, че липсват мотиви за определени изводи на
първоинстанционния съд, и при условие, че е подадена и въззивната жалба против Решение
№64/10.02.2015г. по гр.д. №2161/2013г. по описа на ЛРС, да се направи и
оплакване за липсата на мотиви, което е процесуално нарушение.
Излага,че явна фактическа грешка е
налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В конкретния казус
това не е така, тъй като поради липсата на мотиви в съдебния акт и липсата на
аритметични изчисления за получаване на крайния резултат, не може да се прецени
каква е била волята на съда и дали е отразена аритметично правилно в
диспозитива на решението. Касае се за неправилност на съдебния акт. Сочи,че не
всеки пропуск или неправилност на решението е ОФГ по смисъла на чл.247 ГПК.
Съществуването на ОФГ предполага разминаване, което да се дължи на технически
пропуск, техническа неправилност при изписването на диспозитива, изразяваща се
във външно погрешно изписване в него на имена, дати, цифри, аритметични
изчисления и други, различни от посочените в мотивите. Противоречия (грешки и
неправилности), които представляват съществуващи или твърдени от страните
грешки при формиране истинската воля на съда, дължащи се на неправилна
интерпретация и преценка на фактите и доказателствата или погрешно тълкуване и
прилагане на закона подлежат на съдебен инстанционен контрол и могат да се
отстраняват само по пътя на обжалването на съдебния акт, но не и по реда на
чл.247 от ГПК, което би било нарушение на императивната забрана съдът сам да
отменя или изменя решението си.
Счита,цитираното във въззивната
жалба Решение №37/06.04.2016 по дело №2802/2015 на ВКС, ГК, II г.о.,за
неотносимо към казус по изложените съображения.
По допустимостта.
Въззивната жалба е
допустима-подадена е от легитимирана да обжалва страна и в рамките на законния
срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я прие за редовна. Своевременно
е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната
инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за
недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът
преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното
решение.
По същество.
Въззивният състав,след като съобрази
доказателствата по гр.д.№2161/2013г.по описа на РС-Ловеч и становищата на
страните,преценени по отделно и в съвкупност,приема за установено следното :
Обжалва се решение,постановено по
реда на чл.247 от ГПК.
С Решение №139/17.03.2014г.,пост.по гр.д.№2161/2013г.
РС-Ловеч е допуснал съдебна делба между К.И.И., К.К.К. и Ц.К.Т.,на 3 недвижими
имота и лек автомобил.По т.1 е допусната делба на Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 43952.513.4540.1.1, намиращ се в град Ловеч п.к. 5500,
ул."Н.П." № 1-А, ет.*, ап.*, който се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.4540, с предназначение на
самостоятелния обект -жилище апартамент, брой нива на обекта 1, площ по
документ за собственост 126,83 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори : на същия етаж 43952.513.4540.1.2., под обекта
-43952.513.4540.1.7, 43952.513.4540.1.8, 43952.513.4540.1.9, над обекта
43952.513.4540.1.3, както и прилежащите към този имот ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 от
31,03 кв.м при съседи : коридор, таван №2 на М.М.И., от две страни улици и МАЗЕ
№1 с площ от 7,83 кв.м. , при съседи : коридор, стълбище, улица, мазе №2 на М.М.И.
и 13,17012% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот. Съдът е постановил,че съсобствеността върху делбените вещи се
разпределя между съделителите в следния вид-за К.И.-4/6ид.ч., за К.К.-1/6ид.ч.
и за Ц.Т.-1/6ид.ч. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Във втората фаза на делбата от
съделителите К.И. и Ц.Т. са заявили претенции за възлагане на имота по реда на
чл.349,ал.2 от ГПК, които съдът е приел.
По делото е ангажирана
съдебно-техническа експертиза (л.87) на в.л.инж.Гатева,която дава заключение за
пазарната оценка на делбените имоти. Процесният апартамент е оценен на
84 400лв. и е определен за неподеляем.
С Решение №64/10.02.2015г.,пост.по
гр.д.№2161/2013г. РС-Ловеч е приел да извърши втората фаза на делбата по реда
на чл.348 и чл.349 от ГПК. Уважена е
претенцията на К.И. за възлагане в неин дял на Апартамент №1 и е постановено за
уравнение на дяловете на останалите съделители да им заплати по 6360лв.,при изпълнение
на изискванията на чл.349,ал.5 от ГПК. Съдът се е произнесъл и по останалите
искания от втората фаза на делбата.
Решението е обжалвано от всички страни. Във въззивната си жалба от Ц.Т.
е посочила,че обжалва решението в частта на произнасянето по претенцията за
възлагане на апартамента и определената за уравнение сума, отхвърляне на
претенцията й за възлагане и по сметки. Съделителите К.И. и К.К. са обжалвали
решението в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл.346 от ГПК,във връзка с чл.31 от ЗС. По образуваното в.гр.д.№227/2015г. ОС-Ловеч е постановил
Решение №119/12.05.2016г., с което е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивното
решение не е обжалвано е и влязло в законна сила на 14.07.2016г.
К.И. е подала молба по реда на
чл.405 от ГПК,която е уважена с Разпореждане №246/18.01.2017г. и е разпоредено
да се издаде в нейна полза изпълнителен лист за изнесените на публична продан
по реда на чл.348 от ГПК два самостоятелни обекта и лек автомобил.
С вх.№13166/28.11.2019г. Ц.Т. е
поискала по реда на чл.247 от ГПК да се отстрани допусната в Решение №64/10.02.2015г.,пост.по
гр.д.№2161/2013г. РС-Ловеч, очевидна фактическа грешка в размера на присъденото
й уравнение на дела за възложения на К.И. апартамент №1, като вместо сумата
14066лв.-равняваща се на притежаваната от нея 1/6 ид.ч., са й присъдени 6360лв.
Постъпил е отговор от К.И. и К.К.,които считат,че искането е допустимо,но
неоснователно.Възразили са,че решението е влязло в законна сила,а с вносна
бележка от 12.10.2016г. К.И. е изплатила определените с решението суми от по
6530лв. на съделителите К.К. и Ц.Т.. Считат,че не се касае за грешка,а за липса
на мотиви в съдебното решение,поради което е неправилно. Към молбата е
приложено копие от вносна бележка за внесена на 12.10.2016г. от К.И. в полза на
Ц.Т., сума от 6 530лв.,с основание „уравнение на дял и законна лихва по
гр.д.№2161/2013г.на РС-Ловеч”. Идентична е и вносната бележка на К. К.-сумата
6530лв.,с основание „уравнение на дял и законна лихва по гр.д.№2161/2013г.на
РС-Ловеч”. Приложено е и копие от Нотариален акт №111,т.12, рег.№5993,д.№783/2016г.,съставен
от Нотариус с рег.№481 на НК и район на действие РС-Ловеч,с който е призната за
собственик на Апартамент №1заедно с избеното и таванско помещения.
С обжалваното решение РС-Ловеч е
приел,че при постановяване на решението по извършване на делбата не е допуснал
очевидна фактическа грешка и е оставил искането на Ц.Т. без уважение.
При
така установената фактическа обстановка съставът намира, че искането е
основателно.
Известно е,че очевидна фактическа
грешка е налице в случаите, когато има несъответствие между формираната от съда
воля и мотиви и изразяването й в текста на решението. Вариантите на допуснати
грешки са различни, но определящ признак е липсата на идентичност между
приетото за установено от съда и обективирането на волята му в съдебния акт- н-р
грешка в имената на страните, идентификацията на имоти, дати, местности,
граници, суми и т.н. Касае се за технически пропуск и за отстраняването му е
предвиден облекченият ред на чл.247 от ГПК, като искането не е ограничено със
срок. След констатация за наличие на несъответствие,съдът постановява съдебен
акт, с който го коригира. След като влезе в сила решението за отстраняване на
очевидната фактическа грешка става неразделна част от основното и има действие с поправеното съдържание от деня, когато е
било постановено първоначалното решение.
За разлика от това
несъответствието на изводите на съда с доказателствата и грешките по
приложението на закона не представляват очевидна фактическа грешка по см.на
чл.247 от ГПК,а водят до неправилност на решението, която може да бъде
отстранена единствено чрез обжалване на съдебния акт.
В случая въззивникът твърди,че
съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване на размера на
полагащото се уравнение на дела на съделителите К.К. и Ц.Т.,като вместо
14 066лв., е записана сумата 6 360лв.
Въззиваемите от своя
страна поддържат,че не е налице грешка е неправилност на решението,тъй като
липсват мотиви за начина на определяне на размера на уравнението.
Съставът,като съобрази
изложените от първоинстанционния съд мотиви и обективирането им в диспозитива
на решението,намира,че е налице класическа хипотеза на допусната очевидна
фактическа грешка в пресмятането.
Видно е, че в мотивите
съдът се е позовавал на заключението на съдебната експертиза и е приел,че
стойността на апартамент №1, който следва да се възложи на К.И., е
84 400лв.(л.2,абз.6). След обсъждане на предпоставките за уважаване на
искането за възлагане в дял е стигнал до извода, че са налице и затова е постановил
предвидената в закона
последица-определяне на сума за уравнение на дела на останалите
съделители,които няма да получат реален дял. Видно е обаче,че е допуснал
аритметическа грешка при изчислението на стойностния израз на притежавания от Ц.Т.
и К.К. 1 дял в апартамент №1. При съобразяване на възприетата от съда оценка от
84 400лв., е ясно,че 1 дял съответства на 14 066лв., а не на посочената
сума от 6 360лв. Действително не са изложени конкретни мотиви за начина на
изчисляване, за стойността на 1 дял и отнасянето му към притежаваните от
съделителите квоти в съсобствеността, но след като изрично се е позовал на
оценката на съдебно-техническата експертиза, съставът приема,че е посочил базата,на
която следва да се определи уравнението. Допуснатата след това грешка в аритметиката
е явна и техническа и лесно може да се проследи. В случая следва да се съобрази
спецификата на делбеното производство,в което броя на притежаваните от
съделителите дялове вече е определен в решението по допускане на делбата. Във
втората фаза по извършване на делбата тези дялове вече придобиват и стойностен
еквивалент от цената на делбения имот. Затова и неточното математическо изчисление
на сумите,дължими за уравнение, не може да измени и не влияе на вече изразената
воля на съда по отношение на въпросите за ликвидирането на съсобствеността
върху определените имоти, съделителите и дялове им, тъй като за тях вече е
налице сила на присъдено нещо. Формираната задължителна сила по отношение броя
на притежаваните от тези съделители дялове в съсобствеността не може да бъде подменяна
поради неправилното пресмятане на съответствието му в цената на възложения
имот. С оглед на тази обусловеност подобна грешка следва да се определи като
техническа и да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК. Касае се за неточност в
обективиране на вече формираната воля на съда,а не за незаконосъобразни изводи.
В подкрепа на горната
позиция е и константната съдебна практика, цитирана и от пълномощника на
въззивника и споделяна от съдебния състав-Реш.№171/05.12.2013г., пост.по
гр.д.№2373/2013г.на ІІ ГО на ВКС, Реш.№38/01.02.2012г., пост.по
гр.д.№343/20111г.на І ГО на ВКС, Реш.№37/06.04.2016г., пост.по
гр.д.№2802/2015г.,ІІ ГО на ВКС, Реш.№356/13.12.2011г., пост.по
гр.д.№732/2011г.на ІІ ГО на ВКС, Реш.№256/21.05.2010г., ІІ ГО на ВКС и др.
По изложените съображения
съставът намира,че искането за допускане на поправка на допуснатата в Решение №64/10.02.2015г.,пост.по
гр.д.№2161/2013г.на РС-Ловеч, очевидна фактическа грешка при определяне размера
на полагащо се уравнение на дела на К.К. и Ц.Т., е основателно и следва да се
уважи. Следва да се допусне поправката в мотивите-стр.3,абз.2-ри,ред.28 и в диспозитива
на решението- стр.7,абз.1,ред 15,като вместо „При условие, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното
решение за възлагане К.И.И. заплати на съделителите К.К.К. и Ц.К.Т. по
6 360 лева на всеки един от тях” се чете : „При
условие, че в 6-месечен срок от влизане
в сила на съдебното решение за възлагане К.И.И. заплати на съделителите К.К.К.
и Ц.К.Т. по 14 066 лева на всеки един от тях”. Реално следва да се доплати
сумата 7536лв.
С оглед различието със
становището на първата инстанция, обжалваното Решение № 38/03.02.2020г.,пост.по
гр.д. №2161/2013г., по реда на чл.247 от ГПК, следва да се отмени и вместо него
се постанови отстраняване на очевидната фактическа грешка в горния смисъл.
При този изход на спора
въззивникът има право на възстановяване на направените разноски в двете
инстанции. По гр.д.№2161/2013г.на РС-Ловеч Т. е представила доказателства за
реално изплатен адвокатски хонорар от 200лв., който следва да се присъди. По
настоящето дело също е представено Пълномощно и договор за правна защита и
съдействие,с отбелязване за реално изплатен хонорар в размер на 300лв. Сумите
следва да се присъдят в тежест на въззиваемите К.И. и К.К..
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 38/03.02.2020г.,пост.по гр.д.№2161/2013г.на РС-Ловеч,с което е оставено без уважение
искането на Ц.К.Т. с ЕГН **********,***, за допускане поправка на очевидна
фактическа грешка по реда на чл.247,ал.1 от ГПК, на влязло в законна сила на
14.07.2016г. Решение №64/10.02.2015г., пост.по гр.д.№2161/2013г. по описа на
РС-гр.Ловеч, по отношение на сумата за уравнение на дяловете, като в
мотивите - стр.7,абз.1,ред
15 и в диспозитива на решението-стр.7,абз.1,ред 15, текстът „При условие, че в 6-месечен срок от влизане
в сила на съдебното решение за възлагане К.И.И. заплати на съделителите К.К.К.
и Ц.К.Т. по 6 360 лева на всеки един от тях” се поправи и чете :
„При условие, че в 6-месечен срок от
влизане в сила на съдебното решение за възлагане К.И.И. заплати на съделителите
К.К.К. и Ц.К.Т. по 14 066 лева на всеки един от тях”, като неправилно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение №64/10.02.2015г., пост.по гр.д.№2161/2013г. по описа на
РС-Ловеч, по
отношение на сумата за уравнение на дяловете, като в
мотивите-стр.3,абз.2-ри,ред.28 и в диспозитива- стр.7,абз.1,ред 15, вместо текста „При
условие, че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за
възлагане К.И.И. заплати на съделителите К.К.К. и Ц.К.Т. по 6 360
лева на всеки един от тях” , се
изписва „При условие, че в 6-месечен срок от влизане в сила на
съдебното решение за възлагане К.И.И. заплати на съделителите К.К.К. и Ц.К.Т.
по 14 066 лева на всеки един от тях”.
ОСЪЖДА К.И.И. с ЕГН**********,с горните данни и К.К.К.
с ЕГН **********, с горните данни, да заплатят на Ц.К.Т. с ЕГН **********,***, сумата 200(двеста) лева,представляваща
разноски направени по гр.д.№2161/2013г.на РС-Ловеч и сумата 300(триста)лева,
представляваща разноски по в.гр.д.№230/2020г.по описа на ОС-Ловеч.
При наличие на предпоставките на чл.280,ал.3,т.1
от ГПК, решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.