Р Е Ш Е Н И Е
№ 1529
Гр. П., 25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04721/2018
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу И.В.П.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 386,37 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 29.02.2016 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
111,67 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 26.03.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № 1707/11.04.2018 г. за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията
си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена
от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума
за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 111,67 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
26.03.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника – адв. Н.М. оспорва
предявените искове с твърдението, че през процесния период ответникът не притежавал
качеството потребител на топлинна енергия във връзка с исковия имот, тъй като
не е бил негов собственик или вещен ползвател. Счита за недоказано твърдението,
че именно ищецът е доставил до обекта топлоенергия, която да е реално
потребена. Остава неясен и начинът на формиране на процесната сума. Намира, че
счетоводството на „Топлофикация-П.“ АД е нередовно водено и данните в него не
могат да бъдат основание за доказване на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца
е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество,
при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период
на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи
условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния
топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и
допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
В
настоящия случай, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
с договор от 22.12.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата
за държавните имоти Общинският народен съвет – гр. П., чрез председателя си, като
продавач, прехвърля на третото за процеса лице В.С.П. собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент **, находящ се в гр. П., кв. „**“ в жилищна
сграда – **. Договорът е сключен въз основа на Заповед № **г. на председателя
на ИК на ОбНС – гр. П..
Изяснява
се, че пред ЧСИ Е.Д.с рег. **51 от КЧСИ и с район на действие Окръжен съд-П. е
образувано изпълнително дело № ***г. с длъжник И.В.П. – настоящият ответник.
Събраните
по делото доказателства сочат, че с молба от 20.09.2012 г., адресирана до
Службата по вписванията – гр. П. ЧСИ Д.е поискала да бъде вписана възбрана
върху недвижим имот с административен адрес: гр. П., ж.к. „**“ ***, собственост
на длъжника, за обезпечаване на взискателя. Видно от удостоверяването върху
молбата същата е приета в СВ – гр. П. през месец септември 2012 г.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 14.12.2015 г. на основание чл. 496 ГПК частният съдебен
изпълнител е възложил процесния недвижим имот с идентификатор ***по КККП на гр.
П., одобрени със Заповед № ***г. на изп. директор на АГКК и с адрес: гр. П.,
ж.к. „**“ *** на третото за процеса лице С.Н.Д.. В акта съдебният изпълнител е
вписал, че този имот е собственост на длъжника по изпълнението – ответника И.П..
Върху постановлението /прието в заверен препис по делото/ е отразено, че е
влязло в законна сила на 03.02.2016 г.
С
Декларация с вх. **53/11.02.2016 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот третото за процеса лице С.Н.Д.е декларирала пред Община П.
правото на собственост върху процесния недвижим имот с административен адрес:
гр. П., кв. „**“ ***с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на постановление
№ ***г. В декларацията е отразено, че имотът е придобит от лицето И.В.П. –
настоящият ответник.
При
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и следващите от тях
фактически изводи съдът намира за установено, че за част от процесния период, а именно за времето от 01.05.2004 г.
до 02.02.2016 г. собственик на процесния имот е бил ответникът И.В.П.. В тази
връзка съдът съобрази и удостоверителния характер на изявлението на частния
съдебен изпълнител, удостоверено в процесното възлагателно постановление
относно собствеността върху процесния имот, респ. вписването на ипотека върху
този имот по молба на ЧСИ с посочен собственик ответника П., в качеството му на
длъжник в производството по принудително изпълнение.
С
момента на влизане в сила на възлагателното постановление от 14.12.2015 г. – на
03.02.2016 г. и на основание чл. 496, ал. 2 ГПК купувачът от публичната продан
– третото за процеса лице С.Д.придобива притежаваните до този момент от
ответника права върху имота.
Следователно,
за периода от 01.05.2004 г. до 02.02.2016 г. между ищццовото дружество и
ответника И.П. е съществувало облигационно правоотношение, имащо за предмет
доставка на топлоенергия до имота, чиято цена следва да бъде заплатена от
ответника, като потребител на същата. За останалата част от периода – от
03.02.2016 г. до 29.02.2016 г. исковата претенция се явява недоказана по
основание – с оглед липсата на права на ответника върху имота за този период.
Наличието
на облигационна връзка между страните за част от исковия период обуславя
проверката на съда относно реалната доставка на количество топлоенергия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр.
чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за
дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и
отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда в режим на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се
определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че
същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на
място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето,
неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Последната е
избрана от етажната собственост на процесната СЕС с договор № ***г. Между ФДР и ищеца
има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № ***г. От
заключението се установява, че последователно монтираните в абонатната станция уреди
за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични
метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на
одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат
да се считат за достоверни. Отразено е, че през процесния период технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на
ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната са
налице работещи две отоплителни тела – в помещението кухня и в помещението баня
– щранг-лира, двете без ИРУ, за които е начислен разход по изчислителен път. След
провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия за отопление на имота е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е
съобразена при индивидуалните изравнителни сметки. При изслушването си пред
съда експертът изяснява, че задължение на собственика на имота е да смени ИРУ,
но в конкретния случай в кухнята няма такова, поради което разходът е определен
по изчислителен път. Отоплителното тяло в помещението дневна е демонтирано и за
него не е начислен разход. Изяснено е, че топлата вода в имота е със статут:
„запечатана“ и през периода не са начислявани суми за БГВ. Начислен е разход за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – по изчислителен път
пропорционално на обема на отопляемия имот по проект – 133 м3 и само
през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за
предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 7,92 лв. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено,
че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз
основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима
сума за процесния период от 01.05.2014 г. до 29.02.2016 г. е на стойност от 386,37 лв., от която за месец
февруари 2016 г. сумата от 19,70 лв.
С
протоколно определение от 04.04.2019 г., с оглед становището на ответната
страна, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до
26.03.2018 г. възлиза на сумата от 111,67 лв. От данните, съдържащи се в
приетото извлечение от сметка за абонатен № ***, се установява, че за месец
февруари 2016 г. дължимата лихва за забава възлиза на 3,92 лв.
С
оглед изложеното, съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството
си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през периода от
01.05.2014 г. до 02.02.2016 г. /част от исковия период/ е доставил топлинна
енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 368,04 лв. /определена от съда на
основание чл. 162 ГПК и въз основа на данните за месечните задължения, отразени
в заключението на СТЕ/, което поражда насрещното задължение на П., като
собственик на имота, да заплати стойността ѝ.
Ето
защо, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ се явява основателен за сумата от 368,04 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 02.02.2016 г. и в тази част
следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 386,37 лв. или
за сумата от 18,33 лв. – главница за периода от 03.02.2016 г. до 29.02.2016 г.
искът е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Съдът определи размера на лихвата
на 108,02 лв. по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване с данните, отразени за
месечната лихва в извлечението от сметка и с размера на уважената, респ.
отхвърлената част от главното вземане.
Ответникът
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск с чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 108,02
лв. и за същата следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер
от 111,67 лв. или за сумата от 3,65 лв. за периода от 08.04.2016 г. до
26.03.2018 г. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски имат и двете страни – съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от исковете, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 2333/2018
г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете
следва да бъде присъдена сумата от 71,69 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 411,02
лв. – платена държавна такса, депозит за СТЕ и за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът не е претендирал
и не е доказал извършване на разноски /същият се представлява в процеса от
особен представител/, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.В.П., с ЕГН: **********,***
***и настоящ адрес:***
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че И.В.П. *** АД сумата от 368,04 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 02.02.2016
г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „**“, *** и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена
Заповед № 1707 от 11.04.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 368,04 лв. до пълния предявен размер от 386,37 лв. или
за сумата от 18,33 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 03.02.2016
г. до 29.02.2016 г. и законната лихва за забава върху тази главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.В.П., с ЕГН: **********,***
***и настоящ адрес:***
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че И.В.П. *** АД сумата от 108,02 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.03.2018 г., за
която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена
Заповед № 1707 от 11.04.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 108,02 лв. до пълния предявен размер от 111,67
лв. или за сумата от 3,65 лв. за
периода от 08.04.2016 г. до 26.03.2018 г., начислена върху главницата за периода
от 03.02.2016 г. до 29.02.2016 г.
ОСЪЖДА И.В.П., с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 71,69 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд-П., НО
и сумата от 411,02 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа
на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: