РЕШЕНИЕ
№ 1139
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100502059 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 17654/25.07.2025г. подадена от В. П. С., ЕГН
********** и Д. Ж. Л., ЕГН ********** – трети лица за изпълнението, които в деня на
възбраната са се намирали във владение на имота, предмет на изпълнението – срещу
действие на ДСИ по изп. дело № 20143440407115 по описа на ДСИ при СИС към РС-Варна,
изразяващо се в насочване на изпълнението чрез вписване на възбрана и насрочване на опис
на недвижими имоти - находящи се в с.Близнаци, община Аврен, ул. „Л.К.“ *** и
представляващи: ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на с.Близнаци, ведно с построените в
имота сгради с ид. ***.1 /гараж/ и с ид. ***.2 /жилищна сграда/.
В жалбата се твърди, че жалбоподателите В. С. и Д. Л. са трети за изпълнението по
изп.дело № 20143440407115 по описа на ДСИ при СИС към РС-Варна лица, които са били
във владение на имотите предмет на изпълнението от преди вписване на възбраната върху
него. Излагат също, че в проведен между тях и длъжника по изпълнението Д. К. исков
процес по гр.д.№ 1955/2024г. по описа на ВРС е постановено и влязло в законна сила
решение, с което е признато за установено по отношение на ответника К., че са собственици
на имотите в с.Близнаци, община Аврен, ул. „Л.К.“ *** и представляващи: ПИ с ид.*** по
Кадастралната карта на с.Близнаци, ведно с построените в имота сгради с ид. ***.1 /гараж/ и
1
с ид. ***.2 /жилищна сграда/. Посочват, че решението по исковете за собственост е вписано
в Служба по вписванията на 27.02.2025г., отново преди да бъде наложена възбраната върху
имота. На това основание и доколкото възбраната е вписвана по-късно считат, че решението
е противопоставимо на взискателите. Молят да бъдат отменени като незаконосъобразни
действията на съдебния изпълнител, по изп.дело № 20143440407115, изразяващи се в
насочване на изпълнението към недвижимите имоти, които са във владение и са собствени
на жалбоподателите.
В срока и по реда на чл.436, ал.3 от ГПК писмени възражения са депозирани от
взискателя Л. Д. К.. Заявено е становище за недопустимост, а в евентуалност за
неоснователност на депозираната жалба. Излага, че длъжникът по изпълнението Д. К. е
негов баща и именно той е бил собственик на имота с ид. *** по Кадастралната карта на
с.Близнаци, ведно с построените в него сгради към датата на налагане на възбраната по
изпълнителното дело – 07.05.2014г. На това основание счита, че всички действия извършени
след този момент от страна на длъжника са му непротивопоставими в качеството на негов
кредитор и взискател по изпълнителното дело. Посочва, че по време на висящността на
изпълнителното дело, считано от образуването му през 2014г., нито длъжникът, нито трети
лица, в това число и жалбоподателите, не са се позовавали на осъществявано владение на
имота. Счита, че решението постановено по гр.д.№ 1955/2024г. по описа на ВРС му е
непротивопоставимо, тъй като не е бил страна по проведения исков процес. Излага, че
вписаната на 07.07.2025г. възбрана на имотите е в следствие на незаконосъобразно
заличаване на предходно вписаната такава от 07.05.2014г., която е запазила своето действие,
в какъвто смисъл е и постановеното решение по в.гр.д.№ 1160/2025г. по описа на ВОС.
Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
В писмените си мотиви ДСИ при СИС на ВРС е изразил становище за недопустимост
на жалбата поради подаването и от нелегитимирани по чл.435, ал.4 от ГПК лица, а по
същество – за неоснователност на същата.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство по изп.дело № 7115/2024г. по описа на СИС при ВРС е
образувано по молба на взискателя Л. Д. К. въз основа на изпълнителен лист издаден на
05.04.2014г. по гр.д.№ 11938/2013г. по описа на ВРС, с който длъжникът Д. Д. К. е осъден да
заплаща на взискателя Л. К. месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 01.01.2013г.,
с падеж до 5-то число на месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение получена от него лично
на 08.05.2014г.
Изпълнението е насочено върху собствен на длъжника имот, находящ се в
с.Близнаци, община Аврен, ул. „Л. К.“ ***, съставляващ ***, кв. 14 по ЗРП на селото, ведно
2
с построените в парцела жилищна сграда и навес, чрез вписване на възбрана върху имота в
Службата по вписванията – Варна с вх.№ 8878 от 07.05.2014г.
Видно от нот.акт № 102, том 21, дело № 5721/24.04.1997г., длъжникът Д. К. е получил
по дарение собствеността на дворно място с площ от 1450 кв.м., представляващо ***, пл.№
43, в кв.14 по плана на с.Близнаци.
Установява се от данните по изпълнителното дело, че имотът *** в кв.14 по плана на
село Близнаци, целият с площ от 1450 кв.м. е бил разделен със заповед на кмета на община
Аврен № 1121/28.10.2004г. на две части ПИ № *** в кв.14 с площ от 740 кв.м. и ПИ *** в
кв.14 с площ от 770 кв.м.
Следователно към датата на налагането на възбраната през 2014г. и вписването й в
Службата по вписвания-Варна имотът е бил индивидуализиран според актуалния му
регулационен статут.
Видно е от представените по изпълнителното дело схеми от СГКК-Варна, че
поземленият имот с ид. *** по Кадастралната карта на с. Близнаци, община Аврен /с площ
по схема на СГКК-Варна от 806 кв. м./, ведно с построените в него гараж и жилищна сграда
на два етажа, е идентичен с ***, кв. 14 по ПУП на с. Близнаци, с площ от 770 кв.м., като
това е имота, който е бил възбранен с вписаната на 07.05.2014г. възбрана и върху който имот
е било насочено изпълнението по изп. дело № 7115/2014г. по описа на СИС при РС-Варна.
Именно този имот е описан в протокола за опис на недвижими имущества от 07.10.2014г.
Същият е оценен и него са провеждани неуспешни публични продани.
С нот.акт № 76, том 5, рег.№ 764/15.11.2004г. Д. К. е продал на „Мирафорест“ ООД
поземлен имот № *** в кв.14 по плана на село Близнаци, целият с площ от 740 кв.м., при
граници: улица, УПИ ***, ***, *** и ***.
С нот.акт от 16.12.2008г. „Мирафорест“ ООД продава на С.Н.П. и на А.К.И.
закупеният от него на 15.11.2004г. недвижим имот.
На 09.09.2009г. с нот.акт № 79, том 2, рег.№ 3032, дело № 279/2009г. Антон И.ов и
Искра И. са продали на С.Н.П. собствената си ½ ид.част от УПИ *** в кв.14 по плана на
село Близнаци, целият с площ от 740 кв.м., а с нот.акт № 90, том 6, рег.№ 10597, дело №
854/13.12.2011г. С.Н.П. е продал на Д. Ж. И. целият УПИ *** в кв.14 по плана на село
Близнаци, целият с площ от 740 кв.м. Последният е идентичен на ПИ с ид.№ *** по
Кадастралната карта с площ /според нея/ от 762 кв.м.
С разпореждане от 25.07.2024г. на съдебен изпълнител при СИС към ВРС е частично
вдигната възбраната върху недвижим имот находящ се в с.Близнаци и представляващ УПИ
*** в кв.14 по плана на село Близнаци, целият с площ от 740 кв.м., който е образуван от
разделянето на бившия ***, кв. 14 на два нови: ***, кв. 14 и УПИ ***, кв. 14, като по
Кадастралната карта на с. Близнаци УПИ ***, кв. 14 е заснет като поземлен имот с ид. *** с
площ /по КК/ от 762 кв. м. Възбраната върху УПИ ***, кв. 14 е заличена на 29.07.2024г.
С решение ***6/13.01.2025г. постановено по гр.д.№ 1955/2024г. по описа на ВРС и
влязло в законна сила на 18.02.2025г., са уважени предявените от В. Петров С. и Д. Ж. Л.
3
против Д. Д. К. положителни установителни искове, като е прието за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на по ½ ид.част от ПИ с ид.*** по
Кадастралната карта, находящ се в село Близнаци, ул.“Любен К.“ 14 с площ от 806 кв.м.,
ведно с построените в него сграда с ид. ***.1 със застроена площ от 29 кв.м. /гараж/ и сграда
с ид. ***.2 със застроена площ от 85 кв.м. /жилищна сграда/ на основание изтекла в полза на
ищците придобивна давност, считано от 2011г.
С молба от 05.03.2025г. подадена от трето за изпълнението лице – Д. Л. е поискала да
се вдигне изцяло възбраната, вписана на 07.05.2014г. върху недвижим имот, описан като
дворно място с площ от 1450 кв. м., с номер 43, квартал 14, парцел IX, заедно с построените
в него жилищна сграда и навес, включително и върху урегулиран поземлен имот IX-43, кв.
14, който съгласно Кадастралната карта съставлява поземлен имот с идентификатор ***. С
разпореждане от 10.03.2025г. съдебният изпълнител е разпоредил вдигане на възбраната
върху ***, кв. 14, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК на с. Близнаци,
въз основа на влязлото в сила решение по гр. дело № 1955/2024г. на РС-Варна. На
12.03.2025г. възбраната е заличена в Служба вписвания.
С молба от 20.03.2025г. взискателят Л. К. е поискал оценка и публична продан на
имота, „посочен като обезпечителен в прилежащото дело“. С разпореждане от 21.03.2025г.
съдебният изпълнител е отказал да пристъпи към принудително изпълнение върху имота,
поради това, че същият не бил собственост на длъжника, а на трети лица, съгласно влязлото
в сила решение по гр.дело № 1955/2024г. на ВРС.
С решение № 721/01.07.2025г. по в.гр.д.№ 1160/2025г. по описа на ВОС, в
производство по обжалване действия на съдебен изпълнител, съдът е отменил по жалба на
взискателя Л. К. отказа на държавния съдебен изпълнител от 21.03.2025г. по изп.дело №
7115/2014г. по описа на СИС при ВРС да извърши поисканото от взискателя изпълнително
действие – изготвяне на оценка и изнасяне на публична продан на недвижим имот, находящ
се в с.Близнаци, община Аврен, ул.“Л.К.“ *** по ПУП на селото, с площ от 770 кв.м., ведно
с построените в поземления имот жилищна сграда и гараж и навес.
В изпълнение на решението на ВОС, съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на
имота с ид. *** с площ от 806 кв.м., ведно с построените в него сгради с ид. ***.1 и ***.2 по
Кадастралната карта.
Разпоредено е ново вписване на възбрана върху собствения на длъжника Д. К.
недвижим имот ид. *** с площ от 806 кв.м., ведно с построените в него сгради с ид. ***.1 и
***.2, като възбраната е вписана в Службата по вписванията с акт № 108, том 8, дело №
8523/07.07.2025г.
Пред ВОС са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. И. И.. Същият
посочва, че познава имота на ул.“Л.К.“ *** в с.Близнаци от 2011г. - 2012г. и знае, че е
собствен на В. С. и Д. Л., които били собственици и на съседния имот, разположен на № 16
на същата улица. Знае, че двамата стопанисват имота от 2011г., тъй като по това време им
помагал с багера си във връзка с изчистването му и ограждането с бетонни колчета и мрежа.
4
Свидетелят заявява, че не знае от къде В. и Д. имат имота.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК /двуседмичен от
уведомяването на жалбоподателите, чрез пълномощника им за насочването на
изпълнението срещу процесните имоти в с.Близнаци, чрез насрочване на опис и оценка –
21.07.2025г./. Жалбата изхожда от процесуално легитимирани лица – трети за изпълнителния
процес, твърдящи владение в деня на възбраната, срещу действие подлежащо на обжалване
съгласно чл.435, ал.4 от ГПК, а именно насочване на изпълнение върху владян имот и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК всяко трето лице, в чието владение се
намира недвижимия имот към момента на налагане на възбраната, може да обжалва
действията по принудителното изпълнение, които са насочени върху този недвижим имот,
като жалбата не се уважава, ако се установи, че към момента на възбраната имотът е бил
собственост на длъжника по изпълнението. Следователно допустимостта на жалбата налага
жалбоподателите да установят, че са били във владение на имота към момента на налагане
на възбраната върху него. В случая възбрана на имота, по отношение на който е насочено
изпълнението, а именно ***, кв. 14 по плана на с.Близнаци, съставляващ поземлен имот с
идентификатор *** по Кадастралната карта, е наложена за първи път на 07.05.2014г.
Съобразно ангажираните свидетелски показания, жалбоподателите В. С. и Д. Л. са били във
владение на процесния имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Л.К.“ *** още от 2011г.-2012г.
Видно е от ангажираните доказателства, че на 13.12.2011г. те са придобили в собственост
съседния имот - УПИ *** в кв.14 по плана на село Близнаци, целият с площ от 740 кв.м., а
според свидетеля И.ов са започнали да разчистват и подобряват процесния имот. Съдът
кредитира показанията като произходящи от безпристрастен свидетел и на тяхна база
приема, че третите лица са установили, че са били във владение на имота от преди
налагането на възбраната през 2014г., което прави жалбата им процесуално допустима.
Съгласно чл.435, ал.4, изр.2 от ГПК, жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта
е била собствена на длъжника при налагане на възбраната.
Предмет на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител, а не решава въпроса за собствеността на имота.
Последният се изследва от съда само доколкото същото е необходимо, за да се изследва
процесуалното действие на съдебния изпълнител.
Изпълнението върху недвижим имот на длъжника, като предвиден в процесуалния
закон изпълнителен способ, започва по молба на взискателя с посочването му. Нормата на
чл. 452, ал. 2 от ГПК регламентира правното действие на вписаната възбрана върху
недвижимия имот /обезпечителна или наложена в хода на индивидуалното принудително
изпълнение/, а то се изразява в непротивопоставимост на извършено след вписване на
възбраната разпореждане с имота от страна на длъжника по отношение на взискателя и
5
присъединилите се кредитори. С разпоредбата на чл.453, т.2 от ГПК е установена
непротивопоставимост на взискателя и присъединилите се кредитори и на решенията по
исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната.
Правната последица от приложението на нормите на чл. 452, ал. 2 и чл. 453, т. 2 от ГПК е
свързана с вътрешните отношения между взискателя и присъединилите се кредитори, от
една страна и длъжника – от друга, в рамките на които недвижимият имот се счита за
останал в патримониума на длъжника /като собственост на последния/, поради което по
отношение на този имот няма правна пречка да бъде реализирано принудителното
изпълнение. В този смисъл именно е и произнасянето по в.гр.д.№ 1160/2025г. по описа на
ВОС.
По аргумент от чл.433, ал.4 от ГПК вдигането на възбраната има действие занапред,
което означава, че запазва действието си от момента на налагането й, в случая от
07.05.2014г. до вдигането й на 12.03.2025г. Означава също, че се запазва поредността на
вписванията и противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове
през този период.
От друга страна съдебният изпълнител не е имал основание за вдигане на наложената
през 2014г. възбрана на процесния имот, при липса на която и да било от хипотезите на
чл.433, ал.3 от ГПК. Такова основание не е било и решението по гр.д.1955/2024г. по описа на
ВРС, доколкото то е постановено по иск на В. С. и Д. Л. против Д. К. с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, а не на иск по чл.440 от ГПК, в който случай със съдебното произнасяне
да бъде обвързан и взискателя по изпълнението. Законосъобразно наложената възбрана не
подлежи на вдигане /заличаване/, докато не бъде удовлетворено правото на кредитора, което
се случва едва с плащането на дължимата сума постъпила от публичната му продан, още по-
малко при липса на основание, което да налага тя да бъде отменена.
В случая се установява, че възбрана на процесния имот ***, кв. 14 по плана на
с.Близнаци е наложена по искане на взискателя Л. К. на 07.05.2014г. и същата не е
подлежала на заличаване, с оглед етапа на принудителното изпълнение. Към този момент
имотът е бил собствен на длъжника Д. К., а третите лица – настоящи жалбоподатели, ако и
да са били във владение на имота не са били негови собственици към този момент,
доколкото теклата в тяхна полза придобивна давност съгласно постановеното решение по
гр.дело № 1955/2024г. по описа на ВРС е изтекла 10 години след началния момент на
владението считано от 2011г. Следователно и на основание чл.435, ал.4 изр.2 от ГПК,
жалбата не следва да се уважава.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК жалба с вх. №
17654/25.07.2025г. подадена от В. П. С., ЕГН ********** и Д. Ж. Л., ЕГН ********** –
трети лица за изпълнението, които в деня на възбраната са се намирали във владение на
6
имота, предмет на изпълнението – срещу действие на ДСИ по изп. дело № 20143440407115
по описа на ДСИ при СИС към РС-Варна, изразяващо се в насочване на изпълнението чрез
вписване на възбрана и насрочване на опис на недвижими имоти - находящи се в
с.Близнаци, община Аврен, ул. „Л.К.“ *** и представляващи: ПИ с ид.*** по Кадастралната
карта на с.Близнаци, ведно с построените в имота сгради с ид. ***.1 /гараж/ и с ид. ***.2
/жилищна сграда/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7