Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №117
гр.ВРАЦА,24.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публичното заседание на 04.03.2020 год. в състав:
Председател: РЕНАТА МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
при
секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Досов
възз. гр.дело №69/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр.София,ул. "Граф Игнатиев" №2,ет.4 срещу решение №1069/09.12.2019 год. по гр.дело
№3217/2019 год. на Районен съд - Враца, с което предявеният от въззивника против Т.В.К., ЕГН**********, с адрес *** иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ вр. чл.288, ал.1, т.2,б."а" КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен. Поддържа се във въззивната жалба, че решението
е необосновано и неправилно- постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, и при допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване
на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от
въззивника иск.
Въззиваемият
Т. В.К. - ответник в първоинстанционното
производство, не е депозирал отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Отговор не е
постъпил и от ЕТ"Илком - И.И."-град Враца, ЕИК020328766, конституиран
като трето лице-помагач на страната на ответника Т. В.К..
Пред
въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК преклузивен срок
против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
За да се
произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Гражданско
дело №3217/2019 год. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на Гаранционен
фонд за осъждане на Т.В.К. да заплати сумата от 1632.67 лева,
представляваща изплатено обезщетение по щета №110700/18.11.2014 год. за
нанесени щети, вследствие на виновно причинено от ответника ПТП на 30.06.2014
год., по лек автомобил "МАЗДА 6" с ДК №М***ВС, собственост на В.Ц.И.,ведно
със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди,че виновен за настъпилото на 30.06.2014 год. ПТП е ответникът, който
управлявайки товарен автомобил
"МАН" с ДК №ВР***ВХ,собственост на ЕТ" Илком - И.И.",при
движение по път I-4 не спазва
нужната дистанция ,застига и удря отзад лекия
автомобил "МАЗДА 6" с ДК №М***ВС и причинява щети по него. Предвид
липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на
произшествието за управлявания от ответника автомобил, ищецът изплатил
обезщетение на собственика на увредения автомобил.До виновния
водач-ответника,била отправена показана да възстанови изплатеното на
Гаранционен фонд,но той не погасил задължението си.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва
изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди обаче, че
отговорността следва да се носи от неговия работодател и собственик на товарния
автомобил ЕТ"Илком - И.И."-град Враца, чието задължение е било
сключването на застраховка "Гражданска отговорност. Твърди, че той като
работник не е имал право и задължение да сключва задължителна застраховка. По
същество иска отхвърляне на исковата претенция.
С отговора ответникът е поискал привличането на ЕТ"Илком - И.И."- град Враца като трето
лице-помагач на негова страна, като е предявил и обратен иск против
работодателя си за посочената в исковата молба сума от 1632.67 лева,ако той
бъде осъден да я заплати на първоначалния ищец.
С
определение №3848/15.10.2019 год. съставът на РС-Враца е уважил първото искане
на ответника и е конституирал ЕТ"Илком - И.И."- град Враца като трето
лице-помагач на негова страна. Второто му искане не е уважено, като съдът е
постановил, че не приема за съвместно разглеждане обратния иск.
С
определение №3989/29.10.2019 год. и на основание чл.140 от ГПК съставът на
РС-Враца е приел представените от страните писмени доказателства и е насрочил
делото за разглеждане в открито с.з. С това определение съдът е съобщил на
страните и проекта си за доклад по делото.
В проведеното
открито с.з. проектът за доклад е обявен за окончателен, съдебното дирене е
приключено и е даден ход на устните състезания.
Последвало е
обжалваното решение №1069/09.12.2019 год.,с което искът на Гаранционен
фонд против Т.В.К. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
За да
постанови този резултат, първоинстанционния сът е приел, че както към датата на
ПТП, така и към датата на изплащане на обезщетението на собственика на
увредения автомобил, ответникът Т.К. е бил в трудовоправни отношение с третото
лице-помагач ЕТ"Илком - И.И."- град Враца и вредите са нанесени от
ответника при и по повод изпълнение на служебните му задължения като шофьор на товарен автомобил. Приел е,че е
налице хипотезата на чл.49 от ЗЗД, поради което и нанесените от ответника вреди
следва да бъдат понесени от работодателя ЕТ"Илком - И.И.".
При така
изложената фактическа обстановка настоящият състав намира,че обжалваното
решение е неправилно,а въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията
на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и
е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Разпоредбата
на чл.
288, ал. 12 от КЗ /отм./ урежда правото на Гаранционния фонд да предяви
регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена
чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност".
При таза
нормативна уредба, за да бъде уважен предявения иск е необходимо ищецът да
проведе пълно и главно доказване на следните определените в закона
предпоставки: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото
МПС без задължителна отговорност "Гражданска отговорност"; причинени
щети на увреденото МПС и техния размер; причинната връзка между механизма на
ПТП и нанесените щети; изплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения.
В конкретния
случай всички материалноправни предпоставки за уважаване на иска са установени и
доказани с представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства,
като наличието на тези предпоставки не се и оспорва от ответника.
Спорът е спрямо
кого следва да се реализират регресните права на ищеца, като настоящият състав
намира, че отговорът се съдържа в разпоредбата на чл.288,ал.12 от КЗ/отменен/ -
спрямо виновния за настъпването на вредите водач, чиято отговорност спрямо
увредения е деликтна по чл.45 от ЗЗД.
Следва да бъде
посочено още, че основанието за възникване на регресните права на ищеца не е
заплащането на обезщетение за репариране на вреди, настъпили при или по повод
на възложената на ответника работа, а заплащането на обезщетение от страна на Гаранционен
фонд поради липсата на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на вредоносното събитие. Безспорно е, че
задължителната застраховка "ГО" касае отговорността за вреди
настъпили при или по повод използването на определено превозно средство.
Съобразно разпоредбата на чл.100,
ал.1 ЗДвП, на водачите на МПС е вменено и задължението да носят документ за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за моторното превозно средство, което управляват и за тегленото
от него ремарке, когато такова е налице. Отнесена към конкретния случай, тази
разпоредба води до извода, че преди да предприеме управление на МПС ответникът
е бил длъжен да се увери, че разполага с всички необходими документи за него, а
в случай, че такива не са му били предоставени да не предприема управлението
му.
При тези си
съображения съставът на ОС-Враца намира,че са налице всички законови
предпоставки за уважаване на иска против посочения от ищеца ответник. Като е
достигнал до обратен извод- за неоснователност на иска, първоинстанционният съд
е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло.
При този изход на
спора,на въззивника-ищец се следват и направени деловодни разноски за държавни
такси от общо 98.91 лева- 65.31 лева за първоинстанционното производство и
33.60 лева за въззивното производство.
Водим от
горното,Окръжен съд-Враца
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №1069/09.12.2019 год. по
гр.дело №3217/2019 год. на Районен съд - Враца и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.В.К.,с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ вр. чл.288,ал.1, т.2,б."а" КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 сумата от 1632.67 лева, представляваща
изплатено по щета №110700/18.11.2014 год. обезщетение за имуществени вреди за увреден при настъпило
на 30.06.2014 год. ПТП лек автомобил "МАЗДА 6" с ДК №М***ВС,
собственост на В.Ц.И., причинени виновно от Т.В.К. при управление на товарен
автомобил "МАН" с ДК №ВР***ВХ, ведно със законната лихва върху
сумата,считано от депозиране на исковата молба в съда - 08.08.2019 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.В.К.,с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. "Граф Игнатиев" №2,ет.4
направените съдебно -деловодни разноски
от общо 98.91 лева - 65.31 лева за първоинстанционното производство и 33.60
лева за въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на ЕТ"Илком - И.И."-град Враца, ЕИК *********
като трето лице-помагач на страна на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.