Р Е
Ш Е Н
И Е № 243
гр.
Пловдив, 11 декември 2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХИТЕВА
ГАЛИНА
АРНАУДОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева, като разгледа докладваното от съдията Хитева в. гр. д. № 489/2017 г. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Пловдивският
окръжен съд с Решение от 27.04.2017 г. по гр. д. № 3075/2017 г. е обявил за
недействителни спрямо „Ц.к.б.” АД ***. С. Р. № , ЕИК ....., със съдебен адрес ***
, чрез адв. Н.Ш., сделките, изповядани с:
-
нотариален акт № ............... г. на нотариус А. П., рег.№ ... на НК, вписан
в СВ - гр. А. с нот. акт № ....г.;
- нот.
акт № ......г. на нотариус А. П., рег.№ ... на НК, вписан в СВ - гр. А. с нот.
акт № ......г.;
- нот.
акт № ......г. на нотариус А. П., рег.№ ... на НК, вписан в СВ - гр. А. с нот.
акт № ......г., с които Д.А.Т., ЕГН **********, и Г.И.Т., ЕГН **********, са
продали на дъщеря си А.Д.К., ЕГН **********, по време на брака ѝ с И.В.К.,
ЕГН **********, всички от гр. А., ул. К. Е., със съдебен адрес *** 22 А, чрез
адв. М.Г., общо 22 недвижими имота, представляващи:
незастроен
ПИ с идентификатор .........с площ от 6 106 кв.м;
ПИ с
идентификатор .........с площ от 1 248 кв.м, ведно с построената в него
двуетажна жил. сграда със застроена площ от 51 кв.м;
незастроен
ПИ с идентификатор .........с площ от 1 854 кв.м;
незастроен
ПИ с идентификатор .........с площ от 1 066 кв.м,
както и
още 18 поземлени имота, представляващи ниви, ливади, пасища и лозя, подробно
описани в цитираните нотариални актове, всички находящи се в с. Т., община А., П.област,
на основание чл. 135 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от А.Д.К.,
И.В.К., Д.А.Т. и Г.И.Т., която касае уважената част на
иска по чл. 135 ГПК. Развиват се оплаквания за порочност на съдебния акт
изцяло. Молбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат
отхвърлени обективно съединените искове изцяло. Прави се искане за обезсилване
на нотариалните актове, с които са изповядани сделките, предмет на спора.
Претендират се разноски. Жалбата е подробно мотивирана.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Н.Ш. –
процесуален представител на „Ц.к.б.“ АД, с който се декларира становище, че
обжалваният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден. Отговорът е подробно мотивиран.
Постъпила е частна жалба от адв. Н. Ш., в качеството на
процесуален представител на „Ц.к.б.“ АД против Определение № 1591/27.06.2017
г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр.д. № 3075/2017 г., с която се
атакува определението, касаещо разноските, присъдени в производството. Молбата
в частната жалба е да се измени постановеното определение в частта за
разноските и да бъде уважен изцяло претендираният им размер.
В отговора на А.Д.К., И.В.К., Д.А.Т. и Г.И.Т., депозиран чрез процесуалния им
представител - адв. М.Г., срещу подадената от „Ц.“ АД частна жалба срещу
горепосоченото определение се развива становище, че така подадената частна
жалба е недопустима и следва да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като прецени оплакванията в жалбите,
застъпените становища в депозираните отговори, както и като обсъди събраните
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Пловдивският
окръжен съд е бил сезиран с иск по чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът
„Ц.к.б.” АД *** е предявил срещу ответниците Д.Т., Г.Т., А.К. и И.К.
обективно кумулативно съединени искове по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на
относителна недействителност на три сделки за покупко-продажба, с които Д. и Г.
Т. са продали на дъщеря си А.К. по време на брака й с И.К. Недев имоти,
подробно описани в исковата молба, както следва: с нот. акт № ......г. на СВ - А.
- 18 поземлени имота, всички находящи се в с. Т., община А.; с нотариален акт №
....г. на СВ - А. - 2 поземлени имота в
с. Т., община А.; с нот. акт № ......г. на СВ - А. - 2 поземлени имота в с. Т.,
община А..
Твърди в
исковата молба, че е кредитор на ответниците Д. и Г. Т. по силата на запис на
заповед, издаден на 30.08.2007 г. от „Т.” ООД и авалиран от тях, предявен за
плащане на 24.07.2013 г., за сумата 1 012 442 лв., която те му дължат
солидарно. Поради неизпълнение на задължението за плащане, по искане на банката
е образувано ч.гр.д. № 1210/2013 г. на
А. районен съд - ІV гр. с., и е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
както и изпълнителен лист, с които „Т.” ООД, Д.Т. и Г. Т. са осъдени солидарно
да заплатят на „Ц.” АД сумата 1 012 442 лв., дължима по записа на
заповед; законната лихва върху нея, считано от 06.08.2013 г., както и Н. равени
разноски в заповедното производство в размер на 20 248,84 лв. Тъй като
вземането е оспорено от длъжниците, банката е предявила иск по чл. 422 от ГПК,
като с Решение № 27 от 14.01.2015 г. по т. д. № 873/2013 г. на Пловдивския
окръжен съд - ХІІІ с., е признато за установено по отношение на Д. и Г. Т., че
те дължат солидарно на ищеца „Ц.” АД сумите, посочени в заповедта за
изпълнение. По отношение на дружеството „Т.” ООД производството по това дело е
прекратено, тъй като вземането на банката спрямо него е установено на основание
договор за заем с Решение № 330 от 14.07.2015 г. по т. д.№ 872/2013 г. на ПОС -
ХVІ с.
На
28.03.2012 г., на 31.05.2012 г. и на 21.09.2012 г. длъжниците Д. и Г. Т. са
продали на дъщеря си А.К. по време на брака й с И.К. общо 12 недвижими имоти,
подробно описани в исковата молба, като с извършените разпоредителни сделки
имуществото на длъжниците, служещо за общо обезпечение на кредитора, е намаляло
и уврежда интересите на банката - ищец.
Ето защо
ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителни спрямо него договорите за покупко-продажба на общо 12 поземлени
имота в с. Т., община А., сключени с нот. акт № ......г., с нот. акт № ....г. и
с нот. акт № ......г., всички на Служба по вписвания - А., ведно с присъждане на разноски.
Подробни
съображения за това излага в исковата молба и в уточняващите молби. В подкрепа
на твърденията си ангажира писмени доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответниците
Д.А.Т., Г.И.Т., А.Д.К., и И.В.К.,*** Е,
със съдебен адрес *** … чрез адв. М.Г., са подали отговор, в който заявяват, че
исковете са допустими, но са неоснователни.
Твърдят,
че ищецът е кредитор на ответниците Т., но при извършените от тях
прехвърлителни сделки липсва увреждане на кредитора, намерение за увреждане от
страна на длъжниците, както и знание за увреждане от страна на приобретателите.
Стойността
на учредените обезпечения в полза на банката- кредитор (освен записа на заповед,
авалиран от Т., е сключена договорна ипотека върху недвижим имот с оценка над
4 000 000 лв. и търговски залози в/у парични средства по сметките на Т.
в общ размер от 700 000 USD. Те многократно надхвърлят уговорения заем.
Същевременно банката - кредитор така и не отблокира сметките на „Т.” ООД, в
което Т. са собственици и управители, като с оглед невъзможността да се
обслужват други задължения на дружест-вото, в т.ч. и към Н. , са били принудени
своевременно да се снабдят с парични средства, за да не нарушават целостта на
предоставените на банката обезпечения. Погасяването с получените от сделките
суми на задължения към други кредитори не води до увреждане на ищеца, чието
вземане е било многократно обезпечено с други активи.
Процесните
възмездни сделки на разпореждане с недвижими имоти са извършени в период, в
който не са съществували никакви затруднения по обслужването на дълга към
банката-ищец, нито е имало индиции за настъпването на такива (първата
непогасена вноска е от 30.01.2013 г.), а сумите от тях са постъпили по сметките
на Т..
За
принудителното събиране на вземането си банката - ищец е образувала изп. д. №
2013...0401513 на ЧСИ, рег. № ... на КЧСИ, като в хода на изпълнителното
производство е извършена публична продан на бензиностанция, на множество поземлени
имоти на Г. и Д. Т., на МПС; проведен е публичен търг за продажба на
ипотекираната сграда и са наложени запори на множество вземания, като ищецът не
посочва каква част от дълга вече е удовлетворена.
Не е налице
увреждащо действие, тъй като длъжниците разполагат и с друго имущество,
достатъчно да удовлетвори без затруднение банката-кредитор, което е
секвестируемо. Освен това, искът по чл. 135 от ЗЗД е неприложим в случая, тъй
като въпреки, че поръчителят отговаря за същия дълг солидарно с длъжника,
неговата отговорност е акцесорна с обезпечителна функция и тя съществува
дотолкова, доколкото съществува главният дълг. Затова този иск е неприложим по
отношение действията на поръчителите, тъй като в противен случай относителната
недействителност на сделката би обезпечавала самото обезпечение (действията на
поръчителите).
На
следващо място, ответницата А.К. е придобила процесните недвижими имоти в режим
на СИО, като през този период тя и съпругът й И. са живеели в отделно
домакинство от нейните родители - Г. и Д. Т., поради което не са били запознати
нито със заемите на дружеството, нито с Н. равените обезпечения от последните.
Семейство К. са участвали по програми към ДФ „Земеделие”, инвестирали са
средства в подобряване на процесните имоти, което е довело до повишаване
стойността им, и продължават да извършват дейност като земеделски
производители, като са поели 5-годишен агроекологичен ангажимент, вкл. и за
тези земеделски земи, и имат сключени договори във връзка с развивано от тях
животновъдство.
По
отношение на И.К. не се прилага законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД,
и тъй като той не е участвал в изповядането на сделките, не е знаел, че с тях
се уврежда кредитора.
Ето защо
молят съда с решението си да отхвърли исковете като недоказани и неоснователни,
ведно с присъждане на разноски.
Подробни
съображения за това излагат в отговора и в писмени защити по съществото на
спора от адвокат М.Г. и от адвокат П. В.. В подкрепа на твърденията си
ангажират писмени и гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.
По делото
няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че със Заповед
№ 530/12.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 1210/2013 г. на Районен съд – А. е разпоредено
длъжниците „Т.“ ООД, Д.А.Т. и Г.И.Т. да заплатят солидарно на кредитора „Ц..“ АД сумата
1 012 442 лв., на основание „запис на заповед от 30.08.2007 г., издадена от „Т.“
ООД, платима на предявяване, предявена за плащане на 24.07.2013 г., авалирана
от Д.А.Т. и от Г.И.Т.“, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата 20 248,84 лв. – разноски. Въз основа
на заповедта е издаден на същата дата изпълнителен лист.
Тъй като
вземането на банката – кредитор по ИЛ е оспорено от длъжниците, тя е предявила
иск по чл. 422 от ГПК, като с влязло в сила на 05.02.2015 г. Решение №
27/14.01.2015 г. по т.д.№ 873/2013 г., ПОС, ХІІІ с., е признато за установено
по отношение на ответниците Д. и Г. Т., че те дължат солидарно на ищеца „Ц.” АД
сумите, посочени в заповедта за изпълнение.
По
отношение на дружеството „Т.” ООД производството по това дело е прекратено, тъй
като вземането на банката спрямо него е установено на основание договор за заем
с влязло в сила Решение 330/14.07.2015 г. по т. д. 872/2013 г. на Пловдивски
окръжен съд - ХVІ с.
Няма
спор, че ответниците Д. и Г. Т. са съпрузи, а А.Д.К. е тяхна дъщеря, която е
сключила граждански брак с ответника И.В.К. на 01.12.2001 г., което се
установява и от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг и
деца, издадено на 03.12.2015 г. от Община А..
Няма спор
също, че на 28.03.2012 г. Д. и Г. Т. са прехвърлили чрез покупко-продажба на
дъщеря си А.К., по време на брака ѝ с И.К., притежаваните от тях 2 недвижими
имота, представляващи незастроен ПИ с идентификатор .........с площ от
6 106 кв.м и ПИ с идентификатор .........с площ от 1248 кв.м, ведно с
построената в него двуетажна жил. сграда със застроена площ от 51 кв.м, всички
находящи се в с. Т., община А., предмет на нотариален акт ........от 28.03.2012
г. на нотариус А. П., рег. № ... на НК, вписан в Служба по вписвания - А. с
нот. акт ........г., за сумата от общо 33 620,40 лв., колкото е данъчната им
оценка.
На
31.05.2012 г. Д. и Г. Т. са прехвърлили чрез покупко-продажба на дъщеря си А.К.,
по време на брака ѝ с И.К., и притежаваните от тях два недвижими имота,
представляващи незастроен ПИ с идентификатор .........с площ от 1 854 кв.м
и незастроен ПИ с идентификатор .........с площ от 1 066 кв.м, находящи се
в с. Т., община А., предмет на нотариален акт № ........г. на нотариус А. П.,
рег. № ... на НК, вписан в Служба по вписвания - А. с нот. акт № ......г., за
сумата от общо 10 560,40 лв., колкото е данъчната им оценка.
На
20.06.2012 г. Д. и Г. Т. са прехвърлили чрез покупко-продажба на дъщеря си А.К.,
по време на брака ѝ с И.К., още 18 поземлени имота, представляващи ниви,
ливади, пасища и лозя, всички находящи се в землището на с. Т., община А.,
предмет на нотариален акт № ........от 20.06.2012 г. на нотариус А. П., рег. № ...
на НК, вписан в Служба по вписвания - А. с нот. акт № ......г., за сумата от
общо 3 200 лв.
Извършените
прехвърлителни сделки, описани по-горе, се установяват от представените 3 нотариални
акта, скици и данъчни оценки на прехвърлените общо 22 недвижими имота.
От ТД на Н.
– Пловдив е изпратена преписка (л. 277 –
334) за образувани срещу „Т.“ ООД и прекратени, поради плащане, изпълнителни
производства за публични задължения, както и копие от изпълнително дело № 2013...0401513
на ЧСИ Л. М., което според признанията на страните, Н. равени в съдебно
заседание на 31.03.2016 г., е образувано за принудително събиране на процесното
задължение на ответниците към банката - кредитор. Няма спор, че по това изпълнително
дело има наложена възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи на
длъжниците и на техни вземания от наеми, наложен е запор и върху търговската
марка на „Т.“ ООД, т. е. длъжниците имат и друго имущество, в/у което е
насочено принудител-ното изпълнение, но това имущество не е достатъчно за
погасяване на целия дълг към банката, като до момента с получените суми са
погасявани само задълженията към Н. и
разноските по изп. дело.
По делото
е прието основно и допълнително заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице В. М. Ш., които съдът възприема като
компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени от страните. От тях и от обясненията,
дадени от вещото лице в съдебното заседание на 30.03.2017 г., се установява, че
към 03.01.2013 г., когато е преустановено погасяването на кредита, отпуснат от
банката – ищец на „Т.“ ООД в размер на 2 000 000 лв., дължимата
главница е била 937 600 лв.
Според
справка по изп. дело № 2013...0401513 на ЧСИ Л. М., към 15.05.2016 г.
задължението към „Ц.“ АД е както следва: 937 600 лв. – главница;
38 377,14 лв. – присъдени лихви; 618 лв. – присъдени разноски;
3 895,52 лв. – съдебни разноски; 253 624,15 лв. – законна лихва към
14.03.2016 г., като по същото изпълнително дело са присъединени като взискатели
„М. “ с вземане за общо 141 084,14 лв., „С. М. “ – С. с вземане за общо 6 307,26 лв. и Н. .
Общият размер на задълженията на длъжниците „Т.“ ООД, Д.Т. и Г.Т. по изпълнително
дело № 2013...0401513 на ЧСИ Л. М.към 15.06.2016 г. е общо
1 381 506,10 лв. По изпълнителното дело са представени оценки на недвижими
имоти, собственост на длъжниците, изготвени от вещото лице инж. Л. Ш., според
които общата им пазарна цена е 858 762,56 лв., поради което наличното
имущество на длъжниците не е достатъчно да покрие задълженията им към
взискателя „Ц.“ АД.
От
допълнителтото заключение на ССЕ се установява, че към датите на процесните
прехвърлителни сделки – 28.03.2012 г., 31.05.2012 г. и 20.06.2012 г., както и
към 30.01.2013 г., когато длъжниците са изпаднали в забава, стойността на
активите по балансите на „Т.“ ООД и на ЕТ „Д.Т.“ не е била достатъчна да покрие
задълженията към кредиторите, в т. ч. и към „Ц.“ АД. Към 31.10.2016 г. общата
стойност на активите на „Т.“ ООД по изготвения счетоводен баланс е 2 943
хил. лв. и превишава задълженията по баланса към кредиторите, като превишението
на активите над пасивите е 1 481 хил. лв. Според обясненията на вещото
лице Ш., превишението на активите към посочената дата се дължи на допълнително
включени в баланса „Съоръжения и др. активи“ на обща стойност
2 837 000 лв. Това са нематериални дълготрайни активи – клипове,
които са правени и осчетоводени през 2014 г. в Сметка 219.
От
представеното от ЧСИ М. писмо от 28.03.2017 г. се установява, че в/у
притежаваните от Д. и Г. Т. дружествени дялове от „Т.“ ООД са наложени запори,
но не са предприети принудителни действия за изнасянето им на публична продан.
От
ответниците са представени множество писмени доказателства относно отпуснати на
„Т.“ ООД банкови кредити и техните обезпечения (л. 165 – 216), които съдът не
обсъжда, тъй като счита, че същите са ирелевантни на спора, както и предвид
наличието на ССЕ.
Представените
от ответниците писмени доказателства на л. 217– 232 от делото също касаят друго
лице - „Т.Г.“ ЕООД, което не е страна по спора, поради което съдът не ги
обсъжда като ирелевантни.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът Н. рави следните изводи от
правна страна:
Предявените
обективно кумулативно съединени три Павлови иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от надлежна страна – кредитора, и са
процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни.
Съгласно
разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица
са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а
когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е
недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той
е договарял, да увреди кредитора.
Искът с
правно основание чл. 135 от ЗЗД няма вещноправно действие, тъй като увреждащата
сделка остава действителна за страните по нея, а се счита за недействителна
(нестанала) само по отношение на кредитора (ищеца). При уважаване на Павловия иск прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателите, а кредиторът по
паричното вземане получава само възможността да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то
вече е преминало в патримониума на трети лица. Затова интересът от провеждането
на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловен от възможността принудителното изпъл-нение да може да се насочи към чуждата
вещ, въпреки че приобретателите й не отговарят за задължението на длъжниците
към кредитора. Собствениците, които са придобили вещта, понасят санкцията да
търпят изпълнение срещу нея за чужд дълг, но те не са солидарно отговорни за изпълнението на
паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, и не са негови
длъжници. За тях единствено се въвежда задължението да предоставят придобитите
вещи за удовлетворяване на чуждо парично задължение, а ако искат да се
освободят от изпълнението, могат да платят на кредитора, погасявайки
задължението на праводателите си, след което могат да искат възмездяване от
тях.
В
конкретния казус е безспорно установено с влязло в сила на 05.02.2015 г.
Решение № 27 от 14.01.2015 г. по т. д. № 873/2013 г. на ПОС - ХІІІ с., че
ищецът „Ц.“ АД е кредитор на физическите лица - ответниците Д. и Г. Т., за 1
012 442 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2013 г. до
окончателното плащане, както и 20 248,84 лв. – присъдени разноски, тъй
като същите ответници са поели солидарна отговорност като поръчители (авалисти
по запис на заповед) заедно с „Т.“ ООД, което дружество е дължник на банката –
ищец по договор за банков кредит от 2007 г. в размер на 2 000 000
лв., обезпечен с договорна ипотека, търговски залози в/у парични средства на Д.
и Г. Т. в същата банка, както и с посочения запис на заповед за сумата 2 075 000
лв., авалиран от тях.
Ето защо,
съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135
от ЗЗД – ответниците Д. и Г. Т. са длъжници при условията на солидарност по
смисъла на чл. 121 във вр. с чл. 141 от ЗЗД на банката – ищец, която е техен
кредитор.
Няма
спор, че на 28.03.2012 г., на 31.05.2012 г. и на 20.06.2012 г. ответниците Д. и
Г. Т. са се разпоредили с притежаваните от тях общо 22 недвижими имота в с. Т.,
като са прехвърлили същите чрез възмездни сделки – покупко-продажби на
ответницата А.К., която е тяхна дъщеря. Тъй като К. към тези дати е била в
граждански брак с ответника И.К., то прехвърлените от родителите ѝ 22
недвижими имота са станали съпружеска имуществена общност на К., при равни
права за двамата съпрузи, съгласно необорената презумпция на чл. 21, ал. 3 СК.
Съгласно
чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
кредиторите, поради което съдът намира, че с извършването на оспорените
прехвърлителни сделки длъжниците Д. и Г. Т. са намалили секвестируемото си
имущество и са увредили кредитора „Ц.“ АД, като са го лишили от възможността да
насочи принудителното изпълнение за удовлетворяването на вземането си по
договора за банков кредит освен върху уговорените с договора обезпечения и върху
тези 22 недвижими имота. Въпреки, че увреждащите банката-кредитор
разпоредителни сделки от 2012 г. са извършени преди да е станало изискуемо
(възникнало) вземането ѝ на 03.01.2013 г., когато кредитополучателят „Т.“
ООД е преустановил погасяването на кредита, съдът намира, че тези сделки са
били предназначени именно да увредят кредитора, тъй като съгласно неоспорените
заключения на ССЕ, към всяка от датите на атакуваните сделки, както и към
30.01.2013 г., когато дружеството е изпаднало в забава, стойността на активите
по балансите и на „Т.“ ООД, и на ЕТ „Д.Т.“ не е била достатъчна да покрие
задълженията към кредиторите им, в т.ч. и към ищеца „Ц.“ АД.
Не е
необходимо вземането на кредитора да е ликвидно и изискуемо при извършване на
увреждащите го действия, или да е установено с влязло в сила съдебно решение.
Достатъчно е да са налице действия на евентуалните длъжници, целящи именно
увреждане на бъдещия кредитор, в който смисъл е и трайната практика на ВКС
/Р-663-69-І, Сб. 1969, с.42; ПП-І-65, Сб. 1965, с.5; Р-2760-66-ІІ, Сб. 1966,
с.164; Р-2473-78-І, Спр. 1979, бр.3, с.28; Р-1562-82-ІІ, Сб. 1982, с.62/.
Тъй като
третото лице, с което длъжниците са се договорили – приобретателката на
процесните 22 недвижими имота А. К., е низходяща на длъжниците Д. и Г. Т., то
съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието ѝ за увреждането на кредитора при
изповядането на тези сделки се предполага до доказване на противното, като
ответниците не опровергаха при условията на пълно и главно доказване тази
законова презумпция. Ето защо, съдът намира, че третото лице, с което
длъжниците са се договорили – тяхната дъщеря А., е знаела, че с прехвърлянето
на процесните недвижими имоти се уврежда банката–кредитор, тъй като солидарните
длъжници –родителите й, са се освободили от притежаваната от тях секвестируема
собственост, а активите, както на кредитополучателя „Т.“ ООД, така и на ЕТ „Д.Т.“,
са били недостатъчни към всяка една от тези дати, за да покрият поетите с
договора кредитни задължения, съгласно ССЕ.
Неоснователни
са възраженията на ответниците, че целта на продажбата на процесните 22 недвижими
имота е била Т. да получат средства, с които да покрият публичните задължения
на дружеството към Н. , тъй като сделките са извършени по данъчни оценки, а не
по пазарни цени. Неоснователни и недоказани са и твърденията, че А. и И. К. са
били земеделски производители, инвестирали са в агроекологични проекти и са
получавали субсидии от ДФ „Земеделие“,
което е мотивирало Д. и Г. Т. да им прехвърлят процесните недвижими имоти, тъй
като при 2 от оспорените 3 сделки са продадени 4 недвижими имота, които са
урбанизирани територии и нямат характер на земеделски земи, а от представените
от самите ответници писмени доказателства се установява, че не А. и И. К., а „Т.Г.“
ЕООД е лицето, одобрено за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ по
Програмата за развитие на селските райони.
Ответникът
И.К. не е участвал при сключване на увреждащите ищеца сделки и затова не е
„лице, с което длъжника е договарял” по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. По
отношение на него няма спор, че е съпруг на ответницата А.К., като според
необорената презумпция на чл. 21, ал. 3 СК, закупените 22 недвижими имота са
придобити в режим на СИО при равни за двамата права, без И. да е участвал пряко
като страна по прехвърлителните сделки. Правните последици за него настъпват в
резултат на действията на съпругата му А. и по силата на чл. 21 СК, без личното
му участие в увреждащите сделки и без изразяване на субективното му отношение
към тях.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е признат с влязло в сила съдебно решение за кредитор по
договор за банков кредит от 2007 г. на ответниците Д. и Г. Т. като солидарни
длъжници, които са извършили 3 възмездни разпоредителни правни сделки, целящи
намаляване на имуществото им като длъжници на банката и увреждане на кредитора
чрез осуетяване на възможността да насочи принудително изпълнение за събиране
на вземането си и върху прехвърлените 22 недвижими имота, като не е опровергана
законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, поради което предявените
обективно и субективно съединени искове срещу страните по увреждащите сделки,
които са задължителни другари в това производство, се явяват доказани и
основателни и следва да бъдат уважени, като се обявят за относително
недействителни спрямо ищеца процесните покупко-продажби на 22 недвижими имота в
с. Т. на основание чл. 135 от ЗЗД.
Обжалваното
решение е правилно,обосновано и законосъобразно и настоящата инстанция споделя
изцяло изводите на решаващия съд за основателност на предявените искове.
С
Определение № 1591 от 27.06.2017 г. съдът е допълнил Решение № 515/27.04.2017 г.
по гр. дело № 3075/2015 г. в частта за разноските, като е осъдил Д.Т., Г.Т., А.К.
и И.В.К. да заплатят общо на „Ц.“ АД – гр. С. сумата от 4540.02 лв. разноски.
Подадената
срещу това определение частна жалба е неоснователна. В настоящия случай съдът е
пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, което е било
своевременно депозирано и непредставянето на списък за понесени такива не е
основание да се откаже осъждане на съответната страна да ги заплати.Решението е
било допълнено, а не изменено, поради което частната жалба се явява неоснователна.
С оглед
всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло, като
следва да се потвърди и определение № 1591 от 27.06.2017 г., с което е
допълнено обжалваното решение, като са присъдени своевременно потърсените
разноски по производството.
Водим от
горното, Апелативният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 515 от 27.04.2017
г., постановено по гр. дело № 3075/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1591 от 27.06.2017
г., постановено по гр. дело № 3075/2015 г., с което е допълнено Решение № 515
от 27.04.2017 г., постановено по гр. дело № 3075/2015 г.
ОСЪЖДА А.Д.К., И.В.К., Г.И.Т. и Д.А.Т., всичките с адрес гр.
А., ул. К. Е.- адв. М.Г., да заплатят на „Ц.К.Б.“ АД ***, със съдебен адрес ***
- адв. Н.Ш. -15 лв. разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщението за изготвянето му.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в
седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: