Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 19.10.2022                       Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                 Първи  граждански състав

На 20.09.                                                                                                                Година 2022

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

- Р–РёРІРєР° Р”.

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1047 по описа за 2021 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът Р .- Рі Стара Загора  твърди РІ исковата СЃРё молба, че  РЅР° 31.08.2018Рі. сключил СЃ ответника РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° учредяване право РЅР° строеж, обективиран РІВ  нотариален акт Р·Р° учредяване РЅР° право РЅР° строеж в„– 78, том III, рег. в„– 4770, дело в„– 369/2018Рі., РїРѕ силата РЅР° който ищецът поел задължение РґР° изгради жилищна сграда СЃ гаражи, РїСЂРё взаимно учредено между страните право РЅР° строеж РІСЉСЂС…Сѓ съсобствен РёРјРѕС‚, находящ СЃРµ РІ Рі Стара Загора, СѓР». .., цялото РѕС‚ 350 РєРІ.Рј., СЃ идентификатор 68850.513.215. РџРѕ силата РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° ответникът ставал собственик РЅР° апартамент в„– 8 РЅР° ет.4; РЅР° апартамент 7 РЅР° ет.4, РЅР° РґРІР° гаража - в„– 8 Рё в„– 9. Р—Р° уравнение РЅР° престациите ответникът поел задължение РґР° плати РЅР° ищеца 62000 лв., платими както следва: 17000 лв. – РІ петдневен СЃСЂРѕРє РїСЂРё изливане РЅР° плоча РЅР° кота + 8.57; 10 000 лв. – РІ петдневен СЃСЂРѕРє РѕС‚ подписване РЅР° акт. РѕР± 15; 35000 лв. – РІ петдневен СЃСЂРѕРє РѕС‚ датата РЅР° издаване РЅР° удостоверение Р·Р° въвеждане РЅР° обекта РІ експлоатация. Ответникът платил РІ СЃСЂРѕРє сумата РѕС‚ 17000 лв., като РІ предвидения СЃСЂРѕРє – след подписване РЅР° акт РѕР±15, РЅРµ Рµ платил сумата РѕС‚ 10000 лв. След приключване РЅР° строителството Община Стара Загора издала удостоверение Р·Р° експлоатация. Ответникът отказал РґР° приеме издаденото удостоверение, като заявил, че РЅСЏРјР° РґР° изплати остатъка РѕС‚ дължимата СЃСѓРјР° РѕС‚ 45000 лв. Р—Р° проведения разговор Р±РёР» съставен протокол. РќР° 29.12.2020Рі. ищецът изпратил уведомление РґРѕ ответника, СЃ което РіРѕ поканил РґР° заплати останалата СЃСѓРјР° РѕС‚ 45000 лв. Въпреки поканата плащане РЅРµ било извършено. Поради това ищецът депозирал заявление РїРѕ реда РЅР° чл. 417 РѕС‚ ГПК, като РїРѕ образуваното С‡.РіРґ. в„– 69/20201Рі., РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° СтРС била  издадена заповед Р·Р° незабавно изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът депозирал възражение. Ищецът твърди, че след завеждане РЅР° заповедното производство, РЅР° 07.01.2021Рі. ответникът платил сумата РѕС‚ 35000 лв. Моли СЃСЉРґР° РґР° постанови решение, СЃ което РґР° признае съществуването РЅР° вземането срещу ответника Р·Р° сумата РѕС‚ 10000 лв., Р·Р° което вземане Рµ издадена заповед Р·Р° незабавно изпълнение РїРѕ С‡.РіРґ. в„– 69/2021Рі. РїРѕ РѕРїРёСЃР° РЅР° СтРС, ведно СЃСЉСЃ законната лихва считано РѕС‚ датата РЅР° подаване РЅР° заявлението РґРѕ изплащането Р№. Претендира Р·Р° направените РІ заповедното Рё РІ настоящото производства разноски.

Ответникът Р—.И.Рў. взема становище Р·Р° неоснователност РЅР° РёСЃРєР°. РўРІСЉСЂРґРё, че ищецът РЅРµ Рµ изпълнил задължението СЃРё РїРѕ процесния РґРѕРіРѕРІРѕСЂ РґР° приключи строителството РІ СЃСЂРѕРє РґРѕ 12.09.2020Рі. Обектът Р±РёР» въведен РІ експлоатация 100 РґРЅРё след изтичане РЅР° уговорения СЃСЂРѕРє РІ РґРѕРіРѕРІРѕСЂР°, като СЃСЉРіР». чл. III, С‚.3 РѕС‚ РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° РјСѓ дължи неустойка Р·Р° всеки ден РЅР° забава РІ размер РЅР° 30 лв. Поради закъснението РѕС‚ 100 РґРЅРё ответникът счита, че дължимата РѕС‚ ищеца неустойка възлиза РЅР° 3000 лв. Поради това СЃ писмено възражение, връчено РЅР° ищеца РЅР° 06.01.2021Рі.,В  ответникът заявил прихващане РЅР° дължимата неустойка СЃ остатъка РѕС‚ дължимата СЃСѓРјР° РїРѕ РґРѕРіРѕРІРѕСЂР°. РЎСЉСЃ същото уведомление уведомил ищеца, че изпълнението РЅР° РЎРњР  Рµ некачествено Рё РЅРµ съответства РЅР° стандартите Рё изискванията: множество течове РѕС‚ открити тераси РЅР° последен жилищен етаж, преминали през 4 жилищен етаж Рё достигнали РґРѕ 3 жилищен етаж. След получаване РЅР° уведомлението Р·Р° прихващане ищецът направил РѕРїРёС‚ РґР° отстрани течовете, като извършил РїРѕРґРјСЏРЅР° РЅР° покритието РЅР° терасата, което обаче РЅРµ решило проблема. Констатирана била още частична липса РЅР° шпакловки, липса РЅР° хидроизолация РІ баните Рё мокрите помещения, наличие РЅР° РґСѓРїРєРё РїРѕРґ ел. табло РЅР° ап. в„– 7 РЅР° ет.3, РґСѓРїРєРё над РІС…РѕРґРЅР° врата, невъзможност РґР° СЃРµ затваря вратата РЅР° терасата РЅР° жилището, нешпакловани Рё небоядисани общи части РЅР° сградата, незалепени плочки – гранитогрес РЅР° РїСЉСЂРІРёСЏ етаж, неположен фугинат около повечето РІС…РѕРґРЅРё врати. Поради посочените некачествени РЎРњР  ответникът РІ уведомлението РґРѕ ищеца заявил, че упражнява правото СЃРё РЅР° задържане РЅР° сумата РѕС‚ 7 000 лв., представляваща стойността РЅР° наложителните Рё довършителни дейности. Впоследствие, ищецът предприел действия РїРѕ отстраняване РЅР° малка част РѕС‚ недостатъците РЅР° посочените РЎРњР , като съществените останали неотстранени. Ответникът твърди, че СЃ писмено уведомление, връчено РЅР° ищеца, Рµ направил прихващане РЅР° сумата РѕС‚ 3000 лв., представляваща неустойка Р·Р° забава РІ изпълнението РЅР° обекта РїРѕ процесния РґРѕРіРѕРІРѕСЂ, дължима Р·Р° периода 12.09.2020Рі. – 22.12.2020Рі., както Рё прихващане РЅР° сумата РѕС‚ 7000 лв. представляваща обезщетение Р·Р° некачествено изпълнение РїРѕ процесния РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° строителство. Поради извършенито прихващане, счита, че РЅРµ дължи претендираната СЃСѓРјР° РѕС‚ 10000 лв. Моли СЃСЉРґР° РґР° отхвърли РёСЃРєР°, като неоснователен. Претендира Р·Р° разноските РїРѕ делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гд.№ 69/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 260064/11.01.2021 г. за сумата 45000 лева за неизпълнено задължение по нотариален акт за учредяване /отстъпване/ право на строеж върху съсобствен недвижим имот № 78, том ІІІ, рег.№ 4770, дело № 369 от 2018г. и удостоверение за въвеждане на експлоатация на строеж № 19-16-301 от 22.12.2020г., и законната лихва от 04.01.2021 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба. Ищецът признава, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът му е заплатил сумата 35000 лв., поради което установителният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е предявен за сумата 10000 лева.

Ищецът претендира РЅР° основание чл.266, ал.1 РѕС‚ Р—Р—Р”, РІ СЃ чл.258 РѕС‚ Р—Р—Р”  заплащане РЅР° възнаграждение РїРѕ РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° строителство, обективиран РІВ  нотариален акт Р·Р° учредяване /отстъпване/ РЅР° право РЅР° строеж в„– 78, том III, рег. в„– 4770, дело в„– 369/31.08.2018Рі. РЅР° нотариус рег.в„– 406. РџРѕ силата РЅР° този РґРѕРіРѕРІРѕСЂ ищецът СЃРµ Рµ задължил РґР° изгради жилищна сграда СЃ гаражи, РїСЂРё взаимно учредено между страните право РЅР° строеж РІСЉСЂС…Сѓ съсобствен РёРјРѕС‚, находящ СЃРµ РІ Рі Стара Загора, СѓР». .., цялото РѕС‚ 350 РєРІ.Рј., СЃ идентификатор 68850.513.215. РџРѕ силата РЅР° РґРѕРіРѕРІРѕСЂР° ответникът става собственик РЅР° апартамент в„– 8 РЅР° ет.4, РЅР° апартамент 7 РЅР° ет.4 Рё РЅР° РґРІР° гаража - в„– 8 Рё в„– 9. Ответникът Рµ поел задължение Р·Р° уравнение РЅР° престациите РґР° заплати РЅР° ищеца сумата 62000 лв. както следва: 17000 лв. – РІ петдневен СЃСЂРѕРє РїСЂРё изливане РЅР° плоча РЅР° кота + 8.57; 10 000 лв. – РІ петдневен СЃСЂРѕРє РѕС‚ подписване РЅР° акт. РѕР± 15; 35000 лв. – РІ петдневен СЃСЂРѕРє РѕС‚ датата РЅР° издаване РЅР° удостоверение Р·Р° въвеждане РЅР° обекта РІ експлоатация.

 Съдържанието на правата и задълженията на страните по този договор дава основание същият да бъде квалифициран като договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение – чл.258 от ЗЗД.

По делото е представено удостоверение № 19-16-301/22.12.2020 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория на Община Стара Загора за жилищна сграда с гаражи, намираща се в УПИ VII-135 от кв.21 по плана на гСтара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.513.215 по кадастрална карата, с административен адрес ул.”Козлодуй” № 17-17а. Посоченият документ удостоверява настъпването и на последното уговорено от страните условие за заплащане на възнаграждение на изпълнителя /ищец в настоящото производство/, поради което възложителят /ответник в настоящото производство/ му дължи заплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение - 62000 лева.

По делото не е спорно, че към датата на предявяване на иска неизплатената част от посочената сума е в размер на 10000 лв. Правното твърдение на ответника е, че на 05.01.2021 г. е направил възражение за прихващане, с което задължението му за заплащане на възнаграждение на изпълнителя е погасено изцяло, като изявлението му е достигнало на ищеца на 06.01.2021 г.

По делото е представено уведомление от 05.01.2021 г., с което ответникът заявява, че извършва прихващане на вземането на ищеца за възнаграждение с насрещните си вземания както следва: за сумата от 3000 лв., представляваща неустойка за забава в изпълнението на обекта по процесния договор, дължима за периода 12.09.2020г. – 22.12.2020г., и за сумата от 7000 лв. представляваща обезщетение за некачествено изпълнение по договора за строителство.

Посоченото уведомление на ответника има характер на изявление за прихващане по смисъла на чл.104, в с чл.103 от ЗЗД. За да се приеме, че е настъпило погасителното действие на компенсацията, е необходимо да се установи наличието на насрещно вземане на ответника, което да е ликвидно и изискуемо. 

В чл. III, т.3 от договора за строителство от 31.08.2018 г. е уговорена неустойка  в размер на 30 лв. за всеки ден на забава, считано от деня на изпадане в забава до издаване на сградата за ползване. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението.

В разглеждания случай съгласно чл.III, т.1 от договора за строителство от 31.08.2018 г. ответникът е бил длъжен да изгради цялата жилищна сграда с гаражи в срок от 24 месеца от издаване на строителна линия и ниво. Видно от констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 17.12.2020 г., протокол об2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво е от 12.09.2020 г.  Следователно срокът за изпълнение на работата по чл.III, т.1 от договора за строителство от 31.08.2018 г. е изтекъл на 12.09.2022 г. Както беше отбелязано по-горе, обектът е въведен в експлоатация на 22.12.2020 г., т.е. 100 дни след изтичане на уговорения срок за изпълнение. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи отговорността на ищеца, съдът приема, че  неизпълнението на задължението му по договора е виновно.

Следователно в полза на ответника е възникнало вземане за неустойка по чл. III, т.3 от договора за строителство от 31.08.2018 г. в размер на 3000 лева /100 дни Х 30 лв. за всеки ден забава/. С оглед на това се налага изводът, че са налице условията за пораждане правните последици на прихващането със сумата 3000 лева и вземането на ищеца за възнаграждение по  договора за строителство от 31.08.2018 г. е погасено до този разме

Ответникът е заявил и възражение за намаляване на възнаграждението на ищеца поради недостатъци на изработеното. Претенцията за намаляване на възнаграждението на ищеца поради недостатъци на изработеното е уредена в чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД и представлява особено приложение на общото правило на чл.80, ал.1 от ЗЗД, целящо да възстанови равновесието в насрещните престации по договора за изработка. Предвид тази претенция на ответника е необходимо да се отбележи, че във всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити – възложителят трябва незабавно да уведоми изпълнителя за тях. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл. 264, ал.2 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако уведомяването не е незабавно, правата на възложителя се преклудират.

В случая с уведомление от 05.01.2021 г. ответникът е съобщил на ищеца за множество течове от открити тераси на последен жилищен етаж, преминали през 4 жилищен етаж и достигнали до 3 жилищен етаж, частична липса на шпакловки, липса на хидроизолация в баните и мокрите помещения, наличие на дупки под ел. табло на ап. № 7 на ет.3, дупки над входна врата, невъзможност да се затваря вратата на терасата на жилището, нешпакловани и небоядисани общи части на сградата, незалепени плочки – гранитогрес на първия етаж, неположен фугинат около повечето входни врати.

Същевременно по делото е представен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 17.12.2020 г., в който е отразено, че подписалите го лица приемат, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 2 ЗУТ, условията на договора за строителство, и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Този документ е подписан и от ответника в качеството на възложител.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен от името на З.И.Т. срещу цифра 2, под реквизита “Съставили” на констативен акт от 17.12.2020 г., е изпълнен от  З.И.Т.. С оглед на това следва да се приеме, че оспореният документ се явява автентичен.

Съдът намира, че описаните в уведомление от 05.01.2021 г. недостатъци представляват явни такива, тъй като са можели да бъдат установени при обикновен преглед на изработеното. Касае се за недостатъци при строителството на сградата, които са били налице още към датата на приемане на  строежа - 17.12.2020 г., а не са се проявили впоследствие. Това е видно от показанията на свидетелката Миглена Здравкова Танчева-Камполо /дъщеря на ответника/, която сочи, че проблемите при строителството са съществували още преди приемането на сградата, поради което ответникът първоначално отказал да подпише приемането на сградата заради некачествено строителство. Свидетелят Николай И. Тодоров, собственик на ап.9 в сградата, също сочи, че течовете в апартамента на ответника са били констатирани преди издаването на имота.

Ответникът е подписал констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 17.12.2020 г., без да направи никакви възражения за недостатъци на строителството. С оглед на това съдът намира, че поради неизпълнение от ответника на задължението му за незабавно уведомяване по чл.264, ал.2 ЗЗД в негова полза не е възникнало субективното притезателно право по чл.265, ал.1, предл.3 от ЗЗД да иска намаляване на цената  по договора за строителство от 31.08.2018 г.

 При тези обстоятелства се налага изводът, че не е налице ликвидно и изискуемо насрещно вземане на ответника за сумата 7000 лева, поради което и не е настъпил правният ефект на компенсацията с тази сума. 

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен частично, като  се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 7000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за строителство,  обективиран в  нотариален акт за учредяване /отстъпване/ на право на строеж № 78, том III, рег. № 4770, дело № 369/31.08.2018г. на нотариус рег.№ 406, и законната лихва от 04.01.2021 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260064/11.01.2021 г. по ч.гд.№ 69/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част до размера 10000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца съобразно уважената част от иска направените разноски в заповедното производство в размер на 1717,33 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в настоящото производство - в размер на 945 лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените в исковото производство разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 387 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.И.Т. *** съществуването на вземането на Р., гСтара Загора, .., ЕИК *********, представлявано от М.Т.П., за сумата 7000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за строителство, обективиран в нотариален акт за учредяване /отстъпване/ на право на строеж № 78, том III, рег. № 4770, дело № 369/31.08.2018 г. на нотариус рег.№ 406, и законната лихва от 04.01.2021 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 260064/11.01.2021 г. по ч.гд.№ 69/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р., гСтара Загора, .., ЕИК *********, представлявано от М.Т.П., против З.И.Т. *** иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 260064/11.01.2021 г. по ч.гд.№ 69/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата част до претендирания размер 10000 лева - неизплатено възнаграждение по договор за строителство, обективиран в нотариален акт за учредяване /отстъпване/ на право на строеж № 78, том III, рег. № 4770, дело № 369/31.08.2018г. на нотариус рег.№ 406, и законната лихва от 04.01.2021 г. до изплащане на вземането, като неоснователен.

ОСЪЖДА З.И.Т. *** да заплати на Р., гСтара Загора, .., ЕИК *********, представлявано от М.Т.П., сумата 1717,33 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 945 лева, представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Р., гСтара Загора, .., ЕИК *********, представлявано от М.Т.П., да заплати на З.И.Т. *** сумата 387 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :