Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на
деветнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Поля
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8634 описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -273 от ГПК.
С решение № 361476 от 15.03.2018 г. по гр.д. № 46618/2016 г. на СРС, І
ГО, 24 състав съдът е отхвърлил предявените
от „М.П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано
от управителите А.Ф.и Д.Н., чрез адв. Т.В., искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК вр.чл.92 ЗЗД
срещу „Х.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано
от И.К., чрез адв.Р. за признаване за установено дължимостта
на сумата от общо 3 988.95 лева, от която сумата
от 2 077.58 лева - по фактура № **********/24.09.2015
г., представляваща
главница по сключен между страните договор за ремонт на автомобил, съгласно Поръчка
№ 0144874/04.08.2015 г., както и сумата
от 1 911,37 лева, представляваща
неустойка по договора за периода от 29.09.2015 г. до
31.03.2016
г., ведно
със законна лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане, като неоснователни и недоказани. С решението ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК сторените в
производството разноски в размер на 510.00 лв.
Недоволен
от решението е останал ищецът „М.П.” ЕООД,
който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост, постановяването му при неправилно
приложение на материалния и процесуалния закони. По-конкретно се поддържа наличие
на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение договор ремонт
на автомобил, което не се оспорва от ответника, предаването и приемането му от
възложителя без възражения с представен и приет като доказателство от
първоинстанционния съд Протокол от 06.04.2016 г. Искането му към въззивната
инстанция е да отмени решението и уважи предявените искове Претендира сторените
в производството разноски.
Въззиваемата страна „Х.” АД,, оспорва
жалбата, по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор. Искането към въззивната инстанция е да потвърди решението на
СРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни при
правна квалификация чл.415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД и
чл.422 от ГПК вр.чл.92 ЗЗД и чл.415 вр.чл.422
от ГПК– за установяване по отношение на ответника дължимостта на сумата 3 988,95 лева, от която сумата от 2 077,58
лева - по фактура № **********/24.09.2015 г.,
представляваща
главница по сключен между страните договор за ремонт на автомобил, съгласно
поръчка № 0144874/04.08.2015 г., както и сумата от 1 911,37 лева,
представляваща неустойка по договора за периода от 29.09.2015 г. до 31.03.2016
г.дължима на съгласно т.28 от Общите условия за извършване ремонт на автомобили
на „М.П.” ЕООД при забава на плащането на
фактурираната стойност на ремонта в определените срокове.
Производството се развива след постъпване по реда на чл.414, ал.2 от ГПК
на възражение от ответника против заповед за изпълнение, издадена в полза на
ищеца и предвид разпоредбата на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за ищеца е налице
интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая във връзка с наведените
в жалбите оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния
въпрос – налице ли
е валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за изработка, обективиран във фактура №
**********/24.09.2015 г. за сумата от 2 077,58 лева, респ. кредитор ли е ищецът на
твърдяното вземане по процесната данъчна фактура.
По делото страните
не спорят, а и се установява, че са сключили Договор за ремонт на автомобил, като съгласно
Поръчка № 0144874/04.08.2014 г., ответникът като възложител е поръчал на ищеца
като изпълнител диагностика и смяна на горивен филтър на собствения на
ответника „Х.” АД товарен автомобил ”Форд Транзит 2.4 ТС” с ДК № *******, като
е предал същия на ищеца „М.П.” ЕООД.
Ответникът не оспорва и факта, че е получил от ищцовото
дружество Уведомително писмо № 638/26.01.2016 г., с което
е уведомен, че е издадена фактура № **********/24.09.2015
г. на стойност от 2 077,58 лева, в
която като изпълнени ремонти дейности са описани Д/М ГНП, смяна горивен филтър,
демонтаж цилиндрова глава, свързване на IDS към автомобила, измерване компресия на топъл двигател,
проверка и ремонт ГНП, капак FORD р.ч, гарнитура ГНП FORD р.ч и горивен филтър FORD р.ч.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели са противоречиви. От същите не се установява
дали процесния автомобил е закаран на самоход или с репатрак, както и какво е
било неговото техническо състояние преди ремонта – свидетеля И.К.работил в „Х.” АД, като ръководител на строителния
отдел на фирмата, в съобщава, че процесния автомобил е предаден на служител на
ищеца на самоход, но имало жестоко чукане в двигателя и лоста на скоростите се
тресял. Свидетелят Г.Ч., на длъжност ръководител на автосервиз в „М.П.” ЕООД, посочва, че
процесния автомобил Форд Транзит бил приет за ремонт бил с неработещ двигател и бил закаран за
отстраняване на повредата. При приемането на автомобила било известно само, че не
достига достатъчно гориво,
което да захрани горивната система, за да работи двигателя. В случая първоначално сменили клапан, който регулира налягането на
горивото, след което двигателя отново не работел в норамлни параметри и при
диагностика се установила грешка в помпата за висока налягане.
Настоящият въззивен състав приема, че при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява ответното дружество да е
възлагало на ищеца да извърши допълнителни ремонтни дейности на
процесния автомобил, вкл. тези, описани в процесната фактура
№ **********/24.09.2015 г. – Д/М ГНП, смяна горивен филтър,
демонтаж цилиндрова глава, свързване на IDS към автомобила, измерване компресия на топъл двигател,
проверка и ремонт ГНП, капак FORD р.ч, гарнитура ГНП FORD р.ч и горивен филтър FORD р.ч. Решаващият съдебен състав
споделя извода на СРС, че по делото не се установява, и ремонтните дейности,
описани във процесната фактура да са
действително изпълнени. Този извод се налага и от приетия като
доказателство и неоспорен от ищеца двустранно подписан от пълномощници на
възложител и изпълнител Протокол от 06.04.2016 г. за приемане/предаване на
процесния автомобил, оставен в сервиза за ремонт, видно от който автомобилът е
предаден на ответника технически неизправен и опасен за движение. ремонти
дейности са описани. Изложеното обосновава извода, че ответникът не е кредитор
на претендираната по фактура № **********/24.09.2015 г. сума от
2 077,58 лева,
тъй като ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно разпоредбата на
чл.154 от ГПК не установи по категоричен начин да е изпълнил описаните във
фактурата ремонтни дейности по Д/М ГНП, смяна горивен филтър, демонтаж
цилиндрова глава, свързване на IDS към автомобила, измерване компресия на топъл двигател,
проверка и ремонт ГНП, капак FORD р.ч, гарнитура ГНП FORD р.ч и горивен филтър FORD р.ч. Съгласно приетата и
неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза процесната фактура № **********/24.09.2015 г., която не е
подписана от представител на ответника, не е осчетоводена в
счетоводството на ответника „Х.” АД и не е отразена в дневниците на покупките към подадените
в НАП месечни справки - декларация по ЗДДС през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г. Първичните счетоводни
документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда
според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Когато фактурата е подписана
за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена,
включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема,
че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на
стоките (съгласно презумпцията на чл. 301 ТЗ) и това представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване. Неподписаната от получателя
фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е
вписана в дневниците за покупко-продажби и справките - декларации по ЗДДС и по
която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не
установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за договор
между страните ( Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д.№
631/2014 г.
ТО на ВКС) . В този смисъл е и Решение № 62 от 25.06.2009 г. по т.д.№ 546/2008
г. ТК, ІІ ТО на ВКС – „…при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи
съответната стопанска операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства
за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните..“
Предявените при квалификацията на чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.266,
ал.1 от ЗЗД искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
С оглед неоснователността на главния
иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от
1 911,37 лева, претендирана неустойка по т.28 от Общите
условия за извършване ремонт на автомобили на „М.П.” ЕООД при забава на
плащането на фактурираната стойност на ремонта в определените срокове.
В
упражнение на правомощията по чл. 272 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди обжалваното решение.
С оглед
изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в
производството пред въззивната инстанция разноски в размер на 810.00 лв.,
платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие
от 04.06.2018 г., който е съобразен с Наредба №1 за минималните размери на
адв.възнаграждения, поради което е неоснователно възраоението на пълномощника
на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК.
При тези
мотиви Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361476 от 15.03.2018
г. по гр.д. № 46618/2016 г. на СРС, І ГО, 24 състав, вкл.в частта
за разноските.
ОСЪЖДА „М.П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано
от управителите А.Ф.и Д.Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Х.” АД, ЕИК *******,
със
седалище и адрес на управление:***, сторените в производството пред
въззивната инстанция разноски в размер на 810.00 лв., платено възнаграждение за
един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2018 г.
Решението не подлежи обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.